Р Е Ш Е
Н И Е
№148
гр. Несебър, 04.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав
в публично заседание на двадесети септември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Д.Г., като разгледа гр. д. № 469 по описа на НРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 150 вр. чл. 143 СК.
От В.Т.С., като
майка и законен представител на малолетното дете М.Е.Ю., е предявен иск с
правно основание чл. 150 СК за изменение на издръжката, присъдена в полза
детето със съдебно решение по гр.д. № 714/2014г. по описа на НРС. В исковата
молба се излага, че от влизане в сила на решението са изминали близо две
години, а през това време са нараснали и нуждите на детето, свързани със
закупуване на дрехи, обувки, сборници за самоподготовка. Сочи се, че детето
посещава частни уроци по математика, както и извънкласни мероприятия в гр.
Бургас – народно пеене. Навежда се, че майката дълго време е била безработна, а
към момента на подаване на исковата молба работи, но трудовото й възнаграждение
е минимално. Твърди се, че В.С. и М.Ю. живеят на квартира, като заплащат
месечен наем в размер на 350 лв. Акцентира се върху обстоятелството, че
ответникът продал семейното жилище, в което след развода трябвало да живеят
майката и детето, а това наложило ангажирането на квартира. Излага се, че
ответникът получава добри доходи и има възможност да заплаща по-висока
издръжка. В тази връзка се сочи, че от месец април 2014г. той е в чужбина,
където работи. Акцентира се върху обстоятелството, че определената със
споразумението от 2014г. издръжка е под минималния размер. С тези доводи от
съда се иска да осъди ответника да заплаща на М.Е.Ю. месечна издръжка в размер
на 250 лв., считано от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва
върху тази сума. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от особения
представител на ответника Е.Ю., в който се сочи, че искът е допустим и частично
основателен, тъй като са изминали само две години от влизане в сила на
Решението по гр. д. № 714/2014г. и би било основателно минимално увеличение на
издръжката. В тази връзка от съда се иска да уважи предявения иск, но само до
размер от 120 – 130 лв. на месец.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира, че се установява следна фактическа обстановка:
По делото не се спори, а и от удостоверение
за раждане на М.Ю. (на л. 4 от делото) се установява, че детето е родено на ***г.,
като негови родители са В.Т.С. и Е.Х.Ю.. С влязло в сила решение № 198/03.11.2014г.
по гр.д. № 714/2014г. по описа на НРС е утвърдено постигнатото между С. и Ю.
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Със споразумението Ю. се задължил да заплаща
на детето си М.Ю., чрез майката В.С., месечна издръжка в размер на 80 лв. – от
датата на подписване на споразумението до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване на издръжката. Със същото решение бракът между С. и Ю.
е прекратен на основание чл. 50 СК, като по силата на споразумението
упражняването на родителските права е предоставено на майката. С утвърденото
споразумение страните уговорили помежду си семейното жилище в к. к. „Слънчев
бряг”, общежитие „********, ап. 34, след прекратяване на брака да се ползва от В.С.
и роденото от брака дете.
От удостоверение, издадено от
„Интент 7” ЕООД гр. Бургас (на л. 6 от делото), се установява, че В.С. е
получавала месечни трудови възнаграждения от дружеството за периода м.12.2015г.
– м.04.2016г. в размери между 225 лв. и 261,91 лв.
Видно от нотариален акт № ***,
том XII, рег. № ***, дело № *** от
2015г. от 13.11.2015г., съставен от нотариус С.А., рег. № ******** ответникът
(в качеството си на съсобственик) продал дела си от апартамент 34, находящ се в
к. к. „Слънчев бряг”, общежитие „********. Продавачите по договора получили
сумата от 9900 лв. От договор за наем от 04.01.2016г. (на л. 9 – л. 10 от
делото) се установява, че на В.С. за временно и възмездно ползване бил
предоставен апартамент № Б74, находящ се в секция „Б” на сградата, построена
върху УПИ I – 213,226, кв. 5702 в к. к.
„Слънчев бряг”, на пети жилищен етаж на кота +11,60. Съобразно договора за
ползването на имота С. се задължила да заплаща на наемодателя месечен наем в
размер на 350 лв.
От писмо изх. № 11-03-743#1 от 07.09.2016г., изпратено по
делото от ТД на НАП гр. Бургас (на л. 39), се установява, че в периода
11.03.2014г. – 15.05.2014г. ответникът имал регистриран трудов договор към „С.Н.Б.”
ЕООД, а в периода 01.09.2015г. – 30.03.2016г. имал регистриран трудов договор
към „Р.” ЕООД. От събраните по делото данни (в това число и от личното
изслушване на детето Ю.) се установява, че от месец април 2016г. ответникът
живее в гр. Виена, Република Австрия, където работи на непостоянна работа.
От изготвения социален доклад от
ДСП гр. Поморие (на л. 41 – л. 42 от делото) се установява, че детето се нуждае
от надзор и обгрижване от страна на възрастен, който се осъществява от нейната
майка. В тази връзка майката е споделила пред социалните работници, че изпитва
финансови затруднения. Установява се, че през учебната 2016/2017г. М.Ю. е
ученичка в осми клас на СОУ „Любен Каравелов”. По данни на майката, дадени пред
социалните работници, а и по данни на самото дете, дадени от него при
изслушването му пред съда, М.Ю. се занимава и с извънкласни дейности – играе
народни танци в ООШИ гр. Несебър и пее в детски народен хор „Трепетлика” гр.
Бургас. Във връзка с обучението си и извънкласните си занимания детето пътува
всеки ден от к. к. „Слънчев бряг” до Несебър, а поне веднъж в седмицата и до
гр. Бургас. Във връзка с участието и в народния хор М.Ю. е посещавала Италия,
Испания, Франция, като разходите за пътуванията й са поемани от майката. От
изготвения социален доклад се установява, че майката на детето има жилище в гр.
Димитровград и с оглед обстоятелствата обмисля преместването с детето там.
Според социалните работници режимът за отглеждане на детето е съобразен с
потребностите му. Видно от социалния доклад майката се подпомага в отглеждането
на детето от ДСП гр. Поморие със сума в размер от 37 лв. на месец по чл. 7, ал.
1 от ЗСПД. В.С. разчита на финансова помощ и от свои роднини – майка и сестра.
От личното изслушване на детето
се установява още, че за настоящата учебна година всички учебници са закупени
от учениците. Установява се, че детето провеждало телефонни разговори с баща
си, в които той заявил, че ще заплати дължимата издръжка, но до момента на
изслушването (в о.с.з. на 20.09.2016г.) от негова страна не са преведени суми в
полза на М.Ю..
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на присъдената издръжка в полза
на детето М.Ю.. В доказателствена тежест
на ищцата по предявения иск е да докаже, че ответникът е баща на малолетното дете – М.Ю.. Следва да докаже и твърденията си за изменение на
обстоятелствата, довело до необходимост от по-висока издръжка за отглеждане на
детето. Както се посочи по делото
безспорно е установено, че ответникът е баща на детето, като упражняването на
родителските права е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща
издръжка
в размер на 80 лв. месечно.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на
¼ от размера на минималната работна заплата. Съгласно нормата на чл. 150 СК присъдената издръжка може да бъде изменена, при изменение на
обстоятелствата. Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка се определят съобразно обикновените условия за живот за тях, като се
съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая. Само по себе си обстоятелството, че от определянето на
предходната издръжка е изминал известен период от време е достатъчна
предпоставка за изменение размера на присъдената такава, тъй като с
биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна,
облекло и възникват нови нужди – образователни, социални и др., за
задоволяването на които са необходими повече средства. От определяне на
предходната издръжка е изминал сравнително дълъг период от време - близо две
години. През този период безспорно нуждите на детето са се изменили значително
с оглед неговата възраст, биологично развитие, както и с оглед голямата
динамика на икономическата обстановка в страната за този период от време. През
този период се наблюдава неизменно повишаване на цените на стоките и услугите в
страната, както темпа на нарастването им е устойчив. Ето защо съдът намира, че
от първоначалното присъждане на издръжката до настоящия момент е налице трайно
съществено изменение в нуждите на издържаното дете по смисъла на т. 19 от
Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС.
Изложеното, както и фактът, че минималният размер на дължимата издръжка за
едно дете към настоящия момент е в размер на 105 лв. месечно, арг. от чл. 142,
ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление
на Министерския съвет № 375 от 28.12.2015г. (обн., ДВ – бр. 1 от 05.01.2016г.) за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, води до
извод, че предявеният иск е доказан по своето основание. Спорен по делото е
въпросът за размера, до който искът следва да бъде уважен.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Към
момента детето е на 13 години, което означава, че неговите потребности са
високи. Както се установи по делото детето живее в к. к. „Слънчев бряг”, а учи
в гр. Несебър, което безспорно е свързано с ежедневни разходи. Обучението на
детето изисква и закупуването на различни учебни материали, а както се установи
М.Ю. посещава и извънкласни занимания (вкл. в гр. Бургас), за които се извършват
допълнителни разходи. Тези разходи,
които са насочени единствено към развитието на детето се отчитат от съда, ведно
с всички останали обстоятелства по делото, при определяне на конкретните нужди
на детето. Детето е момиче и се намира във възраст, в която расте и се
налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи, учебни материали и пособия
(както се посочи по-горе), спортно облекло и въобще всичко необходимо за
училище. Посещаваните извънкласни занимания също изискват заплащането на
допълнителни средства. На тази възраст се увеличават спортните, културните и
социалните потребности, което също е свързано с отделянето на повече парични
средства. Както вече се посочи и икономическата обстановка в страната е
динамична, като е налице повишаване на цените на стоките и услугите. Освен това
от значение е и обстоятелството, че майката В.С. не притежава собствено жилище
в гр. Несебър, поради което с детето живеят на квартира, а това е свързано с
допълнителни разходи за заплащане на наемната цена.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата
родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, поради
което съдът следва преди всичко да определи общия размер на необходимата на
детето издръжка. При съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите
условия в страната, пазара на работна ръка и размера на минималната работна
заплата (420 лв.), предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както
и при съобразяване на специфичните нужди на непълнолетното дете, съдът намира,
че към настоящия момент за задоволяване на потребностите на детето е необходима
месечна издръжка в рамките на около 350 лв. По делото не се събраха
доказателства за наличието изключителни нужди извън общоприетите, които да
налагат определянето на завишен размер на издръжката на детето. Здравният му
статус е добър, а извънкласните мероприятия в съвременното общество са част от
нормалното интелектуално развитие на всяко дете и нямат извънреден характер.
По аргумент от чл. 143 СК размерът на издръжката зависи не само от нуждите
на правоимащия, но и от възможностите на лицето, което я дължи. В тази връзка съдът
съобразява факта, че след 01.09.2015г. бащата на детето е бил трудово
ангажиран, а по делото се събраха достатъчно доказателства, които са в насока,
че от април месец 2016г. Е.Ю. работи в чужбина (Република Австрия). Т.е. налице
са достатъчно данни, че ответникът получава постоянно трудово възнаграждение и
то в държава, в която стандартът на живот е по-висок от този в Република
България. Наред с това през ноември месец 2015г. ответникът е продал дела си от
апартамент, за което също е получил сравнително висока сума (целият апартамент
е продаден за сумата от 9900 лв.). Същевременно майката на детето получава
минимално възнаграждение, а покрива и разходите за наем на жилище, за да
осигури нормалните битови нужди на детето. Ето защо нейният дял от издръжката
на детето следва да бъде определен в по-нисък размер от този на бащата (който е
работоспособен и пред който не стоят пречки за осъществяване на трудови
функции). С оглед изложеното съдът приема, че издръжката, която следва да бъде
осигурявана от бащата на детето е в размер на 180 лв. месечно. Съдът счита, че
този размер на издръжката е съобразен с възможностите на бащата, които бяха
обсъдени по-горе.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че размерът на
присъдената издръжка с решение № 198/03.11.2014г.
по гр.д. № 714/2014г. по описа на НРС следва да бъде увеличен
от 80 лв. на 180 лв. месечно. Над този размер до пълния предявен размер от 250
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този
изход на делото, на ищцата следва да се присъдят претендираните от нея
разноски – за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от иска – в размер на 176,47 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да понесе държавната такса върху увеличения размер на издръжката в
размер на 144 лв. В полза на съда следва да се присъдят и осъществените по
делото разноски – заплатено възнаграждение за особен представител в размер на
300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Е.Х.Ю., ЕГН **********, е осъден да
заплаща с влязло в сила решение № 198/03.11.2014г.
по гр.д. № 714/2014г. по описа на НРС за детето си М.Е.Ю., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В.Т.С., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 80 лв. на 180
(сто и осемдесет) лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба
– 12.05.2016г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от датата на падежа й до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване
на месечната издръжка за разликата над уважения размер от 180 лв. до пълния
предявен размер от 250 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за допуснатото
увеличение на размера на издръжката.
ОСЪЖДА Е.Х.Ю., ЕГН **********, да заплати на В.Т.С., ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на детето М.Е.Ю., ЕГН **********, сумата от 176,47 лв., представляваща направените по делото разноски - платено
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Е.Х.Ю., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на НРС държавна такса в размер на
144 лв., съобразно допуснатото увеличение на издръжката, както и сумата от 300
лв., представляваща възнаграждение за особен представител.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в
двуседмичен срок, считано от днес – 04.10.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: