Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 981
гр. Пловдив, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, в открито съдебно
заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при
участието на секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 1267 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 7504/ 17.05.2019
г. на Х.О.Х., ЕГН **********, действащ чрез адв. В.Р.-*** против решение № 186/30.04.2019
г., постановено по гр.д. № 2342/2018 г. по описа на РС- Асеновград, с което е
изменен постановеният с решение № 445/30.12.2015 г. по гр.д. № 540/2015 г. по
описа на РС- Асеновград режим на лични отношения между Х.О.Х. и детето Т.Х.Х.,
ЕГН **********.
С жалбата се атакува решението на
първостепенния съд в частта, с която е отхвърлена молбата за изменение на определения
с решение № 445/30.12.2015 г. по гр.д. № 540/2015 г. по описа на РС- Асеновград
режим на личните отношения, за осъществяването на такива на лични празници, а
именно: рождения ден на бащата на 24.02. всяка година от 11 ч. до 21 ч.,
рождения ден на детето на 10.02 за времето от 11 ч. до 17 ч., както и на
мюсюлманския празник Курбан Байрям всяка нечетна година, новогодишните празници
на всяка четна година.
Поддържа се оплакването, че в обжалвана част
решението е неправилно, немотивирано и необосновано. В тази връзка се излагат
подробни съображения, като се акцентира, че тези празници носели положителен емоционален
заряд за децата и способствали за изграждане на пълноценна връзка между родител
и дете. Относно личните празници на детето се посочва, че това са моменти, в които
детето имало нужда да бъде и с двамата си родители, макар и не едновременно. В
подкрепа на изложеното се изтъква, че право на всяко дете и негова естествена
потребност е да общува и с двамата си родители.
Във връзка с определяне на режима
на лични контакти по време на религиозните мюсюлмански празници се посочва, че
било удачно да не се разпокъсва престоят на детето при единия или другия
родител, а с оглед пълноценното общуване и изживяване на празника, то да бъде
само с единия родител на съответния празник.
Въз основа на гореизложеното жалбоподателят
моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се
постанови друго, с което да бъде уважено искането за изменение на режима на
лични отношения между бащата и детето като бъде определен такъв, какъвто е претендиран в първоинстанционното
производство.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа изцяло по съображения, аналогични на изложените във
въззивната жалба. Не се претендират разноски.
В законоустановения
срок е постъпило възражение- становище от въззиваемата страна, с което се
оспорва жалбата, като се сочи, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради
което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваната му
част да бъде потвърдено. В подкрепа на искането се излагат подробни
съображения, включително се посочва, че първостепенният съд правилно е отчел,
че детето е на възраст в която би могло да осъществява и осмисля една по- честа
връзка с бащата и неговите родители, поради което разширил първоначалния режим
на контакти с тях. От друга страна е приел, че едно 4-5 годишно дете, момиченце,
което живее предимно с майка си, има нужда най- вече от нея и че именно майката
е родителят, който осигурявал по- добри битови условия и полага адекватни грижи
за детето.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на въззиваемата страна- адв. В. поддържа
изложените в депозираното писмено становище аргументи. Не се претендират
разноски.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от страна, която притежава активна процесуална легитимация да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Предвид
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК е необходимо да бъде проверена
правилността му съобразно наведените в жалбата доводи, което е свързано с
изискването да се провери за наличието на допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, както и за съблюдаване интересите на ненавършилото
пълнолетие дете /в този смисъл ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното
производство по гр.д. № 2342/2018г. по описа на РС- Асеновград
е образувано по повод подадена искова молба,
с която ищецът (понастоящем въззивен
жалбоподател) Х.Х., на основание чл. 127, ал. 1 от СК е поискал да бъдат
предоставени на него родителските права върху роденото от брака му с
ответницата Г.С. дете – Т.Х.Х., като майката бъде осъдена да заплаща издръжка
на малолетното си дете в размер на 130,00 лева месечно, както и да се промени
местоживеенето на детето на адрес: ***, като се определи разширен режим на
лични отношения между майката и детето.
При условията на
евентуалност е поискано от първостепенния съд
изменение на основание чл. 59, ал. 9 от СК режима на лични отношения
между детето и бащата, както следва: всеки първи и трети петък до неделя от
18,00 ч на петъчния ден до 22,00 часа в неделния ден, с право на преспиване на
детето при бащата и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, както и на личните празници: рождения ден на бащата- 24.02.
за времето от 11 ч. до 21 ч.; рождения ден на детето 10.02. за времето от 11 ч.
до 17 ч., както и на мюсюлманския празник Курбан Байрям всяка нечетна година и
новогодишните празници на всяка четна година.
В исковата молба е посочено,
че ищецът и ответницата били разведени от 14.07.2016 година, когато влязло в
сила решение № 445/30.12.2015 г. по гр.д.
№ 540/2015 г. по описа на РС- Асеновград. С посоченият съдебен акт родителските
права над роденото от брака им дете – Т.
били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични
отношения, както следва: всеки първи и трети съботен ден от месеца за времето от 10,00 ч. сутринта до 16,00 часа
следобед, както и две седмици през лятото, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката. Посочено е, че въпреки раздялата им, двамата
родители продължили да се срещат, като дори след развода живели известно време
заедно. Честите контакти между бащата и
детето, отделянето на нужното внимание от негова страна способствало за
изграждането на близка емоционална връзка с детето. Същевременно
се навеждат и фактически основания свързани с това, че от началото на
2018 година майката започнала да възпрепятства осъществяването на режима на
лични отношения между бащата и детето. Подчертава се, че целта на майката била
да замине заедно с Т. в Германия, където да заживеят за постоянно, като по този
начин да я откъсне напълно от бащата.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата е
подала писмен отговор с който е оспорила
изцяло предявения иск. В същия е изложена подробна аргументация в защита на
тезата, че не се установява да е настъпило изменение на обстоятелствата,
налагащо промяна в упражняването на родителските права или изменение на режима
на лични контакти между ищеца и детето.
Пред
първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, представен е
социален доклад, изготвен от ДСП- Асеновград.
С постановеното по делото съдебно решение №
186/30.04.2019 г. , което е предмет на обжалване в настоящото въззивно
производство, РС- Асеновград е уважил частично искането на ищеца, като е
определил режим на лични контакти между ищеца и детето Т. Х., както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота
до 17,00 часа в неделя с преспиване при бащата, както и един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Съдът, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания напълно
споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.
Що се отнася до формираните от районния
съд правни изводи, настоящия въззивен състав достига до изводи, които частично
се различават от тези на контролираната инстанция. Съображенията в тази насока
са следните:
Съдебната практика е последователна, че
изменението в режима на лични отношения следва промяната във фактическото
положение, която засяга детето. Това е израз на грижата за детето, за
правилното му и здравословно израстване.
С ППВС № 1 от 12.11.1974 г. са дадени
подробни разяснения за обстоятелствата, които следва да се преценяват от съда.
Промените са обособени в три групи, чиито критерии поотделно са свързани с
детето, с родителите и с действащите мерки и тяхната ефективност.
Правилно първоинстанционният съд е
констатирал наличието на нови обстоятелства, които засягат ефикасността на
съществуващите до този момент мерки да лични отношения между бащата и детето и
оказват съществено въздействие върху детето. Безспорно такова обстоятелство е
навършването на четиригодишна възраст на детето, която позволява осъзнаването и
изграждането на една много по- силна и задълбочена връзка с родителя.
Обстоятелството, че детето ходи на детска градина също следва да намери
отражение в режима на лични отношения с бащата, тъй като това е съществен
момент в емоционалното и социално развитие на детето като личност.
От друга страна грижата за детето следва
да се полага и от родителя, на когото не са предоставени за упражняване
родителските права, който именно е бащата. Детето не е даденост и не може да се
разглежда като възможност за разрешаване на конфликти и неразбирателства. В
този смисъл правилно е преценено от районния съд необходимостта от по- близко
общуване с бащата и неефективността на съществуващите мерки за лични отношения
към настоящия момент.
Предвид изложеното съдът счита, че е
налице съществено изменение в обстоятелствата свързани пряко с интереса на
детето, по повод на които изменението в режима на лични отношения с бащата е
оправдано, правилно и в полза на развитието на детето. Съобразен е личният
интерес на детето, който е основният мотив за постановената промяна.
Настоящият съдебен състав обаче, счита, че
искането на жалбоподателя относно разширяване на режима на лични
отношения, включващи осъществяването на
такива на лични празници, а именно: рождения ден на бащата на 24.02. всяка
година от 11 ч. до 21 ч., рождения ден на детето на 10.02 за времето от 11 ч.
до 17 ч., както и на мюсюлманския празник Курбан Байрям всяка нечетна година,
новогодишните празници на всяка четна година се явява частично основателно.
Въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата, съдът приема, че режимът на лични отношения между детето и
бащата следва да включва и личният празник на детето, а именно – рожденият му
ден на 10 февруари за времето от 11.00 ч до 17,00 ч всяка четна година. Настоящият
съдебен състав счита, че рождения ден на детето безспорно е празник, наситен с
изключителен емоционален заряд както за самото дете, така и за неговите
родители, обстоятелство, обосноваващо разширяването на режима на лични
отношения между бащата и детето, така че същият да отговаря в оптимална степен
на емоционалните нагласи и потребности на детето за пълноценно общуване и с
двамата родители. По изложените съображения и с цел детето да не бъде лишено от
присъствието на майка си в този ден, съдът счита за подходящо личните контакти
между бащата и детето на този личен празник да се осъществяват на всяка четна
година, като на всяка нечетна година детето да бъде с майка си за рождения си
ден.
Що се отнася до рождения ден на бащата,
мюсюлманския религиозен празник Курбан Байрям и новогодишните такива, съдът
намира наведените в жалбата доводи за неоснователни, поради което искането му в
тази част следва да бъде оставено без уважение, като противното би означавало
режимът на лични отношения между бащата и детето да бъде необосновано значително разширен. В частност-
относно посочения религиозен мюсюлмански празник следва да се отбележи, че
искането се явява неоснователно доколкото в случая не се касае за официален
национален празник.
В тази връзка следва да се отбележи, че
настоящото съдебно решение не разрешава спора със сила на пресъдено нещо, тъй
като производството е по спорна съдебна администрация. Това показва, че
страните във всеки един момент могат да изменят доброволно режима на лични
отношения, единствено изискване за което е рационален диалог между тях за
най-голямата им ценност – тяхното дете. Съдебното решение пък само гарантира
правото на защита при неспазване на постановения режим.
От изложеното е видно, че въззивният съд
достига до изводи, които частично се различават от тези на първоинстанционния.
Поради това обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е
отхвърлена предявената от молителя (понастоящем въззивник) против ответницата
по молбата (въззиваема), молба , в частта относно режима на лични
отношения между детето Т.Х.Х., ЕГН **********
и бащата Х.О.Х., ЕГН ********** и вместо него да се постанови друго, с което на основание
чл.59,ал.9 от СК да бъдат изменени частично мерките относно режима на лични отношения,
определен с решение решение № 186/30.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2342/2018
г. по описа на РС- Асеновград, с което е изменен постановеният с решение № 445/30.12.2015
г. по гр.д. № 540/2015 г. по описа на РС- Асеновград режим на лични отношения, като се определи разширен
режим на лични отношения между бащата и детето само по отношение на рождения
ден на детето, а именно - 10 февруари за времето от 11.00 ч до 17,00 ч всяка
четна година.
В останалата част, в която е отхвърлено
искането за изменение режима на лични отношения, обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, и
предвид непретендирането на разноски,
такива няма да бъдат присъдени, а ще се понесат от страните, така, както са
направени.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 186/30.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ 2342/2018 г. по описа на РС- Асеновград, в частта, в която е отхвърлена предявената от Х.О.Х. против Г.Е.С., молба с правно основание чл.59,ал.9 от СК, В ЧАСТТА относно
режима на личните отношения между детето Т.Х.Х.,
ЕГН ********** и бащата Х.О.Х., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.59,ал.9 от СК,
определения с Решение № 186/30.04.2019
г., постановено по гр.д. № 2342/2018 г. по описа на РС- Асеновград, режим на лични отношения и
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Т.Х.Х. и бащата Х.О.Х., чрез
включването в определения от РС- Асеновград режим на лични отношения с Решение № 186/30.04.2019
г., постановено по гр.д. № 2342/2018 г. и денят, представляващ рождения ден на
детето- 10 февруари за времето от 11.00 ч. до 17,00 ч. всяка четна година.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част му обжалвана част, с която е оставена без уважение молбата на Х.О.Х. за постановяване на режим на лични отношения
между него и детето Т.Х.Х. за денят, представляващ рождения ден на бащата- 24
февруари всяка година от 11 ч. до 21 ч., както и на мюсюлманския празник Курбан
Байрям всяка нечетна година и новогодишните празници на всяка четна година.
В
останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.