Решение по дело №5139/2016 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 406
Дата: 28 юли 2017 г. (в сила от 11 януари 2018 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20161420105139
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 28.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря  Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 5139 по описа на ВРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от  „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца срещу Д.И.Б. и И.П.Б.. Ищецът твърди, че се намирал в облигационна връзка с наследодателят на ответниците И.Д. Б. по силата на Наредба №4/2004. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на ВиК системи и Общите условия на „В и К“ ООД - Враца. Посочва, че наследодателят на ответниците имал открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище с адрес: гр. Враца, ул. „****************. Твърди, че за периода 10.01.2014 г. до 21.08.2015 г. по партидата на И.Б. са начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 352,43 лв. по 17 бр. фактури, които не били заплатени. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът твърди, че поради забава в плащанията за периода от 04.04.2014 г. до 19.01.2016 г. са начислени лихви в размер на 38,25 лв. Поддържа, че при извършена проверка било установено, че длъжникът е починала  на 13.08.2004г., но ответниците, в качеството им на негови наследници, не изпълнили задължението си да подадат заявление за промяна на партидата, поради което потреблението е продължило да бъде начислявано на името на титуляра. Сочи, че ответниците съгласно чл.30, ал.3 от ЗС отговарят съобразно съсобствената им част от имота, а именно: по 1/2  за всеки от двамата ответници.

В постъпилия отговор по чл.131 ГПК  особения представите на ответникът И.П.Б. - адв. К.К., същият оспорва исковете изцяло. Сочи, че не е налице неоснователно обогатяване. Твърди, че между ищеца и ответниците не  е налице облигационна връзка. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претенциите за период от три години преди предявяване на иска.

Ответникът Д.Б. също оспорва да се намира в облигационна връзка с ищцовото дружество. Сочи, че правото на собственост върху апартамента, за който са начислени сумите е прехвърлено с договор за доброволна делба на П. Б., чиито наследник е другия ответник. Излага, че не живеел в този апартамент от 1979г.

Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представено удостоверение за наследници №218/18.03.2017г. се установява, че ответниците Д.Б. и И.Б. са наследници на И.Б..

Представена покана за доброволно изпълнение до И.Б. с отбелязване, че същият не е открит и удостоверяване от Д.П.не следва да бъде обсъждана, тъй като не установява релевантни факти, не  е установена фикция, че при неоткриване на адреса на лицето поканата се счита връчена.

На лист 9 - 11 са приложени заверени за вярност с оригинала копия на карнети, съставени за партида за имот на адрес гр. Враца, ул. „****************  с титуляр И.Д. Б. за периода 10.02.2012 - 20.10.2015 г., от които копия е видно, че има положен подпис на абонат за процесния период – 10.01.2014 г. до 21.08.2015. на следните дати: 17.11.2014 г.; 18.03.2015 г.; 19.05.2015 г.; 21.07.2015г.

Представена е справка – извлечение за дължимите суми към „ВиК“ООД – Враца за абонатен номер 917024 на името на И.Д. Б. за имот на адрес ***   към 19.01.2016г., от което се установява, че ищецът е издал  17 броя фактури за отчетен период 10.01.2014г. до 21.08.2015г. и е начислил в своето счетоводство задължение по посочената партида сумите от  общо 352,43 лева – главница и 38,25 лева – лихва.

Представена е по делото покана за доброволно изпълнение до Д.Б. и И.Б.. От представено известие за доставяне  се установява, че Д.Б. е получил поканата на 30.03.2016г., липсва отбелязване да е получавана от И.Б..

Представено е извлечение от Общи условия на „ВиК“ ООД Враца, които са одобрени от /Д/КЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006г. и са публикувани във в. „Новинар“ в броя му от 20.06.2006г. и във в. „Конкурент“ в броя му от 19.06.2006г. и са поместени на интернет страницата на дружеството. В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че доставчикът издава месечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Съгласно чл.42 от ОУ потребителите дължат обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги. Неснователни са възраженията на особения представител на ответника И.Б. по отношение така представеното доказателство. Общите условия на дружеството са обявени по предвидения в закона начин, същите са публично достъпни и са известни на съда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно и кумулативно съединяване два иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и два иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото няма спор, че между "ВиК" ООД, гр.Враца и  наследодателя на ответниците И.Д. Б. са съществували облигационни отношения по повод доставка и ползване на ВиК услуги в собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Враца, ул. „****************  . По общо правило само договорите, които са сключени с оглед личността на длъжника, се прекратяват с неговата смърт. Не е изрично предвидено в закон, че договорът за предоставяне на ВиК услуги се прекратява при смърт на потребителя.  Следва да се приеме, че договорът запазва действието си по отношение на наследниците в качеството им на универсални правоприемници. При договора за доставка на ВиК услуги, наследниците на потребителя на услугите, които дължат основно парични престации, придобиват правата и задълженията по договора, в случай, че не са направили отказ от наследството. Обстоятелството, че наследниците не са изпълнили задължението си по чл.59, ал.1 ОУ в 30-дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници, не води до извод, че облигационното правоотношение е прекъснато. Неизпълнението на това задължение има за своя последица единствено това, че при липса на споразумение на кого от наследниците да бъде открита партида,  отговорност ще се носи от всички пропорционално на наследствения им дял - чл.59, ал.2 ОУ. / В този смисъл Решение по в.гр.д. №322/2016г. на ОС-Враца/. При изложените съображения, съдът намира, че след смъртта на И.Д. Б., съществувалото между него и "ВиК" ООД – гр. Враца облигационното правоотношение не е прекратено, а същият е заместен като страна в това правоотношение от своите наследници - ответниците Д.Б. и И.Б..

 С оглед горното неоснователно е възражението на  ответника Д.Б., че не дължи сумите, тъй като не живее в имота и е прехвърлил същият с договор за доброволна делба. Такъв договор по делото не е представен и ответникът не установи възражението си. Тъй като не са изпълнили задължението си да посочат кой от тях ползва имота, то отговорност за начислените суми носят всички наследници на титуляра на партидата.

Назначеният особен представител на ответника И.Б. е направил възражение, че в представените карнети не е полаган подпис от неговия доверител. По отношение на възражението за положените подписи в карнета, ищецът е уточнил, че не въвежда твърдения подписите в карнета да са полагани от ответника И.Б., а че същите са били положени от някой от ответниците или техен представител. Карнетите са частни документи, които не се ползват с доказателствена сила, а с формална такава съгласно чл. 180 ГПК. Тъй като документът формално носи подпис на страната, която го оспорва, то и нейна е тежестта да обори автентничността му/чл. 193, ал.3 от ГПК/.

Съдът намира, че следва да се приеме, че същите полагайки лично или чрез представител подпис, са се съгласили с отразеното в карнета за  отчетеното на 17.11.2014 г.; 18.03.2015 г.; 19.05.2015 г.; 21.07.2015г., както и с отразеното преди тези дати като отчетено количество. За останалия период липсват подписи. Присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл.22 от Общите условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът приема като съгласие на потребителя с отчетеното до тази дата, при липса на възражения от абоната за предходния период. Съгласно приложимата НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, чл. 35 от същата показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1, както е сторено в случая /служебно/. От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което същия не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал.3 и ал.4 от Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. Съдът приема, че ответниците не са възразили срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, така както е отразено в представените извлечения от карнети.

По иска по чл.86 ЗЗД.

Съгласно клаузите на Общите условия доставените ВиК услуги е следвало да бъде остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за потребените услуги са били дължими от потребителите в 30-дневен срок след изтичане на периода и издаването на фактурата за потребените през него услуги, т.е. задължението за заплащане на стойността на ВиК услугите е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е. ответника е изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставените ВиК услуги. Не е установена изрична уговорка за фактуриране на различен период, поради което се приема, че между страните действа предвиденото в Общите условия.

С оглед формираните по-горе мотиви съдът намира, че предявените искове срещу Д.Б. и И.Б. следва да бъдат уважени.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в производството разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Д.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***  да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Враца, ул. А. Стамболийски № 2 сумите, както следва:

-      176,22 лв. на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, представляваща задължение за доставена и незаплатена вода за жилище с адрес: гр. Враца, ул. „****************  за периода от 10.01.2014 г. до 21.08.2015.;

-              19,12 лв. на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от 04.04.2014 г. до 19.01.2016г.;

-              150 лв., представляваща направени разноски в производството /държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение/;

 

ОСЪЖДА И.П.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***  да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Враца, ул. А. Стамболийски № 2 сумите, както следва:

-      176,22 лв. на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, представляваща задължение за доставена и незаплатена вода за жилище с адрес: гр. Враца, ул. „****************  за периода от 10.01.2014 г. до 21.08.2015.;

-              19,12 лв. на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от 04.04.2014 г. до 19.01.2016г.;

-              450 лв., представляваща направени разноски в производството /държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение/;

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: