Номер 13322.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІІ въз. наказателен състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Цезаринка Х. Йосифова
Йоткова
Съдия:Калоян В. Гергов
Секретар:Д. Ц. Г.
като разгледа докладваното от Калоян В. Гергов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20204400600624 по описа за 2020 година
Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на
РП-Плевен против Присъда № 7 от 2.07.2020г., постановена по НОХД №
97/2019г. по описа на РС – Никопол. В допълнителното изложение към
протеста се споделят изискванията на съдебната практика към мотивите и в
частност необходимостта от посочване на установените по делото фактически
положения,доказателствата въз основа на които същите са изведени,както и
излагането на съображения при противоречия в доказателствените материали
кои се приемат,кои отхвърлят и въз основа на какви доводи.На този
фон,анализирайки мотивите на мнозинството и особеното такова на съдията-
докладчик, прокурорът е приел,че възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка е декларативна,доказателствения анализ е проведен
едностранчиво,а показанията на свидетелите В. и А.,сочещи че подсъдимия е
ударил с метална тръба пострадалия не са обсъдени.Подчертава се,че
пострадалия от инкриминираното деяние не е предявил граждански иск и
изводимо от това не е заинтересован,а с оглед житейската и логическа
свързаност на показанията му същите следва да бъдат кредитирани в цялост.В
заключение се отправя искане към въззивния съд за упражняване на
правомощията му по чл.336,ал.1,т.2 от НПК,отмяна на атакуваната присъда и
постановяването на нова такава,с която Б. Й. М. бъде признат за виновен по
обвинението,за което е предаден на съд пред първата инстанция по
чл.129,ал.2 вр. с ал.1 от НК.
1
Представителят на ОП-Плевен поддържа подадения протест и
изложените в него аргументи,както и направените искания.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател редовно призован се
явява,поддържа становището на защитника си и моли съда потвърждаване на
атакуваната присъда.
Защитникът – адв.Марио Любенов от АК-Плевен моли съда да бъде
оставен без уважение подадения въззивен протест,а първоинстанционната
присъда се потвърди като правилна и базирана на подробен анализ на
набраната по делото доказателствена съвкупност.Намира,че по делото няма
преки доказателства уличаващи подзащитния му в инкриминираното деяние,а
на фона на събраните по делото РС-Никопол е направил единствения
възможен извод,че обвинението не е доказано с изискуемата от закона
категоричност.
С атакувания съдебен акт Никополски районен съд е признал
подсъдимия Б. Й. М. от с.М., обл.Плевен,ЕГН ********** за невинен в
това,че на 24.12.2017г. в с.М.,обл.Плевен причинил средна телесна повреда на
Р. С. В.,изразяваща се в черепно-мозъчна травма,довела до разстройство на
здравето,временно опасно за живота и счупване на пета дланна кост на лява
ръка довела до трайно затруднение на движението на левия горен
крайник,поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129,ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, протестирания съдебен акт, и доводите на страните,
намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 от НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество протестът е основателен.
ВКС е имал възможността да посочи нееднократно,че липсата на
мотиви не предполага изобщо същите да не са изготвени,а в по-широк
смисъл,макар и налични, да съдържат такава противоречивост или
непълнота,така щото да не е възможна проверка на вътрешното убеждение на
съда.Декларативността на мотивите и тяхната формална съдържателност е
друг признат израз на липса на мотиви,а това е съществено процесуално
2
нарушение,което е неотстранимо от настоящата инстанция с оглед липсата на
забрана по чл.335,ал.3 от НПК.В този смисъл могат да се посочат Решение №
23 от 31.01.2013 г. по н. д. № 2257/2012 г. на Върховен касационен
съд,Решение № 538 от 09.01.2013 г. по н. д. № 1783/2012 г. на Върховен
касационен съд и други.
Оплакванията на прокурора за селективност проявена от страна на
мнозинството на съдебния състав на РС-Никопол при анализа на показанията
на свидетелите Н. А. /л.156 от НОХД № 97/2019г. по описа на РС-Никопол/ и
Р. В. /л.52, гръб от същото дело/ са основателни.Пострадалият и свидетелката
сочат нанесените на първия удари от подсъдимия М. с
„тръба“/“желязо“,които са игнорирани от първостепенния съд,който
формалистично е разделил свидетелите на две групи,а събитията разкъсал в
два епизода,приемайки,че кредитира „…в пълнота свидетелските показания
на вещите лица /те нямат статут на свидетели,бел.с.д./ и полицейските
служители,но не кредитира в пълнота свидетелските показания на нито едни
от свидетелите - преки очевидци и участници.Всъщност полицейските
служители сочат възпроизведената пред тях теза и на двете групи
свидетели,така че, ако РС-Никопол в сформираното мнозинство е търсил
опорна точка в тях,то същия е следвало да подходи по-старателно към тези
гласни доказателства.Анализът на гласните такива и критерия за
отхвърлянето им не следва да се базира единствено на принципа на
заинтересованост от изхода на делото с оглед определени родствени връзки
или приятелски отношения,а по-скоро на принципно изолиране на
противоречията и анализиране на кореспондиращите фрагменти при
съпоставка със съдебно-медицинската експертиза.Доводите на прокурора,че
пострадалия не е участник в процеса в някоя от възможните процесуални
фигури не следва да се игнорира,наред с мотивите за поведението на
участниците и в частност на подсъдимия и Р. В.,а конкретиката дадени от
свидетелката А. следва внимателно да бъде обсъдена от съдебния състав.
Горното е достатъчно,за да обоснове допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила от страна на РС-Никопол,което е неотстранимо от
въззивния съд.
Не е налице и ограничителната хипотеза по чл.335,ал.3 от НПК,което
определя и извода за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на РС-Никопол.
Развитите пред Плевенски ОС доводи от страните, следва да се съобразят
от районния съд при новото разглеждане на делото,ако са основателни, т.к. е
безпредметно на този етап контролиращия състав да взема становище по тях.
3
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2
вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 7 от 2.07.2020г., постановена по НОХД №
97/2019г. по описа на РС – Никопол.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
4