РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. София, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900200 по описа за 2021 година
Ж.М.С. от с. Д., Софийска област, ул. „Първа“ № 26, с ЕГН ********** е предявил
срещу „ЗД Б.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и
чл.409 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лева за причинени му
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени му телесни
увреждания – мозъчна контузия, разкъсно-контузни рани на дясна ушна мида и десен
клепач, фрактура на крилото на дясна илиачна кост, увреда на медиална колатерална връзка
на дясната колянна става /3-та степен/, ретропателарна хондромалация и множество
охлузвания в областта на двата долни крайника, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
04.01.2021 год. около 18.26 часа на ул. „Първа“ № 20 в с. Д., Софийска област, по вина на
Г.А.Б. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с ДК
№ СА 6173 СС, със застрахователна полица № BG/02/ 120000163360 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
11.01.2020 год. до 10.01.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.05.2021 год., до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 150 лева за причинени му имуществени
вреди – направени от ищеца разходи за заплатен медицински транспорт с линейка, ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2021 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
1
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. М.Н. – Т.
от САК.
С исковата молба се твърди, че на 04.01.2021 год. около 18.26 часа на ул. „Първа“ №
20 в с. Д., Софийска област, Г.А.Б. като водач на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел
„159“, с ДК № СА 6173 СС, с 0.87 промила концентрация на алкохол в кръвта, причинил
ПТП, като блъснал попътно движещия се пешеходец Ж.М.С. и му причинил телесни
увреждания. На мястото на произшествието пристигнали компетентните органи на МВР, по
случая бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1/04.01.2021 год. и
било образувано досъдебно производство № 3/2021 год. по описа на РУ – К., пр.пр. №
17/2021 по описа на РП – К., неприключило понастоящем.
Твърди се, че след настъпване на ПТП ищецът незабавно бил транспортиран от
пристигналия на място спешен медицински екип в противошоковата зала на „ВМА“ – гр. С.,
в сомнолентно състояние, с оплаквания от главоболие, болка в дясното коляно, дясното ухо,
в тазова област и ляво коляно, както и наличие на множество екскориации по крайниците.
След извършените прегледи и изследвания му била поставена окончателна диагноза –
мозъчна контузия, разкъсно-контузни рани на дясна ушна мида и десен клепач, фрактура на
крилото на дясна илиачна кост, увреда на медиална колатерална връзка на дясната колянна
става /3-та степен/, ретропателарна хондромалация и множество охлузвания в областта на
двата долни крайника. С оглед фрактурата на левия крак била наложена гипсова лонгета, а
по хода на двата крайника били поставени прави шини и пострадалият бил приет в КАИЛ за
лечение под активно лекарско наблюдение. След стабилизиране на състоянието му бил
приведен в Клиниката по неврохирургия, където било проведено консервативно
медикаментозно лечение. Ищецът бил изписан от болничното заведение на 08.01.2021 год.
за домашно лечение с указания да продължи активната рехабилитация, да остане под
активно наблюдение и да не се натоварва. Назначена му била медикаментозна терапия.
Твърди се, че получените вследствие на ПТП травми причинили болки и страдания на
ищеца, които през първите месеци на инцидента били много интензивни въпреки приема на
обезболяващи медикаменти. Мозъчната контузия е довела до световъртежи и силно
главоболие, съпътствани от замаяност, гадене и дразнене при силен звук и светлина.
Болките в долните крайници са се провокирали при всяко елементарно движение. Това се е
отразило на здравия му сън и той е започнал да страда от безсъние. Дългото залежаване и
липса на физическа активност са причинили обща слабост и отпадналост. Предвид тежките
увреди през възстановителния си период ищецът е следвало да изпълнява строг постелен
режим, без каквато и да е физическа активност и натоварване, което е пречело както на
придвижването му, така и на самообслужването и посрещането със собствени сили на
обикновените битови потребности като хранене и обличане, за задоволяване на които той е
получавал помощ от своите близки.
Твърди се, че понастоящем ищецът все още не се е възстановил въпреки проведената
рехабилитационна програма и болнично лечение, местата на счупванията още го болят, а
болките се увеличават при промяна във времето.
2
Твърди се, процесният инцидент нарушил не само ритъма на живот на ищеца, но е
повлиял отрицателно и на емоционалното му състояние, като е станал нервен и безпокоен.
Положението на постоянна зависимост от чужда помощ за задоволяване на битовите му
нужди, в което е бил поставен, го е потиснало и той се е чувствал безпомощен и в тежест на
близките си хора. Вследствие на инцидента ищецът не е могъл да види детето, което му се е
родило същия ден и в резултат от дългия болничен престой и тежкото му състояние е
пропуснал първите дни от появата му; за дълъг период от време не е могъл да се грижи за
него и това го е потиснало изключително много. Наложило се и да преустанови
изпълнението на трудовите си задължения, което от своя страна се е отразило на
самочувствието му. Преди инцидента пострадалият редовно играел футбол с приятелите си,
чрез което е поддържал форма, бил е социална личност, но след него се изолирал от
близките и приятелите си, започнал е да избягва всякаква комуникация и това се е отразило
на социалната му среда. Станал апатичен и тежкото му състояние, физическо и психическо,
е довело до отчаяние и често изпадане в депресивни състояния. От инцидента непрекъснато
сънува кошмари и у него се е проявил страх от автомобили и катастрофи.
Твърди се, че във връзка с лечението си ищецът е сторил и имуществен разход на
стойност от 150 лева, удостоверен с фактура № **********/06.02.2021 год. и касов бон №
0000109, издадени от „М.а. 01“ ЕООД – за заплатен медицински транспорт с линейка от гр.
С. към с. Д.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с ДК № СА 6173
СС, управляван при ПТП от деликвента Г.А.Б., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/
120000163360, валидна от 11.01.2020 год. до 10.01.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
04.01.2021 год.
Твърди се, че Ж.М.С. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ – вх. № ОК-104513/19.02.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД, по която до изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне по претенцията застрахователят не
се е произнесъл, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващите молби на ищеца са връчени
на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият
е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че част от твърдените увреждания на
ищеца са в резултат на претърпяното ПТП. Сочи се, че травмите на двете коленни стави не
са доказани с необходимата категоричност. По отношение на травмата на лявото коляно в
медицинската документация е описано „суспектно“, т.е. съмнително счупване на костна
издатина между двата кондила на горната ставна повърхност на лявата тибия/голямата
пищялна кост. Становището на ортопед-травматолога за увреждане на външната надлъжна
3
връзка/колатерален латерален лигамент се основава на клинични данни, било е препоръчано
уточняване на тези клинични данни с провеждане на високоспециализирано образно
изследване (МРТ – магнитно-резонансна томография), което не е било осъществено нито в
този момент, нито са представени документи за уточняване впоследствие. Описаната травма
на дясното коляно – тежка (3-та степен) увреда на медиалната колатерална връзка
(вътрешен надлъжен лигамент), също е по клинични данни и е препоръчано допълнително
специализирано изследване за категоричното му доказване, което не е било сторено.
Сочи се, че в исковата молба има и описани рентгенови констатации от направените
изследвания, които не са от травматичен характер – „овална лезия на лявата лопатка с
размери 5-6 мм, което представлява рентгенов образ за стара травма от директен удар във
вътрешната част на коляното (вътрешния бедрен кондил), като след кръвоизлив се образува
съединителна тъкан и осификация/вкостяване).
С отговора се прави възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от действията на пострадалия, който е движел попътно по платното за
движение, предназначено за движение на МПС, на неопределено за целта място, като не се е
съобразил с опасност, която е можел да възприеме и така се е поставил в превишен риск.
Пешеходецът не е изпълнил задълженията си по чл.108, ал.1 и 2 от ЗДвП да се движи по
тротоара или банкета на пътното платно.
С отговора се оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Алфа Ромео”
– Г.Б., като се оспорва същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с
което да е настъпило процесното ПТП. Сочи се, че в случая е налице случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК.
Оспорват се и твърденията в искова молба относно причините за ПТП, като се сочи,
че констатациите в приложения по делото констативен протокол за ПТП на дават основание
да се приемат за достоверни; същият не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Отделно от изложеното се сочи, че в
посочения документ въобще не са посочени причини за ПТП, а без да е установен
механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно; без установено противоправно поведение не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
С отговора на и.м. е искано привличането на осн. чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице
– помагач на ответника на Г.А.Б. с ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.„Надежда”, бл.103,
вх.Б, ет.7, ап.43. Искането е аргументирано с възможността ответникът да предяви регресен
иск по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ срещу третото лице в случай на осъдително решение, тъй като
е управлявало МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма – 0.87 промила.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
С отговора на и.м. ответникът едновременно с искането за привличане с молба вх. №
4
2845/22.12.2021 год. по описа на СОС е предявил на осн. чл.219, ал.3 от ГПК за съвместно
разглеждане в настоящото производство и обратен иск срещу третото лице, предявен като
частичен за сумата от 40 000 лева – в случай на осъждане на „ЗД Б.И.” АД да заплати на
Ж.М.С. претендираните с исковата молба суми, за осъждане на третото лице Г.А.Б. на осн.
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ да му заплати сумата от 40 000 лева, при пълен размер на претенцията
от 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на обратната искова молба,
22.11.2021 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и заплащане на направените по делото разноски във връзка с
обратния иск.
С определение от 22.02.2022 год. съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК
Г.А.Б. като помагач на ответника „ЗД Б.И.” АД и е приел за съвместно разглеждане в
производството по т.д. № 200/2021 год. на СОС предявения обратен иск от ответника „ЗД
Б.И.” АД срещу третото лице – помагач.
Препис от исковата молба по обратния иск е връчена на ответника по този иск с
указанията по чл.367-370 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият
не е подал писмен отговор.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 1/04.01.2021 год. и протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен по досъдебно
производство № 3/2021 год. по описа на РУ – К., пр.пр. № 17/2021 по описа на РП – К., в
същите е отразено ПТП, настъпило на 04.01.2021 год. около 18.26 часа на ул. „Първа“ № 20
в с. Драговищица, Софийска област, с участник 1 – лек автомобил марка „Алфа Ромео“,
модел „159“, с ДК № СА 6173 СС, с водач Г.А.Б. с ЕГН ********** и участник 2 –
пешеходецът Ж.М.С. с ЕГН **********, за който лаконично е посочено само, че е
пострадал. В протокола не са изложени никакви обстоятелства и причини за ПТП, като е
отразено единствено, че водачът на МПС е управлявал същия с концентрация на алкохол от
0.87 промила, удостоверено с извършена проба с техническо средство – Алкотест Дрегер
7510.
От заключението по назначената АТЕ, неоспорено от страните, изготвено след
запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП и
протокол за оглед на местопроизшествие, се установява следният механизъм на настъпване
на ПТП :
На 04.01.2021 год. около 18.30 часа – в тъмната част на денонощието, в населено
място – с. Д., община Костинброд, по улица „Първа”, в посока от улица „Втора” към ул.
„Пета” със скорост около 50 км/ч, в дясната част на платното за движение, се е движил лек
автомобил „Алфа Ромео” с ДК СА 61 73 СС, управляван от Г.А.Б. Платното за движение в
този участък е било двупосочно, с обща широчина 8.1 метра, без наличие на хоризонтална
5
пътна маркировка и без действащи в участъка пътни знаци, с мокро повърхностно асфалтово
покритие без неравности, прав участък – преди и след мястото на ПТП. От лявата част на
платното за движение по отношение посоката на движение на автомобила се е намирало
тротоарно пространство с широчина 3.4 метра, а от дясната страна – също тротоарно
пространство с широчина 2.3 метра.
В същото време и условия на движение, в посоката на движение на гореописания лек
автомобил, на около 1.5 – 2 метра вляво от десния край на платното за движение се е движил
пешеходецът Ж.М.С. в зоната около частен имот, намиращ се на ул. „Първа” № 20. Водачът
на автомобила при конкретните пътни условия е имал техническа възможност да забележи
движещия се пред него пешеходец когато челната част на автомобила се е намирала най-
малко на 56 метра преди мястото на удара. Когато челната част на автомобила се е намирала
на около 21.5 метра от мястото на удара, водачът Б. е задействал спирачната система на
автомобила за аварийно спиране, но независимо от това е настъпил удар между челната
дясна част на автомобила и пешеходеца. Пешеходецът паднал на предния капак на
автомобила и с главата си е достигнал челното панорамно стъкло, като го е счупил. В делото
липсват данни за това къде се е установило тялото на пострадалия след удара, като
автомобилът е продължил движението си напред и се е установил в мястото, отбелязано в
протокола за оглед на местопроизшествие.
АТЕ сочи, че с оглед възрастта на пешеходеца е нормално същият да може да
възприеме наличие на автомобил, движещ се зад него, на не по-малко от 40 метра, при което
автомобилът ще измине това разстояние за време около 2.9 секунди. За това време
пешеходецът след около 1.4 секунди /общо време за реакция/, дори движейки се със спокоен
ход, би изминал разстояние 2.37 метра, поради което към момента на пристигане на
автомобила в мястото на реакция на пешеходеца последният ще се намира на около 50
сантиметра в зоната на десния нему банкет и удар не би настъпил.
АТЕ сочи, че водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео”, имайки техническа
възможност да забележи наличието на пешеходец в зоната на платното за движение на не
по-малко от 56 метра от мястото на удара, ако незабавно е предприел действия за спиране,
би установил челната част на автомобила на около 21.5 метра преди мястото на удара и по
този начин да предотврати ПТП.
С оглед на изложеното по-горе експертизата е категорична, че от техническа гледна
точка причините за възникване на ПТП са :
- субективните действия на пешеходеца Ж.М.С., който се е движил по платното за
движение по ул. „Първа” в с.Д. на около 1.5 – 2 метра вляво от десния край на платното за
движение по отношение посоката си на движение, при наличие на тротоарни пространства
от двете страни на платното за движение и
- субективните действия на водача на лекия автомобил „Алфа Ромео” с ДК № СА 61
73 СС – Г. Ант. Бл., който е имал техническа възможност да забележи пешеходеца в зоната
на платното за движение на не по-малко от 50 метра, но е задействал спирачната система на
6
автомобила едва когато челната му част е отстояла от мястото на удара на около 21.5 метра.
От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската
документация, представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалият Ж.М.С. е получил следните травматични увреждания :
- закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия двустранно на
голямомозъчните полукълба, както и охлузване на лицето в областта на дясна скула,
кръвонасядане вдясно, ангажиращо скула, слепоочие и околоочната област;
- счупване на крилото на дясната хълбочна кост;
- контузия на лявото коляно със съмнителни рентгенови данни за фрактура в областта
на възвишението между двата кондила на голямопищялната кост, както и контузия на
дясното коляно. В приложената по делото медицинска документация няма категорично
потвърждаване на следните травми – съмнението за счупване на голямопищялната кост на
лявата подбедрица, както и увреждането на коленните връзки на двете коленни стави;
препоръчаното МРТ изследване с оглед диагностичното уточняване не е проведено, което
не позволява отговора на този въпрос, зададен към експертизата.
В.л. сочи, че диагнозата за увредена колатерална връзка е била поставена на база
клинична симптоматика, като не е потвърдена от образно изследване въпреки че такова е
било препоръчано. На фона на преживяна травма на дясното коляно /стара травма/, за която
има рентгенови данни, не може да се дава прогноза за евентуални последици от травмата,
причинена от процесното произшествие, тъй като такава не е уточнена по безспорен начин.
В отговор на поставени от пълномощниците на страните въпроси в о.с.з. на
29.03.2022 год. вещото лице пояснява, че счупването на крилото на дясната хълбочна кост е
довело до трайно затруднение в движението на десния крак, тъй като в дясната хълбочна
кост се захващат мускулите, които движат десния долен крайник; същото е отзвучало за
срок от около 2-3 месеца. В.л. е категоричен, че клиничните данни за тежка /трета степен/
увреда на медиалната колатерална връзка на пострадалия сочат на стара травма,
несъотносима към конкретния инцидент.
От показанията на свидетеля Ивелин С., брат на ищеца, се установява, че на
04.01.2021 год. на Ж.С. му се родило дете и се наложило да отиде до близкия магазин, за да
напазарува. Ивелин го чакал в къщи да празнуват, но когато брат му не се прибрал, разбрал,
че го ударила кола и го транспортирали до ВМА в С. Когато го видял в болничното
заведение, Живко говорил несвързано, имал частична амнезия – не помнел, че му се е
родило дете, не можел да се ходи, имал травми в областта на главата, на таза и краката. Във
ВМА престоял 10-15 дена и се наложило да го върнат обратно в къщи с линейка. Чувствал
се много зле – болял го тазът, главата, имал шевове на ухото и клепача, имал шини и гипс на
единия крак и не можел са се придвижва сам. До преди катастрофата работил във фирма за
птицевъдство, но девет месеца не можел да работи и брат му помагал в издръжката на
семейството.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от Информационния
7
център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил марка „Алфа Ромео“,
модел „159“, с ДК № СА 6173 СС, управляван при ПТП от Г. Ант. Бл., била сключена със
„ЗД Б.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/02/ 120000163360, валидна от 11.01.2020 год. до 10.01.2021
год., т.е. към датата на ПТП, 04.01.2021 год.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Ж.
М. СТ. – вх. № ОК-104513/19.02.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД, при ответника била
образувана ликвидационна преписка по щета, по която няма данни до изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение
или откаже плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените с първоначалната искова молба
искове съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представените с и.м.
писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Ж. М. СТ. – вх. № ОК-
104513/19.02.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД, по която няма данни до изтичане на срока
по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати
8
обезщетение или откаже плащане.
По основателността на предявените с първоначалната искова молба искове съдът
намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената АТЕ бе установено по несъмнен начин, че причините за настъпването на
описаното с и.м. ПТП са били както субективните действия на водача на лекия автомобил
„Алфа Ромео” с ДК № СА 61 73 СС – Г.А.Б., който е имал възможност да забележи
своевременно пешеходеца в зоната на платното за движение, но е задействал прекалено
късно спирачната система на автомобила, така и субективните действия на пешеходеца
Ж.М.С., който се е движил по платното за движение при наличие на тротоарни пространства
от двете му страни.
Установено бе и че част от сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на
ищеца – мозъчна контузия, разкъсно-контузни рани на дясна ушна мида и десен клепач,
фрактура на крилото на дясна илиачна кост, ретропателарна хондромалация и множество
охлузвания в областта на двата долни крайника, са в причинна връзка с противоправните
действия на деликвента, причинил ПТП – Г.А.Б. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от
ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото
производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе
установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за
движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2, изр.2-ро
от ЗДвП –
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“;
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените него физически болки и страдания в хода на възстановителния
процес.
От описаните в и.м. телесни увреждания по делото не бе установено единствено, че
отразената в епикризата към ИЗ № 187/2021 на ВМА – МБАЛ С. увреда на медиална
9
колатерална връзка на дясната колянна става на ищеца е била причинена именно при
процесното ПТП – видно от заключението на в.л. по СМЕ и отговорите на допълнителните
въпроси към него в о.с.з., тази травма е с давност отпреди инцидента.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с ДК № СА 6173
СС, управляван при ПТП от деликвента Г.А.Б., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/120000163360, валидна от 11.01.2020 год. до 10.01.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
04.01.2021 год.
Доказан по основание, първият предявен иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, понесени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищецът е бил на
30 години, като с оглед естеството на получените от него наранявания може да се очаква
пълно възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключението по
назначената СМЕ, неоспорено от страните, е категорично. Следва да се отчете, че търпените
от ищеца физически болки и страдания не са се отличавали с по-голям интензитет към
момента на получаване на уврежданията и до отзвучаването им, респ. с по-голяма от
обичайната продължителност, в която са търпени във времето. Видно и от заключението на
СМЕ, закритата черепномозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия двустранно на
голямомозъчните полукълба, макар и причинила на ищеца разстройство на здравето,
временно опасно за живота, не е оставила към настоящия момент негативни последици за
здравето му, а счупването на крилото на дясната хълбочна кост му е причинило трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около два до три месеца.
От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причинените на
ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата
размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да
допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в
патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 30 000 лева. Същото обаче на
осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде редуцирано на 50 % с оглед основателността на
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
действията на пострадалия – по делото по категоричен начин бе установено, че както
водачът на автомобила, така и пешеходецът са могли независимо от действията на другия да
предотвратят ПТП, ако не са извършили действия в нарушение на ЗДвП – за водачът Б. бе
10
посочено извършеното от него нарушение на разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2,
изр.2-ро от ЗДвП, а ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
чл.108, ал.1 от ЗДвП – при наличието на тротоари от двете страни на пътното платно се е
движил на около 1.5 – 2 метра вляво от десния край на платното за движение по отношение
посоката си на движение. Отделно – ищецът не е реагирал и на приближаващото МПС,
което е могъл своевременно да чуе, а е имал достатъчно време за реакция и да се отстрани от
пътя преди мястото, където е настъпил сблъсъка. От горното е видно, че и двамата
участника в описаното ПТП са били с равен принос за осъществяването му, поради което на
осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД така определеното от съда обезщетение за търпени от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде редуцирано на 15 000 лева. На осн. чл.432, ал.1 от КЗ
ответникът следва да се осъди да заплати горната сума на ищеца, като първият от обективно
съединените искове следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от
80 000 лева.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищеца
разходи за транспортиране от болничното заведение до дома му, също е доказан по
основание – представените по делото фактура и касов бон удостоверяват заплатената сума
от 150 лева за медицински транспорт с линейка, а заключението по назначената СМЕ
установява необходимостта от направата на горния разход. Обезщетението, съобразно
изложеното по-горе във връзка с основателността на възражението за съпричиняване, също
следва да бъде редуцирано на 50 % , поради което съдът следва да присъди на ищеца на осн.
чл.432, ал.1 от ГПК по този втори предявен иск сумата от 75 лева.
Върху сумите от 15 000 лева и 75 лева, обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди, съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимите
застрахователни обезщетения, считано от 19.05.2021 год. до окончателното им заплащане.
Следва обаче да се отбележи, че в случая лихва се дължи от по-ранна дата, 13.03.2021 год. –
деня, следващ изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ за произнасяне по застрахователната
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № ОК-104513/19.02.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.”
АД, доколкото не бе установено, че с претенцията не са били представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ и такива допълнително да са били изискани от
застрахователя; съдът обаче следва да се произнесе съобразно заявения петитум.
Предвид частичното уважаване на предявените с първоначалната искова молба
обективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ, предявеният евентуален обратен иск на
застрахователя срещу третото лице помагач – водач на застрахованото при ответника МПС,
Г.А.Б., за застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от
процесното ПТП, за които е осъден застрахователя, подлежи на разглеждане по същество,
но само до размера, до който главните искове на пострадалия са уважени. Налице е
специална хипотеза на евентуално съединяване на искове, при което условието за
произнасяне по обратния иск е уважаване на главните искове, като техните граници са и
граници на обратния иск. Така в решение № 53/24.07.2020 год. по т.д. № 881/2019 год. на
11
ВКС, II т. о. –
„… Като е потвърдил решението на първата инстанция за отхвърляне на обратния
регресен иск за сумата от 26 000 лева, а не съобразно уважения размер на предявения от
ищцата иск, съставът на въззивния съд се е произнесъл плюс петитум. Този извод следва от
самото естество на исковата претенция, предявена за съвместно разглеждане по реда на
чл.219, ал.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС по чл.290 от ГПК /решение по т.д. №
877/2010 год. на ІІ т.о. решение по т.д. № 814/2009 год. на І т.о/, по своята правна
характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл.219, ал.3 ГПК съставлява
последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.
Обратният иск на ответника срещу третото лице – помагач подлежи на разглеждане по
същество само при уважаване на иска на ищеца против ответника и само до размера, до
който първият иск е уважен. Касае са за специална хипотеза на евентуално съединяване на
искове не по почин на ищеца, при който условието, за да настъпят процесуалните
предпоставки за произнасяне по него, е уважаване на главния иск, като неговите граници са
и граници на обратния иск.“.
Поради изложеното и доколкото предявените с първоначалната искова молба искове
по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени до общ размер от 15 075 лева, то и обратният иск на
застрахователя следва да бъде оставен без разглеждане за разликата над 15 075 лева до
предявените 40 000 лева, заявени като частичен иск от общо 80 000 лева.
За да бъде успешно проведен регресния иск по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ следва да бъдат
установени : наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен за лекия автомобил, с
който е причинено процесното ПТП; ПТП да е реализирано в резултат от деликтно
поведение на ответника по обратния иск, включващо противоправно деяние, от което в
причинна връзка да са настъпили вредни последици; при причиняване на деликта
делинквентът да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма.
Съдът намира, че изброените предпоставки са установени по делото – по отношение
на елементите от състава на деликта и застрахователното правоотношение доводи бяха
изложени по-горе, а обстоятелството, че водачът на МПС е управлявал същото към момента
на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма от 0.5
промила, а именно – 0.87 промила, удостоверено с извършена проба с техническо средство –
Алкотест Дрегер 7510, бе установено с неоспорения от ответника по обратния иск
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1/04.01.2021 год., представен с и.м. С
оглед на изложеното и доколкото в настоящото производство преките искове по чл.432, ал.1
от КЗ са уважени до общ размер от 15 075 лева, то и евентуално предявеният обратен иск
срещу делинквента следва бъде уважен за същата сума, като ответникът по този иск бъде
осъден да я заплати на застрахователя – при условие, че се представят доказателства за
пълното изплащане от застрахователя на сумите, присъдени на пострадалия.
По делото е претендирана и законната лихва върху сумата по упражненото регресно
12
право от застрахователя, считано от датата на предявяване на обратната искова молба. Съдът
намира, че при регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното
плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е необходима покана за
изпълнение. Доколкото не се твърди, а и не се установява плащане от страна на
застрахователя, то и претенцията му за законна лихва следва да бъде отхвърлена.
Искането на пълномощника на „ЗД БУЛ ИНС” АД, направено в о.с.з. на 29.03.2022
год. – за постановяване на неприсъствено решение по чл.238, ал.1 от ГПК срещу ответника
по обратния иск, следва да бъде отхвърлено на осн. чл.239, ал.3 от ГПК – на първо място
институтът на неприсъственото решение е неприложим в хипотезата на евентуално
съединяване на искове – главни и обратен, както е в случая, доколкото не може
постановеното под условие осъдително решение по обратния иск да не подлежи на
обжалване, а решението по главните – да подлежи; второ, не са налице и предпоставките по
чл.239, ал.1, т.2 от ГПК за постановяване на такова решение с оглед изложените
съображения за недопустимост на обратния иск в една негова част.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение от № 121/10.11.2021 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът
Ж.М.С. е бил освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „ЗД Б.И.” АД следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
първоначално предявените искове – ДТ в размер на 650 лева /таксата по уважения втори иск
по чл.432, ал.1 от КЗ е в размер на 50 лева/, както и изплатените разноски от бюджета на
съда в размер на 400 лева – възнаграждения на вещи лица по АТЕ и СМЕ.
В хода на производството по делото ищецът Ж.М.С. не е направил съдебни или
деловодни разноски и такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ от 16.06.2022
год., сключен между ищеца Ж.М.С. и адв. М.Б.Н. – Т. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 1
000 лева /при минималният размер от 982.25 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 15 075
лева/, като осъди ответника „ЗД Б.И.” АД да заплати тази сума на пълномощника; върху
така определеното възнаграждение следва да се начисли и ДДС, доколкото пълномощникът
е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе
съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените
заседания /две/ и извършените процесуални действия с участието на страните /разпит на
един свидетел и изслушани заключения по две експертизи/.
В хода на производството по делото ответникът по първоначалните искове „ЗД Б.И.”
13
АД е направил разноски в размер на 4 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 4 000 лева с ДДС и внесен депозит за
възнаграждение на в.л. по назначената АТЕ в размер на 200 лева. Пълномощникът на ищеца
по първоначалните искове е направил в о.с.з. на 21.06.2022 год. искане по чл.78, ал.5 от ГПК
за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника
прекомерно адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно поради
изложените по-горе съображения във връзка с определянето на възнаграждението на
пълномощника на ищеца за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство.
С оглед на изложеното така заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява
прекомерно и следва да бъде редуцирано до 1 000 лева /при минималният размер от 982.25
лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 15 075 лева/, като на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 974.30 лева, съставляваща разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Ответникът по обратния иск Г. Ант. Бл. следва да се осъди да заплати на ищеца по
този иск на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 603 лева, съставляваща разноски съобразно
уважената част на иска; по делото са удостоверени такива в общ размер на 1 600 лева –
заплатена ДТ за обратния иск, но не и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство отделно за обратния иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „ЗД Б.И.” АД, ЕИК да заплати на
Ж.М.С. от с. Д., Софийска област, ул. „Първа“ № 26, с ЕГН **********, сумата от 15 000
лева /петнадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени му телесни увреждания –
мозъчна контузия, разкъсно-контузни рани на дясна ушна мида и десен клепач, фрактура на
крилото на дясна илиачна кост, ретропателарна хондромалация и множество охлузвания в
областта на двата долни крайника, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2021
год. около 18.26 часа на ул. „Първа“ № 20 в с. Д., Софийска област, по вина на Г.А.Б. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, с ДК № СА 6173
СС, със застрахователна полица № BG/02/ 120000163360 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 11.01.2020 год. до
10.01.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2021 год., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата
до пълния му предявен размер от 80 000 лева /осемдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „ЗД Б.И.” АД, ЕИК да заплати на
Ж.М.С. от с. Д., Софийска област, ул. „Първа“ № 26, с ЕГН **********, сумата от 75 лева
/седемдесет и пет лв./, съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди –
направени от ищеца разходи за заплатен медицински транспорт с линейка, ведно със
14
законната лихва, считано от 19.05.2021 год., до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от
150 лева /сто и петдесет лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „ЗД Б.И.” АД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 1 050 лева /хиляда и петдесет лв./, съставляваща дължима
за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „ЗД Б.И.” АД, ЕИК да заплати на адвокат М.Б.Н.
– Т. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., ул. „Славянска“ № 29, ет.3,
сумата от 1 200 лева /хиляда и двеста лв./ с начислен ДДС, съставляваща определено от
съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Ж.М.С. от с. Д., Софийска област, ул. „Първа“
№ 26, с ЕГН **********, да заплати на „ЗД Б.И.” АД, ЕИК сумата от 974.30 лева
/деветстотин седемдесет и четири лв. и тридесет ст./, съставляваща разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.239, ал.3 от ГПК искането на пълномощника на ищеца по
обратния иск „ЗД Б.И.” АД за постановяване на неприсъствено решение по чл.238, ал.1 от
ГПК срещу ответника по този иск Г. Ант. Бл..
ОСЪЖДА на осн. чл.500, ал.1, т.1 от КЗ Г.А.Б. от гр. С., кв. „Надежда”, бл.103, вх.Б,
ет.7, ап.43, с ЕГН **********, да заплати на „ЗД Б.И.” АД, ЕИК сумата от 15 075 лева
/петнадесет хиляди и седемдесет и пет лв./, съставляваща регресно вземане на
застрахователя за присъдени на Ж.М.С. на осн. чл.432, ал.1 от КЗ застрахователни
обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди в същия общ размер –
ПРИ УСЛОВИЕ, че се представят доказателства за пълното изплащане от застрахователя
на сумите, присъдени на пострадалия, като ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на обратната искова
молба, 22.11.2021 год., до окончателното й заплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ЗД Б.И.” АД, ЕИК срещу Г.А.Б. от
гр. С., кв. „Надежда”, бл.103, вх.Б, ет.7, ап.43, с ЕГН **********, обратен иск с правно
основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата над 15 075 лева до
претендираните 40 000 лева, заявени като частичен иск от 80 000 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Г.А.Б. от гр. С., кв. „Надежда”, бл.103, вх.Б,
ет.7, ап.43, с ЕГН **********, да заплати на „ЗД Б.И.” АД, ЕИК, сумата от 603 лева
/шестстотин и три лв./, съставляваща разноски съобразно уважената част на обратния иск.
Решението е постановено при участието на Г.А.Б. от гр. С., кв. „Надежда”, бл.103,
вх.Б, ет.7, ап.43, с ЕГН **********, в качеството му на трето лице – помагач на ответника
„ЗД Б.И.” АД, ЕИК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
15
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
16