Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в открито съдебно заседание
на двадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ганчева
КНАХД №2077 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от „Фрамар 7“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ------------представлявано
от С.С., чрез адв. А., против решение № 939 от 7.07.2022
г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110204103, по описа на ВРС за 2021 г., с
което е изменено наказателно постановление №03-014040/4.08.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда”- Варна, с което на дружеството за нарушение на
чл.153 ал.3 от КТ, на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като е намалена по размер на 1500 лева.
В касационната жалба се излагат
съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението
на ВРС, поради допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа, че в обстоятелствената част на НП липсва
описание по какъв начин е установена продължителността на работната седмица, по
колко часа лицето е работило на ден, каква е продължителността на работната
смяна на К. за периода от 26.04.2021 г. до 2.05.2021 г. Седмичната почивка
обхваща времето от края на последния работен ден на предходната работна седмица
до началото на първия работен ден на следващата работна седмица, като
седмичната почивка не се включва в работното време. Седмичната почивка и
работните дни се определят в графиците за работа при сумарно изчисляване на
работното време. Налице е нарушение на чл. 57 ал.1 от ЗАНН, което не е отчетено
от ВРС. АНО е допуснал грешка при посочване на периода, през който е извършено
нарушението. Макар и посочените грешки да са технически, водят до съществени
нарушения на процесуалните правила. Счита, че нарушението не е установено по
безспорен начин, не са обсъдени доводите на наказаното лице, че в представения
график за м.май е допусната техническа грешка. Поддържа, че са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Отправя се
искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се отмени процесното НП. В с.з. процесуалния представител на
жалбоподателя поддържа жалбата, на посочените в нея основания.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба. Моли да се потвърди оспорения
акт като правилен и законосъобразен, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на съда, като извърши
проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон
касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания във
въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС е установил, че при извършена проверка
от служители на ИТ-Варна на
представени документи от дружеството: графици за работа за м. април 2021 год. и
м. май 2021 год. , таблици за отчитане на явяването и неявяването на работа за
месец април и месец май 2021 год., както и заповед на управителя определяща
сумирано отчитане на работното време е установено, че К. на длъжност „ помощник
фармацевт” е работила от 26.04.2021 год. до 02.05.2021 год. включително без
почивен ден, като не й е осигурена непрекъсната междуседмична почивка най-малко
24 часа. За нарушението е съставен АУАН,
с който е прието, че дружеството е осъществило състав на нарушение по чл. 153,
ал.3 от КТ. Въз основа на АУАН е
издадено НП, с което наложил на дружеството за извършено нарушение на
чл.153,ал.3 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв. За да измени НП, въззивния съд е приел, че НП е издадено от
компетентен орган, в сроковете посочени в чл. 34, ал.3 от ЗАНН, като не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ВРС е приел, че
дружеството притежава качеството на работодател, като не е осигурило на К.
непрекъсната седмична почивка, която да бъде не по-малко от 24 часа, като
последната е полагала труд непрекъснато, без почивен ден от 26.04.2021 г. до
2.05.2021 г. включително, или общо осем дни, без почивен ден. Преценил е, че
случая не е маловажен, тъй като нарушението е свързано с нарушение на трудовото
законодателство и защитата на трудови и социални права на работниците и
служителите. ВРС е констатирал, че наложената санкция е прекомерна, поради
което я е намалил в предвидения от закона минимум.
Настоящия състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Правилна е преценката на ВРС за липса на
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Както
АУАН, така и НП са постановени от компетентни органи, в кръга на техните
правомощия, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за
форма. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно,
точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз
основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е
обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване.
Съдът не споделя доводите
на касатора, че в НП липсва описание на нарушението, налице е грешка в периода
в който е извършено нарушението. Лексикалното
тълкуване на понятието "междуседмична почивка" при сумарно отчитане
на работното време сочи, че работодателят е длъжен да организира и разположи
допустимите 56 работни часа (чл. 142, ал. 3 от КТ) и задължителната почивка от
36, респ. 24 часа в рамките на седем последователни дни, независимо дали те
съвпадат с работните и почивните дни при обичайната работна седмица. Не е
спорно, че касатора има качеството работодател по отношение на К.. Не е спорно
и това, че в предприятието е било въведено сумарно изчисляване на работното
време, както и че се е работело на смени. В тази насока са приложените към АНП
месечни графици за работното време за месеците април и май 2021 год., заповед №
1 от 2020 г. и таблица за отчитане на явяването и неявяването на работа за
посочените два месеца. От посочените графици и таблици за явяване на работа се установява, че от 26.04.2021 г. до
2.05.2021 г. К. се е явила на работа, т.е.
лицето е полагало труд последователно седем дни и не и е била осигурена непрекъсната почивка от 24 часа.
Съдът не споделя доводите
на касатора, че са допуснати грешки в графиците, доколкото същите кореспондират
и с отчетните форми за явяване на работа.
Анализът на събраните
доказателства установяват по категоричен начин, че от обективна страна е
осъществено административното нарушение на чл. 153, ал.3 от КТ, съгласно който при
сумирано изчисляване на работното време при промяна на смените непрекъснатата
седмична почивка следва да бъде в размер не по-малък от 24 часа.
Неоснователен
е и довода, че следва в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. В Кодекса на труда е разписано специално нормативно правило за маловажни
случаи на административни нарушения, касаещи спазване на трудовото
законодателство- чл. 415в от КТ. Тази правна норма дерогира действието на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Квалифицирането на деянието като маловажен
случай по смисъла на цитираната норма от КТ изисква съществуването на две
кумулативно дадени предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след
неговото установяване и от него да не са произтекли вредни последици за
работници и служители. В настоящия случай противоправното поведение на касатора
е неосигурена непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 24 часа. Характерът
на извършеното административно нарушение не предполага възможност за неговото
незабавно отстраняване. Касае се за нарушаване на основно право на работника – правото на почивка,
което гарантира физическото и психично възстановяване от осъществяваната
трудова функция, и нарушаването на което би могло да се отрази неблагоприятно
върху здравето на работника. В този смисъл не би могло да се приеме и че от
нарушението не са настъпили вредни последици.
Настоящият състав на съда споделя изводите на ВРС досежно неправилно
определен размер на имуществената санкция, тъй като липсват доказателства за
извършено друго нарушение на трудовото законодателство от страна на „Фрамар 7“
ООД.
С
оглед на гореизложеното ВРС е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на
ответната администрация, съгласно чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ /НЗПП/.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 939 от 7.07.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110204103, по описа на
ВРС за 2021 г.
ОСЪЖДА „Фрамар 7“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ------------представлявано
от С.С., да заплати в полза на Изпълнителна Агенция
„Главна инспекция по труда” сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: