Решение по дело №1772/2017 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 929
Дата: 18 октомври 2017 г.
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20174110101772
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                             18.10.2017 г.                     град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на втори октомври                                                две хиляди и седемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Павлина Павлова

като разгледа гражданско дело № 1772 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Д.А.Д., ЕГН ********** против Х.Х.Х., ЕГН ********** и Р.К.Г., ЕГН **********, с която се иска съдът да допусне до делба съсобствени между страните недвижими имоти.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на жилище с площ от 119.00 кв.м. на първи етаж от сграда, находяща се в гр. Дебелец, ул. „Еньовец” № 48, в кв. 79, УПИ, парцел ХII-980 по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Дебелец, състоящо се от две стаи, дневна, столова, кухня, бокс, баня, клозет, коридор и три тераси, при граници: от всички страни двор, отдолу - изби и гаражи, отгоре - жилище на Д. Д.Н. и съпругата му, ведно с изба-укритие с площ от 17.35 кв.м., при граници: двор, коридор и изба на Д. Д.и съпругата му, ведно с таванско помещение - ½  идеална част от тавана на сградата, ведно с 45% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на гараж с площ от 19.3 кв.м., намиращ се в гр. Дебелец, ул. „Еньовец” № 48, в кв. 79, парцел XII-980 по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Дебелец, при съседи: двор, стълбище и гараж на Д.Н. и А. Н. с 5 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Заявява се, че двата имота са придобити от наследодателя на ищеца - А.Д. ***, и от ответницата Р.К.Г. - бивша съпруга на А.Х.и майка на ищеца Д.А.Д., по време на техния брака им с договор за подялба на групов строеж. Твърди се, че след развода им бившите съпрузи са останали съсобственици при равни дялове на недвижимите имоти, а след смъртта на А.Х.негови наследници се явяват ищеца и ответницата Х.Х. - негова втора съпруга. Моли се за допускане на делба при квоти ¼ ид. части за ищеца Д.Д. и за ответницата Х.Х. и ½ ид. част за ответницата Р.Г..

В законоустановения срок е постъпил отговор от Р.К.Г., в който се изразява становище за допустимост и основателност на исковата претенция.

Ответникът Х.Х. изразява становище за допустимост, но в същото време за неоснователност на исковата претенция. Заявява, че ответницата Р.К. не е от кръга на наследниците, респ. не е легитимирана като собственик на процесния имот. Твърди, че от представения с исковата молба договор за групов строеж не става ясно притежават ли участниците в този строеж собствеността върху целия парцел, както и че липсват доказателства имотите да са придобити по време на брака между наследодателя и Р.К., респ. че този брак е разтрогнат и последните са останали съсобственици при равни дялове. Заявява, че ищецът А.Х.и ответницата Х.Х. са съсобственици на имота при равни дялове - по ½ ид. ч. за всеки от тях.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция и моли за допускане до делба при описаните в молбата квоти между съсобствениците.

Процесуалният представител на ответницата Х.Х. счита, че искът за съдебна делба не следва да бъде уважен, евентуално не при посочените в исковата молба квоти.

Великотърновският районен съд, като взе предвид исковата молба и постъпилите отговори, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. чл. 34 ЗС.

По делото е безспорно, а и се установява от представеното удостоверение за наследници (л. 4), че А.Д. Х.е починал на 1.5.2008 г. и е оставил за свои наследници Х.Х.Х. – съпруга от втори брак и Д.А.Д. - син.

Видно е от строително разрешение № 22/12.8.1980 г., издадено от Районна техническа служба гр. Дебелец (л. 55), че на Д. Д.Н. и А.Д. Х.е разрешено да построят жилищна сграда с два гаража и ограда в парцел XVII, кв. 71 по плана на гр. Дебелец. Въпросното строително разрешение е издадено въз основа на Заповед № 100/24.10.1978 г. на председателя на ИК на ОНС, гр. Дебелец, с която на Д.Н. и А.Д. е отстъпено право на строеж в парцел XVII, кв. 71 по плана на гр. Дебелец. След издаване на строителното разрешение с протокол № 34/16.10.1980 г. (л. 56) са определени строителна линия и ниво за строеж на жилищна сграда, два гаража и ограда. Съгласно представения договор за подялба групов строеж (л. 5), правото на строеж е било реализирано до 1988 г., до който момент в парцела са построени две жилища с прилежащите им изби и таванско помещение, както и два гаража. Според въпросния договор, в дял на А.Д. и съпругата му Р.Х. се поставя и същите получават първия жилищен етаж от построената сграда с площ от 119.00, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня, бокс, баня, клозет, коридор и три тераси, при граници - от всички страни двор, отдолу - изби и гаражи, отгоре - жилище на Д. Д.Н. и съпругата му; изба-укритие с площ от 17.35 кв.м., при граници - двор, коридор и изба на Д. Д.Н. и съпругата му; ½ ид. ч. от таванското помещение, заедно с 45 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и гараж с площ от 19.30 кв.м., при съседи - двор, стълбище, гараж на Д.Н. и А. Н., заедно с 5 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Видно е от акт за женитба от № 14 (л. 54), издаден от Община Болярово, че към момента на придобиване ограниченото вещно право на строеж и изграждането на жилищната сграда и гаражите, А.Д. Х.е бил в граждански брак с Р.К.Х. (понастоящем Г.), като по силата на чл. 13, ал. 1 СК (1968 г., отм.), респ. чл. 19, ал. 1 СК (1985 г., отм.), ограниченото вещно право на строеж, както и изградените впоследствие жилище и гараж, са станали съпружеска имуществена общност. Видно от решението по гр.д. № 777/1987 г. по описа на ВТРС (л. 61), гражданският брак между А.Д. Х.и Р.К.Х. е прекратен, с което е прекратена и съпружеската имуществена общност, която се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове между бившите съпрузи (чл. 27 СК (1985 г., отм.)). Или след развода А.Д. Х.и Р.К.Х. (вече Г.) са притежавали по ½ ид. ч. от процесното жилище и гараж, а след смъртта на А.Х.неговите наследници Х.Х. и Д.Д. са придобили по ½ от наследството на своя наследодател, т.е. по ¼ ид. ч. от жилището и гаража. В случая от страна на ищеца и ответницата Х.Х. не са направени възражения за пълна или частична трансформация на имуществото, придобито в режим на съпружеска имуществена общност от техния наследодател и ответницата Р.Г., респ. не са представени доказателства в тази насока, поради което съдът няма основание да приеме, че дяловете на страните в собствеността са различни от горепосочените.

По отношение възражението на ответницата Х.Х., че цитираните строително разрешение, протокол за определяне на строителна линия и ниво и договор за подялба на групов строеж не могат да удостоверят собствеността на ответницата Р.Г. върху процесния имот, следва да се има в предвид следното:

Сам по себе си фактът на построяване на сградата въз основа на договор за групов строеж действително не води до придобиване в индивидуална собственост конкретният обект/и, а е необхоД. извършването на делба, доколкото законът не предвижда правото на собственост върху отделния обект/и да се придобива от съответния участник в договора само със самия факта на построяването. Именно затова е необхоД.извършването на делба след построяването на сградата, с която се постига крайната цел на съконтрагентите - придобиване от тяхна страна на самостоятелен обект/и (така ТР № 4/70 г. на Пленума на ВС и ТР № 39/70 г. на ОСГК). Според решение № 317/21.7.2010 г. по гр.д. № 4475/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., делбата на построените обекти след приключването на строителството по договор за групов строеж следва да се извърши между съсобствениците на терена, респ. на правото на строеж, към момента на завършване на строителството или към момента на извършването на делбата, а към момента на извършване на делбата А.Х.и Р.Г. са били едни от съсобствениците на вещното право на строеж. В случая делба на построените жилищна сграда и гаражи е извършена от носителите вещното право на строеж и с това последните са придобили собствеността върху съответните самостоятелни обекти - жилище и гараж. В Постановление № 5/72 г. на Пленума на ВС са дадени разяснения, че в обхвата на съпружеската имуществена общност се включва сграда, построена върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, без да е учредено право на строеж в полза на другия съпруг. Т.е. по аргумент от по-силното основание, при учредено право на строеж върху държавна земя в полза на единия съпруг и построена въз основа на това право сграда по време на брака, няма основание да се приеме, че изградените и впоследствие поделени самостоятелни обекти не се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност. Обстоятелството дали впоследствие тези обекти са декларирани от ответницата Р.Г. пред съответните данъчни органи, респ. дали от нейна страна са заплащани дължимите данъци и такси, няма отношение към собствеността, а може да има за евентуална последица облигационни претенции на останалите съсобственици за заплатените от тях задължения.  

С оглед гореизложеното, съдът намира, че към момента на устните състезания правото на собственост върху процесните жилище и гараж принадлежи на страните както следва: 2/4 ид. ч. за Р.К.Г. и по 1/4 ид. ч. за Д.Х.Д. и за Х.Х.Х.. Ето защо делбата на процесния имот следва да бъде допусната при същите квоти.

Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, Великотърновският районен съд

 

                                                     Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА, на основание чл. 34 ЗС, извършването на съдебна делба между Д. А.Д., ЕГН **********, Х.Х.Х., ЕГН ********** и Р.К.Г., ЕГН **********, по отношение на съсобствените на страните недвижими имоти, а именно: жилище с площ от 119.00 кв.м. на първи етаж от сграда, находяща се в гр. Дебелец, ул. „Еньовец” № 48, в кв. 79, УПИ парцел ХII-980 по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Дебелец, състоящо се от две стаи, дневна, столова, кухня, бокс, баня, клозет, коридор и три тераси, при граници: от всички страни двор, отдолу - изби и гаражи, отгоре - жилище на Д. Д.Н. и съпругата му, ведно с изба-укритие с площ от 17.35 кв.м., при граници: двор, коридор и изба на Д. Д.и съпругата му, ведно с таванско помещение - ½  идеална част от тавана на сградата, ведно с 45% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и гараж с площ от 19.3 кв.м., намиращ се в гр. Дебелец, ул. „Еньовец” № 48, в кв. 79, УПИ парцел XII-980 по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Дебелец, при съседи: двор, стълбище и гараж на Д.Н. и А. Н., ведно с 5 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при следните квоти:

 

- 2/4 (две четвърти) идеални части за Р.К.Г., ЕГН ********** и по 1/4 (една четвърт) идеални части за всеки от Д. А.Д., ЕГН ********** и Х.Х.Х., ЕГН **********.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

                                     

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: