Решение по дело №363/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Ю. Г. А., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адв.В. С. Х. от АК - [област], с посочен служебен адрес на упражняване на дейността: [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0238-000047 от 08.08.2024 год., издадена от Е. М. К., на длъжност *** към ОД на МВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, временно е отнето издаденото на жалбоподателя Ю. Г. А. свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че не е доволен от издадената срещу него Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0238-000047 от 08.08.2024 год. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от Е. М. К., на длъжност *** към ОД на МВР - Кърджали, поради което я обжалва пред съда в законоустановеният срок. Излага съображения, в които описва, че нa 08.08.2024 год., около *** часа, действително управлявал лек автомобил [марка], с peг.№[рег. номер], собственост на „***“ ООД, като тъкмо бил тръгнал и в близост до жилищния блок, където живеел, бил спрян за проверка от органите на полицията. Описва, че същият ден имало празник на града и почти всички улици били забранени за движение на МПС и градът бил пълен е хора и че в началото на проверката имало само един полицейски автомобил, но след това пристигнали още три автомобила с полицаи, които го стресирали, защото наоколо било пълно с хора и проверката се извършвала на няколко метра от *** и дома му. Описва също, че първоначално му била извършена проверка за алкохол с апарат „Дрегер“, който не отчел наличието на алкохол, а след това му било предложено да бъде проверен с апарат „Дръг тест“, за наличието на наркотици или техни аналози. Жалбоподателят сочи, че отказал категорично проверката за наличие на наркотици, защото не никога не бил употребявал наркотици, а и знаел, че тази проверка не е „рутинна“, а било необходимо да има някакви видими признаци, реакции или поведение, които да сочат към такава употреба. Сочи също, че след отказа му да бъде проверен за употреба на наркотици с апарата „Дръг тест“, му бил издаден Талон за изследване с предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози със стикери, който получил със 7 бр. стикери, но в същия протокол бил вписан грешен контролен номер на управлявания от него автомобил, като вместо [рег. номер], бил вписан грешният [рег. номер]. Жалбоподателят твърди, че при проверката не е имал никакви външни признаци, сочещи употребата на наркотични вещества, че шофирането му било нормално, сигурно и че при слизането от колата за проверка, походката му била нормална, както и самото слизане, но че се възбудил и се ядосал след като била извършена проверката за алкохол и му била предложена проверка за употреба на наркотици, без да е налице някакво основание за това. Отново твърди, че походката му не била провлачена, говорът и произношението му не били „заеквайки и сричайки“. Сочи, че в съставеният Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с peг.№238/0-7371 от 16.082024 год. също било вписано, че шофирането му преди спирането за проверката е било сигурно и слизането му от МПС е било нормално. Твърди, че след извършването на проверката не му били връчени никакви документи, освен талон за медицинско изследване и 7 бр. стикери и че за заповедта за налагане на ПАМ научил след 10 дни, когато отишъл в КАТ да провери за наличие на наложени му глоби. Заявява в жалбата, че писмено поискал от началника на РУ - [община], да му бъдат предоставени всички съставени при проверката документи, включително протоколите, но не му били предоставени исканите документи, а му било отговорено, че искането му е неоснователно и че след това упълномощил адвокат, който го снабдил с част от исканите документи, без протоколите за обиск на автомобила и претърсването му. В жалбата се сочи, че Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с peг.№238/0-7371 от 16.08.2024 год., съставен от *** Е. К. бил с дата на съставяне на 08.08.2024 год., а бил регистриран с peг.№238/0-7371 от 16.08.2024 год., т.е. 8 дни след съставянето, което будело съмнение, че е съставен по-късно, след проверката.

На следващо място жалбоподателят твърди, че процесната заповед е издадена при съществени процесуални нарушения на закона в частта й за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС и че липсвала легитимност на административнонаказващия орган (!?), като процесната заповед била издадена от некомпетентен орган. Сочи, че съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, „принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“. Счита, че в случая е незаконосъобразно ***, който е издал АУАН, да има правомощия да издава и заповед за прилагане на ПАМ. Сочи също, че в обжалваната заповед било посочено като основание за издаването й нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, а не действителното - чл. 5, ал.3, пр.1 от ЗДвП, което затрудняло защитата му. Обяснява, че в хода на проверката се обадил по телефона на *** - Г. А., който дошъл на място преди проверката да приключи и можел да потвърди, че състоянието му е било нормално, както и факта, че не употребява наркотици. Сочи в жалбата, че на 09.08.2024 год., в ** Лаборатория *** - [населено място], [улица], си направил изследване за наличие на наркотици и други упойващи вещества, като резултатът бил отрицателен.

Жалбоподателят обяснява в жалбата, че работи като [длъжност] към „***“ ЕООД [населено място], като дейността му била свързана с чести пътувания из страната, а също бил *** на „***“ ООД, с която фирма извършвал в момента обществена поръчка в [населено място] - ***, като твърди, че по повод на *** са имали спор преди проверката с *** на основния свидетел по Протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества - Е. В. К.. Излага и довод, че лишаването му от право да управлява МПС му създава големи затруднения в работата ми в горепосочените фирми. Жалбоподателят счита, като се има предвид изложеното, че не е извършил вмененото му с обжалваната заповед административно нарушение. С жалбата моли да бъде призован на съд и след като докаже твърденията си, да бъде постановено решение, с което да бъде отменена изцяло обжалваната от него Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0238-000047 от 08.08.2024 год., на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от Е. М. К., на длъжност *** към ОД на МВР - Кърджали, като незаконосъобразна.

Призован редовно за съдебните заседания, жалбоподателят Ю. Г. А., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – *** към ОДМВР - Кърджали – Е. М. К., редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – С. Ч. - главен юрисконсулт при ОД на МВР – Кърджали, който моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен, като постановен при наличието на материалноправните предпоставки за това. Сочи, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, има предвиденото съдържание, в това число правни и фактически основания и че не са допуснати и процесуални нарушения, както и че е съобразен е с целта на закона, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В предоставения му от съда срок депозира и писмени бележки, в които излага подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Отново моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по реда на Наредбата №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност, като счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба №1, се явява прекомерно и не отговаря на критериите хонорарът да е „обоснован и справедлив“.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.8, стр2/, е връчен лично на жалбоподателя Ю. Г. А. от [населено място], на 22.08.2024 год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване. Жалбата срещу нея е подадена чрез началника на РУ – Ардино към ОДМВР - Кърджали, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодната система на РУ – Ардино с Вх.№238000-1683 на 03.09.2024 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден след връчването на екземпляр от оспорената заповед за налагане на ПАМ, като разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК, от което пък следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, т.е. жалбата е подадена в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма и изискуемото се съдържание и по предвидения в закона ред. Същата, освен това, е подадена от лице – неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ №24-0238-000047 от 08.08.2024 год./л.8/, *** към ОД на МВР - Кърджали е наложил на жалбоподателя Ю. Г. А., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, а от фактическа страна същата е мотивирана с обстоятелството, че от Е. М. К. - *** към ОДМВР – Кърджали, е съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков №*** от *** год., срещу жалбоподателя Ю. Г. А., с [ЕГН], СУМПС [номер], за това, че като водач на МПС – [марка], с peг.№[рег. номер], собственост на „***“ ООД [населено място], с Булстат ***, на 08.08.2024 год., около *** часа, в [населено място], на [улица], допуска следното нарушение: Водачът А. в *** часа отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабр. №[номер], тариран до 02 месец на 2025 год. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване №[номер] и 7 бр. холограмни стикери с №[рег. номер]. Описаното нарушение е квалифицирано като виновно такова по 174, ал.3, предл.2/второ/ от ЗДвП.

Към преписката по издаване на оспорената заповед е представен и е приет като доказателство по делото заверен препис от посочения в заповедта Акта за установяване на административното нарушение сер.** бл.№*** от *** год., съставен от Е. М. К. - *** към ОДМВР – Кърджали, в присъствието на свидетелите Е. С. Н. и Е. В. К., с посочени в акта адреси/л.14/, в който е описано, че е съставен срещу Ю. Г. А., живущ в [населено място], [улица], ***, [адрес], с [ЕГН], със СУМПС [номер], за това, че като водач на МПС - лек автомобил [марка], с peг.№[рег. номер], собственост на „***“ ООД [населено място], с Булстат ***, на 08.08.2024 год., около *** часа, в [населено място], на [улица], до ***, в посока към ***, допуска следното нарушение: Водачът А. в *** часа отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабр. №[номер], тариран до 02 месец на 2025 год. В акта е посочено, че на водача е бил издаден талон за медицинско изследване №[номер] и 7 броя холограмни стикери с №[рег. номер]. Описаното нарушение е квалифицирано като виновно такова по 174, ал.3, предл.2/второ/ от ЗДвП.

Така съставеният АУАН е подписан от актосъставителя и от двамата свидетели, но не е подписан от соченото в него за нарушител лице, като е вписано, че нарушителят има възражения, както и не е отразено да са иззети някакви доказателства.

Към преписката по издаване на оспорената заповед е представено и е прието като доказателство по делото, заверено копие от Протокол от 08.08.2024 год. за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, съставен от *** Е. М. К., в присъствието на свидетеля Е. С. Н., който протокол е регистриран в РУ – [община] на датата 16.08.2024 год., с рег.№238р-7371/л.15/. От този протокол става ясно, че на 08.08.2024 год., на жалбоподателя Ю. Г. А., като водач на описаното в протокола МПС, е било предложено да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“, като за начален час на проверката е вписан „20 часа и 27 минути“ и е вписано, че лицето „отказва“. Като краен час на проверката е вписано „20 часа и 40 минути“, като протоколът не е подписан от водача Ю. Г. А., а в съответната графа на протокола за това е вписано „Проверен: Отказва“, като отказът е удостоверен с подписа на един свидетел - Е. В. К., [ЕГН]. В протокола е отразен номерът на издадения на проверявания водач талон за медицинско изследване – [номер], като заверено копие от този талон за медицинско изследване, със залепен на него холограмен стикер №[рег. номер], също е представен по преписката и приет като доказателство по делото/л.13/. В талона е отразено, че в 20:27 часа на 08.08.2024 год., Ю. Г. А. е отказал да му бъде извършена предварителна проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дръг тест 5000“, №[номер]. В талона е отразено освен това, че Ю. Г. А. следва да се яви в ЦСМП – [община], до 22:00 часа, за да даде биологична проба за химико-токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични или техни аналози. Видно е от този талон за медицинско изследване, че екземпляр от същия е бил връчен на проверявания водач в 21 часа и 45 минути на 08.08.2024 год., за което същият е положил и подпис.

По преписката липсват доказателства, а няма данни или дори твърдения, водачът Ю. Г. А. да се е явил в ЦСМП – [община], до 22:00 часа на 08.08.2024 год., респ. да е дал биологична проба за химико-токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични или техни аналози, независимо че е получил срещу подпис екземпляр от талона за медицинско изследване с №[номер], със залепен на него холограмен стикер №[рег. номер].

По преписката е представено заверено копие от наказателно постановление №24-0238-000285 от 27.08.2024 год., издадено от началника на РУ – Ардино към ОД на МВР – Кърджали, въз основа на съставения от *** Е. К. Акт за установяване на административно нарушение №*** от *** год., против Ю. Г. А., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], [ЕГН]/л.12/. С това наказателно постановление, за описаното в него нарушение, а именно - че като водач на лек автомобил [марка], с peг.№[рег. номер], на 08.08.2024 год., около *** часа, в [населено място], на [улица], е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабр. №[номер], тариран до 02 месец на 2025 год., на жалбоподателя Ю. Г. А. са наложени наказания „глоба“, в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предл.2/второ/ от ЗДвП, както и е постановено отнемането на 15 контролни точки, на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР. По делото не са представени доказателства, дали и кога това наказателно постановление е връчено на жалбоподателя Ю. Г. А..

В съдебно заседание, от процесуалния представител на ответника е представено и е прието като доказателство Удостоверение Рег.№292р-31601 от 28.10.2024 год. на ОДМВР – Кърджали/л.35/, с което, Сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси” при Областна дирекция на МВР - Кърджали удостоверява, че Е. М. К., [ЕГН], е държавен служител в Областна дирекция на МВР - Кърджали от 17.05.2012 год. и не е в процедура на прекратяване на служебно правоотношение и че към 28.10.2024 год. служителят заема длъжност *** при Областна дирекция на МВР - Кърджали.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът от правна страна намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, представена по делото и приета като доказателство/л.33-л.34/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, в рамките на обслужваната територия: като в т.1.3.2.изр.2/второ/ от заповедта, като такива длъжностни лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП са посочени заемащите длъжност *** и *** в ОДМВР и в техните териториални структурни звена.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед №292з-2 от 01.01.2022 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, издадена в изпълнение изискванията на чл.172, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Кърджали да прилагат ПАМ по Закона за движение по пътищата/л.9/. С т.2, изр.2/второ/ от тази заповед, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, букви „б“, „е“ и „ж“, т.2, букви „а“, „в“, „д“, „л“ и „м“, т.2а, букви „а“ и „б“ от Закона за движение по пътищата, с мотивирани заповеди, назначените по график служители на длъжност *** в РУ при ОДМВР - Кърджали - за нарушения на закона за движение по пътищата извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Кърджали.

В случая, оспорената заповед е издадена именно от такъв държавен служител - *** при ОДМВР – Кърджали, видно и от представеното Удостоверение Рег.№292р-31601 от 28.10.2024 год. на ОДМВР – Кърджали, Сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси” при Областна дирекция на МВР – Кърджали, за нарушение на разпоредба от ЗДвП, извършено на територията на [населено място], т.е. на територията, обслужвана от РУ – [община] при ОДМВР - Кърджали. Следва да се отбележи, че действието на тази Заповед №292з-2 от 01.01.2022 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен орган, а именно – от *** при ОДМВР – Кърджали. Предвид изложеното по-горе съдът намира за напълно неоснователни доводите, изложени в жалбата, за липса на компетентност на органа, издал процесната заповед за прилагане на ПАМ. Следва да се отбележи, че е напълно несъстоятелен и доводът, че в случая било незаконосъобразно [длъжност], който е издал АУАН, да има правомощия да издава и заповед за прилагане на ПАМ. Както бе обосновано и по-горе, издателят на заповедта е оправомощен и материално, и териториално, да издава заповеди от вида на процесната, като нито в ЗДвП, нито в ЗАНН, нито в друг законов или подзаконов нормативен акт, не съществува ограничение, актосъставителят, съставил АУАН за нарушение по ЗДвП, да не може да издава заповед за прилагане на ПАМ по същия закон, нито пък съществува изискване, издателят на заповедта за прилагане на ПАМ да е административен орган, различен от актосъставителя. В общия случай, именно актосъставителите, установили административното нарушение по ЗДвП и съставили АУАН за него, издават и заповедите за прилагане на ПАМ по същия закон.

На следващо място, с оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, изискуема се съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който се сочи да е установено извършеното от жалбоподателя Ю. Г. А. нарушение, посочен е с трите имена, длъжност и месторабота, актосъставителят, който е съставил този АУАН, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушенията, посочен е и МПС - лекият автомобил, който се твърди да е бил управляван от жалбоподателя, както и регистрационния номер и собственика на същия, посочен е номерът на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя – СУМПС [номер] и че като водач се води на отчет в ОДМВР – Кърджали, описано е и извършеното от него нарушение: водачът Ю. Г. А. отказва да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабр. номер [номер], тариран до 02 месец на 2025 год. и че на водача е издаден талон за медицинско изследване №[номер] и 8 бр. холограмни стикери с №[рег. номер]. Изрично е посочено, че при описаните обстоятелства, Ю. Г. А. виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл.II/второ/ от ЗДвП, посочено е и правното основание – чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, за издаването на тази заповед за налагане на конкретната принудителна административна мярка/ПАМ/. Посочената като нарушена разпоредба на чл.174, ал.3, предл.2/второ/ от ЗДвП повелява, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Ясно е, че тази норма съдържа в себе си както правилото за изискуемото се поведение от водача, така и санкцията, която влече неизпълнението на това изискуемо се поведение или иначе казано, в нея ясно е описан съставът на административното нарушение, както и предвидените за него административни санкции. Следва да се посочи, че същите фактически основания са посочени и в нормата на чл.171, т.1, б.„б“, предл.II/второ/ от ЗДвП, при наличието на които са налага ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, а именно – на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид горното съдът намира за неоснователен довода в жалбата за това, че в обжалваната заповед неправилно било посочено като основание за издаването й нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, а не действителното - чл.5, ал.3, предл.1 от ЗДвП, както и намира, че посочването като нарушена на тази разпоредба - чл.174, ал.3, предл.2/второ/ от ЗДвП, по никакъв начин не затруднява защитата на жалбоподателя, противно на твърдението му в жалбата.

По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията за съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изискването на т.4 от тази ал.2, като заповедта в достатъчна степен съдържа фактическите и правни основания за издаването й, както и намира, че не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на конкретната ПАМ.

Освен това, в производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същата е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което се прилага тази ПАМ. Съдът категорично не споделя доводите за нарушаване на процедурата по установяване на употребата на наркотични или упойващи вещества, респ. твърденията на жалбоподателя, че не е имало причина да му бъде правен такъв тест, доколкото конкретната ПАМ е приложена поради самият отказ на водача да бъде тестван, а не поради наличието или липсата на наркотични вещества в организма му. В този смисъл, всички възражения относно обстоятелствата, свързани с издаването и връчването на талона за медицинско изследване, както и относно съставянето и регистрирането в деловодството на РУ – [община] на протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, са ирелевантни, тъй като нямат пряко отношение към същността на извършеното от лицето нарушение и оттам към причините за издаване на процесната заповед. Освен това, отново следва да бъде посочено, че не се установява по делото, а и самият жалбоподател не твърди да е посетил посоченото в талона медицинско заведение: ЦСМП – [община], на 08.08.2024 год., до 22:00 часа, а въобще и след това.

Тук следва да се посочи, че са напълно несъстоятелни доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, че отказал категорично проверката за наличие на наркотици, защото не никога не бил употребявал наркотици, а и знаел, че било необходимо да има някакви видими признаци, реакции или поведение, които да сочат към такава употреба, както и твърденията му, че при проверката не е имал никакви външни признаци, сочещи употребата на наркотични вещества, че шофирането му било нормално, сигурно и че при слизането от колата за проверка, походката му била нормална, както и при самото слизане и че говорът и произношението му не били „заеквайки и сричайки“. Във връзка с тези доводи и твърдения следва само да се посочи, че преценката за това, дали да даде проба за употребата на наркотични вещества или техни аналози или да не даде, по никакъв начин не е предоставена на проверявания водач на МПС и няма абсолютно никакво значение, каква е субективната преценка на проверявания водач на МПС по отношение на собственото му състоянието към момента на проверката, респ. субективната му преценка относно шофирането му, походката му, говора и произношението и всичко останало. Освен това, никъде в ЗДвП не е регламентирано, че проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози се прави от контролните органи, на водач на МПС само при наличието на някакви видими признаци, реакции или поведение, които да сочат към такава употреба.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е законосъобразна и не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази следното:

Съгласно чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, в приложимата й редакция (Обн., ДВ, бр.77 от 2017 год., в сила от 26.09.2017 год.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18/осемнадесет/ месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи. Предписанието, дадено в тази норма, е императивно и само при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон принудителна административна мярка/ПАМ/.

При тази законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за налагане на конкретната принудителна административна мярка, според настоящия състав, категорично са налице – по делото е безспорно установено, че жалбоподателят Ю. Г. А. е имал качеството „водач” и е управлявал на посочената дата, в посоченото време и на посоченото място, описаното МПС, като при извършената му проверка от контролните органи като водач на МПС, същият е отказал да бъде проверен с техническо средство „Дръг тест 5000”, №[номер], за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и впоследствие не е дал биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Самият отказ на жалбоподателя Ю. А. да бъде подложен на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, както и обстоятелството, че не е дал биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, не се оспорват от него, а това обстоятелство се установява категорично и безпротиворчиво от събраните по делото писмени доказателства.

Както бе посочено и по-горе, материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б.„б”, предл.2/второ/ от ЗДвП, е установен по надлежния ред, отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано с редовно съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който акт, по аргумент на чл.189, ал.2 от ЗДвП, се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай е установен основният релевантен за спора факт и той е описан като констатации в съставения и връчен на 08.08.2024 год., при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели, АУАН сер.** бл.№***/*** год., а именно - отказът на водача Ю. Г. А. да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като този отказ е единствено и достатъчно основание по смисъла на чл.171, т.1, б.„б”, предл.2/второ/ от ЗДвП, за налагане на предвидената ПАМ, за разлика от нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Отделно от това, безспорно е установено по делото, че въпреки че е получил талона за медицинско изследване с поставен холограмен стикер на него, което е удостоверил с подписа си, жалбоподателят Ю. А. не се е явил в ЦСМП – [населено място] и не е дал биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В този аспект, предвид горното, несъмнено е установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на тази ПАМ, поради което законосъобразно административния орган е упражнил публичното право чрез своето властническото произнасяне или казано по друг начин - налице са условията, т.е. материалноправните предпоставки за прилагане на тази ПАМ в хипотезата на предл.2/второ/ на чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП - извършено нарушение на чл.174, ал.3, предл.II/второ/ от ЗДвП, от жалбоподателя Ю. Г. А., извършването на което законът обвързва с прилагането на тази ПАМ, като предвид изложеното, съдът намира за неоснователни оплакванията, инвокирани в жалбата в тази насока.

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона и която цел е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка, дали да приложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”.

Така, по изложените съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на Ю. Г. А., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], се явява неоснователна и недоказана, като при извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед №292з-2 от 01.01.2022 год., издадена от директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, при спазване на изискуемата се от закона писмена форма, с изложени фактически и правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила в производството по издаването й, като същата е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав счита, че по отношение на същата не е налице нито едно от отменителните основания по чл.146 от АПК. По така изложените съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на Ю. Г. А., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата следва да бъде от отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предвид своевременно изразената в съдебно заседание, в хода по същество, от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК, на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимално предвидения размер от 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24, предл.I/първо/ от Наредбата за заплащане на правната помощ, което регламентира, че по административни дела, възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева. Административният орган, издал процесната заповед и ответник по жалбата, се намира в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали, поради което, в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъде присъдено и следващото се юрисконсултско възнграждение по настоящото дело.

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV /четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. Г. А., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адв.В. С. Х. от АК - [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0238-000047 от 08.08.2024 год., издадена от Е. М. К., на длъжност *** към ОД на МВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, временно е отнето издаденото на жалбоподателя Ю. Г. А. свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Ю. Г. А., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], [ЕГН], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес - [населено място], [улица], с ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща дължими разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.