Р Е
Ш Е Н
И Е
№
612 /18.10.2018г.
гр.
Пазарджик
Административен
съд Пазарджик, І-ви състав, в открито заседание на осемнадесети
септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
МАРИАНА ШОТЕВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор …, като разгледа
докладваното от съдия Шотева административно дело № 605, по описа на съда за
2018 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.149,ал.5 във връзка с чл.146 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на инж.П.Т. в
качеството му на Директор на ТП ДГС „Панагюрище“ против Разрешение за
преминаване с товарни и пътни превозни средства № 1265/03.12.2015.. С
жалбата се иска оспореното разрешение да бъде обявено за нищожно, като се
посочват основанията, на които се иска това.
Ответникът
по делото – Кмет на Община Стрелча, чрез процесуален представител оспорва така
подадената жалба, като на първо място счита същата за недопустима, поради липса
на правен интерес от страна на жалбоподателя. Алтернативно счита същата за
неоснователна, тъй като издаденото разрешение било законосъобразно, издадено от
компетентен орган, при спазване на относимите материалноправни и
процесуалноправни разпоредби. Разрешението не страдало от съществени пороци,
които да доведат до обявяване на неговата нищожност. Иска се от съда да
отхвърли жалбата.
Заинтересованата
страна „Ватия Холдинг“АД, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
моли същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, алтернативно
като неоснователна. Излага съображения .
Съдът
след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С
молба №С-6097/01.12.2015г. „Ватия Холдинг“АД е поискало от Кмета на Община
Стрелча да издаде Разрешение за преминаване на автомобилите-товарни превозни
средства на дружеството по горски път от
отклонението от пътя Стрелча – Копривщица до кариера „Мали кладни дял“ и
„Банчовец“. Въз основа на така подадената молба и приложените доказателства –
Договор за концесия и споразумение към него, кмета на Община Стрелча е издал и
процесното Разрешение за преминаване с товарни и пътни превозни средства
собственост на „Ватия холдинг“АД. В самото разрешение е посочено като правно
основание чл.44,ал.2 от ЗМСМА. Същото е дадено до изтичане срока на концесията
съгласно представения договор и споразумение към него – считано от 08.12.1998г.
и срок на действие 20 години.
В
процесното разрешение е посочено , че се разрешава преминаване с товарни и
пътни превозни средства за достъп до находище „Стрелча – Мерата“участъци
„Мерата“,“Мали кладни дял“ и „Банчовец“ на „Ватия Холдинг“АД с ЕИК *********.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
С
жалбата се иска от съда обявяване на нищожност на Разрешение за преминаване с
товарни и пътни превозни средства №1265/03.12.2015г..
Жалбата е допустима, тъй като
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожност
без ограничение във времето. Подадена е от лице, чийто права свободи и законни
интереси са засегнати, против подлежащ на оспорване административен
акт.Настоящият съдебен състав счита, че директорът на ТП ДГС „Панагюрище“ има
правен интерес от оспорване на Разрешението за преминавене издадено от кмета на
община Стрелча, тъй като става въпрос за преминаване на товарни и пътни
превозни средства по горски път .
Като
прецени доказателствата по делото и обсъди основанията, посочени от
жалбоподателя, както и извърши служебна проверка на оспорения административен
акт в съответствие с чл.168 от АПК, съдът намира жалбата на Директорът на ТПДГС
, за неоснователна.
Оспореното
Разрешение за преминаване с товарни и пътни превозни средства №1265/03.12.2015г
е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон. В
разпоредбата на чл.148,ал.1,т.1 от ЗГ е указано,че движението на пътни превозни
средства-товарни превозни средства и ППС с животинска тяга,когато не е свързано
с изпълнение на горскостопански,селскостопански и ловностопански дейности е
допустимо само когато е дадено разрешение за това от директора на
РДГ или оправомощено от него длъжностно лице. Като
концесионер,т.е. дългосрочен ползвател на находище „Стрелча-Мерата”
търговското дружество „Ватия Ходинг” следва да получи разрешение за
движение на собствените му превозни средства по горските
пътища,необходими за изпълнение на концесионните му права и
задължения по реда на чл.148,ал.4 от ЗГ, не от Директора на РДГ, а от Кмета на
Общината,района,кметството или кметския наместник по местонахождението на
имота,или от управителя на горското сдружение по чл.183. Нормата на
чл.148,ал.4 е специална по отношение на ал.3 и я изключва
по силата на правилото,че специалния закон дерогира общия. В случая
„Ватия Холдинг” е получило разрешение за преминаване на собствените
му товарни и пътни превозни средства по горските пътища в участъци „Мали Кладни
дял”, „Мерата” и „Банчовец” от Кмета на Община Стрелча.Законодателят не говори
за общински горски пътища или държавни такива, напротив – става въпрос за
горски пътища, без значение собствеността на земята върху която са тези горски
пътища.Кметът е компетентен да издаде това разрешително за преминаване на
пътните и и товарни превозни средства – правното основание е чл.148, ал.4 от
Закона за горите. В действителност в Разрешението е посочена като правна норма
, въз основа на която кмета на община Стрелча е издал процесното Разрешително –
чл.44,ал.2 от ЗМСМА, но това не означава, че е налице основание за обявяване
нищожността на процесното Разрешително – в ИАА е сгрешена правната норма , но
такава съществува , т.е. налице е правна норма въз основа на която Кметът на
Община Стрелча е овластен да издаде обжалваният ИАА – чл.148,ал.4 от ЗГ.
При
издаването на разрешението не са нарушени административнопроизводствените
правила, актът е мотивиран, като в обстоятелствената му част има позоваване на
правно релевантните факти, като удостоверяващите ги доказателства са приложени
към административната преписка. Като мотиви на административния акт
са посочени наличието на Договор за концесия за добив на неметални полезни
изкопаеми – индустриални минерали – пегматити – подземни богатства по чл.2 т.2
от ЗПБ. Не са налице нарушения на материалноправни
разпоредби. „Ватия Холдинг „АД е дългосрочен ползвател на определена
територия , до която може да се стигне единствено преминавайки по горски път –
за да преминат превозните и товарни средства по този горски път е необходимо да
се издаде разрешение от кмета на съответната община. В действителност в
процесното Разрешение липсват определени реквизити – не е посочен точен маршрут
на движение на превозните и товарни пътни средства, но пък са посочени
съответните находища , и че до там следва да се стигне по горски път. Видно от
молбата за издаване на разрешително, става въпрос за горски път от разклона
Стрелча-Копривщица до находище „Стрелча – Мерата“ в съответните участъци „Мали
Кладни дял“, „Мерата“ и „Банчовец“.
Съдебното производство е досежно разглеждането на
жалбата само по отношение на нищожността на Разрешение за преминаване с товарни и
пътни превозни средства №1265/03.12.2015г. издадено от Кмета на Община Стрелча. Утвърдените в теорията и в съдебната
практика основания, водещи до нищожност на конкретен административен акт, са
липса на компетентност на административния орган и издаване на административния
акт при пълна липса на материалноправни предпоставки, предвидени за неговото
издаване, които правят акта негоден да породи правни последици.
Компетентността е властта, която законодателят е
предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него
да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на
компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че
издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го
признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в
закон. В случая е безспорно, че компетентността на органа, е установена в закон
– чл.148,ол.4 ЗГ.
Другият порок, който би могъл
да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата от закона
писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК. По делото е безспорно, че исканата от закона
писмена форма е спазена.
Що се отнася до порока
противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност е
необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта,
да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения
или да се основа на нищожен административен акт. В случая, видно от самото
разрешение и доказателствата по делото, не е налице нито една от тези хипотези.
Противоречието на един акт с материалноправна норма не може само по себе си да
доведе до нищожност, а би могло да обоснове унищожаемост.
Порокът нарушение на
административнопроизводствените правила не може да доведе до нищожността на
един административен акт. Нарушенията на административнопроизводствените
правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде
акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, са
преценка по съществото на акта.
За разграничаването на нищожността от унищожаемостта на един акт е важно да се
установи съществува ли субект, който има компетентност да прави задължително
волеизявление със съответния предмет. Щом съществува такъв субект, издаденият
от него е в задължителната форма и с него не се налага явно престъпление или
явно невъзможни положения или не се основа на нищожен административен акт актът
може да бъде унищожаем, но не е нищожен. Доказателствата по делото и
гореизложеното безспорно доказват, че такъв субект съществува и той има властта
(компетентността) да направи задължително волеизявление с предмета по чл.
148,ал.4 ЗГ, както и че актът е в исканата от закона писмена форма и не налага
очевидно престъпление, явно невъзможни положения и не се основа на нищожен
административен акт. Дали волеизявлението е направено при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона е извън предмета на първоинстанционното съдебно
производство, тъй като това са пороци, които могат да обосноват унищожаемост,
не и нищожност.
С оглед на всичко обсъдено при извършената проверка и от събраните по
делото доказателства не се установява съществено нарушение в процедурата по
издаване на оспорения акт и нарушение на материалния закон, което да води до
нищожност на оспорения акт.
Констатира се, че е валиден административен акт,
като не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, би могло да
се говори за незаконосъобразен, до степен унищожаем акт, но не и за нищожен.
Жалбата се явява неоснователна и ще трябва да бъде
отхвърлена.
Воден
от горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на инж.П.Т. в качеството му на
Директор на ТП ДГС „Панагюрище“ против Разрешение за преминаване с товарни и пътни
превозни средства № 1265/03.12.2015г. издадено от Кмета на Община Стрелча, с
която се иска обявяването му за нищожно.
Решението
може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния Административен съд на Република България.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 1441 от 29.01.2020 г. по адм. дело № 14714/ 2018 г. на ВАС- Пето отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 612/18.10.2018 г.,
постановено по адм. дело № 605/2018 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА Териториално поделение Държавно горско стопанство „Панагюрище“ да
заплати на община Стрелча юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението е окончателно.