№ 5156
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110139386 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
286513/13.10.2023 г./ на „******“ ЕАД срещу М. Й. С. и А. П. С., с която са предявени
искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца при условията на разделна
отговорност – по 1/2 за всеки, задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр.
***********, с абон. № 276495, възлизащи общо на следните суми: 2 079.66 лв. – стойност
на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва от 14.07.2023 г. до окончателното плащане; 267.22 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 14.06.2023 г.; 42.90 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
14.07.2023 г. до окончателното плащане; 9.33 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2020
г. до 14.06.2023 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния
имот /за ответника А. П. С. – по силата на наследяване от П. Й. С./, към което са приложими
общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия за имота, като
ответниците не са заплатили дължимата цена. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.
Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е извършвано от
„***********“ ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. П. С. е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е клиент на топлинна енергия
1
за имота при твърдения, че липсват доказателства за правото му на собственост или на
ползване, както и че не е поискал откриване на партида на негово име за имота, като и
наследодателят му П. Й. С. не е искал да му бъде открита партида при ищеца за имота.
Твърди, че доказателствата сочат като собственик на имота от 1968 г. различно лице –
*********** П. С., а като титуляр на партидата – ********** С.а. Оспорва публикуването
на общите условия на ищеца в един централен и един местен всекидневник. Оспорва, че
абон. № 276495 се отнася за процесния имот. Оспорва реалната доставка на топлинна
енергия в имота на претендираната стойност. Възразява, че не са извършвани редовни
отчети на измервателните уреди в имота. Оспорва наличието на договор между етажната
собственост и „***********“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, във връзка с което възразява, че решенията на общото събрание на
етажните собственици, проведено на 11.10.2001 г., са нищожни поради противоречие със
закона – поради липса на изискуемото мнозинство от 2/3 от етажните собственици,
евентуално при твърдения, че срокът на договора е изтекъл. Оспорва извършването на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия от „***********“ ЕООД. Оспорва
дължимостта на цената на тази услуга на ищеца, щом се твърди, че е извършена от трето
лице. Навежда възражение за нищожност поради неравноправност на клаузите на чл. 32 и
чл. 33 от общите условия, поради което счита, че лихви не се дължат. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията за периода до 30.04.2021 г. Моли за
отхвърляне на исковете.
В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба от ответницата М.
Й. С..
Третото лице – помагач на ищеца „***********“ ЕООД изразява становище, че
дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните изисквания, поради
което исковете са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия
е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответниците; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
2
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая ищецът извежда претенциите си при твърдения, че договорното отношение
за доставка на топлинна енергия между него и ответниците е възникнало по силата на закона
поради притежаване на топлоснабдения имот от тях в условията на съсобственост, като за
ответника А. П. С. се твърди, че е придобил собствеността по силата на наследяване от П.
Й. С.. Въпреки уважаването от съда на всички доказателствени искания на ищеца, относими
към въпроса за правото на собственост върху процесния имот през исковия период, в крайна
сметка убедителни доказателства в тази насока не са събрани по делото. Документ, пряко
доказващ правото на собственост на ответниците, липсва. От Договор за продажба на
жилищен имот от жилищния фонд при МНО се установява, че през 1968 г. *********** П.
С. е придобил собствеността върху имот, чиято идентичност с процесния имот не е спорна
по делото. Липсват обаче убедителни доказателства за последващо придобиване на
собствеността върху имота от ответницата и от П. Й. С. /наследодател на ответника/. По
делото е установена невъзможност за изготвяне на удостоверение за наследници на
собственика *********** П. С. /видно от доклада на л. 161 от делото/, която невъзможност
се дължи изцяло на поведението на ищеца – той е посочил неправилен ЕГН на лицето. От
друга страна, според писмо от Столична община – Дирекция „Общински приходи“ – Отдел
„Общински приходи Възраждане“ от 05.03.2019 г. и приложената към него справка имотът е
деклариран като съсобствен между ********** С.а, М. Й. С. и П. Й. С.. Към тях обаче не е
представена посочената декларация с вх. № 22291/30.03.1998 г., поради което не може да се
направи извод кое лице я е подало, респ. вписаните в нея данни, на които се основава
справката от общинската администрация, не са противопоставими на ответниците по
настоящото дело и не могат да обосноват извод за проведено от ищеца пълно доказване на
намиращия се в негова доказателствена тежест факт. Предвид изложеното ищцовите
твърдения, че ответниците са били собственици на процесния имот през исковия период са
останали недоказани.
За пълнота следва да се посочи, че не следва извод за наличие на договорно
правоотношение между дружеството и ответниците и от Молба-декларация от 22.10.2006 г.
от ********** С.а за откриване на партида за имота на нейно име. Посочената молба има
характер на предложение до ищеца за сключване с ******* на договор за доставка на
топлинна енергия в имота, което очевидно е прието с конклудентни действия, щом
документът е представен по делото именно от него и щом партидата в „******“ ЕАД се води
на нейно име. От Удостоверение за наследници от 17.01.2018 г. е видно, че ******* е
починала на 03.07.2009 г., т.е. много преди исковия период. Въпреки че по делото е
изяснено, че тя е оставила като свои законни наследници дъщеря си М. Й. С. и сина си П. Й.
3
**********, а от Удостоверение за наследници от 20.09.2023 г. е видно, че след смъртта си
на 12.10.2022 г. последният е оставил като наследник по закон своя син – ответникът А. П.
С., съдът намира, че ответниците не са материалноправно легитимирани да отговарят за
задълженията за имота и в качеството си на наследници на *******, защото след нейната
смърт клиент на топлинна енергия е собственикът, каквито ответниците не се установява да
са били през процесния период.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената
тежест, разпределена с доклада на делото, и наличието на договорно правоотношение между
него и ответниците е останало недоказано. Това обуславя неоснователност на предявения
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с който стойността на
доставената топлинна енергия се претендира на договорно основание, респ. неоснователни
са и искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, искът за
стойността на услугата дялово разпределение и искът за мораторна лихва върху нея.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски, а принципно право на
разноски биха имали ответниците, но в случая те не са извършили и не претендират такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, срещу М. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, и
срещу А. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да
заплати на ищеца по 1/2 от следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр.
***********, с абон. № 276495: 2 079.66 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през
периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до
окончателното плащане; 267.22 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
14.06.2023 г.; 42.90 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода
от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до окончателното
плащане; 9.33 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 14.06.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „***********“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4