МОТИВИ по НОХД № 382 по описа на Карловски районен съд
за 2016 година
Ю.А.А., ЕГН: ********** е привлечен като обвиняем и
предаден на съд за това, че на 02.03.2016г. в землището на гр.К., обл.П., по
път II-64 км.1+100м. с посока на движение от гр.К. към разклона за с.В., е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Р.“ модел “С.” с
рег. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/, в едногодишния срок от наказването му по административен ред
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с влязло в сила наказателно постановление - НП
№14-0281-001367/31.10.2014г. на РУ на МВР гр.К., влязло в законна сила на
14.09.2015г. – престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК.
След приключване на съдебното следствие, в хода на
съдебните прения, представителя на РП – К. поддържа обвинението. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение,
като предлага да му се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК в размер
на една година лишаване от свобода , чието изпълнение да бъде отложено за срок
от три години на основание чл. 66 ал.1
от НК, както и глоба в размер на 600лв.
Подсъдимият Ю.А. не се явява, нередовно призован е, тъй
като е променил местоживеенето си в страната и не е уведомил за това
компетентните органи. Поради това, с определение на съда на осн. чл.269, ал.3,
т.1 от НПК е постановено разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия.
Задочното производство е изключение от основния
принцип за непосредствено участие на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния
процес. Поради тази причина законодателят е посочил изчерпателно необходимите
изисквания, при наличието на които е възможно неприсъствено образуване и
движение на наказателното производство. Спазването на тези изисквания е
абсолютно необходимо условие за валидността на извършените процесуално
следствени действия и постановените въз основа на тях прокурорски и съдебни
актове. Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 3 НПК, задочното наказателно
производство е допустимо само при спазването на следните законоустановени
предпоставки :
1. този ред за разглеждане на делото да не е пречка за
разкриване на обективната истина;
2. подсъдимият да не е намерен на посочения от него
адрес или да е променил същия, без да уведоми съответния орган;
3. местоживеенето му в страната да не е известно и
след щателно издирване да не е установено;
4. подсъдимият да е редовно призован, да не е посочил
уважителни причини за неявяването си и да е изпълнена процедурата по чл. 254,
ал. 4 НПК;
5. подсъдимият да се намира извън пределите на
страната и:
а/ местоживеенето му да не е известно;
б/ да не може да бъде призован по други причини;
в/ да е редовно призован и да не е посочил уважителни
причини за неявяването си.
Първата предпоставка е общо изискуема за всички
възможни случаи на приложение на чл. 269, ал. 3 НПК. Останалите предпоставки са
алтернативно дадени и намират приложение съответно на степента, в която е било
възможно валидното известяване на подсъдимия за възбудения спрямо него
наказателен процес. Само когато наред с първата общо изискуема предпоставка се
установи, че е налице и една от алтернативно дадените /съответно чл. 269, ал.
3, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, буква „а“, буква „б“ и буква „в“ НПК/ законът
позволява разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия /подсъдимия/.
Органите на досъдебното производство и съда са длъжни да установят със
съответните доказателства и да посочат конкретния фактически състав, при който
се провежда задочното производство. Това е необходимо, за да се гарантира
правото на защита на обвиняемия /подсъдимия/, както и за да се осигури
възможност за последващ съдебен контрол за законосъобразността на задочния наказателен
процес.
Съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК
когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина делото може да
бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, когато той не е намерен на посочения
от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган.
От доказателствата по делото по несъмнен начин се
установява, че в разглеждания случай предпоставките за провеждане на задочно
наказателно производство по реда на член
269, ал. 3, т. 1 от НПК са налице. Това е така, понеже подс. Ю.А. не е
бил редовно призован и за насроченото на 29.03.2017г. съдебно заседание, тъй
като въпреки многократните търсения на известните му адреси в с.В. и
с.Соколица, общ.К., обл.П. не е открит.
Съгласно установената практика на Европейския съд по
правата на човека, правото на обвиняемия /подсъдимия/ на участва лично в
процеса е основен елемент от правото на справедлив процес. Към задочно
производство може да се пристъпи само при събиране на данни за несъмнен отказ
на подсъдимия да участва в процеса или в случаите на бягство от правосъдието.
Такива данни по конкретното дело са налице, видно от приложените справки, докладни
записки и от заявлението на защитника на подсъдимия. Ненамирането на подсъдимия
на известните адреси е достатъчно основание да се приеме, че той е демонстрирал
отказ от правото си на лично участие в съдебната фаза и, че е осъществил
бягство от правосъдието в предвид на обстоятелствата установяващи се от
съответните справки от които е видно, че същият е напуснал страната, няма данни
да се е завръщал в Р България, не е установено местонахождението му в чужбина,
ако въобще се намира там, не се намира в местата за лишаване от свобода и не са
известни други негови адреси.
Договорния защитник на подсъдимия адв. Д. заявява, че
подсъдимия знае за настоящото съдебно производство, включително и за датата и
часа на провеждане на съдебното заседание, но не желае да се яви и да участва в
процеса. Тя пледира за постановяване на присъда в минимален размер.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, всички доказателства по делото – показанията на свидетелите Л. Г.Г. и Б.В.Н.
депозирани пред съдебния състав и приетите на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства: разпечатка от ел. регистър на УИС, докладни записки от служители на РУП
К., справка за водач/нарушител, наказателно постановление, свидетелство за
съдимост, писмо от сектор „ПП“ при ОД на МВР П., писмо от СИС при Районен съд
гр.К., писмо от ТД на НАП П., справка за пътувания на лице, телеграма за ОДИ, характеристична
справка, справки за лице АИС „БДС“, справки от ГД „Изпълнение на наказанията“
гр.София, справки от ОДМВР гр.П. Сектор КИАД, писма от кмета на с.В., намери за
установено следното:
Подсъдимия Ю.А.А. е роден на *** ***,
жител и живущ ***, с постоянен адрес:***, *** /реабилитиран/, ЕГН: **********.
С Наказателно постановление № 14-0281-001367 от 31.10.2014г. на Началника на РУ на
МВР гр.К., подс.А. бил наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. Цитираното наказателно постановление било надлежно
/лично/ връчено на подсъдимия, не било обжалвано и е влязло в сила на
14.09.2015г.
На 02.03.2016г. свидетелите Л.Г. и Б.Н. *** и двамата
на длъжност мл.автоконтрольори били на
работа дневна смяна, като патрулирали с полицейски униформи и обозначен
полицейски автомобил.
Около 16:30ч. на 02.03.2016г. се установили с
полицейския автомобил на гл. път II-64, в близост до входа на гробищния парк на
км. 1+100м. в землището на гр. К.. Около 16:45ч. покрай тях минал лек автомобил
марка “Р.“ модел „С.” с регистрационен номер ***, който се движил от гр.К. в
посока към разклона за с.В., обл.П.. Г. и Н. видели, че този автомобил се управлява от Ю.А.А.,
когото познавали служебно и знаели, че не притежава свидетелство за управление,
тъй като и преди му били извършвали проверка и съставяли АУАН за управление на
МПС без съответно СУМПС. Подс.А. пътувал сам. Свидетелите Н. и Г. потеглили с
полицейския автомобил след автомобила, управляван от подс.А. с намерение да го
настигнат и да го спрат за да му бъде извършена проверка. Това не се наложило,
тъй като непосредствено след входа на гробищния парк, водачът А. отбил вдясно,
спрял и излязъл от предна лява врата на
автомобила, точно в момента, в който полицейските служители спрели зад него.
При извършената проверка, подс.А. действително не представил свидетелство за
управление на МПС, като признал, че не притежава такова. След извършената
справка в ОДЧ било потвърдено, че към момента на проверката подс.А. не
притежава свидетелство за управление и, че никога не му е било издавано такова.
На А. на място бил съставен АУАН с бл.№ 471751/02.03.2016г. за извършените
нарушения по ЗДвП, като при съставянето, предявяването и подписването на акта
за нарушение водачът А. не направил никакви възражения. Била изготвена справка за нарушител от СУ “АНД” при РУ МВР-К.
за съставени срещу А. актове и наказателни постановления, от която се установява, че против него е било издадено
наказателно постановление - НП №14-0281-001367 от 31.10.2014г. на Началника на
РУ на МВР гр.К., влязло в законна сила на 14.09.2015г. С него му било наложено
административно наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП - за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление /л.11/.
Изложената фактическа обстановка е
приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Л. Г.Г. и Б.В.Н. депозирани пред съдебния
състав, разпечатка от ел. регистър на УИС, докладни записки от служители на РУП
К., справка за водач/нарушител, наказателно постановление, писмо от сектор „ПП“
при ОД на МВР П., писмо от СИС при Районен съд гр.К., писмо от ТД на НАП П.,
справка за пътувания на лице, телеграма за ОДИ, АУАН бл.№ 471751/02.03.2016г., справки
за лице АИС „БДС“, справки от ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, справки
от ОДМВР гр.П. Сектор КИАД, писма от кмета на с.В., свидетелство за съдимост и
характеристична справка на подсъдимия, прочетени и приобщени като доказателства
по делото.
Между тях не
съществуват противоречия. Точно и категорично се установяват всички факти от
значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, авторството
му и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца.
Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно,
последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа
обстановка.
При така констатираното, настоящият
състав намира, че подсъдимият Ю.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК, тъй като на 02.03.2016г. в
землището на гр.К., обл.П., по път II-64 км.1+100м. с посока на движение от гр.К.
към разклона за с.В., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Р.“ модел “С.” с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление с влязло в сила наказателно постановление - НП
№14-0281-001367/31.10.2014г. на РУ на МВР гр.К., влязло в законна сила на
14.09.2015г.
Ю.А.А. е субект на престъплението по чл.343в ал. 2
от НК. Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК и не притежава свидетелство за правоуправление на МПС и не е правоспособен
водач.
От
обективна страна е осъществил изпълнителното деяние на посочения престъпен
състав, като на инкриминираната дата - 02.03.2016г. в землището на гр.К. е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Р.“ модел “С.” с
рег. ***.
Налице е другия обективен елемент от
състава на престъплението – деянието е извършено в едногодишен срок от
наказването на подсъдимия по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление - с наказателно постановление №14-0281-001367
от 31.10.2014г. на Началника на РУ на МВР гр.К., влязло в сила на
14.09.2015г.
От субективна страна, подсъдимия е
извършил деянието умишлено, като е съзнавал, че управлява МПС без
да притежава съответно свидетелство за управление на такова, че е наказван по
административен ред за същото деяние и не е изтекъл едногодишен срок от тогава,
предвиждал е, че по този начин застрашава безопасността на движението по
пътищата, в което се изразява обществената опасност на деянието и е целял
последното.
За
престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК законът предвижда наказание от една до три
години лишаване от свобода и глоба. Обвиняемият не е осъждан /реабилитиран/, но
е освобождаван от наказателна отговорност, като с Решение № 247/02.09.2013г. по НАХД №577/2013г. на Районен съд гр.К.,
в сила от 18.09.2013г. на осн. чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1, във вр. с чл.78А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1400лв.
Видно от писмо от ТД на НАП П. /л.25/ по
образуваното изпълнително дело длъжникът Ю.А.А.
към дата 14.04.2016г. не е погасил задължението си по изпълнителен
лист по НАХД №577/2013г. на Районен съд гр.К. за глоба в размер на 1400лв.
Ето защо в случая не са налице
предпоставките на чл.78а от НК.
Съдът намира, че наказанието на подс.А.
следва да се определи при условията на чл.54 от НК, тъй като в случая не са
налице нито изключително, / т.е. такова,
което да е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на
решението за извършване на деянието/, нито многобройни, /т. е. повече от обичайния брой и то такива които също
да оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието/ смекчаващи вината
обстоятелства, които да водят до извода, че и най-лекото предвидено в закона
наказание би се явило несъразмерно тежко. Освен това, наличието на изключително
или на многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно за да се приложи
чл. 55 от НК. Необходимо е още съдът да констатира, че и най-лекото предвидено
в закона наказание вече е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното
престъпление.
Действително А. е неосъждан, но от друга
страна вече е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.VІІІ от НК
с Решение влязло в сила на 18.09.2013г., отново за престъпление по чл.343в
ал.2 от НК. Последното се явява отегчаващо
вината обстоятелство. Като смекчаващи такива настоящата инстанция отчита
признанието на вината.
Ето защо съда му наложи наказание Лишаване
от свобода в размер на 1 /една/ година, както и глоба в размер на 500лв.
Съдът счита, че с оглед размера на
наложеното наказание, факта, че преди това не е осъждан, а и с оглед личността
му, поправителен ефект върху подс.А. би се постигнал и без на този етап да
търпи реално наказанието. Ето защо следва на осн. чл.66, ал.1 от НК да се
отложи изпълнението му с изпитателен срок от три години считано от влизане в
сила на настоящата присъда.
Съдът намира,че наказание в този вид и
размер е справедливо и достатъчно за осъществяване целите за персонална и
генерална превенция.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.