№ 164
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20253001000070 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, ул. „Света София”
№7, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров
против решение № 213/29.11.24г. на Разградския окръжен съд, постановено по
гр.д. № 157/24г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Х. И.
А., ЕГН **********, с адрес с.М, общ.К, ул.“К.Г.М“ № 36 обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
23.11.2022г. и причинено от Т Б Ю, водач на л.а. Мерцедес Спринтер с рег.№
ХХ ХХХХ ХХ, с прикачено към него двуосно ремарке Уикенд с рег.№ ХХ
ХХХХ ХХ, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.04.2023г. до окончателното й изплащане ЗА
ГОРНИЦАТА НАД 70 000лв до присъдените 100 000лв. Въззивникът счита
решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,
необосновано и противоречащо на събраните по делото доказателства. На
първо място изразява несъгласие с извода на съда, че ищецът е претърпял
1
увреждания, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Според него липсва такава доказана връзка по отношение на плевралните
сраствания в дясната половина на гърдите, вътреставни увреждания на дясно
коляно и контрактура, двустранни странични дискови протрузии /дислокация
на междупрешлен диск, без разкъсване на капсулата/ на ниво СЗ-4 и
увреждания на междупрешлените дискове на шийния отдел с радикулопатия,
коренчева увреда на ниво 4-ти/5-ти поясен прешлен/ двустранно. Неправилно
е определен срока на търпените болки и страдания. Изводът, че
възстановителният период още не е завършил е направен в противоречие със
събраните по делото доказателства. Ищецът е започнал работа в казино и по
12 часа пет пъти на ден е стоял прав. Показанията на свидетеля М, че като е
посетил ищеца в болницата, го е видял да стои „ отворен от гърдите до пъпа“
преценява като житейски абсурдни и сочещи на недостоверност на
показанията и в останалата им част. Счита още, че размерът на присъденото
застрахователно обезщетение е неоснователно завишен поради неправилно
разбиране на принципа за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и
поради несъобразяване с икономическите условия в страната към момента на
процесното събитие. Не е съобразена и трайната съдебна практика в сходни
случаи. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо
него – постановено друго, по съществото на спора, с което исковата претенция
да бъде отхвърлена за горницата над 70 000лв.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТ е осъществено на 23.11.2022 г. около
11:48 ч. на път I-2 (в участъка между Русе и Разград), по посока към Разград.
Ищецът, свидетеля Т Ю и жена на име С И.а се прибирали от Германия за
България. Ищецът бил седнал на предна дясна седалка на л.а. Мерцедес
Спринтер с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ с прикачено към него двуосно ремарке
Уикенд с рег.№ ХХ ХХХХХ, който бил управляван от св.Т Б Ю. На задната
2
седалка седяла С И.а. Върху ремаркето автовоз бил натоварен л.а. Фолксваген
Шаран модел 2004 г. Пред тях се движел състав от превозни средства: седлови
влеkач Ман с per № Х ХХХХХ ХХ с прикачено към него полуремарке Кроне с
peг.№ Х ХХХХХ ХХ, управляван от М И М. Времето било дъждовно, а
пътният участък прав и равен. Според автоексперта влекачът се движел със
скорост около 73 км/ч. След преминаване през кръстовището с път III-2004 за
с.Балкански, Разградска област, водачът на товарния състав М М предприел
спиране, тъй като спрели движещи се пред автомобили. Св.Т започнал
спиране несвоевременно и се блъснал в задната лява част на полуремаркето
Кроне, а тегленото от л.а. Мерцедес ремарке-автовоз се преобърнало върху
дясната си страна и заело почти изцяло дясната лента за движение.
В резултат на произшествието, ищецът получил: травматичен шок;
хеморагичен шок; разкъсване на черния дроб /голяма линеарна руптура на
черния дроб започваща от пети сегмент и завършваща в седми сегмент на
черния дроб и малка руптура на залавното място на черния дроб към
лигаментум терез хепатис/ с излив на кръв в коремна кухина/
хемоперитонеум/; счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра в дясно;
плеврален излив в дясна белодробна половина, ангажиращ десен долен и част
от среден белодробен дял с компресирана дясна половина от плевралния
излив; контузия на белия дроб в дясно пристенно /към гръдната стена/ и към
основата; фрактура на десен напречен израстък на 1 ви поясен прешлен
/трансверзален процесус на L1/, разкъсно-контузна рана в областта на дясна
капачка; охлузни рани в областта на гърдите.
По случая било образувано АНД № 91/2024г. по описа на РС-Разград,
като Т Б Ю бил признат за виновен в нарушаване на правилата за движение по
пътищата – чл. 20, ал.1, чл.20 ал.2; чл.23 ал.1 и чл.75 ал.1 ЗДвП, в резултат на
което, по непредпазливост причинил на Х. И. А. средна телесна повреда,
изразяваща се в травматична кома и хеморагичен шок: разкъсване на черния
дроб с остра кръвозагуба-натрупване на патологична колекция кръв в коремна
кухина, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота. За извършеното деяние на виновния водач било наложено
административно наказание.
Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на л.а.
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ е застрахована при ответното
3
застрахователно дружество по полица № BG/23/121003374984 с период на
действие от 28.11.2021 г. до 27.11.2022г., включващ датата на процесното
ПТП.
Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички
елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените
травматични увреждания – виновно и противоправно поведение на
застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и
причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.
Спорните между страните въпроси, пренесени и пред настоящата
инстанция, касаят наличието на причинно-следствена връзка между част от
получените от ищеца увреждания и процесното ПТП, срока на търпените
болки и страдания, размерът на дължимото застрахователно обезщетение и
съобразяването му с икономическите условия в страната към момента на
определянето му и с трайната съдебна практика в сходни случаи. В тази
връзка съдът съобрази следното :
Според заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ всяко
от уврежданията : травматична кома, разкъсване на черния дроб, плеврален
излив в дясната белодробна половина, контузия на белия дроб вдясно са
поставили във временна опасност живота на ищеца. Счупването на 3 то, 4-то,
5-то, 6-то, 7-мо ребра в дясно, счупването на десния напречен израстък на
първи поясен прешлен и разкъсно-контузната рана върху дясната капачка са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а
охлузванията са му причинили само болка и страдание.
Ищецът провел болнично лечение за периода 23.11.2023г. до
21.12.2023г. Същото според в.лице било адекватно, в пълен обем и в
съответствие с правилата на добрата клинична практика. Извършена му е
оперативна интервенция по витални индикации, множество лабораторни и
образни изследвания, консулти със специалисти, продължителен мониторинг
на жизнените показатели, изкуствена белодробна вентилация, консервативно
лечение, последващо оперативно възстановяване, реконвалесценция след
хирургична намеса, начална рехабилитация. С това рискът за живота и
здравето му бил предотвратен. След преустановяване на седацията и
4
обезболяването, при стационарното лечение, болките на пострадалия са били
във високата скала, но в медицинската наука няма обективен критерий, който
да ги верифицира по сила и интензитет, тъй като са субективни категории. С
времето, около 2 3 месеца започнали да намаляват и отшумяват, а след това и
към момента на освидетелстването са с епизодичен характер. Според
представената медицинска документация ищецът положил усилия за
преодоляване на преките и късните последици от преживените травми, вкл. и
провеждане на рехабилитация, която е препоръчителна за подобряване на
соматичното здраве. В медицинската документация за болнично лечение и
извънболнични консултации не се посочени съпътстващи заболявания, които
да влияят на лечението и възстановителния процес на ищеца.
В.лице е отграничило и една втора група увреждания : плеврални
сраствания в дясната половина на гърдите; вътреставни увреждания на дясно
коляно /ЯМР / и контрактура /“втвърдяване“ и невъзможност за пълно сгъване
и изпъване на колянната става/;двустранни странични дискови протрузии
/дислокация на междупрешленни диск, без разкъсване на капсулата/ на ниво
СЗ-4 и увреждания на междупрешлените дискове в шийния отдал с
радикулопатия; клинични и ЕМГ данни за коренчева увреда на ниво 4-ти/5 ти
поясен прешлен /L4-L5/ двустранно. Разграничението идва от това, че тези
увреждания не са установени непосредствено след ПТП в болничното
заведение, а са се появили като резултат на вече установените травми в един
по-късен период от време, но се намират „във връзка с първоначалните
увреждания, получени при ПТП“, според обясненията в о.с. Дисковите
протрузии могат да се получат както при травматична увреда, така и при
физическо натоварване или органично заболяване като остепороза, каквото
при ищеца съобразно младата му възраст не е установено. По свидетелски
показания Х. помагал на семейството си в земеделието и при отглеждането на
животни, което според въззивника покрива разбирането на тежко физическо
натоварване. Не се доказа по делото обаче, както твърди застрахователят, че в
резултат на това са се появили протрузиите. Твърденията в тази насока
останаха едно предположение в резултат на логическо съждение. Напротив,
л.лице неколкократно отбелязва, че липсват данни преди ПТП ищецът да е
страдал от някакво заболяване. Изрично в т.6 от заключението си пояснява, че
„преките травматични увреждания и последиците от тях са във връзка с
процесния инцидент от 23.11.22г.“ Нещо повече, на фона на тежките
5
увреждания, получени при ПТП, изключването на тези протрузии не би
повлияло върху размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Към настоящият момент оздравителният процес не е приключил.
Ищецът е под активно наблюдение за получените увреждания и последиците
от тях – за коремната операция, плевралните сраствания, дисковите протрузии
с радикулопатия в шийна област, коренчева увреда в поясна област и
вътреставно увреждане на дясна колянна става. Консултациите със
специалисти и активната рехабилитация продължават.
По размера на застрахователното обезщетение:
Същият се определя съобразно критерия за справедливост, установен в
нормата на чл. 52 ЗЗД, по съдържанието и приложението на който е налице
обилна и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава.
Така в т.2-ра на ППВС No 4/68г. са дадени 3 задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е
длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така
решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и
решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.
При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява,
че пострадалият е млад човек, на 27 години по време на ПТП, в активна
трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни
проблеми, разведен, издържащ сина си и принуден да работи въпреки силно
компрометираното си здравословно състояние. Получените при
произшествието травми са били животозастрашаващи, 16 дни е бил в кома,
бил и на изкуствена вентилация, нуждаел се от кръвопреливане.
Уврежданията са многобройни, получени непосредствено след ПТП и
отразени в здравното заведение, където по спешност е бил лекуван, както и
по-късно – като последица от получени усложнения. Физическите болки и
страдания, които е претърпял, според в.лице -медик са в скалата на силната
6
болкова симптоматика. Оздравителният процес и до днес не е приключил.
Ищецът е изпълнил стриктно указанията на лекарите, провел
рехабилитационни процедури, продължава да посещава специалисти. Принос
към самото ПТП, както и към получените от него травми няма.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието,
размерът на минималната РЗ за 2022г. – 710лв, лимитите на застрахователно
покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492
КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко
събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и
самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г.
по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. №
3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетение в размер на 100 000лв е адекватно и съобразено както с реално
претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната
инстанция в подобни случаи, поради което исковата претенция следва да бъде
уважена до този именно размер.
Като е достигнал до идентични фактически и правни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на процесуалния
представител на въззиваемата страна – адв.Ю. В. Й. от АК – Разград се
присъжда адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. в размер на
3 050лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213/29.11.24г. на Разградския окръжен
съд, постановено по гр.д. № 157/24г. в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *********, адрес:
гр. София, ул. „Света София” №7, представлявано от Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на процесуалния представител
на въззиваемата страна – адв.Ю. В. Й. от АК – Разград адв.възнаграждение по
реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. в размер на 3 050лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8