Решение по дело №994/2020 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

(неприсъствено)

 

№…………………

гр. К., 06.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на двадесет и девети септември                две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 994 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 4 от ЗЗДН.

СЪДЪТ е сезиран с молба от С.И.Н. с ЕГН **********,***, за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против Д.А.А. с ЕГН **********,***.

Молителката твърди, че с ответника нямали сключен граждански брак, но живеели на съпружески начала от август 2017 г. до декември 2019 г. Имали едно дете – З.Д.А., родена на *** г., ЕГН **********. Твърди, че след разлялата им, тя и детето живеели в жилището на нейната майка, представляващо къща в гр. К., кв. С., ул. „С.п.“ № 6. Ответникът живеел в жилището на родителите си, представляващо къща на посочения по-горе адрес. Твърди, че причината да напусне общото им жилище била, че ответникът бил с много труден характер, нервен, избухлив, невъздържан и груб до степен на агресивност. Непрекъснато търсел поводи ла се заяде с нея, да ѝ вдигне скандал, което водело до непрекъснат психически тормоз спрямо нея. Позволявал си на няколко пъти да я удря, в т. ч. пред детето, да ѝ крещи, де я дърпа пред други хора на публично място, без да се съобразява с каквото и да било, проявявайки неуважение към нея и околните. Веднъж дори се опитал да удари детето, което било едва на четири месеца, като се заканил на молителката, че ще го убие. Тя успяла да го отблъсне, но от този момент изпитвала непрекъснат страх, че може да му посегне и да го нарани. Често употребявал груби и обидни думи и изрази, наричал я „курва“, казвал ѝ, че е дебела. Държал се пренебрежително и неуважително към нея. Няколко пъти се разделяли за кратко време в резултат на неговото поведение и отношение към молителката и детето. След окончателната разлялата детето им останало да живее с майка си. До момента, въпреки неговото негативно отношение към молителката, тя не му пречела да се вижда с дъщеря си. Тъй като имали неразбирателство относно режима на контакти и издръжката на детето, молителката подала искова молба по чл.127, ал. 2 от СК, по която било образувано гр. дело № 311/2020 г. по описа на Карловски районен съд, трети граждански състав. Съдебното заседание се провело на 31.07.2020 г. Тъй като не успели да се споразумеят, делото било обявено за решаване. Още същата вечер ответникът ѝ се обадил по телефона, бил ядосан, че търси издръжка за детето, и се заканил на молителката, че ще пребие и нея, и баща ѝ, че щял да дойде и да побърка детето. До късно вечерта звънял по телефона на бащата на молителката да му се заканва. На 09.08.2020г. имали уговорка да се срещнат в гр. К., за да види детето. Тъй като молителката се страхувала от него, в т.ч. и да не вземе детето със себе си, помолила нейна приятелка да я придружи. Срещнали се към 9.30 часа, предложила му да пият кафе, но той отказал. Взел детето и тръгнал да се разхожда с него към водопада. Молителката и приятелката ѝ били в близост до тях. Ответникът предложил да отидат да обядват в ресторант „Прохлада“ в близост до гр. Калофер. Молителката се съгласила, за да може бащата да прекара повече време с детето. Той пътувал със своята кола, а тя с детето и приятелката ѝ – с нейната. На излизане от града той ѝ се обадил по телефона, започнал да я обижда, наричайки‚ дебела, да ѝ държи сметка защо си води „бодигард“, заканил се, че щял да ги набие и двете и ѝ заявил, че в ресторанта няма да седи на една маса с него. Засегната от отношението му към нея и притеснена от заканите му, молителката му заявила, че няма желание да бъде с него и че ще се прибира вкъщи. В този момент видели как ответникът обръща посоката на движение и тръгва срещу тях, влязъл в нейната лента и спрял пред колата ѝ. Молителката тръгнала на задна скорост, за да се опита след това да го заобиколи и да завие за квартал С.. В този момент той тръгнал към тях и блъснал колата ѝ. Стресирана от всичко това, молителката се обадила на тел. 112, а приятелката ѝ, която в този момент държала детето, което от удара се събудило и започнало да плаче, се обадила на нейни приятели да дойдат на помощ, защото били много уплашени от неговата агресия. Малко по-късно дошли полицаи и му съставили акт за предизвиканото ПТП.

Молителката твърди, че от този психически тормоз и стрес, който преживяла на 09.08.2020 г., станала неспокойна, нарушил ѝ се съня, изпитвала непрекъснат страх, че ответникът може да посегне на нея и детето. Поведението на ответника, системните му сериозни закани за саморазправа с нея, детето и близките ѝ, агресивните му действия, в т. ч. нарочно предизвиканото ПТП, които извършвал в присъствието на детето, ѝ нанасяли тежки психически травми и представлявали акт на психическо и емоционално насилие и ограничавали личния ѝ живот и личната свобода, като същевременно като извършени в присъствието на детето, съставлявали акт на домашно насилие и спрямо него.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да постанови мерки на защита от ответника, спрямо молителката и малолетното дете З.Д.А., родена на *** г., ЕГН **********.

В първото по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не е депозирал отговор на молбата, а молителката е поискала постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призована за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван. Редовно му е връчено съобщението за писмен отговор, но не е подала такъв, а са указани надлежно последиците от това. С оглед събраните писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което молбата за защита по ЗЗДН да бъде уважена съобразно ангажираните доказателства, без съдебният акт да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК

При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с поисканите от молителката такива в молбата, като в случая за нейната защита се явяват подходящи следните мерки: да бъде забранено на ответника да се въздържа от извършване на  домашно насилие спрямо молителката и да му се забрани да доближава молителката, до жилището, местоработата ѝ и местата за социални контакти и отдих, като за последните две мерки съдът следва да определи максималния предвиден в закона срок от 18 месеца.

Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200.00 лева, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лева.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на молителката направените по делото разноски – 450 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на основание чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.15, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ВЗЕМА, на основание чл.5, ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, по отношение на С.И.Н. с ЕГН ********** и малолетното дете З.Д.А. с ЕГН **********,***, следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА Д.А.А. с ЕГН **********,*** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо С.И.Н. с ЕГН ********** и малолетното дете З.Д.А. с ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Д.А.А., ЕГН: ********** до окончателното приключване на производството да приближава до С.И.Н. с ЕГН ********** и малолетното дете З.Д.А. с ЕГН **********, да приближава жилището, в което живеят, находящо се в град К., кв. С., ул. „С.п.“ № 6, да приближава до местоработата на С.И. Н. с ЕГН ********** в „*********“ ЕООД – гр. К., ул. „Д.ш.“ № 1, както и до местата им за социални контакти и отдих за срок от 18 (осемнадесет) месеца.

ОСЪЖДА Д.А.А. с ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200.00 (двеста) лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС.

ОСЪЖДА Д.А.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА Д.А.А. с ЕГН ********** да заплати на С.И.Н. с ЕГН ********** сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.

ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУ на МВР  К..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.