Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..2020 г.
гр. ****
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При
участието на секретаря Доника Христова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 1507 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.К.Х., ЕГН **********, чрез адв. Д.П. ***,
представлявана от Кмета ****, с която е
предявен отрицателен установителен иск за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответната страна не е собственик на имот с идентификатор
10135.2553.1932 по КККР на гр. ****, с площ от 2211 кв.м., находящ се в гр. ****,
ул. ,,**** на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Правният интерес ищцата обосновава, с
твърдението, че е собственик възоснова на изтекла придобивана давност, на
основание, на основание чл. 79, ал.1 от ЗС. Твърди, че е осъществявала
фактическа власт с намерение за своене в
периода от 2000 г. до настоящия момент. През 2019 г. предприела действия за
снабдяване с констативен нотариален акт. Тогава установила, че през 2018 г.
ответникът Община **** е съставила Акт № 9912 за частна общинска собственост на основание чл. 59, ал. 2 от ЗОС, вписан в службата по вписвания с
вх. рег. № 18134, дело №9706/11.07.2018 г. Оспорва придобивното основание, с
което общината се летигимира като собственик, като счита, че не е придобила
правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и по никой от
предвидените в чл. 2 от ЗОС способи.
Ищцата посочва и представя писмени доказателства.
Ответникът Община **** в подадения отговор оспорва
предявения иск като твърди, че е собственик на имота. Същият
първоначално е придобит от Държавата, посредством отчуждителна процедура. Излага
се, че с влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация
през 1991 г. процесният имот става общинска собственост по силата на § 7, т. 3
от ПЗР на
ЗМСМА като незастроен парцел или имот в селищна територия,
предназначен за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и кумунални
мероприятия, придобит чрез отчуждаване и неподлежащ на връщане на бившия
собственик. Сочи, че същевременно не е
налице и изключението по § 7, ал. 2 от ПЗР на
ЗМСМА. Заявява, че е придобила процесния имот по
силата на § 42 от ПЗР
ЗИД ЗОС, като във всички случаи правоприемството от държавата е
настъпило по силата на закона. В отговора си ответната страна излага, че
процесният имот не би могъл да бъде придобит по давност от ищеца в периода до
1996 г. поради забраната, действала до тази година да се придобиват по давност
имоти държавна и общинска собственост, а и дори ищецът да е владял имота до 01.06.1996
г., то давност в негова полза не е текла. Ответната община оспорва ищецът да е
владял имота след отпадане на забраната (след 01.06.1996 г.), но дори и това да
е било така, то в негова полза не е могъл да изтече десетгодишния давностен
срок за придобиване на имота по давност, предвид наложения мораториум върху
придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна и общинска
собственост, действащ от 31.05.2006 г. до настоящия момент.
Ответникът посочва и представя писмени доказателства
Съдът след като се запозна
със твърденията и оспорванията, извършени от страните, събраните доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съобразно материално правните норми, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно
от представената скица №15-639228-16.07.2019 г., издадена от СГКК – гр. ****,
процесният имот е заснет по кадастрална карта с идентификатор 10135.2553.1932,
с площ 2211 кв. м. и е вписан на името на Община ****, съгласно АЧОС №116, том 45,
рег. 18099, дело 9706 от 11.07.2018 г. на Служба по вписванията ****. В същият
е записано, че актът е съставен на основание чл. 59, ал. 2 от ЗОС и се
управлява от кмета на Община **** на основание чл. 12, ал. 5 ЗОС.
Съобразно
заключението по допуснатата СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Ж.Б., което
съдът кредитира като основано на всички събрани по делото писмени доказателства
и компетентно дадено, относимите
и действали за територията кадастрални, регулационни и устройствени планове
през годините са: КП/1956 г., който обхваща големи части от
територията на варненското крайбрежие, включително тази на 25 м. р., на
сегашния ж. к. „Изгрев“ и на процесната зона, няма данни да е бил одобрен с
конкретна заповед, но същият е бил приет и ползван от администрацията до приемането на последващ такъв; КП/1988 г.,
който е с обхват няколко подрайона на територията на града, включително тази на
процесната зона от 25 м. р., няма данни да е бил одобрен със заповед, но същият
е бил технически приет, ползван и поддържан от администрацията до изработването
на последваща кадастрална карта; КККР/2008 г. – начален вид, включваща
територията на процесната зона от 25 м. р. и одобрена със заповед
№РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК; КККР/2008 г. – след първа
промяна, съгласно заповед№18-855/02.11.2015 г. на началника на СГКК – ****; КККР
– след втора промяна, сегашен вид. От заключението на вещото лице се
установява, че действащи регулационни планове за територията са: РП/1959 г.,
който е първият регулационен план за територията на гр. ****, който е бил
одобрен със Заповед№244/16.01.1959 г. на МСА; РП/1966г. - последващ регулационен план за
териториите на 23, 24 и 25 м.р. на гр.****, който е бил одобрен със заповед №
1721 /01.07.1966г на ИК на ГНС; изм.РП/1968г. - изменение на дотогава действалия
регулационен план за територията на 25 м.р. на гр.****, което е било одобрено
със заповед №32/13.04.1968г на ИК на ГНС; изм.РП/1975г - последващо изменение на действалия
регулационен план за територията на 25 м.р. на гр.****, което е било одобрено
със заповед №77/11.07.1975г на ИК на ГНС; РП/1983 нов регулационен план за
територията на 25 м.р. на гр.****, който е бил одобрен със заповед
№130/06.07.1983г на ИК на ГНС; РП/1992
г.(недействащ) - нов регулационен
план за територията на 25 м.р. на гр.****, който е бил одобрен със заповед
№Г-27/22.06.1992г на кмета на общината; ПУП-ПРЗ/2011г. - подробен устройствен план за регулация и
застрояване в
обхват на нов кв.62, 25 м.р, гр.**** и улична регулация между осови
точки (23-24-25-3425-3424-3423-3422-3421), влязъл в сила на дата 31.10.2017г.,
действащ и понастоящем за територията. Съобразно заключението на вещото лице
действащи общи устройствени планове за
територията са ОГП/1982г. - общ
градоустройствен план за територията на гр.****, който е бил одобрен с решение
№ТСУ-7/31.12.1982г и заповед №РД-03-02-46/31.12.1982г на КТСУ при МС; СПНУЗТВ/1999г.
-специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване територията на
гр.**** и крайселищните територии под непосредственото влияние на града, които
са били одобрени със заповед №РД-02-14-1734/21.09.1999г на МРРБ; ОУП/2Р12г. - общ
устройствен план за територията на община ****, който е бил одобрен със
заповеди №РД-14-2197/03.09.2012г и №РД-02-14-2200/03.09.2012г на МРРБ.
Действащия към настоящия
момент регулационен план по отношение на уличната регулация за процесната
територия в кв. 62 е
ПУП-ПРЗ/2017г - но, относим по казуса е и ПУП-ПУР/2012г на ж.к."Изгрев", с предвижданията му
за бул."Хр.Смирненски". Имота, описан както в АЧОС №9912/05.07.2018г., ката и в исковата молба,
представлява ПИ-10135.2553.1932,
целия с площ 2211м2
по КККР, одобрена със заповед № РД-18-92/14,10.2008г на изп. дир. на АГКК, при
граници/съседи: имоти 1933, 1934,
1935, 30, 34, 545. Преди датата 13.04.1968г – земята, където е попадал сегашния процесен ПИ-1932
е била със статут „земеделска", а имотите там са ползвани като
„лозя", в периода от
11.07.1975 г. до 06.07.1983 г. - земята е със статут „урбанизирана", с
предвиден там УПИ „за ресторант с озеленяване";
в периода от
06.07.1983г. до датата 14.10.2008г е
също със статут „урбанизирана", с предвиден там УПИ „за ресторант с
озеленяване"; в периода от 14.10.2008г. до датата 04.10.2017 г. земята е също
със статут „урбанизирана", с предвиждания там „за ниско застрояване";
в периода от 04.10.2017г. до настоящия момент - земята е също със статут „урбанизирана", но вече с предвиждания там
„за високо строителство".
От извършен
оглед на място вещото лице е установило, че чрез направени ограждения в обследваната зона са обособени четири терена с различно
фактическо ползване.
По делото са събрани
гласни доказателства, от съдържанието на които се установява следното:
Свид.
Я.Д.Д.излага, че познава ищцата от 2000 г., когато и за пръв път видял имота,
който бил 1500-2000 кв. м. и се намирал на пътен възел Вятърна мелница, по пътя
за с. Каменар. Твърди, че до 2008 г. всеки ден е минавал покрай имота и не е виждал други хора в мястото освен ищцата. Пояснява, че в имота
е имало лозе и овощни дървета.
Свид.
*****. познава М.Х. от нейната дъщеря Милена За
пръв път е отишъл в имота след 2005 г.,
който тогава е бил ограден. Твърди, че имотът е с площ над декар и половина и
към настоящето има ограда само от страна на околовръстното. Сочи, че в имота е имало около 10 пчелни
кошера, които са били на М.. Пояснява,
че всеки ден минава покрай имота и други хора в него не е виждал.
При
тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
По
допустимостта на иска:
За наличието
на правен интерес от провеждане на исковата защита съдът се съобразява с
разясненията, дадени с ТР № 8/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, което застъпва
разбирането, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост или други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва, когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. За допустимостта на отрицателния установителен иск
е необходимо ищецът да установи фактите, от които произтича правния му интерес.
В настоящото производството ищцата
обуславя правния си интерес от търсената защита, въвеждайки твърдения, че е
придобила процесния имот по давностно владение, осъществявано от 2000 г. и
оспорвайки предпоставките въз основа, на които ответната община е актувала
имота като частна общинска собственост. Ответникът от своя страна оспорва това да
е така, твърдейки, че той е собственик на имота по силата на закона -
чл. 2, ал. 1,
т. 2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР
към ЗИД на ЗОС и §7, ал. 1, т.
3 от ПЗР на ЗМСМА,
което му е дало основание и да състави АЧОС № 9912/05.07.2018 г.
По основателността на иска:
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, ищцата следва да докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на
твърдяното право върху имота, т.е владение като фактическо състояние в периода
от 2000 г. до настоящия момент с намерение за неговото своене. Ответникът от
своя страна следва да докаже съществуването на отричаното от ищеца право, като
изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността и в
частност, че към датата на влизане в сила на ЗМСМА / 17.09.1991 г.
имотът е представлявал незастроен парцел, или имот в селищна територия, че
предназначението му е било за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици, дало му основание и за издаване на
АЧОС №9912/05.07.2018г. -
чл. 59, ал. 2 ЗОС, което изключва и възможността по отношение на имота да е
текла придобивна давност в полза на ищцата.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за
общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и
форма, определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена
сила относно изложеното в него, т.е. има качеството на официален свидетелстващ
документ. Същевременно, без да има правопораждащо действие, той единствено
констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което на акта
следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот
се счита за общинска собственост до доказване на противното. Затова, при спор
за собственост, оспореният АЧОС не е годно доказателство за установяване
правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието,
на което и издаден, т.е ответната община следва да установи в процеса пълно и
главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в
закона придобивен способ.
В конкретния казус обаче и съобразно
ангажираните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че с
издаването на АЧОС ответната община е валидирала своите права. Позоваването на това общо
нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не сочи на
удостоверяване на конкретно фактическо основание.
Разпоредбата, на която се позовава ответника - параграф 7,
т. 3 ЗМСМА, предвижда, че с влизането й в сила незастроените парцели
и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство,
обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити от държавата
чрез отчуждително производство, преминават в собственост на общините, с
изключение на тези, които подлежат на връщане на предишните собственици. По делото
липсват ангажирани доказателства собствеността върху имота да е придобита от
Държавата чрез отчуждително производство, предвид и на което, съдът приема, че
Община **** не е могла да придобие собственически права по този ред.
Следващото въведено основание за наличие на права за
Община **** е това по параграф 42 от ПЗР на ЗОС, съгласно който застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,
съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона
подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. За
да установи претендираната материално правна легитимация към заявеното
придобивно основание, следва по пътя на пълното и главно доказване ответникът
да представи доказателства, че към датата на влизане в сила на ЗМСМА - 17.09.1991
г. имотът е представлявал незастроен парцел, или имот в селищна територия, че
предназначението му е било за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им
собственици. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази посока. Извън
предметана доказване е предназначенето на имота по проект за ОУП. Налице са
данни, че по градоустройствения план от 1982 г. за територията около вятърната
мелница и респективно за процесния ПИ- 1932 по КККР сегашен вид е била въведена
устройствена зона „Паркове и озеленяване“, но този план не е приложен, а и няма
данни, че към 1991 г. имотът е бил държавна собственост. Не са представени
удостоверетелни документи в тази посока. В тежест на ответната страна е да
докаже още, че преди влизане в сила на ЗМСМА процесният имот е бил държавна
собственост. Доказателства в тази посока не са ангажирани. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДС, когато незаконосъобразно е актуван държавен имот като общински,
актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител.
Предвид тази разпоредба следва преди всичко да е налице акт за държавна
собственост, съставен за конкретния недвижим имот по надлежния ред, тъй като
съгласно чл. 5, ал. 1 ЗДС държавата установява възникването, изменението и погасяването на
правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за държавна собственост.
В конкретния случай такъв акт по делото не е представен. Наред с горното следва
да се посочи, че законосъобразността на акта за общинска собственост следва да
се преценява към датата на издаването му. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОС, актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а и
страната, съставила документа, не може да черпи изгодни правни последици от
него.
Създаденият АЧОС
№9912/05.07.2018г. не налага
извод, че имотът е общински, тъй като няма вещно- прехвърлително действие,
поради което и мораториумът, наложен от пар. 1 ЗИД на ЗС,
съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече, е неприложим.
Ето
защо, следва да се приеме, че е оборен легитимиращият ефект на АЧОС и
заповедите за отчуждаване на кмета на Община ****, въз основа на който
ответникът заявява собственически права върху имота, което от своя страна
позволява на ищцата да докаже твърденията си за придобиване на имота по
давност.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание,
следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на
придобивната давност, а именно да е
упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона
срок и тя да е осъществявана с
намерението за придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и
теория трайно е наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим
имот, нужно е осъществяваното владение да
е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищцата е установила
владението си върху процесния имот през 2000 г. Владян е в тези му граници.
Облагородяван е с насаждения - овощни дървета, лозе. За промяна в намерението
на своене като собствен се извежда извод, от започнатата процедура по
снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка. Следователно ищцата се легитимира като
собственик на имота на соченото придобивно основание и има правен интерес да
отрича правата на ответника.
По
посочените съображения исковата претенция е основателна и следва да се уважи.
По отношение на разноските,
с оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени такива, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. М.К.Х., чрез адв. Д.П. е претендирала разноски
в общ размер на 2278,58 лева за държавни такси за образуване на дело, съдебни
удостоверения, изготвяне на преписи и адвокатско
възнаграждение. Извършването на разноски в
претендираните размери се установява с представените платежни документи:
преводно нареждане от 24.06.2019 г. за внесена държавна такса в размер на 60,00
лв.; преводно нареждане от 04.07.2019 г. за изготвяне на съдебни удостоверения,
преводно нареждане от 23.07.2019 г. за довнесена държавна такса в размер на 1182,58
лв.; преводно нареждане от 23.08.2019 г. за изготвяне на преписи в размер на 26,00
лв, както и договор за правна защита и съдействие №32 от 15.06.2020 г., в
който е инкорпорирана разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева. Съдът приема за
неоснователно направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК, доколкото
претендираният размер не надвишава
установения задължителен минимум съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.Х., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от
Кмета ****, с адрес: гр. ****, бул. „Осми приморски полк“ №43, НЕ Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот в гр. ****, ул. ,,**** представляващ по
действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на АГКК, ПИ с идентификатор 10135.2553.1932 с площ от 2211
кв.м., при граници: ПИ 10135.2553.1935, 10135.2553.1934, 10135.2553.1933, 10135.2553.30,
10135.2553.34, 10135.2551.545, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Община ****,
представлявана от Кмета ****, с адрес: гр. ****, бул. „Осми приморски полк“ №43, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 2278,58 лева /две
хиляди двеста седемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/,
представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.
Съдия
в окръжен съд: