№ 44441
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110161301 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 05.05.2025 г. на адв. П. П. за изменение в частта за
разноските на Решение от 31.03.2025 г. по гр.д. № 61301/2024 г. на СРС.
Твърди, че му се дължи адвокатско възнаграждение по подробно изложени
съображения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от
„*********************“ ООД.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК, но неоснователна по съображения, подробно изложени в решението по
делото, за които не са налице основания за ревизия.
Относно обема на процесуалната работа, конкретно свършена от ищцовия
представител, съдът подробно се е мотивирал в постановеното решение, като доводите
на молителя, че е извършил всички описани в молбата действия като „извършване на
преводи, осчетоводяване“ и други са неотносими и не следва да бъдат взети предвид
при определяне размер на присъденото му адвокатско възнаграждение.
Оплакванията на молителя, че размера на същото възнаграждение му е
недостатъчен, за да заплати наем за кантора и други разходи, за да извършва
адвокатска дейност, са неотносими, доколкото адвокатската професия е свободна и
лицето, което е решило да я упражнява, носи всички икономически рискове в тази
насока, без да следва да има очаквания, че ще може да покрие месечните си разходи с
присъденото нему адвокатско възнаграждение, за което и липсва сигурност, че ще
получи още при изготвянето на исковата молба, имайки предвид липсата на сигурност
относно изхода на делото. Несъстоятелни в тази връзка са и и доводите на молителя
относно приспадане на съответни разходи от присъденото адвокатско възнаграждение,
както и сравнението със заплащането на труда в магистратурата, имайки предвид и че
всички разходи, които твърди, че е сторил, е могъл да предяви за присъждане в
настоящото производство, но не го е сторил.
Изцяло неотносими са доводите на молителя, че съдебният състав оценил
положения от него труд по-ниско дори и от труда на вещото лице, изготвило съдебно-
1
счетоводна експертиза, каквато не е допусната по делото.
Неоснователен е доводът на молителя, че част от свършената от него
процесуална работа по делото е и подаването на молба по чл. 248 ГПК, доколкото
адвокатско възнаграждение се присъжда с решението по делото за процесуална
дейност, осъществена от съответен процесуален представител на страната до
приключване на производството по делото, а не и след постановяването на решението,
имайки предвид и трайната практика на върховната инстанция, че в производството по
чл. 248 ГПК, включително и в производството по чл. 248, ал. 3 ГПК не се носи
отговорност за разноски.
Материалният интерес по делото, липсата на фактическа и правна сложност на
делото, заниженият обем на процесуална работа на ищцовия представител по делото,
липсата на новосъбрани доказателства освен представените към исковата молба и
нейния отговор, провеждането на единствено съдебно заседание по делото без
участието на ищцов представител, предпоставят категоричния извод, че в случая
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ищеца съответстват
на размера на присъдения адвокатски хонорар от 200 лв.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на молбата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 05.05.2025 г. на адв. П. П. за изменение в
частта за разноските на Решение от 31.03.2025 г. по гр.д. № 61301/2024 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2