№ 305
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. С.
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100503071 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, чрез адвокат Т.С. АК Варна, срещу Решение № 262675 от
25.10.2021г., постановено по гр.д.№ 13978/2020 г. по описа на ВРС, поправено
с Решение № 262791/09.11.2021г. и с определение № 266190/01.12.2021г., в
ЧАСТТА, в която е уважен предявения от Р. Б. Л. с ЕГН ********** срещу
ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 1000 лева до
присъдения размер от 5300 лева, ведно със законната лихва от 14.05.2019г.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно,
необосновано и е постановено в разрез със събрания в хода на процеса
доказателствен материал.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил
всички събрани по делото доказателства и избирателно е формирал
убеждението си само въз основа на част от тях. Сочи, че съдът е уважил
претенцията на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди в завишен
размер, който не съответства на претърпените вреди, съответно
1
придружаващите ги болки и страдания. Позовава се на приетата и неоспорена
СМЕ, съгласно чието заключение получените травматични увреждания
отзвучават без дефицит за около 2-3 седмици, който извод кореспондира с
данни за ползван от пострадалата отпуск поради временна
неработоспособност за период от десет дни. Сочи се, че следва да се отчете и
обстоятелството, че ищцата страда от дългогодишни хронични болестни
промени на сърдечно-съдовата система и опорно-двигателния апарат без
причинна връзка с ПТП. На следващо място се поддържа, че съгласно
заключението по СПЕ Специфичната изолирана фобия, свързана с пресичане
на улица, придобита след инцидента, е в процес на разграждане и
предоляване, като Л. успява да преодолее страха си, излиза сама и ходи на
работа. Освен това с липсата на предприети своевременно мерки за справяне
с емоционалните симптоми и реакцията на стрес, ищцата е способствала за
продължителността на възстановителния период. На следващо място се
оспорва извода на съда за неоснователност и недоказаност на въведеното
възражение за съпричиняване, като настоява, че с поведението си
пешеходката е нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1 и чл.114, ал.1 от ЗДвП,
като е навлязла внезапно на платното за движение и преди да навлезе в него
не е съобразила разстоянието между нея и приближаващото се ППС и
скоростта му на движение. Оспорва се приложението на чл. 119, ал.5 от
ЗДвП, доколкото застрахованото МПС не се е движило със скорост над
разрешената за съответния пътен участък, а по отношение нарушението на
правилата за движение по пътищата няма съдебен акт, който да се ползва със
задължителна сила. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Р. Б. Л., чрез
пълномощник, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна и необоснована. Твърди, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и мотивирано и следва да бъде потвърдено. Оспорва се
поддържаното от въззивника възражение за съпричиняване, като се настоява,
че формираните от съда мотиви, касаещи относимостта на разпоредбата на
чл.119, ал.5 във вр. ал.1 от ЗДвП са правилни. Настоява се, че съдът правилно
е възприел фактите и доказателствата, удостоверяващи вида, степента и
характера на получените увреждания, като е дал адекватна оценка при
обезщетяването им
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
2
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ. За
основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното
право по чл.432 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на
деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически
състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата,
като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже възраженията си в отговора, включително това за
съпричиняване настъпването на вредите от страна на пострадалата, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение.
В настоящото производство не е предмет на спор между страните, че на
17.12.2019г. в гр.Варна, по бул.Трети март е настъпило ПТП, при което
водачът на л.а. „Ауди“ с рег. № В 4340 НС навлиза в рамките на пътната
маркировка – пешеходната пътека, докато по нея се движи пешеходецът – Р.
Б. Л. и нанася телесни увреждания. Същите са настъпили в резултат на
виновно противоправно действие от страна на шофьора на л.а. „Ауди“,
доколкото водачът е нарушил императивните правила по ЗДвП чл.119, ал.1,
изискващи при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Предмет на оспорване е частично размера на присъденото обезщетение
на претърпените от пострадалата неимуществени вреди, с доводи за
несъобразени с установените факти и обстоятелства от исковия съд изводи за
характера и интензитета на уврежданията и за наличие на съпричиняване
настъпването им от страна на пострадалата.
В съгласие със събраните по делото доказателства – съдебно-
медицинска експертиза и съдебно-психиатрична, както и приетите
свидетелски показания на сестрата на ищцата се установява, че в резултат на
ПТП от 17.12.2018г. ищцата Р.Л. е получила контузия на главата в тилна
област - оток в тилна област, контузия на лява гръдна половина, контузия на
таза. Според експерта тези травматични увреждания отзвучават без дефицит
3
за период от около 2-3 седмици и обуславят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. При инцидента ищцата не е губила съзнание;
прегледана е в МБАЛ „Св. Анна - Варна", като е отказала да бъде
хоспитализирана. Вещото лице е докладвало, че ищцата страда от
дългогодишни хронични болестни промени на сърдечносъдовата система и
опорно - двигателния апарат, които не са в причинна връзка с
пътнотранспортното произшествие, като конкретно контузията на гръдния
кош и таза биха могли да провокират появата на болки и други оплаквания, но
не и да определят развитието и съществуването на хроничните дегенеративни
заболявания.
Установява се, че непосредствено след инцидента в хода на
възстановителния период ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност за периода от 18.12.2018г. до 28.12.2018г.
От изготвеното по делото заключение на съдебната психиатрична
експертиза се установява, че Р.Л. е развила симптоми от невротичния кръг
както като реакция към прекараното ПТП, така и изводими от личностовата й
структура и късната зряла възраст, като от значение са и придружаващите
заболявания на опорно - двигателния апарат. Вещото лице докладва, че
оплакванията на ищцата отговарят на критерии за диагноза Специфична
изолирана фобия, свързана с пресичане на улици, която е в процес на
преодоляване и разграждане. Установено е от експерта, че Л. успява да
преодолява страха си, излиза от вкъщи, пресича сама и ходи на работа.
Липсват данни ищцата да е посещавала психолог или психиатър, както и да е
приемала специфични медикаменти. Експертът сочи, че ищцата е в състояние
да участва активно в социалния живот и не е налице невъзможност да
упражнява професията си.
Показанията на св. М. Я., сестра на ищцата, кореспондират с изводите
на вещите лица относно периода на първоначалния период на физическо
възстановяване на ищцата, както и относно психическите увреждания
свързани с развитието на страх при пресичане на улици. Така ищцата не
можела да се обслужва самостоятелно около седмица-две – в баня, при смяна
на дрехи; свидетелката я придружавала при посещенията й по институции във
връзка с ПТП.
От изложеното се установява, че към момента на ПТП ищцата е била на
***; полагала е труд; физически е имала хронични болестни промени на
сърдечносъдовата система и опорнодвигателния апарат. Получената съчетана
травма - в областта на главата, на лявата гръдна половина и контузията на
таза, е предизвикала силни физически болки, които първоначално са били
овладяни в рамките на две три седмици, като поради придружаващите
хронични промени в здравословното й състояние, са отшумявали в
продължителен последващ период. Ищцата е претърпяла и психически
промени, които макар и да не са обусловили трайна промяна на личността, са
създали силен психически дискомфорт до степен на фобия при пресичане,
4
която се проявява и към настоящия момент, макар и с тенденция към
разграждане. Посочените факти и обстоятелства определят средна по степен
тежест на уврежданията, получени в резултат на ПТП, които при
съобразяване с критериите за справедливост следва да бъдат овъзмездени със
сумата от 5300 лева, до който размер е приел за доказана исковата претенция
и първостепенния съд.
Въведеното от ответника, сега въззивник, възражение за съпричиняване,
намиращо обективен израз в поведението пешеходката, за която се твърди, че
е нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1 и чл.114, ал.1 от ЗДвП, като е
навлязла внезапно на платното за движение и преди да навлезе в него не е
съобразила разстоянието между нея и приближаващото се ППС и скоростта
му на движение, остава недоказано. Така съгласно заключението на вещото
лице по САТЕ, за да достигне до лявата лента за движение, в която се е
случил удара, пешеходката е изминала най-малко 12.20 метра след
навлизането си на платното за движение по бул. Трети март, като е
пребивавала на платното около 11.51 секунди. Това сочи, че ищцата не е
навлязла внезапно на пътното платно и се е движила по него с адекватна и
отговаряща на възрастта й скорост на пресичане. Установено е, че тя
действително е имала възможност да възприеме идващото й от дясно ППС, но
поради факта, че вече се е намирала на място с напречна пътна маркировка
М8.1 Пешеходна пътека, не го е възприела като опасност, като е очаквала, че
водачът му ще осигури и спази предимството й. Същевременно вещото лице
докладва, че при навлизането на пешеходката на платното за движение на
бул. Трети март, в случай, че автомобилът не е променял скоростта си, то той
се е намирал на 95.88х м от мястото на удара при движение с 30 км/ч или на
159.87 м от мястото на удара при движение с 50 км/ч. Съответно опасната
зона на спиране на л.а. при движение със скорост 30 км/ч е размер на 13.80 м,
а при движение със скорост 50 км/ч – 28.19 м. Поради което и експертът
счита че пешеходката е била в процес на пресичане, когато е била възприета
от водача на ППС като опасност, който е имал техническа възможност при
своевременна реакция чрез спиране да предотврати произшествието.
Следователно първоинстанционният съд е постановил решението си
при спазване на процесуалните правила и прилагайки правилно относимите
материално-правни норми при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции,
съдебният акт на районния съд следва да бъде потвърден.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъде
възложена отговорността за разноски, направени от въззиваемата страна в
настоящата инстанция в размер на 600 лева за адвокатски хонорар.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262675 от 25.10.2021г., постановено по
гр.д.№ 13978/2020 г. по описа на ВРС, поправено с Решение №
262791/09.11.2021г. и с определение № 266190/01.12.2021г., в ЧАСТТА, в
която е уважен предявения от Р. Б. Л. с ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за сумата над 1000 лева до присъдения
размер от 5300 лева, ведно със законната лихва от 14.05.2019г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК ********* със седалище
гр. София, ул.Света София 7 ет.5 да заплати на Р. Б. Л. с ЕГН **********
сторените разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
във въззивното производство в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС
на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6