Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ДЕВЕТИ състав, в
публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА НАХД дело № 1997 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0940-000382 от
03.06.2019г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Плевен, с което на Й.П.Й., с ЕГН********** е наложено
административно наказании на основание чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДвП – глоба в
размер на 200,00 лева за това, че на 03.05.2019г. около 10:45 часа в с. */** с
лек автомобил */**с неизправно шумозаглушително устройство, с което виновно
нарушил разпоредбите на чл.139, ал. 1,
т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е
останал жалбоподателя, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба пред
РС-Плевен, с която моли съда да отмени Наказателното постановление . В жалбата
е релевирано оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, които осуетяват правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл
предпоставят отмяната на атакуваното по съдебен ред наказателно постановление.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно и
недоказано Наказателно постановление № 19-0940-000382 от 03.06.2019г. на
Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“.
За ответната страна процесуален представител не се
явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната
административно-наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2019г. около 10:45 часа в с. */** жалбопдателят Й.Й.
управлявал лек автомобил ***. Полицейските служители -свидетелите Х.И. и В.В. констатирали,
че управлявания от жалбоподателя автомобил бил без шумозаглушител и високото ниво
на шум,прудизвикало проврека. След като
спрели водача за проверка, полицейският служител И. лично се уверил, че липсва
шумозаглушител, тъй като част от задното гърне не била налична, обстоятелство,
което сочи и свидетеля В.В. /видяхме, че липсва част от гърнето/. Актосъставителят
Х.И. след като се уверил в констатациите съставил АУАН против нарушителя – Й.П. Й. - АУАН бл.№ 078422/03.05.2019г. в който е отразено,
че на 03.05.2019г. около 10:45 часа в с. */** жалбопадателят */**Й. управлявал лек автомобил */**с
неизправно шумозаглушително устройство. Като нарушена била посочена разпоредбата
на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление. Същата се подкрепя изцяло от
ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: акт за установяване на
административно нарушение бл.№078422/03.05.2019г., писмо изх.№940р-3715/26.06.2019
година ведно с наказателно постановление № 19-0940-000382/03.06.2019 година, преси
на удостоверение за теничска изправност
на ППС, заповед рег. №8121з-952/20.07.2017г.
на Министъра на Вътрешните работи, както и гласни такива чрез разпит на
актосъставителя Х.И. и свидетеля В.В.,чиито показания като обективни, логични,
убедителни и взаимно допълващи се, съдът приема с доверие.
В случая
липсата на шумозаглушител на управлявания от жалбоподателя автомобил е била
оценена и описана от АНО като „управление на МПС с неизправно шумозаглушително устройство - значителна неизправност”. При
така установените по делото факти, АНО е подвел нарушението под правната норма
на чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП.
Жалбоподателят е бил
санкциониран за това, че е бил снет шумозаглушителят на управлявания от него
автомобил, а не за това, че нивото на шум е надвишавал допустимите изисквания.
След като контролните органи са установили, че липсва част от шумозаглушителното устройство/ св.И.- „…видяхме, че
липсва част от шумозаглушителното устройство…“/ е
била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за налична неизправност на автомобила, без да са
извършени каквито и да било замервания.
Съгласно нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат технически изправни. В разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е предвидено ангажирането на административнонаказателна
отговорност (с глоба в размер на 200 лева) на водач на МПС, който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани значителни
неизправности.
Установената липса на
шумозаглушител не води до безспорен извод за осъществен състав на нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, въпреки, че фактическият състав на нарушението не включва
установяване на нивото на шум на автомобил, управляван без шумозаглушител.
Отделно от това,
жалбоподателят посочва, че автомобилът не е бил негова собственост и няма как
да е знаел за тази неизправност. Следователно от субективна страна нарушението не
е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като водач по смисъла на §6, т.
25 от ДР на ЗДвП, въпреки, че е бил длъжен да знае задължението си по
чл.139, ал. І-ва, т.1 от ЗДвП и да съобрази
поведението си с него, управляваният от него автомобил не е бил негова
собственост и той не бил наясно и не е имал възможност да се
запознае с техническата му изправност.
Фактическата техническа неизправност на автомобила обаче не съответства на
юридическата такава. Разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП
изчерпателно регламентира в кои случаи едно МПС е технически неизправно и сред
тях не е такова със „неизправно шумозаглушително устройство”.
Съгласно ал.4 на чл.101 от ЗДвП
„Неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147 ал.1
от ЗДвП”.
С други думи обективното наличие на техническа неизправност не винаги води
до юридическа санкция за това. Очевидно липсата на шумозаглушително
устройство може да стане причина за нарушаване на нормите за допустимост на
шум, но не може автоматично да се приеме,че застрашава сигурността на
движението и съставлява неизправност,която при това е „значителна”, което да
обуславя наказание по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.
Следователно посочената в наказателното постановление норма е неотносима към извършеното деяние и тъй като в закона не е
предвидено санкциониране на управлявано моторно превозно средство с посочената
техническа неизправност, то издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и на това основание (в
този смисъл са и Решение по АНД № 687/2012г. по описа на Административен съд –
гр. Пазарджик, Решение по АНД № 2679/2016г. по описа на Административен съд –
гр.Варна, Решение № 2449 от 11.04.2017г. по КАНД № 784/2017г. по описа на
Административен съд – гр.София и др.).
Неправилното квалифициране на нарушената норма се явява съществено
нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна
на НП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящият случай жалбата се
явява основателна и НП следва да се отмени в цялост.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0940-000382 от 03.06.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен, с което на Й.П.Й.,
с ЕГН********** е наложено административно наказание на основание чл. 179 ал.6
т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева за нарушение по чл.139, ал. 1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Плевен в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: