Номер 123628.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100501469 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция
„Гранична полиция“, представлявана от гл.комисар Светлан Кичиков, с адрес гр. С., бул.
„Хр.Колумб“, № 1, чрез гл.юк Агнес Николова, против решение № 1334/12.03.2020г. по гр.д.
№ 16209/2019г. на 18-ти състав на ВРС, с което е осъдена да заплати на М. С. С. ЕГН
********** от гр. С., жк „Л.“, бл. 31, вх. В, ет. 4, ап. 56 сумата от 877.14лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.05.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 09.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 58.28лв., представляваща общ размер на обезщетението за забава върху
дължимите плащания, в размер мораторната лихва, считано за периода от датата на падежа
на задължението за заплащане на извънреден труд-първо число на месеца, следващ
изтичането на всеки един тримесечен период на отчитане, до датата на подаване на исковата
молба-09.10.2019г., на осн. чл. 140, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от КТ, вр. чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД и сумата от 350.00 лв., представляваща направени по първоинстанционното
дело разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – Варна сумата от 300.00 лв., от които 100 лева дължима
държавна такса и 200 лева разноски за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Считайки обжалваното решение за неправилно, поради неправилно прилагане на
материалния закон, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което
исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна. Моли и за присъждане на
сторените пред двете инстанции разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от М. С. С. ЕГН ********** от гр.
С., жк „Л.“, бл. 31, вх. В, ет. 4, ап. 56, чрез адв. С. Т. , въззиваемата оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за
1
присъждане на разноски.
В о.с.з. на 29.09.2020г. въззиваемата, чрез процесуалния си представител адв. С.Т.
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение
и за присъждане на разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на М. С. С. ЕГН ********** от гр.
С., жк „Л.“, бл. 31, вх. В, ет. 4, ап. 56, подадена чрез адв. С.Т. и насочена срещу Главна
дирекция „Гранична полиция“, представлявана от гл.комисар Светлан Кичиков, с адрес гр.
С., бул. „Хр.Колумб“, № 1, с искане за осъждане на ответната дирекция да й заплати сумата
от 723.41лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.05.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 09.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата от 100.00лв., представляваща общ размер на обезщетението за
забава върху дължимите плащания, считано за периода от датата на падежа на задължението
за заплащане на извънреден труд-първо число на месеца, следващ изтичането на всеки един
тримесечен период на отчитане, до датата на подаване на исковата молба-09.10.2019г., на
осн. чл. 140, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от КТ, вр. чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се още и направените по делото разноски. Изложени са твърдения, че за
исковия период ищцата е полагал труд на длъжност „полицай“ в ГПУ-Варна към РДГП
Аерогари, която е на структурно подчинение към ГД „ГП“ в МВР. Твърди, че за процесния
период е положила общо 816 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143
възлиза на 932.68 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от още 116.68 часа, който твърди, че следва да му бъде допълнително заплатен от
ответника, като дължимата сума е в размер на 723.41лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Главна Дирекция “Гранична полиция“, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Хр.Колумб“, № 1, представлявана от директора
Светлан Иванов Кичиков, чрез юк Агнес Николова е депозирала писмен отговор, с който
оспорва предявената искова претенция, като неоснователни. Не оспорва съществувалото
служебно правоотношение с ищеца в релевирания период на сочената от него длъжност.
Оспорва предявените искове с довод, че е платил всички отработени от ищецата часове
нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и
няма как да бъде обоснована претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното
работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи
специални норми.
В о.с.з. на 21.02.2020г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на
главния иск, посредством увеличаването му по размер от 723.41лв. на 877.14лв., както и
акцесорния за мораторна лихва, посредством намаляването му по размер от 100.00лв. на
58.28лв., като е прекратено, на осн. чл. 232 от ГПК производството за разликата над 58.28лв.
до 100.00лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.05.2018г. до 30.09.2019г.
ищцата М. С. С. е полагала труд на длъжност „полицай“ в ГПУ-Варна към РДГП Аерогари и
има статут на държавен служител.
Приетата по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
2
установява от приобщените към доказателствения материал по делото, а именно: протоколи
за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. и протоколи за положен труд от
държавни служители, работещи на смени в ГКПП Аерогара Варна, приложени по
първоинстанционното дело.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
периода от 01.05.2018г. до 01.09.2019г. М. С. С. е положила общо 808 часа нощен труд.
Положеният нощен труд в размер на 808 ч., не е бил преизчислен от въззивника с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения
от него нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143 е изчислен на 923ч., като се
дължи допълнително от ГД „ГП“ брутно възнаграждение в общ размер на 877.15 лева за
разликата от 115 часа дневен извънреден труд. Общият размер на мораторната лихва върху
неплатеното задължение , считано от първо число на месеца , следващ тримесечието на
дължимо плащане до предявяване на иска е 58.28лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на
ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР в
спорния период, доколкото Стефанова е държавен служител в ГД „ГП“. Приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение
на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период Стефанова е
полагала труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
3
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР., а
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от
19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано
в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. до отм. ДВ бр. 3/10.01.2020, в сила от
14.01.2020, но действала в исковия период е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, последната приложима към процесния период 01.05.2018г. до
30.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва
да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът, за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2019 г., е положил 808 ч. нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 923ч.,
като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ, явяващо се разлика с вече заплатеното е в
размер на 115часа и възлиза на сумата от 877.15 лева.
Предявеният иск е основателен. С оглед направеното искане, дължи се и
мораторна лихва в размер на 58.28лв. общо, считано от първо число на месеца, следващ
изтичането на всеки един тримесечен период на отчитане, до датата на подаване на исковата
молба-09.10.2019г.,както е посочено от вещото лице по допуснатата СИЕ.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в първоинстанционното решение ,
последното следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските.
При този изход на спора, не се следват разноски в полза на въззивника. ГД следва
да бъде осъдена да заплати на Стефанова разноски за въззивната инстанция в размер на
360.00лв. с ДДС, представляващи заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие
4
и списък по чл. 80 на л. 24 и 25, адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1334/12.03.2020г. по гр.д. № 16209/2019г. на 18-ти
състав на ВРС, с което Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от гл.комисар
Светлан Кичиков, с адрес гр. С., бул. „Хр.Колумб“, № 1, е осъдена да заплати на М. С. С.
ЕГН ********** от гр. С., жк „Л.“, бл. 31, вх. В, ет. 4, ап. 56 сумата от 877.14лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.05.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 09.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 58.28лв., представляваща общ размер на обезщетението за забава върху
дължимите плащания, считано за периода от датата на падежа на задължението за заплащане
на извънреден труд-първо число на месеца, следващ изтичането на всеки един тримесечен
период на отчитане, до датата на подаване на исковата молба-09.10.2019г., на осн. чл. 140,
ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от КТ, вр. чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД и сумата от 350.00
лв., представляваща направени по първоинстанционното дело разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 300.00 лв., от които 100 лева дължима държавна такса и 200 лева разноски за
вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от гл.комисар
Светлан Кичиков, с адрес гр. С., бул. „Хр.Колумб“, № 1, да заплати на М. С. С. ЕГН
********** от гр. С., жк „Л.“, бл. 31, вх. В, ет. 4, сумата от 360.00лв., представляваща
разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5