№…….. 22.02.2021
година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав,
в закрито заседание на двадесет и втори февруари през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 5034
по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл. 527, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на М.К.Г. срещу постановление за налагане на глоба от 28.01.2020
г. на Частен съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, по изпълнително дело
№ 20199240400602, с което на основание чл. 528, ал. 5 във връзка с чл. 527, ал.
3 от ГПК на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 400 лева. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното постановление, които подробно се мотивират. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наложената й глоба, като й се присъдят сторените по
водене на делото разноски. Прави искане за спиране на изпълнението по
посоченото изпълнително дело до изясняване на причините, поради които
малолетното дете В.не желае да се вижда и да общува с баща си.
Взискателят А.М.Т.
счита жалбата за недопустима, като подадена след изтичане на срока за
обжалване, а при алтернативност излага доводи за неоснователност на същата, като
счита обжалваното постановление за налагане на глоба – за законосъобразно.
В писмените си
мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за процесуално допустима, но
неоснователна, като излага аргументи в подкрепа на това становище. Сочи, че по
отношение на ответницата било налице обективно неизпълнение на установения от
съда режим на лични контакти на бащата с детето, като неизпълнението на
задълженията й било удостоверено с протокол за предаване на дете от 11.01.2020
г., извършено повторно, като размерът на глобата не надвишава размера на
същата, предвиден с разпоредбата на чл. 527, ал. 3 от ГПК. Сочи се също, че предвид
характера на изпълнението, в случая в задълженията на длъжника не се изчерпвали
с простото предаване на детето, а с полагане на всички необходими усилия за
укрепване на връзката на детето с другия родител, както и с въздържане от
действия, които биха дискредитирали образът на родителя, който не упражнява
родителските права пред детето и до нежелание да се среща с него. Поддържа
също, че в жалбата също не се оспорва соченото неизпълнение от страна на частната
жалбоподателка, а обстоятелствата, на които тя се позовава – молба от
19.07.2019 г. и от 30.07.2020 г. не съдържат обективни причини за неизпълнение
на режима на лични контакти между детето и бащата. Счита за неоснователно и
искането за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело, като
подробно се аргументира.
Представено е
копие от изпълнителното дело.
Софийски градски
съд,след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, намира следното :
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в
законоустановения срок за това срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител по чл. 435, ал. 3 от ГПК и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по
същество, частната жалба се явява неоснователна, предвид следното :
Изпълнително
дело № 20199240400602 по описа на частен съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 на
КЧСИ, било образувано по молба на А.М.Т. от 03.06.2019 г. С молбата бил
представен изпълнителен лист от 20.05.2019 г., издаден по гражданско дело № 48914/2017
г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, с който на взискателя бил определен режим на
лични отношения с детето В.А.Т., с ЕГН **********, както следва – до навършване
на седемгодишна възраст бащата има право да вижда и взима детето при себе си
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 10 часа в
събота до 18 часа в неделя, с преспиване, както и за 14 дни през лятото, с
преспиване, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката ;
всяка четна година за коледните празници, считано от 18 часа на 24 декември до
18 часа на 26 декември, и за великденските празници, считано от 18 часа на
Разпети петък до 18 часа на понеделник, първия ден след Великден, всяка нечетна
година за Новогодишните празници, считано от 19 часа на 30 декември до 19 часа
на втори януари на следващата година. Доколкото към процесната дата, детето В.не
е навършило 7-годишна възраст, съдът не обсъжда изпълнителният лист в
останалата му част, определящ различен режим между бащата и детето, след
навършване на 7-годишна възраст от него..
На частната
жалбоподателка била връчена покана за доброволно
изпълнение на задължението за предаване на детето, В отговор на което същата
депозирала посочената в жалбата молба от 19.07.2019 г. Със същата изложила
твърдения за неосъществен контакт с детето на 25.05.2019 г., преди образуване
на изпълнителното производство, както и твърдения, че бащата системно посещавал
детето в учебното заведение, с което го притеснявал, а също и за здравословното
състояние на самата жалбоподателка.
Впоследствие, на
30.07.2019 г. жалбоподателката с нова молба, представила заключение по
комплексна психологична и психиатрична експертиза, назначена в производството
по гражданско дело № 48914/2017 г., удостоверение от Детски център за
застъпничество и подкрепа „Зона Закрила-Фондация Асоциация Анимус“ и два
болнични листа.
За нуждите на
изпълнителното производство съдебният изпълнител изискал становище от
компетентната ДСП, като в представения социален доклад от ДСП Красно село,
постъпил по изпълнителното дело на 02.09.2019 г., в който било отразено
прекъсване на връзката на детето с бащата, за чието възстановяване е необходима
намесата на специалисти, както и интересът на самото дете да поддържа контакти
с родителя, с когото не съжителства, предвид нуждата на всяко дете да общува и
с двамата си родители.
По делото са
приложени многобройни искания на
съдебния изпълнител до същата социална служба за съдействие във връзка с
контактите на бащата с детето, както и протоколи, отразяващи неизпълнението на
задължението на частната жалбоподателка да предаде детето за осъществяване на
контактите му с бащата, съобразно представения изпълнителен лист.
За
неизпълнението на задължението на жалбоподателката да предаде детето за
контактите му с бащата на 11.01.2020 г. бил съставен протокол, в който било
отразено, че при посещение на адреса на майката, последната заявила, че детето
е болно, но не знае от какво точно, като поканила взискателя и съдебния изпълнител
да се качат до жилището й. Когато те се качили до входната врата на ап. 9, се
показала жалбоподателката, придружена от мъж. Майката отказала да повика
детето, за го види бащата, който се разтревожил за здравословното му състояние,
като бащата не го видял и предаване на детето не се осъществило. Не представила
никакви документи, от които да се установи, че детето е посетило лекар и е
установено обективно някакво заболяване при него.
С обжалваното
постановление от 28.01.2020 г., за неизпълнение на задължението на
жалбоподателката за предаване на детето В.на взискателя на 11.01.2020 г., била
наложена глоба в размер на 400 лева.
За така
наложената глоба, жалбоподателката била уведомена със съобщение, получено от
пълномощника й на 05.02.2020 г.
Останалите
действия на съдебния изпълнител, настоящият съдебен състав не обсъжда,
доколкото не подадат в предмета на съдебен контрол, очертан с подадената от
длъжника М.Г. частна жалба.
При тази
фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
Съдът
намира за неоснователни изложените от жалбоподателката доводи за
незаконосъобразност на наложената й глоба, поради това, че определеният режим
на лични отношения на детето с бащата, не кореспондира с интереса на самото
дете. Такива съображения не могат да бъдат разглеждани в настоящето
производство, а единствено по реда на чл. 59, ал. 9 от СК. Следва да се
отбележи, че интересът на детето от контакти с неговия баща е преценен в
производството по гражданско дело № 48914/2017 г., като постановеното в това
производство решение подлежи на изпълнение. Предвид това, съдът не намира
основание да обсъжда заключението на допуснатата в това производство
експертиза, респективно заключенията, във връзка с ползвани от жалбоподателката
и детето социални услуги. Приетият в изпълнителното производство социален
доклад също не налага различни изводи, доколкото същият определя поддържането
на контакти на детето с бащата като съответно на неговия висш интерес.
Действително, съобразно т. 3 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по
тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, действията на участниците в
изпълнителния процес следва да се съобразят с интересите на детето. Тази
преценка обаче е ограничена до определяне на начина, по който да протече
принудителното изпълнение, без това да дава право на съдебния изпълнител или на
съда в производството по чл. 435 и следващите от ГПК, да ревизират съдебно
признатото право на бащата (и детето, предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от СК) на лични отношения.
Процесната
дата – 11.01.2020 г. е съобразена с определения от съда режим на детето с
бащата, а размерът на наложената глоба, по убеждение на настоящият съдебен
състав, е справедлив и съобразен с особеностите на случая-жалбоподателката демонстрира
явно нежелание за спазване на определения режим на лични отношения, като е
възприела поведение, насочено към тяхното възпрепятстване и осуетяване, което
не е в интерес на малолетната В..
Предвид
изложеното, жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Съдът
намира, че настоящият случай, не са налице основанията на чл. 438 от ГПК за
спиране на изпълнението, като в настоящето производство липсва възможност да се
установяват причините, поради които детето не желае да се вижда със своя баща.
В случая такова нежелание, касаещо процесната дата – 11.01.2020 г., не е изразено
от детето, като майката изобщо не е осигурила достъп до него на бащата, в
присъствие на съдебния изпълнител.
При
този изпод на делото, претенцията на частната жалбоподателка за присъждане на
сторените деловодни разноски, се явява неоснователна и като такава следва са се
остави без уважение. Неоснователна се явява обаче и претенцията взискателя,
предвид липсата на представени доказателства от него за сторени деловодни
разноски в настоящето производство, поради което тя също подлежи на отхвърляне.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 01467/18.02.2020 г., подадена от М.К.Г., длъжник по
изпълнително дело № 20199240400602 на ЧСИ Г.К., рег. № 824 на КЧСИ, срещу
постановление за глоба от 28.01.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по изпълнително
дело № 20199240400602 на ЧСИ Г.К., рег. № 824 на КЧСИ, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, като неоснователни, претенциите на страните М.К.Г., и А.М.Т. за
присъждане на сторените в настоящето производство деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………… ЧЛЕНОВЕ : 1. …………….. 2. ……………..