РЕШЕНИЕ
№ 2128
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330114573 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 220, ал.
1 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът СТ. СТ. Г., ЕГН ********** е предявил срещу ответника АДИ 21
ЕООД, ЕИК ****** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за неспазено предивзестие в размер на 800 лева; обзщетение за неползван плетен
годишен отпуск за 2021г. в размер на 72 лева, както и обезщетение при уволнение
поради намаляване обема на работа, ведно със законна лихва върху всяка главница от
завеждане на иска до окончателното им плащане, както и присъждане на разноските по
делото.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор с ответника от 11.11.2019 г.,
на длъжността „*********“, като трудовото правоотношение било прекратено със
заповед № ***** г., поради намаляване обема на работа, без да бъде отправено
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя до работника. Твърди, да не е ползвал полагаемия му се платен годишен
отпуск от 2 дни за 2021г., както и да е останал без работа след уволнението, за което му
се дължи обезщетение в размер на БТВ за един месец. След прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят дължал на ищцата обезщетение при уволнение поради
намаляване обема на работа в размер на 800 лв., обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от 2 работни дни за 2021 г. в размер на 72 лв. и обезщетение за
1
неспазено предизвестие при прекратяване на ТПО в размер на 800 лв.
От ответника не е постъпил писмен отговор, като в първото по делото съдебно
заседание признава по основание и размер предявените искове по чл. 222, ал. 1 от КТ и
чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. Оспорва по основание и размер иска с правна
квалификация чл. 220, ал. 1 от КТ, тъй като твърди да е отправил едномесечно
писмено предизвестие до работника, като ТПО е прекратено след изтичане на срока
му. Представя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение до ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – заверено копие от
трудовата книжка на ищеца и заповед за прекратяване на ТПО от 1.02.2021г., се
установява, че в периода 11.11.2019г. – 1.02.2021г. ищецът е работил по ТПО с
ответника на длъжност “*************” по безсрочно ТПО с уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лева. ТПО е прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема от работа, като заповедта не е
обжалвана. От съдържанието на уволнителната заповед е видо, че на работинка се
полагат обезщетения по член 224, ал. 1 от КТ и член 222, ал. 1 от КТ. В с.з. проц.
представител на ответника е признал исковете по основание и размер, като с оглед
представените писмени доказателства исковете следва да се уважат в пълния им
размер.
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ е
необходимо ищецът да установи, че ТПО е било прекратно преди изтичане на срока за
предизвестие.
Работодателят е представил в заверен вид препис от предизвестие до ищеца за
отправяне на едномесечно предизвестие за прекратяване на ТПО поради намаляване
обема на работа, връчено на ищцата на 30.12.2020г.
В с.з. проц. представител на ищцата адв. И. е оспорил истинността на
положения за ищеца подпис върху предизвестието, като назначеното по делото в.л. С.
е изготвило заключение, според което подписът положен в предизвестието за ищцата
не е изпълнен от нея. Заключението не е било оспорено от страните и като
компетентно изготвено и обективно е прието от съда.
След като предизвестието не е подписано от ищцата, следва да се приеме, че
няма отправено от работодателя към ищцата едномесечно предизвестие, за да тече срок
на предизвестието, поради което съдът намира, че ТПО с ищцата е прекратено поради
намаляване обема на работа без да е спазен едномесечния срок за предизвестие, с оглед
на което обезщетението за неспазването му се явява дължимо. Размерът на
обезщетението съгласно член 220, ал. 1 от КТ е в размер на БТВ за един месец, а
именно 800 лева.
2
Вземанията са лихвоносни и исковата молба има характер на покана, и законна
лихва е претендирана. Ето защо такава ще се присъди от завеждане на исковете до
окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът претендира разноски по делото, като доказва да е извършил такива в
размер на 600 лева платено адв. възнаграждение. С оглед изхода на спора на същия се
следват разноските изцяло, като следва да се възложат в тежест на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 150 лева (сто и
петдесет лева), от които 50 лева ДТ по иска по чл. 220, ал. 1 от КТ, 50 лева ДТ по иска
по чл. 222, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна
експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер на 70 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АДИ 21 ЕООД, ЕИК ******** да заплати на СТ. СТ. Г., ЕГН
********** следните суми: сумата от 800, представляваща неплатено обезщетение на
осн. чл. 220, ал. 1 от КТ, сумата от 72 лева, представляваща неплатено обезщетение на
осн. чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2021г.; сумата от 800
лева, представляваща неплатено обезщетение на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
14.09.2021 г. до окончателното им плащане, както и сумата от 600 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА АДИ 21 ЕООД, ЕИК ******** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 150 лева (сто и петдесет лева)
- дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 70 лева разноски
за съдебно-графологична експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3