Р
Е Ш Е Н И Е
№
26005
гр. Дулово, 17.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Дулово, граждански
състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. КЪНЧЕВ
при секретаря НИНА СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 108 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
346 и сл. ГПК във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила на 01.09.2020г. Решение № 58 от 10.06.2020г. на Окръжен
съд – Силистра, е допусната делбата между Е.Н.М. с ЕГН **********,*** и С.З.М. с ЕГН **********,***, на следният недвижим имот
придобит при режим на СИО, а именно:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор **** /с номер по предходен
план ***/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрени със Заповед
№ РД -***/18.04.2018г. на изпълнителен
директор, находящ се в местността
«****», с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин
на трайно ползване –
НИВА с площ от 15003 кв.м./петнадесет
хиляди и три квадратни метра/, категория на земята при неполивни условия – трета, при съседи: имоти с идентификатори ****.
Делбата е допусната между съделителите равни
квоти от по 1/2 ид.част за всеки един от тях.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени доказателствата по делото, по реда на чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Слез влизане на решението в сила по делото е назначена съдебно-техническа и ценова експертиза, която да се произнесе относно цената на допуснатият до делба земеделски имот, реалната му поделяемост и обособяването на дялове от него, чийто брой да е съответен на броя на съделителите.
Вещото лице е дало заключение, че делбеният имот е поделяем, като е обособило два реални дяла съответстващ на броя на съделителите. В последствие, в съответствие с разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 от ЗСПЗЗ, изготвеният проект за делба е одобрен от АГКК-СГКК гр.Силистра, като въз основа на него е съставен проекта за разделителен протокол, който беше предявен на страните в съдебно заседание и срещу който не постъпиха възражения. Парично уравнение в настоящото производство не се дължи.
От допуснатите до делба недвижим имот – НИВА с площ от 15003 кв.м., са образувани следните два дяла:
Първи
дял: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****7 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на ****, одобрени със Заповед № РД -***/18.04.2018г. на изпълнителен
директор, находящ се в местността
«****», с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин
на трайно ползване –
НИВА с площ от 7502 кв.м./седем хиляди петстотин
и два квадратни метра/, категория на земята при неполивни условия – трета, при съседи: имоти с идентификатори ****, ***, ***,*** и ****. Имота е
образуван от делбата на поземлен имот с идентификатор ****/с номер по предходен план и
е с право на преминаване през имот № ***/.
Пазарна стойност на дела – 11 252.00лв.(единадесет хиляди
двеста петдесет и два лева).
Втори
дял: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****6 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на ****, одобрени със Заповед № РД -****/18.04.2018г. на изпълнителен
директор, находящ се в местността
«****», с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин
на трайно ползване –
НИВА с площ от
7501 кв.м./седем хиляди петстотин и един квадратни метра/, категория на земята
при неполивни условия – трета,
при съседи: имоти с идентификатори ****, ****, **** и ****. Имота е образуван от делбата на поземлен имот с идентификатор ****/с
номер по предходен план и е с право на преминаване през
имот № ****/.
Пазарна стойност на дела – 11 252.00лв.(единадесет хиляди
двеста петдесет и два лева).
Оценката на допуснатите до делба имоти е извършена съгласно пазарните цени на земеделските земи. Съгласно експертното заключение е възможно да се формират дялове които напълно съответстват на правата на съделителите в съсобствеността, но които са равни по своята стойност, поради което не е необходимо да се заплаща парично уравнение.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че проектът за разделителен протокол е изготвен в съответствие с чл. 72
от ЗН, поради което същият следва да се обяви за окончателен.
Настоящият състав приема, че са налице условията на чл. 352
ГПК за разпределяне имотите между съделителите чрез теглене на
жребий.
С извършването на делбата по начина, предвиден в чл. 352
ГПК, съдът счита, че се избягва прилагането на публичната продан като краен способ за приключване на съсобствеността, още повече че има възможност за обособяване на достатъчно имоти, за да се спази принципа за получаване на дял в натура и това става възможно, с оглед изразеното желание и съгласие от страните.
По отношение на искането по чл.344,
ал.2 от ГПК:
С исковата молба ищецът
е направил искане по чл. 344, ал.2 от ГПК ответницата да му заплаща сумата от
100 лв. месечно за ползване на съсобственият им имот, считано от датата на
искането – 15.02.2019г. до окончателното извършване на делбата.
В съдебно заседание
ищеца направил изменение в размера на искането по чл.344, ал.2 от ГПК във вр. с
чл.31, ал.2 от ЗС, като е заявил че претендира
заплащане на 36.25 лв. на месец.
Ответницата е възразила
срещу това искане, счита същото за неоснователно.
Във връзка с това
искане е прието заключение на вещото лице Д.В.. Съгласно същото средната
наемната цена на 1 декар за стопанската 2019/2020 г. е в размер на 58.00 лв. Вещото лице заяви, че тъй като се
касае за земеделска земя, наема за ползването й се заплаща за цялата стопанска
година, а не за месец.
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите ще се
ползува от делбеният имот до окончателното извършване на делбата или какви суми
ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по този
начин се извършва привременно разпределение на ползуването на имота, предмет на
делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми,
които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод
ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка досежно ползуването.
Началният момент на плащането на обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК, съгласно трайната съдебна практика, е от влизане в сила на решението по
допускане на делбата – 01.09.2020г., поради което е недопустимо по този ред да
се присъжда обезщетение от момента на предявяване на иска за делба –
03.05.2019г.. Претенцията за периода от
предявяване на иска за делба до влизане в сила на решението по допускане на делбата
може да се предяви и разгледа по друг ред, но не и като привременна мярка по
реда на чл.344, ал.2 от ГПК, която има значение само за производството по
извършване на делбата.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да остави без
разглеждане искането на ищците по чл.344, ал.2 от ГПК за периода от предявяване
на иска за делба до влизане в сила на решението по допускане на делбата, а в
останалата част-следва да го разгледа по същество.
Привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК се налага, когато
имотите се ползват изцяло само от някой от съделителите, или когато
установеното ползване не съответства на дяловете в съсобствеността. Целта на тази норма е да осигури ефективно и справедливо
използване на делбените имоти от всички съделители докато трае дългия делбен
процес. Възможността за претендиране на
обезщетение за лишаване от ползване е
сурогат на личното ползване, което е едно от трите правомощия на собственика,
респ. съсобственика.
Не се спори между
страните, че процесният делбен имот се ползва от ответницата.
Не се спори между
страните, че ищеца е заявил изрично че не желае да ползва своята част от
делбеният имот, а желае да му бъде заплащан месечен наем в размер на 36.25 лв.
В настоящият случай се
касае за земеделска земя и за ползването й се дължи наемно плащане за стопанска
година.
Ищецът претендира
заплащане на месечен наем за полагащата му се ½ ид.част от процесния
делбен имот, равняваща се на 7.501 дка.
В настоящият случай
дължимият наем за една стопанска година за 7.501 дка х 58лв./дка е 435.06лв.
След като сумата от 435.06лв. се раздели на 12 месеца, дължимият месечен
наем е в размер на 36.25лв.
В този размер е и
искането на ищеца.
Съдът намира, за
неоснователно възражението на ответницата че искането по чл.344, ал.2 от ГПК се
явява неоснователно, тъй като ищеца бил поканен да получи полагащата му се част
от делбения имот и да я ползва, но отказал, за неоснователно, тъй като такава
покана е отправена устно в съдебно заседание, и същата е без правно значение
след като не е отправена писмено.
С оглед на това, ответницата ще дължи на ищеца месечен наем за
ползването на полагащата му се ½ ид.част
от процесния имот равняваща се на 7.501 дка, в размер на 36.25 лв.,
считано от 01.09.2020г. до приключване на делбеното производство.
При този изход на делото и на основание чл.
355 ГПК, всяка
една страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса от 4% върху пазарната стойност на полагащият
й се дял -11 252.00 лв., или по 450.08 лв.
Ищецът
е внесъл при образуване на делото държавна такса в размер на 50.00 лв., която
следва да бъде приспадната от дължимата такава от 450.08лв., като същият ще
дължи държавна такса в размер на 400.08лв.
По отношение на направените в производството разноски:
Искане
за присъждане на такива е направено както от ищеца, така и от ответницата.
Представени са списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно
чл. 78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част на иска. Поначало ищеца има право да иска от
ответната страна да му заплати направените разноски, ако той не е предизвикал
нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска
и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято
полза съдът е решил делото.
От
друга страна обаче, чл.355 от ГПК предвижда, че страните в делбеното
производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. В
настоящият казус е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 355 от ГПК,
която в случая е специална спрямо тази на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Извършената
съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо
всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички
съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в
имуществената общност.
Направените
от страните разноски за адвокат не подлежат на възстановяване от другите
съделители и са за сметка на страната, която ги е направила.
Поради
това,съдът не включва заплатените от страните суми за адвокатско
възнаграждение.
Между страните не
е било спорно, че имотът за който се иска делба, е съсобствен помежду им,
поради което направените от тях разходи за правна защита и съдействие не се
включват в разноските, които на основание чл. 355 ГПК всяка страна в делбено
производство има право да претендира. В този смисъл е и разрешението дадено в
определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., в
определение № 335 от 01.07.2015г. по гр.дело № 2020/2015г. на ВКС, I г.о. и в
ППВС №7/1973г.
Ищецът е
направил разноски в размер на 300 лева за изготвяне на проект за делба и
заверката му от АГКК – СГКК – Силистра, поради което ответницата му дължи
половината от тях, равняващи се на 150 лв.
Разноските за
възнаграждение на вещото лице, изготвило назначената по делото
съдебно-техническа и ценова експертиза са направени по равно от страните.
Водим от гореизложеното,
Дуловският районен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за разделителен протокол на допуснатият до делба недвижим имот, от който са образувани следните два
дяла, както следва :
Първи
дял: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****7 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на ****, одобрени със Заповед № РД -***/18.04.2018г. на изпълнителен
директор, находящ се в местността
«****», с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин
на трайно ползване –
НИВА с площ от
7502 кв.м./седем хиляди петстотин и два квадратни метра/, категория на земята
при неполивни условия – трета,
при съседи: имоти с идентификатори ****, ***, ***,*** и ****. Имота е образуван от делбата на поземлен имот с
идентификатор ****/с номер по предходен план и е с право на преминаване през
имот № ***/.
Пазарна стойност на дела – 11 252.00лв.(единадесет хиляди
двеста петдесет и два лева).
Втори
дял: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****6 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на ****, одобрени със Заповед № РД -***/18.04.2018г. на изпълнителен
директор, находящ се в местността
«****», с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин
на трайно ползване –
НИВА с площ от
7501 кв.м./седем хиляди петстотин и един квадратни метра/, категория на земята
при неполивни условия – трета,
при съседи: имоти с идентификатори ****, ****, *** и ***. Имота е образуван
от делбата на поземлен имот с идентификатор ****/с номер по предходен план и
е с право на преминаване през имот № ***/.
Пазарна стойност на дела – 11 252.00лв.(единадесет хиляди
двеста петдесет и два лева).
ОСЪЖДА Е.Н.М.
с ЕГН ********** ***,
да заплати в полза на Държавата, по
Бюджета на съдебната власт, по сметката
на Районен съд – Дулово, държавна такса върху
пазарната стойност на полагащият му се дял, в размер на 400.08лв. (четиристотин лева и осем стотинки).
ОСЪЖДА С.З.М.
с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната
власт, по сметката на Районен съд –
Дулово, държавна такса върху пазарната стойност на полагащият й се дял, в размер на
450.08лв. (четиристотин
и петдесет лева и осем
ОСЪЖДА С.З.М.
с ЕГН **********,***, да заплати на Е.Н.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 150.00лв./сто и
петдесет лева/,
направени разноски по делото за заверка на проекта
за делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.2 от ГПК С.З.М. с
ЕГН **********,***,
да заплаща на Е.Н.М.
с ЕГН ********** ***,
сумата от 36.25лв./тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинка/,
представляваща дължим месечен наем за ползването на полагащите се на Е.Н.М., 7.501 дка от допуснатият до
делба поземлен имот, за периода от 01.09.2020г. до окончателното извършване на
делбата.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Силистра в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: