Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, 29.11.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември, двехиляди и
деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 142 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „ТУИДА ГАРДЪНС“АД,
със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ЕИК- *********, чрез неговия
пълномощник адв.С..Д., срещу отказ № 20190531191355-2 от 23.10.2019г. на
длъжностното лице по регистрацията за вписване на действителните собственици на дружеството.
Жалбоподателят твърди, че постановения отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че като заявител измежду лицата, задължени да декларират
действителните си собственици, е заявил надлежно тези обстоятелства. Приложил е
нотариално заверена декларация по образец, утвърден с Правилника за приложение
на ЗМИП, с което е изпълнил изискването на закона. Твърди, че съгласно изискванията на чл. 63
ал.4 ЗМИП, съответните данни се вписват съгласно декларация, чиято форма и
съдържание се определят с Правилника за приложението на закона, а щом специалния закон предвижда като
достатъчна за удостоверяване на
вписаните обстоятелства декларация и не въвежда изискване за
удостоверяване верността на
декларираните обстоятелства и не изисква други документи, по арг. от чл. 7 ал.2
от ЗНА, не може с Наредба, която е подзаконов нормативен акт да се въвеждат
допълнителни изисквания, като се има предвид, че ЗМИП предвиждал само изискване
за обявяването на действителните собственици да се извършва във основа на нотариално заверена декларация
по образец. По тези съображения, изказва несъгласие с мотивите на ДРЛ за
приложимостта на чл. 50а ал.2 от Наредба
№1/14.02.2007г за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, която предвижда, към заявлението за
вписване на действителните собственици следва да се прилагат документи,
установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания,
чрез които пряко или непряко се упражнява контрол и удостоверяващи лицата,
които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по
българското право или не са вписани в ТР.
Моли съда да отмени постановения отказ и укаже на длъжностното
лице по регистрацията да извърши исканото вписване в ТРРЮЛНЦ.
Съдът,като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по
делото доказателства , прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Със
заявление образец Б7 с вх_№ 20190531191355/31.05.2019г., подадено по електронен
път от адв. Александър Комсийски като пълномощник на "Туида Гардън"АД,
с оглед разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари/ЗМИП/, е
поискано вписване на действителните собственици на дружеството, както следва:
действителни собственици физически лица – И. Е.; юридическото лице, чрез които
пряко се упражнява контрол – „Провадия Фарм“ЕООД и юридическите лица, чрез
които непряко се упражнява контрол – „Ингер Евар Холдинг ІІ Апс“, с посочване
на техните представители.
На 18.10.2019г.
на жалбоподателя са дадени указания на основание чл. 22 ал 5 ЗТРРЮЛНЦ, че
следва да представи документ на регистрация на чуждестранното юридическо лице –
преведен и заверен по съответния ред, съгласно изискванията на чл. 21 ал.1 от
Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа,
тъй като липсвала нотариална заверка на подписа на преводача .
Тъй като
в дадения срок не са представени такива доказателства е постановен обжалвания
отказ, с мотиви, че не са представени надлежни документи, удостоверяващи
заявените обстоятелства, а именно: не е спазена разпоредбата на чл. 21 ал.1
от Правилника за легализациите,
заверките и преводите на документи и други книжа, която изисква подписът на
преводача, положен в извършения от него превод да бъде нотариално удостоверен в
Република България.
ДЛР е констатирало още, че представеното
удостоверение за актуално състояние на чуждестранно юридическо лице не е
удостоверено с Апостил, а Дания попадала
в списъка на държавите, страни по Хагската Конвенция, но не и в списъка на
държавите, с които се прилага режим на освобождаване на документите от
легализация, предвиден в двустранен договор за правна помощ между двете страни.
Съдът намира, че постановения отказ е
законосъобразен.
Съгласно чл. 61 ал. 5 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица са длъжни
да заявят за вписване съгласно ал. 1 в търговския регистър действителните си
собственици съобразно дефиницията по § 2 от ДР на ЗМИП, ако същите не са
вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им.
Легална дефиниция за понятието "действителен собственик"
е дадена в § 2, ал.1 ДР от ЗМИП, а именно:
"физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка
притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или
физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се
осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на
някое от следните условия: т.1./ по отношение на корпоративните юридически лица,
действителен е собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен
процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или
друго правно образувание, включително посредством държане на акции на
приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на
случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се
подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността“.
С
разпоредбата чл. 50а,
ал. 1 и 2 от
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/ обн. в ДВ бр.88/2018г, в сила от 23.10.2018г/,
се въведе промяна в утвърдения образец на заявление Б7, което вече се състои от две части, като досега
действащия образец се трансформира в част І, а новосъздадената част ІІ се
използва за заявяване на обстоятелствата по чл. 63 ал.1 и ал.4 ЗМИП.
Наредбата
предвижда и следните задължителни приложения към заявлението: 1.
декларация по чл. 63 ал.4 ЗМИП и 2. документ, установяващ съществуването на
дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и
удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон; 3.
документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни
образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата,
които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското
право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; 4. нотариално заверено съгласие на физическото
лице за контакт по чл. 64 ал.4 т.3 ЗМИП;
5. други документи съгласно изискванията на закон.
В
конкретния случай, към заявлението жалбоподателят е приложил декларация по чл.
63 ал.4 ЗМИП и документ за регистрация
на чуждестранното юридическо лице „Ингер
Евар Холдинг ІІ АпС“, издаден в Дания, от който се установява, че същото е надлежно учредено, има юридическа
правосубектност и се представлява от И. Е.
Документът
за регистрация на чуждестранното юридическо лице „Ингер Евар
Холдинг ІІ АпС“ е представен на английски език и в превод на български език.
Преводът от английски на български език е извършен от преводач, но няма
нотариална заверка на неговия подпис.
Разпоредбата
на чл. 21а ал.1 от Правилника за
легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, изисква подписът на преводача, положен в
извършения от него превод да бъде нотариално удостоверен в Република България,
което изискване не е спазено в случая, въпреки дадените от ДЛР указания.
Несъстоятелен
е доводът на жалбоподателя, че предвиждането на завишено изискване относно превода
не може да бъде прилагано на основание чл. 15, ал 3 ЗНА, тъй като е въведено с подзаконов нормативен
акт, а не със специалния закон. Двете норми не се противоречат, тъй като
разпоредбата на чл.21а от Правилника уточнява вида на необходимата заверка на
превода, която действително липсва.
Съдът не
споделя изложените в отказа мотиви на ДЛР в частта относно изискването за
апостил.
Апостилът
удостоверява, че представеният документ
е издаден или заверен от официален орган на съответната държава. След
поставяне на апостила, документът следва да бъде представен за превод на
български език, извършен и удостоверен от заклет преводач.
Изискването за апостил обаче не се
отнася за документи, издадени в държави-членки на Европейския съюз, за които е
достатъчно наличието на заверен превод.Тъй като документът е издаден в Дания,
която е държава -членка на Европейския съюз, отпада изискването за
апостил.
Доколкото липсва последваща заверка на
извършения превод и не е налична изискуемата заверка на подписа на преводача,
обжалвания отказ се явява законосъобразен, а жалбата -неоснователна.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „ТУИДА
ГАРДЪНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ЕИК- *********,
подадена адв.С..Д., срещу отказ № 20190531191355-2/23.10.2019г., постановен от
длъжностното лице по регистрацията при
Агенция по вписванията, с който е отказано вписване на действителните
собственици на дружеството.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас, в седмодневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Агенция по
вписванията – Търговски регистър.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: