Р
Е Ш Е
Н И Е
№………….
10.10.2010 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На втори октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
МАРИАН ИВАНОВ
Секретар: Ивайло Цветков
Прокурор: ДОЙЧО ТАРЕВ
като разгледа докладваното от съдия РУМЕН ЛАЗАРОВ
внохд № 500 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-град Плевен и въззивна жалба от гражданския ищец П.И.С. ***, подадени срещу присъда № 64 от 07.05.2019 г., постановена по нохд № 2827/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С обжалваната и протестирана присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия С.Ш.Ю. за невинен в това, че на неустановен ден през периода от 29.10.2017 г. до 05.11.2017 г. в село П. , Плевенска област, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 460 лева от владението на собственика П.И.С. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и го е оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1 НК.
Съдът е отхвърлил предявения от П.И.С. срещу подсъдимия С.Ш.Ю. граждански иск за претърпените в резултат на извършеното престъпление имуществени вреди в размер на 380 лева, като неоснователен и е постановил направените по време на делото разноски да останат за сметка на държавата.
Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда и се прави искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, осъдителна присъда.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда в гражданската й част. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, осъдителна присъда, с която предявеният граждански иск да бъде уважен.
Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора, който алтернативно изтъква допуснати от решаващия съд отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда и прави искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния предстаВ. ел на гражданския ищец П.И.С. – адвокат С.Й., която развива допълнителни доводи за нарушаване на процесуалните права на С. по време на разпоредителното заседание.
Служебният защитник на ответника по протеста и въззивната жалба С.Ш.Ю. – адвокат А.К., изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивният протест и въззивната жалба са изготвени от легитимни страни, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговарят на изискванията на член 320 НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.
Разгледан по същество
протестът е основателен.
Плевенският районен съд е приел, че П.И.С. притежава имот, намиращ се в с. П. , Плевенска област, ул. „В. “ № 2, който се състои от сграда на два етажа и прилежащо дворно място и който тя посещава само през почивните дни. На 05.11.2017 г. С. посетила недвижимия имот и констатирала, че двете входни врати на къщата – на първия и втория етаж, били разбити и била извършена кражба на автоматична пералня „Snaige“ на стойност 144 лева, електрическа мини готварска печка „Crown“, модел „602 Mini“, на стойност 80 лева, електрическа косачка „Smart“, модел 32, на стойност 108 лева, отоплителна готварска печка на твърдо гориво на стойност 48 лева и отоплителна печка на твърдо гориво на стойност 80 лева.
За извършеното престъпление бил подаден сигнал в МВР. На местопроизшествието бил изпратен екип, който извършил оглед, по време на който били иззети дактилоскопни следи от входната врата на втория етаж.
Подсъдимият С.Ш.Ю. към момента на кражбата живеел в с. П. , но не реализирал трудови доходи, тъй като бил безработен.
Свид. Б.П. – оперативен работник при РУ на МВР-град Пордим, получил информация, че готварската печка, собственост на пострадалата, е занесена от подсъдимия в дома на свид. А.А. . По-късно печката била разпозната от П.С.. А.предала доброволно печката, която впоследствие била върната на С. срещу разписка.
От заключението на вещото лице П.М. става ясно, че два броя от намерените и иззети при огледа на местопроизшествието дактилоскопни следи – отбелязани под № 3 и № 4, не са годни за идентификация. Останалите дактилоскопни следи – отбелязани под № 1, № 2 и № 5, са оставени съответно от средния пръст на лявата ръка и длан-лява ръка на подсъдимия.
Според вещото лице не съществува методика за определяне давността на следите, която да способства за определяне на времето, преди което са оставени тези следи. Последното може да се установи чрез изследване, от което да стане ясно дали следите са пресни или са оставени преди известно време. Като пресни могат да бъдат квалифицирани следи, оставени преди един ден, но и следи, оставени преди няколко дни.
От заключението на вещото лице В.С. се установява, че на въпроса за срока на престояване и съхранение на следите от момента на оставянето им до момента на тяхното откриване, проявяване и фиксиране, не може да бъде даден категоричен отговор, поради действието на множество фактори, влияещи върху давността на следите.
Според вещото лице В.С. давността на дактилоскопните следи с номера 1, 2 и 5 е не по-голяма от 30 дни и най-вероятно е в рамките на няколко дни. Според същото заключение трите следи са с приблизително еднакъв интензитет на проявление, поради което те са с еднаква или приблизително еднаква давност и има голяма вероятност трите дактилоскопни следи да са оставени в инкриминирания период – 29.10.2017 г. – 05.11.2017 г.
В.С. твърди и това, че следите, иззети при огледа на местопроизшествието на 05.11.2017 г., не могат да имат давност от 1 година, тъй като такава давност имат следи, намерени при определени условия – намерени на тъмно и при обстановка, при която не се наблюдава промяна в температурата, които условия не са налице в случая.
Описаната фактическа обстановка съдът е приел въз основа на показанията на разпитаните свидетели П.С., А.А. , Б.П. , Ж.И. , Ш.Р. , К.Д. , Г.С. , М.М. , със заключенията на вещите лица П.М. , Е.Г. и В.С. , както и със събраните по делото писмени доказателства.
Основният съд е
признал подсъдимия С.Ш.Ю. за невинен и го е оправдал, тъй като:
1. По делото липсват доказателства, които да установяват връзката между подсъдимия – като извършител на престъплението, и вещите, предмет на престъплението;
2. Липсват свидетели-очевидци на деянието, вещите, предмет на престъплението не са намерени, с изключение на готварска електрическа печка „Crown“, открита в дома на А.А. , която обаче твърди, че печката е закупена от покойния й съпруг – починал през 2016 г. т.е. преди извършване на кражбата, от лице с неустановена по делото самоличност. Липсват доказателства, които да опровергават показанията на А.и които в същото време да свързват подсъдимия с отнетата готварска печка;
3. П.С. не е представила документи за закупуване на печката и гаранционна карта, а в свидетелските си показания не сочи модел, фабричен номер и други индивидуализиращи вещта признаци, поради което според съда не е налице идентитет между откраднатата от дома й печка и печката, намерена в дома на А.А. ;
4. Единственото доказателство, уличаващо подсъдимия в извършване на престъплението, са иззетите с протокола за оглед от 05.11.2017 г. дактилоскопни следи. В протокола за оглед обаче не е посочено точно от кое място на входната врата са иззети годните дактилоскопни следи, за които впоследствие е установено, че са оставени от С.Ю. – от външната страна, от вътрешната страна, от касата на вратата, от бравата, от дръжката на вратата и т. н. Неконкретизирането на точното място на входната врата на втория етаж, от което са иззети следите е пропуск, който не е възможно да бъде отстранен и води до невъзможност да се направи обосновано предположение дали Ю. се е намирал в къщата на пострадалата или просто е пипал входната врата отвън. Освен това С.Ю. – предвид на приятелските си отношения със сина на пострадалата, е посещавал многократно в миналото къщата на П.С. и е напълно възможно дактилоскопните следи да са оставени от него в онзи период от време, а не по време на кражбата. Дори и да се приеме, че давността на следите е 30 дни – както твърди вещото лице В.С. , следва да се има предвид, че те са иззети само от входната врата на втория етаж, а според показанията на С. – на втория етаж се е намирала само една от вещите, предмет на престъплението – отоплителна печка на дърва и въглища;
5. Протоколът за оглед на местопроизшествието, веществените доказателства и заключенията на вещите лица М. и С. , обсъдени поотделно и в тяхната взаимна последователност и логична връзка, не навеждат на единствено възможния и категоричен извод, че подсъдимият е автор на деянието.
Въззивният протест е
основателен в частта, в която се твърди, че при разглеждане на делото и при
постановяване на присъдата, решаващият
съд е допуснал отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на прокурора. Поради това протестираната
присъда следва да бъде изцяло отменена, а делото да се върне за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, съдът е длъжен да направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, едва след което да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Освен това в мотиВ. е следва да посочи какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателства, след което въз основа на анализа на фактите по делото да посочи какви са правните съображения при решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК.
За да изпълни тези свои задължения, съдът следва да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Само по този начин могат да се гарантират процесуалните права на страните в процеса.
При провеждане на съдебното следствие и при постановяване на атакуваната присъда, основният съд е възприел подход, който е довел наред с неспазване на посочените процесуални изисквания и до ограничаване на процесуалните права на прокурора.
В разглеждания случай са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с формирането на вътрешното убеждения на съда по фактите, неправилна оценка и игнориране на част от доказателствата.
От мотиВ. е към оправдателната присъда е видно, че за да направи решаващия извод за невинност на подсъдимия, първостепенният съд изцяло е кредитирал свидетелските показания на А. С. А.по въпроса за доброволно предадената от нея печка. В същото време не е направил пълно съпоставяне на показанията на А.със свидетелските показания на Б.П. и П.С., с което е нарушил изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Игнорирал е част от свидетелските показания на Б.П. и П.С., чрез които са установени фактически данни в подкрепа на обвинителната теза и които са свързани с обстоятелствата по делото.
Основният съд – при преценка на достоверността на свидетелските показания на А.А. , не е отдал необходимото значение на факта, че тя е роднина по съребрена линия на подсъдимия и следователно е лице, което е заинтересовано от изхода на делото. Затова нейните показания е следвало да бъдат подложени на прецизен анализ и да бъдат проверени чрез средствата, предвидени в процесуалния закон.
Районният съд лековато е възприел твърденията на А.за произхода на намерената в дома й печка, без да ги подложи на допълнителна проверка – чрез установяване по съответния начин на датата и годината на смъртта на бившия й съпруг. В същото време е игнорирал показанията на пострадалата, че лично е разпознала – като своя собствена, доброволно предадената от А.печка. Вместо това е приел „липса на идентитет“ между тази печка и печката, отнета от дома на П.С.. Ако съдът е изпитвал съмнения по този въпрос е следвало да проведе допълнителен разпит на С., за да изясни по кои точно признаци е разпознала движимата си вещ, да представи гаранционна карта, фактура и други документи /ако разбира се притежава все още такива документи/, които индивидуализират вещта и нейната собственост, а не да прави неподкрепени с доказателства изводи по важни за изхода на делото въпроси. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съобразно константната практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 196 от 01.07.1991 г. по н. д. № 202/91 г., ВС – Военна колегия, е недопустимо постановяването на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са напълно изяснени всички обстоятелства, касаещи същото обвинение.
Едностранчивото кредитиране на доказателствата, при наличието на съществени противоречия в тях, е нарушило принципа за разкриване на обективната истина – задължение на съда по чл. 13 и чл. 14 НПК. Основно задължение на съда е да изясни обективната истина по делото, като събере и провери всички доказателства, както уличаващите, така и оневиняващите дееца. Съдилищата са длъжни да обсъдят защо дават вяра на едни и отхвърлят други доказателства, тогава, когато между тях има противоречия относно главните факти по делото.
Неправилни, едностранчиви и в разрез с доказателствата по делото са и изложените от първостепенния съд мотиви относно намерените и иззети при огледа на местопроизшествието годни дактилоскопни следи.
Преди всичко е важно да се изтъкне, че хипотезата - приета за възможна от районния съд – че е възможно тези следи да са оставени от подсъдимия още по времето, когато се е намирал в добри отношения със сина на пострадалата и безпрепятствено е посещавал дома й, е в противоречие със заключението на вещото лице В.П. , което не е оспорено от страните по делото и по принцип е възприето и от съда. По този въпрос е налице вътрешно противоречие в мотиВ. е на съдебния акт, което не позволява да се извърши проверка на дейстВ. елната воля на съда и на съдържанието на взетото решение и по резултат представлява липса на мотиви.
Неправилен е и изводът на решаващия съд, че непосочването в протокола за оглед на местопроизшествието на точното място на входната врата на втория етаж на къщата на П.С., от което са иззети годните дактилоскопни следи, за които впоследствие е констатирано, че са оставени от С.Ю., представлява пропуск, който не позволява да се направи обосновано предположение относно авторството на престъплението и в частност – че подсъдимият се е намирал в същата на пострадалата в периода на извършване на кражбата. Този извод на съда по своето същество представлява превратно тълкуване и изопачаване на доказателства. Освен че е неправилен, изводът не съответства на констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието, които очевидно са останали встрани от вниманието на районния съд. В протокола изрично, че е отразено, че „…….Каменни стъпала водят до втория етаж на къщата, която е с южно изложение. Входната врата е алуминиева дограма, на която липсват дръжките на бравата. Същата се намери отворена, със следи от взлом в областта на бравата, с размер около 2.00 см. Върху патронника на бравата има следи от опит за взлом“ /л. 4 от досъдебното производство/. Тези констатации в протокола за оглед на местопроизшествието са заснети на снимка № 8 и снимка № 9 от фотоалбума към протокола за оглед.
Липсата на дръжките на входната врата на втория етаж на къщата на П.С., взломяването на същата врата и следите от опит за взломяване на патронника на бравата водят до несъмнения извод, че дактилоскопните следи са оставени от външната страна на входната врата.
Безкритичното възприемане на свидетелските показания на А.А. , съпроводено с пълното несъобразяване с групата на обвинителните доказателства, води до ограничаване на процесуалните права на прокурора. В този смисъл е и решение № 561 от 15.11.2002 г. по н. д. № 468/2002 г., ІІ н. о.
Първоинстанционният съд е извършил игнориране, превратно тълкуване и изопачаване на доказателства. Частичното или цялостно игнориране, превратното тълкуване или изопачаването на доказателства е в разрез с нормата на чл. 107, ал. 5 НПК и всякога накърнява процесуалните права на страната, която представя или ползва посочения кръг от доказателства – решение № 612 от 21.02.2002 г. по н. д. № 584/2001 год., ІІ н. о.
В разглеждания случай е нарушено началото на оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение, закрепено в чл. 14 НПК, съгласно което съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.
Правилността на вътрешното убеждение има две страни: формална и по същество. От формална гледна точка вътрешното убеждение е правилно, когато при неговото изграждане са спазени съответните процесуални правила /изследвани са всички обстоятелства, които имат съществено значение за изхода на делото, изводите на съда се основават на всички доказателствени материали, а не само на някои от тях, като други са игнорирани, мотиВ. е са пълни, ясни и безпротиворечиви и т. н./. В конкретния случай са нарушени процесуалните правила, които гарантират правилността на съдийското убеждение от формална страна. Нарушено е и изискването за мотивиране на вътрешното убеждение на съда.
Гражданският иск в наказателния процес, поради субсидиарния
си характер и с оглед принципната норма на чл. 88 НПК, се разглежда по
правилата на НПК и следва движението и разВ. ието на наказателното дело. Поради това въззивната жалба на гражданския ищец П.И.С. е
основателна – в частта, касаеща отхвърлянето на предявения срещу подсъдимия
граждански иск за имуществени вреди.
Въззивната жалба на
Петрана И.С. е неоснователна в частта, в която се твърди, че основният съд е
нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 3 и ал. 4 НПК.
От разпореждането на съдията-докладчик от 29.11.2018 г. е видно, че пострадалата е уведомена, че има право да упълномощи повереник, че в 7-дневен срок от връчването на съобщението за насрочване на разпоредително заседание има право да направи искания за конституиране като граждански ищец и частен обвинител, както и че разполага с осигурена от съда възможност да се запознае с материалите по делото и да направи необходимите извлечения.
В проведеното на 11.12.2018 г. разпоредително заседание пострадалата П.С. е предявила граждански иск срещу подсъдимия и изрично е заявила, че не желае да участва в съдебното производство като граждански ищец.
Посочените фактически положения сочат, че въззивната жалба в тази си част е неоснователна, тъй като е декларативна и не е подкрепена с никакви доказателства. Основният съд е разяснил правата на пострадалата и й е осигурил възможност да ги упражни – както го задължават разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и ал. 4 НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 64 от 07.05.2019
г., постановена по нохд № 2827/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.