№ 412
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20223100500147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 268-273 ГПК.
С въззивна жалба от АЛ. К. АЛ., чрез адвокат Н.С., е оспорено решение
№1957/07.12.2021г. постановено по гр.д.№ 20213110113735 на Районен съд-Варна, с което
са отхвърлени предявените искове срещу „Агроин транс“ ООД, за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението, извършено със заповед № 30/ 01.09.2021г. по чл.326, ал.1 ГПК, и за
възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди прекратяване на трудовото
правоотношение , на основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
постановено при необосновано заключение за наличието на съвпадаща воля на страните за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. По същество, чрез процесуалния
представител, поддържа искане за отмяна и постановяване на решение, с което исковите
претенции да бъдат уважени.
Въззиваемата страна- „Агроин транс“ ООД, чрез адвокат И.В., изразява становище за
неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор.
Съдът, предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл. 235, ал.1-3 ГПК констатира :
Предмет на образуваното исково производство са предявените от АЛ. К. АЛ. срещу
„Агроин транс“ ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда.
Ищецът твърди и доказателствата по делото установяват, че между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение по трудов договор №0036/01.02.2021г.
Съгласно условията на договора ищецът изпълнява длъжността „ шофьор на товарен
автомобил“, считано от 02.02.2021г. на пълно работно време. Договорът е за неопределено
време, със срок на изпитване в полза на работодателя от шест месеца. Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № 30/ 01.09.2021г., на основание чл.326, ал.1 КТ,
1
считано от 01.09.2021г.
Ищецът оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена без основание. Твърди,
че не е подавал заявление за прекратяване на трудовия договор с предизвестие.
В отговор на предявения иск и изложените твърдения, ответникът се позовава на
заявление вх.№ 0010/ 17.08.2021г., с което е А.А. е поискал прекратяване на трудовия
договор , на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 01.09.2021г. На същата дата
управителят на дружеството е изразил съгласие , полагайки подпис върху заявлението, след
което е уведомил ищеца. Заповедта е връчена на 03.09.2021г. Твърди се, че при издаването
й неправилно е вписано основанието по чл.326, ал.1 КТ, вместо по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
Счита, че грешката в посоченото основание не рефлектира върху законосъобразността на
прекратяването, поради констатиращото действие на заповедта.
По делото са представени и съдът преценява като релевантни към предмета на спора:
-Трудов договор № 0036/01.02.2021г. и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 30/ 01.09.2021г.
-заявление вх.№ 0010/ 17.08.2021г. от А.А. с искане за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ , считано от 01.09.2021г.
Върху заявлението е вписан текста „Да. С предизвестие. Да се удържи неспазено
предизвестие, съгласно чл.14 от трудовия договор.“.
- заявление вх.№ 0011/ 17.08.2021г. от А.А. с искане за ползване на платен отпуск,
считано от 18.08.2021г. до 20.08.2021г. Молбата е уважена съгласно заповед № 80/
17.08.2021г.
По същество на спора:
Ищецът оспорва прекратяването на трудовия договор при условията на отправено
предизвестие, на основание чл.326, ал.1 КТ. Според обстоятелствата на исковата молба и
формулирания петитум, предявените претенции следва да бъдат квалифицирани на
основанията по чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ.
Решението, с което исковете са отхвърлени като неоснователни с аргумента, че
заповедта е законосъобразна, издадена при спазване изискванията на чл.325, ал.1, т.1 от КТ,
независимо от посоченото в нея различно правно основание, е неправилно.
В хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, на
основание чл.325, ал.1 ГПК, волята на страните следва да бъде изразена ясно, категорично,
безусловно и свободно, при пълно съвпадане на волеизявленията им, включително и за
датата, от която договорът се счита прекратен / Решение №60 от 7.05.2015г. на ВКС по гр.д.
№ 5467/ 2014г., ГК/. Предложението за прекратяване на трудовия договор, като едностранно
волеизявление по чл.44 от ЗЗД, следва да бъде в писмена форма и да съвпада с волята на
другата страна по съдържанието на това искане, също изразена писмено, като условие за
действителност .
Доказателствата по делото сочат, че при сключване на трудовия договор страните са
уговорили прекратяването му да бъде с предизвестие от 30 дни, на основание чл.326, ал.2 от
КТ. При неспазване на предизвестието от страна на работника, да бъде удържано
обезщетение от трудовото възнаграждение.
На предложението на ищеца, за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие, считано от 01.09.2021г., отговорът на работодателя не е еднозначен, предвид
текста : „Да. С предизвестие, Да се удържи неспазено предизвестие съгласно чл.14 от
трудовия договор“, насочващ към прекратяване при условията на чл.326, ал.1 от КТ, на
което основание е издадена заповедта. Изявлението на работодателя с пълното му
съдържание не обективира ясна, категорична и безусловна воля за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие. Поддържаната теза, че de facto договорът е
прекратен по взаимно съгласие, а вписаното основание е погрешно и следва да се приеме за
техническа грешка, доколкото това несъответствие не е било отстранено нито преди, нито
по време на водения съдебен спор, не е довод за материалната законосъобразност на
2
заповедта в правния аспект на констативен акт при наличието на постигнато общо съгласие.
Влязлата в сила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение преклудира
правото на работника да предяви иск по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ, за оспорване на основанието
с твърденията, че не то е действително осъщественото, съответно и при вписването му в
трудовата книжка или в друг документ / член, алинея, точка и буква от този кодекс/- чл.349,
ал.1, т.8 КТ, чл. 128а КТ. С този иск работникът / служителят разполага, когато не оспорва
прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното основание за прекратяване.
Предприетата защита чрез отмяна на заповедта на посочените основания по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ, изключва приложението на чл.344,ал.1,т.4 КТ, доколкото липсват
твърдения на ищеца, че заповедта е издадена след като е осъществен фактическия състав на
друго, конкуриращо основание, което е довело до прекратяване на трудовия договор.
С изложените мотиви решението следва да бъде отменено и постановено ново, с
което предявените искови претенции по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, за отмяна на заповедта
и възстановяване на ищеца на заеманата длъжност, да се уважат .
На основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят направените от ищеца разноски
пред първа инстанция, доказани в размер на 650лв.- внесено адвокатско възнаграждение.
Поради отсъствието на доказателства за извършен разход в настоящото производство,
разноски за въззивна инстанция не се присъждат.
На основание чл. 271 и чл.280 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1957/07.12.2021г. постановено по гр.д.№ 20213110113735 на
Районен съд-Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 30/ 01.09.2021г., с която на основание чл.326, ал.1 от Кодекса
на труда е прекратено трудовото правоотношение на АЛ. К. АЛ., ЕГН- **********, с
„АГРОИН ТРАНС“ ООД, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА АЛ. К. АЛ., ЕГН- **********, на заеманата по трудов договор №
0036/ 01.02.2021г. длъжност “шофьор на товарен автомобил“, на основание чл. 344, ал.1, т.1
и т.2 КТ.
ОСЪЖДА „АГРОИН ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, да заплати на АЛ. К. АЛ.,
ЕГН- **********, сумата 650лв./ шестстотин и петдесет лева/, представляваща направени
пред първа инстанция съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3