О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/……….08.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на ……………август две хиляди и осемнадесета година
, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИН ПЕТРОВ
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
в.ч.т.д. № 1212 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 414 и чл.419 от ГПК и чл.420 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 44894 от
02.07.2018г. на М.Р.С. и П.Й.П.,***, подадена чрез адв. Мария Димитрова ВАК,
против Определение № 30782 от 11.05.2018г., постановено по ч.гр.д. №
10186/2017г. на ВРС, XVII с-в, с което е :
1.
върната Частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под № 33654 от
25.07.2017г., изд. по ч.гр.д. № 10186/2017г. по описа на ВРС и Възражение по
чл. 414 от ГПК, обективирани в общ документ с вх. № 30782 от 09.05.2018г. по
същото дело
2.
оставена без уважение молбата на длъжниците по чл.420,
ал.2 от ГПК за спиране изпълнението по изп.дело № 682/2017г. по описа на ЧСИ
№512 Илияна Станчева с район на действие Варненски районен съд.
В
жалбата се твърди,
атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като длъжниците
не са получавали ЗНИ и ИЛ, т.к. същите не са били прилагани към ПДИ, връчена
лично на всеки от тях. Въвеждат се твърдения относно нищожността на договора за
кредит поради заобикаляне и противоречие със закона, морала и добрите нрави.
Сочи се , че заповедният съд не се е
произнесъл по искането на жалбоподателите в случай, че частната жалба по
чл.419, ал.1 от ГПК не бъде уважена, то тя да се приеме като искова молба по
чл.424 от ГПК. Настоява се за отмяна на определението с произнасяне по искането
за спиране на незабавното изпълнение и алтернативно, ако частната жалба не бъде
уважена, то същата да се счита за ИМ по чл.424 от ГПК с препращане на ВРС по
компетентност.
Ответникът по жалбата „Варна Кредит Груп“ ООД ЕИК *********
чрез пълномощник адв. Асен Христанов, в срок подава отговор, в който оспорва
твърдението на длъжниците, че не са им били връчени копие от ИЛ от 02.08.2017г.
и заповед за изпълнение. Сочи, че съгласно съдържащи се в преписката по ИД №
682/2017г. на ЧСИ Илияна Станчева ПДИ и видно от разписките на гърба им,
поканите, придружени с ЗНИ и ИЛ са връчени лично срещу подпис и на двамата
длъжника на 01.09.2017г. Счита за
неоснователно искането за спиране на изпълнението, направено по реда на чл.420,
ал.2 от ГПК, както и това частната жалба по чл.419, ал.1 от ГПК да се счита
като искова молба по чл.424 от ГПК. Моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съгл.
представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник – особен представител,
назначен по реда на чл.94 и сл. от ГПК, срещу акт, който подлежи на обжалване и
в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Съдът,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д. № 13165/2017г. на
Варненски районен съд е образувано по заявление на „Варна кредит груп“ ООД ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ срещу П.Й.П. и М.Р.С.,***,
за осъждане на всеки един от тях да заплати на кредитора сумата от 2000 лева,
представляваща ½ част от главница, цялата от 4000 лева по договор за
предоставяне на кредит № 260314 от 26.03.2014г., обективиран в нот.акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №98 т.1 рег. № 1887
д.88/2014г.на нотариус № 196 на НК, вписан в СВп гр.Варна вх. рег. №
5878/27.03.2014г., акт №76 т.втори дело № 2867/20154г.; сумата от 2924.44 лева,
представляваща ½ част от възнаградителна лихва от 6 %, цялата в размер
на 5848.88 лева за периода от 26.04.2014г. до 26.03.2017г.; сумата от 2100
лева, представляваща 1/2 ид.част от наказателна лихва по т.6 от договора за
забава от 3 % месечно, цялата в размер
на 4200 лв. за периода от 26.05.2014г. до 26.03.2017г. Заповедният съд, с
разпореждане № 33654/25.07.2017г., е разпоредил издаването на ЗНИ относно
двамата длъжника и е постановил незабавното им изпълнение; осъдил длъжника да
заплати сумите по заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение №
5704/25.07.2017г. срещу П.П. и № 5743/26.07.2017г. – срещу М.С., както и
изпълнителни листи.
С писмо изх. № 24239 от 01.09.2017г., изд.
по изп. № 20177120400682 на ЧСИ рег № 712 на КЧСИ, придружено с копия на ПДИ до
П.Й.П. и М.Р.С., съдебният изпълнител е
реализирал задължението по чл.48, ал.5 от ГПК.
Съгласно посочените документи – л.41 и л.42
от ч.гр.д. № 13165/2017г. на Варненски
районен съд, всеки един от длъжниците лично в кантората на съд.изпълнител е
получил ПДИ по изп.№ 682/2017г. на ЧСИ №712, удостоверявайки това обстоятелство
с изписване на трите си имена и подпис на дата 01.09.2017г. Съгласно текста на
поканите към същите е приложено копие на ИЛ от 02.08.2017г. и заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 10186/2017г на ВРС.
На 09.05.2018г. длъжниците депозират пред
заповедния съд частна жалба по чл.419, ал.1 от ГПК и възражение по чл.414 от ГПК, обективирани в общ документ с вх. № 30782. Едновременно е заявено и искане
по чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на незабавно изпълнение.
След като е преценил, че при описаните
по-горе данни подадената ЧЖ и възражение от длъжниците са извън
законоустановения двуседмичен срок, заповедният съд е постановил връщането им.
Съгласно разпоредбата на чл.414 от ГПК
длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част
от нея в двуседмичен срок от връчването й, като този срок не може да бъде
продължаван. Нормата на чл.419 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва с
частна жалба разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно
изпълнение, в 2-седмичен срок от връчване на ЗИ. ЧЖ срещу разпореждането за
незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената ЗИ и може
да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК
/арг.чл.419, ал.2 от ГПК/.
Съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл. 414,
ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК,
Преценката на заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно
изпълнение е подадено след срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, следва да е обективирана в разпореждане за връщане на същото. Този съдебен
акт подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда
развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
В конкретния случай съдебният изпълнител е
изпълнил точно и в срок задължението по чл.48, ал.5 от ГПК като видно записите
в изпратените документи – ПДИ, придружена с ИЛ, изд. по ч.гр.д. № 10186/2017г.
на ВРС на 02.08.2017г. и Заповед за изпълнение, е връчена и на двамата длъжника
лично срещу подпис в кантората на ЧСИ на дата – 1.09.2017г. В частната жалба, предмет на разглеждане в
настоящото производство, длъжниците въвеждат оплакване, че ЗИ и ИЛ не са им
връчвани при получаване на ПДИ, но в представените от ЧСИ ПДИ липсва изрично
изявление в тази насока.
Следователно с оглед данните за датата на
връчване на ЗИ до двамата длъжника – 01.09.2017г., подаденото на 09.05.2018г.
възражение по чл.414 от ГПК, съотв. частната жалба по чл.419, ал.1 от ГПК, се
явяват просрочени и следва да бъдат върнати.
В съгласие с разпоредбата на чл. 420, ал.2
от ГПК, когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено
с писмени доказателства, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го
спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1. С оглед изложените по-горе
мотиви, обуславящи връщане на възражението по чл.414 от ГПК поради
просрочването му, то молбата за спиране на незабавното изпълнение като
процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Липсват предпоставки за разглеждането й по
същество, като в тази насока настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното определение, в частта, в която искането по чл.420, ал.2 от ГПК е
оставено без уважение, е процесуално недопустимо, т.к. подадената молба до
районния съд в тази част е недопустима по изложените по-горе съображения.
Частната жалба по чл.419, ал.1 от ГПК,
съотв.възражението по чл.414 от ГПК не могат да се трансформират в искова молба
по чл.424 от ГПК. Законът не регламентира подобно процесуално действие, тъй
като всяка една от цитираните норми предвижда различно основание, срок и ред за
защита на длъжника.
Ответникът по жалбата е направил искане за
присъждане на адв. възнаграждение за процесуално представителство в
производството в размер на 200лв., което следва да му бъде присъдено предвид
приключването на делото с окончателен съдебен акт в негова полза.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 30782 от
11.05.2018г., постановено по ч.гр.д. № 10186/2017г. на ВРС, XVII с-в, в частта,
в която е върната Частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под № 33654 от
25.07.2017г., изд. по ч.гр.д. № 10186/2017г. по описа на ВРС и Възражение по
чл. 414 от ГПК, обективирани в общ документ с вх. № 30782 от 09.05.2018г. по
същото дело.
ОБЕЗСИЛВА Определение № 30782 от 11.05.2018г.,
постановено по ч.гр.д. № 10186/2017г. на ВРС, XVII с-в, в частта, в която
оставена без уважение молбата на М.Р.С. и П.Й.П.,*** по чл.420, ал.2 от ГПК за
спиране изпълнението по изп.дело № 682/2017г. по описа на ЧСИ №512 Илияна
Станчева с район на действие Варненски районен съд и
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М.Р.С.
и П.Й.П.,*** по чл.420, ал.2 от ГПК за спиране изпълнението по изп.дело №
682/2017г. по описа на ЧСИ №512 Илияна Станчева с район на действие Варненски
районен съд, поради недопустимост на същата.
ОСЪЖДА М.Р.С. с ЕГН ********** *** и П.Й.П. с ЕГН **********
***, да заплатят на „Варна кредит груп“ ООД ЕИК *********, сумата от 200 лева
адв. възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в потвърдителната част не
подлежи на обжалване, а в частта, в която е оставена без разглеждане молбата по
чл.420, ал.2 от ГПК, може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Варна в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.