МОТИВИ към Присъда № 57/30.05.2019 г. по
НОХД № 55/2019 г. по описа на РС - Омуртаг:
Подсъдимият Л.П.Р. ***, е
предаден на съд с обвинение по чл. 343б ал. 2 от НК за това, че на 25.03.2019г, около 14,35 часа, в с. ***,
общ. А., на ул. *** управлявал лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“, с рег.
№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 0,60 промила,
установено по надлежният ред със съдебно – химическа експертиза № 17/26.03.2019
г. на НТЛ при ОДМВР – Т., след като е осъден с влязло в законна сила на 11.05.2016
г. Определение за одобряване на споразумение № 264/11.05.2016 г., постановено
по НОХД № 1857/2016 г. по описа на Районен съд - гр. В., за деяние по чл. 343б,
ал. 1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура - град Омуртаг поддържа повдигнатото обвинение в хода на съдебното
производство.
Във фазата на съдебното
производство подсъдимият дава обяснения по повдигнатото обвинение като изтъква,
че освен изпитите от него две бири той приемал и лекарства, които са повлияли
върху нивото на установените в кръвта му промили алкохол. В защитата му се
изтъква, че изпития алкохол от две бири, всяка от 330 мл., не може да доведе до
толкова висока концентрация, каквато е установената. Счита се за невинен и
настоява за оправдателна присъда.
Съдът след преценка на събрания
по делото доказателствен материал съгласно правилото на чл. 14 НПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 25.03.2019 г. около 13.30 часа
подсъдимият Р. влязъл в питейно заведение, намиращо в центъра на град Омуртаг, и
изпил там две бири „Шуменско“, всяка от 330 мл. След като изпил бирите той
потегли към с. ***, общ. А. с управляваното от него моторно превозно средство -
лек автомобил „Дачия Лоджи“ с регистрационен номер *** - собственост на „Хепаг“
ЕООД - гр. В.. В 14.35 часа подсъдимият управлявал автомобила по улица „И. ***.
По същото време в центъра на селото влезли и свидетелите – полицаите И.И. и Б.И.,
със служебен полицейски автомобил, които следвало да намерят подсъдимия Р., за
да му връчат издадено срещу него наказателно постановление. След като
свидетелите се разминали с автомобила на подсъдимия, те го последвали и настигнали
по улица ***, където свид. И. подал светлинен и
звуков сигнал към подсъдимия да спре движението си. Последният отбил в ляво от
пътя и спрял. Докато свидетелите извършвали проверка на документите на водача и
обяснявали на последния за издаденото наказателно постановление, което следвало
да му връчат, свид. И. усетил, че подсъдимият лъха на алкохол, поради което се
обадил на дежурния в РУ – Омуртаг и поискал изпращане на екип по пътен контрол,
който да провери водача за употреба на алкохол. След около 15 минути в с. ***, общ.
А. пристигнал свид. А.Т., който в 14.53 часа извършил проверка на подсъдимия с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер „ARBA 0052“, чиято
скала отчела съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия 1,04 промила. Подсъдимият
заявил пред полицаите, че е изпил две бири и отказал да приеме за достоверни
резултатите от техническото средство, който отказ бил отразен в изготвения
талон за изследване. Поради съмнения за употреба на наркотични вещества, полицаите
решили да извършат проверка и за това, но тъй като предназначената за целта
апаратура се намирала в сградата на РУ – град Омуртаг, подсъдимият бил доведен
в тази сграда, където в рамките на около 30 минути бил направен и тест за наркотици,
който показал отрицателен резултат. След направените проверки в РУ – Омуртаг
били съставени АУАН № 758113 от 25.03.2019 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и талон за изследване, в който наред с отразените резултати от
техническото средство и неприемането им от подсъдимия, било отразено, че до 30
минути от връчване на талона подсъдимият следва да се яви в МБАЛ – град Омуртаг
за взимане на кръвна проба. Талонът е връчен на подсъдимия на 25.03.2019 г. в
16.00 часа като на 25.03.2019 г. в 16.25 часа в ЦСМП – филиал Омуртаг била
взета и кръвна проба от подсъдимия, за което е оформен протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества. С изготвения от медицински фелдшер М. М. от ЦСМП – филиал Омуртаг
протокол за предаване и приемане на документи и биологични проби по реда на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. взетите от подсъдимия кръвни проби в 2 броя
вакуумни епруветки, запечатани със стикер № А001189, били предадени в хладилна
чанта в сектор „НТЛ“ при ОДМВР – Т.. След направено изследване на представената
за анализ кръвна проба от Л.П.Р. по метода на газовата хроматография се
констатирало наличие на етилов алкохол с концентрация 0.60 промила, което било
надлежно отразено в изготвения протокол за съдебнохимическа експертиза № 17 от
26.03.2019 г. С оглед дадените в съдебно заседание обяснения от подсъдимия за
приети от него лекарства, които са му били предписани през годините, както и
предвид представените от него медицински документи съдът допусна съдебна медицинска
експертиза с участието на съдебен лекар и клиничен токсиколог, чието заключение
е прието от съда като пълно, обосновано и компетентно изготвено. В същото
вещите лица са анализирали събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл.
и представените от подсъдимия медицински документи. След експертен анализ на
тези данни, включващ и направени изчисления на алкохолната концентрация, съответна
на данните за приетите лекарства и поетото количество алкохол, вещите лица са
приели, че предвид данните за телесното тегло на подсъдимия и за изпитите от
същия две бири от по 330 мл всяка, към 16.25 часа на 25.03.2019 г. /момента на
вземане на кръвната проба/концентрацията на алкохол в кръвта му би следвало да
е 0.10 промила, т. е. лицето е следвало да е практически трезво, а към 14.53
часа на същата дата/момента на проверката с техническото средство/
концентрацията на алкохол в кръвта му е следвало да бъде 0.34 промила. В
заключението си вещите лица посочват, че посочените като предписани на
подсъдимия и приемани от него медикаменти: Вестибо 24 - доза 2x1, кол. 1;
Селеногин - доза x l вечер, кол. 1; Неолексан - доза x l, кол. 1; Небилет 5 мг
CF 281 1/2-0-1/2, Престариум 5 мг CF 745 2 х 1., Деанксит, не създават
предпоставка за образуване на ендогенен/синтезиран от организма на подсъдимия Р./
алкохол над този, който се открива в нормално състояние. Единствено сиропът
Leaton Multi tonic по литературни данни съдържал 13 обемни процента алкохол, но
дори при приемане на хипотеза, че водачът е изпил 100 мл Леатон, (доза
надвишаваща препоръчителната, но не създаваща опасност за здравето му), то при
посочите данни за тегло и часови интервал, само от този медикамент, без прием
на други алкохолни напитки, би се получила алкохолна концентрация - 0.21 промила.
Досежно наличните данни за заболяване на подсъдимия от хроничен хепатит С,
вещите лица сочат, че същото няма пряко отношение към нивото на алкохола в
кръвта му, доколкото по делото няма данни за индивидуалните особености на чернодробните
функции на подсъдимия след 2014 г.
От приложената по делото справка
за съдимост е видно, че подсъдимият е осъден с влязло в сила на 11.05.2016г
Определение № 264/11.05.2016 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 1857/2016
г. по описа на Районен съд – В., за извършено на 07.08.2015 г. престъпление по чл.
343б ал. 1 НК, изразяващо се в управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1.2 промила, а именно 2.03 промила, установено по надлежния ред – с
протокол за химическа експертиза, за което му е наложено наказание три месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал.
1 от НК за срок от три години, считано от 11.05.2016 г., както и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от една година на основание чл. 343г НК.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: от обясненията
на подсъдимия, от свидетелските показания, събрани непосредствено от съдебния
състав, от извършената в хода на съдебното производство съдебна медицинска
експертиза, и от събраните в досъдебното и в съдебното производства писмени
доказателства. По отношение на времето, мястото и обстоятелствата на
извършената проверка на водача с техническо средство и на взимане на кръвната проба,
обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели кореспондират помежду си и съответстват на изготвените протоколи за
тези проверки. Ето защо съдът кредитира събраните гласни доказателства относно
посочените обстоятелства. Изготвените и приложени по делото талон за изследване,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и протокол за предаване и приемане на
документи и биологични проби по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. са
изготвени в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Указаното от контролния орган в талона
за изследване място на явяване на подсъдимия за вземане на кръвна проба е сред
посочените в чл. 11 на цитираната наредба места. Определеният от контролния
орган срок за явяване на лицето за даване на кръвна проба е съобразен с
изискванията на чл. 6, ал. 6, т. 2 от цитираната наредба. Тъй като талонът за
изследване е издаден в РУ – Омуртаг и връчен на лицето на 25.03.2019 г. в 16.00
часа, то указаният срок от 30 минути за явяване в ЦСМП – филиал Омуртаг попада
в рамките на законовия срок от 45 минути. Дори и да се вземе предвид факта, че
деянието е извършено в с. ***, общ. А., което е населено място, в което няма
място за вземането на кръв, то вземането на кръвната проба отново е извършено в
рамките на установения за тези случаи 120-минутен срок/от 14.53 часа/начало на проверката/
до 16.25 часа/времето на вземане на кръвната проба/. Спазването на
регламентираната в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози процедура гарантира и достоверността на направения химичен анализ
на взетите кръвни проби. От изразените в съдебно заседание изявления на
подсъдимия и защитника му следва, че те не оспорват установената чрез химичен
анализ концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, а по-скоро визират като
причинител на същата не изпития от подсъдимия алкохол/две малки бири/, а
приетите от него през деня лекарства. Данните за приема на тези лекарства се
съдържат единствено в обясненията на подсъдимия, които освен доказателствено
средство, са и процесуална възможност за реализиране правото на защита на
подсъдимия, поради което и не могат да се ползват с категорична доказателствена
сила, особено когато изтъкват изгодни за дееца факти. Налице са писмени
доказателства по делото, които установяват, че подсъдимият е имал причина да
приема медикаменти, които са му били предписани за диагностицираните му
заболявания: хроничен активен HCV хепатит, датиращ
от 2004 г. / с данни за хероинова зависимост в периода от 1999 г. до 2002 г. вкл./,
за което му е било предписано лечение с Легалон 2x140 мг., като с тази диагноза
е приеман за лечение и през 2010 г.; през 2016 г. са му поставени диагнози:
други уточнени мозъчносъдови болести и есенциална (първична) хипертония, за
които са му били предписани Вестибо 24 - доза 2x1, кол. 1; Селеногин - доза xl
вечер, кол. 1; Неолексан - доза xl, кол. 1; Небилет 5 мг CF 281 1/2-0-1/2,
Престариум 5 мг CF 745 2 х 1, Деанксит 1 табл. дн. на обяд. В
обясненията си подсъдимият посочва, че поради проблеми с бъбреците и
почувствани болки в тази област на инкриминираната дата приел по-голямо
количество сироп Leaton Multi tonic, който
принципно приемал ежедневно сутрин. Дадените от него обяснения, че сутринта на
25.03.2019 г. към 8.00 часа приел по 1 таблетка „Престариум“ и „Небилет“, 1
таблетка „Легалон“ и 50мл от сиропа Leaton Multi tonic, и по обяд заради болки
в бъбреците изпил две бири „Шуменско“ от по 330 мл. всяка, както и повече от 50
мл. от сиропа Leaton Multi tonic, са съобразени от вещите лица, извършили
съдебната медицинска експертиза, допусната в съдебното производство. Експертният
анализ на събраните данни за предписаните на подсъдимия медикаменти и приети от
него на инкриминираната дата според обясненията му е направен пълно, обосновано
и компетентно от вещите лица – съдебен лекар и клиничен токсиколог, поради
което и съдът напълно кредитира изготвеното от същите заключение. Кредитирането
на това експертно заключение кореспондира и с извода на съда, че направеният
химичен анализ на кръвната проба на подсъдимия не е компрометиран и показва
реалната концентрация на алкохол в кръвта му към 16.25 часа.
На база гореобсъдените и
кредитирани доказателства съдът направи следните правни изводи относно съставомерността на извършеното от подсъдимия
деяние: категорично е наличието на алкохолна концентрация в кръвта на
подсъдимия в размер на 0.60 промила към 16.25 часа на 25.03.2019 г. – времето
на вземане на кръвната проба. Доколкото от момента на проверката – 14.35 часа
на същата дата до вземане на кръвната проба в 16.25 часа подсъдимият е бил
непрекъснато в присъствието на полицаите и не е приемал алкохол или медикаменти
в този времеви интервал, то следва, че близо два часа преди вземане на кръвната
проба, а именно в момента на управление на МПС, алкохолната му концентрация би
следвало дори да е по-висока, като се съобрази и последвалото излъчване на
алкохолното съдържание. Но предвид оспорването на установената в 14.53 часа с
техническо средство концентрация на алкохол от 1.04 промила, съдът е обвързан с
резултатите на химическия анализ на взетата след около час и 30 минути кръвна
проба. Освен с обясненията на подсъдимия за вида и количеството на изпития от
него алкохол, съдът не разполага с други доказателства в това отношение. Но
експертният анализ на тези данни за изпити в 13.30 часа от подсъдимия две бири
от по 330 мл всяка и малко повече от 50 мл. сироп Леатон показва, че
максималната алкохолна концентрация в кръвта му би била 0.40 промила. И тъй
като елиминацията на алкохола започва средно около час след консумацията му, според
експертното заключение началото на елиминацията в случая съвпада с момента на
началото на проверката в 14.35 часа, като в 14.53 часа, когато е проверката с
техническото средство, тази концентрация вече би следвало да е спаднала на 0.34
промила, съответно в 16.25 часа/момента на взимане на кръвната проба/ същата
следва да е 0.10 промила. Ето защо съдът прие, че посочените от подсъдимия като
приети от него медикаменти не са обусловили установената при химичния анализ на
кръвната му проба алкохолна концентрация. Наред с това за състоянието, характеризиращо
се с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, е без значение източника
на тази недопустима концентрация/консумиран алкохол или приети медикаменти/- в т.
см. е Решение № 171 от 15.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 854/2017 г., III н. о.,
НК, докладчик съдията М. Ц., Решение № 320 от 26.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 960/2013
г., II н. о., НК, докладчик съдията Б. Т., Решение № 290 от 2.07.2013 г. на ВКС
по н. д. № 813/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Л. М.. И това е
така, тъй като при наличие на такава алкохолна концентрация в кръвта, предвид
негативното повлияване на способностите му за реакция, водачът представлява
рисков участник в движението по пътищата. При тези изводи съдът прие, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като същото е извършено виновно под формата на
пряк умисъл. Квалифицирането на деянието по посочения състав се обуславя както
от установената концентрация на алкохол над 0.5 промила в кръвта на подсъдимия,
който в това състояние е управлявал МПС, но и от данните за осъждане на
подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, последиците от което
не са заличени по пътя на реабилитацията към момента на извършване на
престъплението по настоящото производство.
При определяне вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание съдът се съобрази със степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и с визираните в чл. 54 НК смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Предвид липсата на отрицателни характеристични данни
за дееца, който освен осъждането си, което е съставомерен признак в случая, няма
други осъждания и противообществени прояви, и е трудово зает, съдът прецени
като ниска степента на обществената опасност на дееца. С оглед липсата на
реално настъпили вредни последици и причинени вреди от деянието съдът счете, че
и степента на обществена опасност на същото не е завишена в сравнение с други
престъпления от същия вид. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени следните: сравнително ниската концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия, надвишаваща само с 0.10 промила заложеното в разпоредбата на чл. 343б
ал. 2 НК ограничение; здравословното състояние на подсъдимия, което е влошено
от години и се характеризира с хронично протичане на хепатит С и с есенциална
хипертония; факта, че в рамките на определения му изпитателен срок по
предходното осъждане подсъдимият не е извършил противообществени прояви, а
деянието по настоящото дело е реализирано около два месеца преди изтичане на
този тригодишен изпитателен срок; поведението на подсъдимия, който още при
проверката с техническо средство е признал за изпит алкохол, заявил е същото
пред медицинското лице, взело кръвната проба, и дава същите признания пред съда;
освен за деянията от 07.08.2015 г., във връзка с които е предходната осъдителна
присъда, и деянието по настоящото дело, срещу подсъдимия няма издадени АУАН и
НП за други нарушения по ЗДвП, което показва, че същия не е системен нарушител
на правилата за безопасност на пътя. Същевременно като единствено отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете факта, че с така установената
концентрация на алкохол в кръвта му подсъдимият е предприел управление на МПС
по улиците на населено място в такава част на деня/ранния следобед/, отличаваща
се с по-активно движение на хора и автомобили. След преценка на отчетените
обстоятелства съдът стигна до извода за наличие на многобройни смекчаващи
обстоятелства, което предполага приложението на разпоредбата на чл. 55 НК при
определяне наказанието на дееца. И тъй като престъплението по чл. 343б ал. 2 НК
е наказуемо с кумулативната санкция, включваща наказанията „лишаване от свобода
от една до пет години“ и „глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева“,
относима е хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, прилагаща се при наказания с
предвиден специален минимум. След съобразяване на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и на влияещите върху отговорността на
последния обстоятелства, съдът прецени, че адекватно за постигане на
специалната превенция на наказанието би било налагане на наказание „осем месеца
лишаване от свобода“. Тъй като към момента на извършване на престъплението –
25.03.2019 г. подсъдимият е осъждан за престъпление от общ характер, за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“, спрямо него не е приложим
института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК. Ето защо съдът постанови
наложеното му наказание да се изтърпи ефективно при първоначален режим на
изтърпяване „ОБЩ“, определен съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, доколкото в
случая не е налице нито една от хипотезите за определяне на строг режим, визирани
в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС. Като съобрази конкретиката на случая и
достатъчната тежест на наложеното наказание лишаване от свобода, подлежащо на
реално изтърпяване, съдът не намери за необходимо с оглед целите на специалната
превенция да наложи на подсъдимия и предвиденото наказание глоба, като на
основание чл. 55, ал. 3 НК не наложи същото. На основание чл. 343г НК съдът
наложи на подсъдимия и задължителното за извършено престъпление по чл. 343б ал.
2 НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ като определи същото за
срок от осем месеца, съобразявайки се със задължителното и валидно тълкуване, дадено
в т. 6б от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС,
съгласно което срокът за лишаване от право на управление на моторно превозно
средство не може да бъде по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от
свобода. И тъй като с настоящата присъда е наложено наказание лишаване от
свобода от осем месеца, то и срокът на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ е наложено за същия срок.
Престъплението по настоящото дело е извършено от
подсъдимия в рамките на тригодишния изпитателен срок, определен с ВЗС на 11.05.2016г
Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1857/2016 г. по описа на
Районен съд – В., с което на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца. При това положение са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК, на
което основание съдът приведе в изпълнение наказанието от три месеца лишаване
от свобода, наложено на подсъдимия с ВЗС на
11.05.2016 г. Определение за одобряване на споразумение № 264/11.05.2016 г.,
постановено по НОХД № 1857/2016 г. по описа на Районен съд - гр. В.. Съдът
постанови с присъдата си приведеното в изпълнение наказание също да бъде
изтърпяно при първоначален режим на изтърпяване на наказанието „ОБЩ“, определен
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като и спрямо това наказание не са
налице хипотезите на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС.
По настоящото дело
са направени разноски за експертизи, поради което и с оглед признаването на
подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът го осъди да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. Т. сумата в размер на 52,48 лева, представляваща
направени разноски за изготвяне на експертиза в досъдебното производство, както
и по сметка на РС – Омуртаг сумата в размер на 705.60 лева, представляваща
направени разходи за комплексна съдебномедицинска експертиза в съдебното
производство.
С така наложеното наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати специалната и генералната превенции по смисъла на
чл. 36 от НК.
Поради тези фактически и правни
съображения и в този смисъл съдът постанови и настоящата си присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова