Присъда по дело №1/2020 на Военен съд - Сливен

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът прие за установено следното:

 

Капитан Т.Н.Н. *** е на служба в БА от 20.08.1994 г. Със заповед № ЗЛС-27/14.01.2019 г. (т.ІІ, л.81-89) на Командира на СВ е изпълнявал длъжността „Началник на отделение Личен състав“ във формированието до 01.07.2019 г., когато съгласно Заповед № ЗЛС-154/17.06.2019 г. на Командира на СВ е назначен на длъжността „Помощник на началника на щаба по личния състав във в. ф. 22 130 – Ямбол“, която длъжност заема и към момента. Като военнослужещ изпълнява служебните си задължения в минималния обем, често мудно и при постоянен контрол. По време на службата си се проявява като офицер не желаещ да поема отговорности търсещ оправдания, че не притежава нужната компетентност за изпълнение на поставените му задачи. Не добре организиран и неинициативен офицер, непроявяващ стремеж към усвояване на новостите в областта, в която работи, със задоволителни комуникационни умения и проблеми при взаимоотношенията си с колегите, като не спазва винаги чиноподчинението и субординацията, определени в Устава на ВС на ВС на РБ. Разграничава офицерите не по старшинство, а по прослужено време в армията и е резервиран към заповедите и разпорежданията, отдадени от по-млади от него офицери, независимо от по-високата им длъжност. Демонстратира избухлив характер. Награждаван и наказван многократно (т.ІІ, л.91 от ДП ).

 

Военно формирование 22 130 – Ямбол (301 артилерийско-технически дивизион) е на пряко подчинение на Четвърти артилерийски полк - в.ф. 24 490 - Асеновград и е разположено самостоятелно от останалите военни формирования на полка, във войсковия район на в.ф. 52 590 - Ямбол. От 2012 г. и към настоящия момент, длъжността Командир на в. ф. 22 130 - Ямбол заема подполковник В.А.П..

 

Със Заповед № ЗРД-195/14.06.2019 г. (т.І, л.67 от ДП) на Командира на в.ф. 22 130 - Ямбол в 24 часов денонощен наряд на 15.06.2019 г. били назначени:

- дежурен по дивизион - капитан Т.Н.Н., отдаден в годишна Заповед № ЗРД-353/28.12.2018 г. на Командира на в.ф. 22 130 – Ямбол (т.І, л.57-61 от ДП);

- дежурен по парк - мл. сержант И. Николаев К. и

- шофьор на дежурния влекач - ефрейтор Ц.Г.Д..    Във в.ф. 24 490 – Асеновград за оперативен дежурен на 15.06.2019 г. бил назначен със Заповед на Командира № ЗРД-741/14.06.2019 г. (т.ІІ, л.21 от ДП) капитан Г.Д.Г..

 

Със Заповед № ЗРД-194/13.06.2019 г. (т.І, л.65-66 от ДП) на Командира на в.ф. 22 130 - Ямбол, на 15.06.2019 г. (събота), по маршрут Зенитен полигон (ЗП) на ВВС „Шабла“ – район на в.ф. 22 130 - Ямбол трябвало да се извърши марш за прибиране във формированието на собствен ход в колона, на военни машини и личен състав на формированието участвали в съвместни бойни стрелби „Шабла“ – 2019 г.

На 15.06.2019 г., около 17:00 ч., осем различни по вид военни автомобила и военнослужещи от в. ф. 22 130 - Ямбол отпътували в колона от ЗП „Шабла“ към района на военното формирование, със старши на колоната майор Д.К.К. - началник на щаба на в.ф. 22 130 - Ямбол. Същия ден, около 19:00 ч. - 19:30 ч., малко преди гр. Варна, от колоната аварирал войскови автомобил ТАПП ЗИЛ-131 с peг. № ВА 106713. Установено било, че има изтичане на охладителна течност и, че на място не можело да бъде отстранена възникнала повреда. Наложило се автомобил от колоната да дърпа авариралия автомобил и съществувала реална опасност и този автомобил да аварира. Старшият на колоната майор Д.К., предвид пътната обстановка, дългия път който предстоял, движението в тъмната част на денонощието, техническото състояние и товара на буксирания автомобил, преценил на място, че буксирането нямало как да продължи. Майор К. докладвал по телефона на подполковник В.П. - командир на в. ф. 22 130 – Ямбол за възникналата ситуация и предложил да бъде изпратен дежурния влекач за буксиране на авариралия войскови автомобил, с цел своевременно прибиране на колоната във формированието.

 

Подполковник В.П. от своя страна докладвал по телефона за възникналата ситуация на прекия си началник полковник Л.М.М. - командир на в.ф. 24 490 – Асеновград и предложил от пункта за постоянна дислокация района на в.ф.22 130 – Ямбол да бъде изпратен дежурния влекач, който да буксира авариралия автомобил от гр. Варна до в.ф. 22 130 – Ямбол. Полковник Л.М. одобрил предложението и разпоредил да се действа.

Свидетелят подп.В.П. се обадил по телефона на майор В.В.В. - заместник командир по логистичното осигуряване (ЗКЛО) във в.ф. 22 130 - Ямбол и му разпоредил да отиде във формированието и да организира изкарването на дежурния влекач, да сложат друг камион на мястото на дежурния влекач и лично да отиде с шофьора, за да буксирът авариралия автомобил. Майор В.В. се обадил на ст. сержант З.П.Ж. - заместник командир на логистичен взвод, предвид факта, че бил правоспособен водач за този вид техника, той можел да го управлява и с цел шофьорът на дежурния влекач ефрейтор Ц.Д. да не бъде служебно ангажиран и да остане на разположение във формированието. Свидетелят В.В. се чул по телефона с дежурния по парк мл. сержант И.К., обяснил му каква заповед е получил от подп. П.. Разпоредил му да приеме парка от караула, да отключи вратите и да окаже съдействие дежурният влекач да напусне формированието и да буксира авариралия автомобил. Младши сержант К. приел парка от караула и провел разговор с дежурния по дивизион капитан Т.Н. и му обяснил за ситуацията. Капитан Т.Н. поискал майор В.В. да отиде при него в дежурната стая. След като приел от караула парковата територия мл. сержант И.К. се видял с майор В.В. и ст. сержант З.Ж. и обяснил на майор В.В., че капитан Т.Н. искал да го види. Ст. сержант З.Ж. отишъл до ремонтна работилница, където се намирал войскови автомобил ЗИЛ-131, рег. № ВА 106723, за да бъде изкаран и заложен при дежурния по парк и при нужда шофьора на дежурния влекач да го използва за осигуряване на вътрешната служба във формированието, като дежурен влекач.

 

На същата дата около 21:00 ч. майор В.В., след като създал необходимата организация, отишъл в дежурната стая на в.ф. 22 130 - Ямбол, където се срещнал с дежурния по дивизион капитан Т.Н.. Майор В.В. обявил на капитан Н. заповедта на командира на формированието и каква организация е създал за изпълнението ѝ. Капитан Н. заявил, че „не се прави така”, че трябвало да се напише заповед, да се отиде до командира да разпише, после началника на регистратурата да я изведе, след което той няма да е против да се вземе автомобила. Майор В.В. излязъл от дежурната стая и докладвал по телефона на командира подполковник В.П. за отказа от страна на капитан Т.Н. да изпълни заповедта на командира, а подполковник В.П. разпоредил, че ако дежурният по дивизион к-н Н. не разбира отдадената му заповед да му се обади лично. Около 21:30 ч. капитан Т.Н. се обадил на подполковник В.П. от служебния телефон в дежурната стая. В стаята се намирал и м-р В.. Подполковник В.П. заповядал на капитан Т.Н. да се изкара дежурния влекач и изпрати при авариралия военен автомобил. Казал му, че трябва да изкара дежурния влекач, за да няма неприятности. Капитан Н. отговорил, че няма да изпълни заповедта като заявил, че иска писмена заповед. Капитан Т.Н. разговарял на „ти“ с командира на формированието, в нарушение на правилата за военна вежливост и поведение, оспорвал отдадената му заповед, като започнал да дава съвети, относно създаване на организация за буксиране на авариралия автомобил. Подполковник В.П. предупредил капитан Т.Н., че ще има последствия за действията му, но той демонстративно показал явно неуважение към субординацията между началник и подчинен и отдадената му заповед, като заявил, че не го било страх от неприятности и че знаел къде да се жалва и да си търси правата. Подполковник В.П. многократно заповядал на капитан Т.Н. незабавно да разреши изкарването на дежурния влекач и изпращането му при авариралия автомобил и обяснил, че заповедта му следва да бъде изпълнена, а капитан Т.Н. повишавал тон на командира си и обяснявал колко грешно е това решение, позволил си да крещи на подп. П., като упорито, непреклонно и показвайки пълно незачитане и неуважение към неговата личност и длъжност, по демонстративен начин отказал да изпълни отдадената му устна заповед, в присъствието на майор В.В.. 

Поради неизпълнението на заповедта на подполковник В.П. от страна на капитан Т.Н., създадената организация за излизане на дежурния влекач и буксиране на авариралия автомобил отпаднала, като всички военнослужещи били уведомени за случилото се, в това число и старшия на колоната майор Д.К.. Авариралият автомобил бил буксиран до района на формированието от друг военен автомобил от колоната Шкода МТ-4, с рег. № ВА 106702, като двете машини се движили в края на колоната и се прибрали към 03.30 ч. на 16.06.2019 г.

С Докладна записка рeг. № 3-643/18.06.2019 г. (т.ІІ, л.26-27 от ДП) подполковник В.П. уведомил писмено Командира на в.ф. 24 490 - Асеновград за отказа на капитан Т.Н. да изпълнел отдадената му устна заповед. Командирът на в.ф. 24 490 - Асеновград със Заповед № ЗРД-347/21.06.2019 г. (т.ІІ, л.28-29 от ДП) назначил комисия за извършване на служебна проверка по случая. Комисията, след снемане на обяснения по случая и установяване на фактите по проверката, изготвила Протокол рeг. № 3-2454/05.07.2019 г. (т.ІІ, л.30-32 от ДП) по описа на в.ф. 24 490 - Асеновград за резултатите от извършена служебна проверка. Със Заповед № ЗЛС-25/12.07.2019 г. (т.ІІ, л.42-44 от ДП) на командира на 4-ти артилерийски полк капитан Т.Н. бил наказан с дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“. С жалба срещу Заповед № ЗЛС-25/12.07.2019 г. капитан Т.Н. обжалвал наложеното му наказание в Административен съд – Ямбол, където било образувано Адм.дело № 330/2019 г. по описа на съда (т.ІІ, л.69-74 от ДП). С Решение № 294/23.12.2019 г. жалбата е отхвърлена.

 

С деянието си подсъдимият к-н Т.Н.Н. осъществил престъпния състав на чл.372, ал.2, алт.3, вр. ал.1, алт.2 от НК, тъй като 15.06.2019 г., около 21.30ч. в гр. Ямбол, в дежурната стая на в.ф. 22 130 - Ямбол, в качество на длъжностно лице при изпълнение на службата му „Дежурен по дивизион“, отказал да изпълни заповед на командира на формированието подполковник В.П. - да изпрати военен автомобил дежурен влекач – ЗИЛ 131, рег. № ВА106725 с военнослужещ, който да го управлява, за оказване на помощ на военен автомобил ЗИЛ 131, рег. № ВА106713, аварирал на път в района на гр. Варна, да бъде изтеглен (буксиран) до в.ф. 22 130 – Ямбол, като деянието е извършено от него по демонстративен начин.

 

Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите П., В., Д. К., З Ж., И. К., Цв. Д., Л. М., Г.Г., Й. А., И. П., проведените очни ставки, План за работата на дежурния по дивизион, Модел за работа на дежурния по дивизион и останалите писмени доказателства по делото.

Разпитан в съдебно заседание подсъдимият Т.Н. не се признава за виновен. Дава обяснение, че на инкриминираната дата около 20.00 ч. му се обадил дежурният по парк. серж. К. и му заявил, че има поставена задача от м-р В. да отиде до парка и да изкара дежурния влекач, за да отидат и да приберат аварирала техника, която се намирала между Шумен и Варна. Подсъдимият твърди, че от разговора със серж. К. разбрал, че м-р В. разпоредил на серж. К. да провери по формуляра на кой се числи дежурният влекач, като сочи, че серж. К. се обадил на ефр. Д., а ефр. Д. му върнал обаждане и му заявил, че във формуляра на машината не е записан серж. З.Ж., но К. забравил да предаде тази информация на м-р В.. Твърди също, че заповядал на серж. К., че след като м-р В. е поставил задача, той трябва да отиде и да приеме парковата територия и след като автомобилът излезе да му докладва по установения ред. Подсъдимият сочи, че след известно време м-р В. отишъл при него в дежурната стая и той му поставил въпроса коя машина ще остане за дежурен влекач. В последствие м-р В. излязъл навън и след като се върнал му заявил, че командирът иска да говори с него. Подсъдимият Н. в обясненията си, депозирани на л. 132 на гърба от НД твърди: „ Като излезе от дежурната стая каза: „Докато говориш с командира аз ще изпуша една цигара”. Подсъдимият провел разговор със свидетеля П., който му заявил, че има поставена задача на зам. командира (м-р В.) и трябва да я изпълнят.

В обяснението си к-н Н. заявява, че е изпълнил заповедта, тъй като е разпоредил на серж. К. да приеме парковата територия. Подсъдимият излага становище, че в разговора с подп. П. е имал желание да каже, че заминаването трябва да стане със заповед за командировка, като имал в предвид, че ст. серж. Ж. ще кара дежурния влекач и м-р В. щял да го придружава. Тъй като подсъдимият бил личен състав, това му била идеята при разговора по телефона, а не че няма да изпълни заповедта и не е изисквал писмена заповед, за да бъде изкаран влекачът от формированието.

 

Защитата на подсъдимия - адв. А. в пледоарията си твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват цитати от думите на к-н Н., от които да се разбере с кои думи е извършил деянието, липсват точните думи, от които се прави извод за разговор на „ти“ с командира на дивизиона, от които да се прави квалификация за извършено деяние по „демонстративен начин”. Излагат се съображения, че от доказателствата се установява, че има проведен разговор между к-н Н. и подп. П., но няма заповед на П. към Н.. Прави се извод, без основателни аргументи, че е налице не неизпълнение на заповед, а опит заповедта да бъде изпълнена по начин разрешен от св. М.. Излагат се необосновани доводи, че в случая, тъй като св. П. е бил извън формированието, защото участвал в учението в Шабла, на практика Н. като дежурен по дивизион е изпълнявал длъжността началник на дивизиона. Сочи се, че съгласно Заповед № 374/28.12.18 г., т. 16 е забранено извеждането на техника, като в изключителни случаи, се допуска само след писмено разрешение или резолюция върху пътния лист лично от подп. П.. Прави се извод, че според доказателствата по делото липсва неизпълнение на заповед, тъй като к-н Н. не е създал пречки по изпълнение на заповедта. 

Защитата излага становище, че единственото, което подсъдимият Н. вечерта на 15.06.2019 г. е искал и претендирал при изпращането на дежурния влекач е да бъде спазен най-общо закона или правилата, които съпътстват това действие. Излагат се съображения, че освен показанията на св. П. и св. В. липсват други свидетелски показания, относно възприети, чути или казани думи, защо св. П. се е отказал от намерението си. Твърди се, че квалификацията „по демонстративен начин” е необоснована, не кореспондира с доказателствата по делото, че е налице един частен разговор по телефона, имащ уточняващ характер, който дали поради нежеланието на П. да спазва правилата, дали поради лошата връзка и липса на обхват в дежурната стая, на моменти е бил на по-висок тон и нищо повече. Сочи се, че от доказателствата не става ясно защо м-р В. не е изпълнил заповедта на св. П., след като тя е дадена на него. 

В изложението си защитата се позовава на съдебната практика, относно престъплението по чл.372, ал.1 и ал.2, като се акцентира, че заповедта е отдадена на лице, което е било в командировка, че длъжността на командира се е изпълнявала от подсъдимия и не е накърнена субординацията и подчинеността във формированието. Твърди се, че заповедта не е отправена към подсъдимия и същият следва да бъде оправдан за деянието по чл.372, ал.2 .вр. с ал.1 от НК, поради липса на осъществен от него престъпен състав. Защитата излага становище, че в случая няма закъснение на прибирането на автомобилите във военното формирование и обществената опасност на деянието е явно назначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и деянието е само формално осъществено, като не са накърнени обществените отношения в такава степен, че да се налага репресията по НК. В случая не се засяга установения войскови ред и не се подрива военната дисциплина, а деянието е нарушение обуславящо дисциплинарна отговорност, каквато в случая е реализирана. Прави се искане подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, тъй като е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.

Защита на подсъдимия, адв. Х. в своята пледоария се присъединява към изложеното от адв. А.. Изразява становище за невиновно поведение на подсъдимия Н.. Твърди се, че не е ясна отдадената заповед по отношение на к-н Н. от подп. П., че не е налице неизпълнение на заповед, тъй като от доказателствата по делото не се установява такава да е отдадена. Прави се искане да не се кредитират показанията на св. П. и св. В. в частта им, относно отдадена заповед по отношение на подсъдимия П., както и по отношение на факта, че м-р В. е присъствал на проведен разговор между подп. П. и к-н Н., тъй като показанията им са противоречиви взаимно.

 

Прокурорът в съдебно заседание поддържа изцяло фактическата обстановка, описана в обвинителния акт по обвинението по чл.372, ал.2, алт.3, вр. с ал.1, алт.2 от НК. Сочи се, че събраните в хода на съдебното и досъдебното производство доказателства подкрепят изцяло обвинителната теза, а деянието е извършено по „демонстративен начин“. Прави се анализ на доказателствата по делото, като подробно се описва фактическата обстановка. Излагат се доводи, че деянието по чл.372, ал.2 от НК е установено по безспорен и категоричен начин, независимо че заповедта е устна и отдадена по телефона, а нежеланието на к-н Н. да изпълни заповедта по негови съображения не е основание да бъде освободен от наказателна отговорност. Прави се искане подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение с налагане на наказание към минималния размер, предвиден в закона, като на основание чл.66 от НК изтърпяването му бъде отложено за един подходящ срок.

 

Съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна инкриминираното деяние. Основен предмет на доказване на обвинението за извършено престъпление по чл.372, ал.2, алт.3 вр. с ал.1, алт.1 от НК са отдадената заповед, нейното възприемане от адресата, отношението на дееца към заповедта и обективираната форма на нейното неизпълнение. От обективна страна за да бъде осъществен съставът на престъплението е необходимо да има отдадена заповед – изрично волеизявление от началник спрямо подчинен и тя да е възприета от подчинения. От субективна страна подсъдимият следва да е възприел отдадената заповед, да е съзнавал обществено опасния характер на деянието и въпреки това да не е изпълнил заповедта.   Изпълнителното деяние се изразява в две форми неизпълнение на заповед или отказ да се изпълни заповедта. В конкретния случай е налице втората форма, а именно отказ от изпълнение на заповед.

Съдът счита, че тези обстоятелства в конкретния случай са установени по категоричен и безспорен начин от показанията на свидетелите подп. П., м-р В., м-р Д. К., полк. Л. М., които съдът изцяло кредитира, като обективни, допълващи се и кореспондиращи, както помежду си така и с останалия доказателствен материал по делото. Видно от показанията на св. П., депозирани на л.118 от НД, същият е заявил „заповядах и на него (к-н Н.) буквално с думите „Заповядвам ти да изкараш дежурния влекач и да го изпратиш при авариралия автомобил...”. „..Той отговори, че нямало да го изкара“. „... Казах му, че пак му заповядвам…“. „..Говореше ми, какъв си ти, ти ли си ми дал пагоните?„ При проведената очна ставка л.134 от НД подп. П. е категоричен „…Заповядах му да изкара дежурния влекач, който да отиде да издърпа авариралия автомобил, а той каза, че няма да изпълни заповедта...“.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля П., относно отдадената заповед, възприемането ѝ от подсъдимия, отношението му към нея и формата на неизпълнение, тъй като тези показания кореспондират с показанията на останалите свидетели, те са логични и последователни и изясняват фактическата обстановка по делото. Установява се, че свидетелят П. няколко пъти, с оглед поведението на подсъдимия му е разпореждал да изпълни заповедта. Обстоятелствата по отдадената заповед, възприемането й от подсъдимия и поведението му се подкрепят от показанията на свидетеля м-р В., който в показанията си депозирани на л.122 на гърба и л.123 от НД, заявява: „…Аз му казах каква е заповедта на командира на дивизиона, а именно да изкара дежурния влекач“. Командирът му каза нещо, той каза „…Заповядвате, но после Вие няма да ходите да давате обяснения във Военна полиция….“. „..К-н Н. се афектира, започна да крещи по телефона….. „….На висок тон каза: не, няма да изпълня заповедта…“ и че иска писмена заповед и че има къде да се жалва. Свидетелят м-р В. на л.134 от НД на гърба при проведената очна ставка, е категоричен, че к-н Н. е отказал да изпълни заповедта на подп. П. да изкара дежурния влекач. В показанията си м-р Д. К. на л.125 от НД на гърба твърди: „...Обади ми се подп. П. и каза, че к-н Н. отказал да изпълни заповед да пусне дежурния автомобил, говорил му на „ти”, повишавал тон…”. В показанията си полк. Л. М. също потвърждава изложеното от подп. П., че к-н Н. е отказал да изпълни заповедта. На л.130 от НД на гърба, свидетелят посочва „…Подп. П. ми се обади и каза, че к-н Н. отказва да изпълни заповедта”.

От изложеното безспорно се установява, че подп. П. е отдал по служебния телефон устна, ясна, точна и конкретна заповед на к-н Н., а именно дежурният влекач да бъде изкаран и изпратен за помощ на авариралия до гр. Варна автомобил. Тази заповед е била възприета от подсъдимия, още повече, че предварително той е бил запознат от м-р В. какво е трябвало да бъде извършено. Подсъдимият не изпълнил заповедта по демонстративен начин съзнавайки обществено опасния характер на деянието и че неизпълнението и ще доведе до последици.

Съдът счита, че деянието осъществено от подсъдимия Н. е по „демонстративен начин”. Това се установява от начина, по който подсъдимият е отказал да изпълни заповедта на командира на формированието. Поведението на подсъдимия показва явно незачитане на нормативните документи, пренебрежение към установения войскови ред и субординацията между началник и подчинен. Действията му са в нарушение на чл.7, чл.109, ал.1 и ал.2, чл.110, т.4, чл.112, т.1, чл.114, т.6 и т.7, чл.116, ал.1 и чл.140, ал.1 и ал.2 от УВС на ВС на РБ, чл.149, ал.1 и ал.2, чл.178, ал.1 и ал.3 от ЗОВС, т.1.4.3 от Кодекс за етично поведение на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на МО и БА. Подсъдимият Н. не е спазил принципа на единоначалието; при изпълнението на задълженията си по военната служба не се е ръководил от етични норми на поведение, включващи морални ценности, норми и правила на етично поведение, които били задължителни; при изпълнение на служебните си задължения не проявил отговорност, дисциплинираност и самодисциплина, като не се подчинил на законно отдадена заповед; не проявил уважение към длъжността, званието и отговорностите на командира на формированието на когото бил подчинен; не спазил военната клетва - да изпълни безпрекословно заповед на своя командир; не се подчинил безпрекословно на командира си; не се проявил като дисциплиниран военнослужещ при изпълнение на воинския си дълг като дежурен по дивизион; не бил вежлив повишавайки тон на командира си и обръщайки се към него на „ти“; не отговорил „слушам“ при получаване на устна заповед от командира си; не изпълнил уставните си задължения; не спазил етичния кодекс на поведение и I. т.1 от План за работа на дежурния по дивизион и ІІ т.1 от Модел за работа на дежурния по 301 артилерийско-технически дивизион (класифициран том), относно подчинеността на дежурния по дивизион на командира на формированието, като не проявил почтеност и коректност в служебните си отношения като военнослужещ към началника си, пред по-младши офицер майор В.В. ***.

 

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват Уставите, нормативните и административните актове на органите на ръководство и отбрана, на длъжностните лица за управление на отбраната и въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Анализът на посочената разпоредба сочи, че със същата е вменено задължение на военнослужещите да изпълняват всички заповеди на командирите и началниците и този извод се налага, поради обстоятелството, че законодателят не е направил разграничение между заповедите издадени в писмена форма и тези отдадени в устен вид.

 

Ако се приеме становището на подсъдимия и защитата, че к-н Н. е имал право на преценка дали да изпълни устната заповед на началника си и да дава мнение как да изпълни отдадената му заповед, това би означавало да отпаднат основните начала на войсковия живот: единоначалието, задължителността на заповед-изпълнение, войсковата дисциплина. Ако к-н Т.Н. е считал, че заповедта е неправилна той незабавно е следвало да предприеме действия по нейното изпълнение и при първа възможност да отнесе въпроса писмено или устно пред по - горестоящия началник. Отказа на подсъдимия Н. да изпълни заповедта, защото е считал, че устна, а не писмена или че е неправилна не е основание да отпадне наказателната му отговорност.

 

Съгласно чл.141 и чл.153 от Устава ВС на ВС на РБ, подполковник В.П., в качеството си на командир на в.ф. 22 130 – Ямбол носи отговорност за законосъобразността на отдадените заповеди (разпореждания) и за последствията от тях и е пряк началник на личния състав на военното формирование. Заповедта да се използва дежурния влекач е съгласувана с прекия му началник полковник Л.М., обоснована от неотложно изпълнение на задачата и не води към извършване на очевидно престъпление. Съгласно чл.304, ал.4 от УВС на ВС на РБ, План за работа на дежурния по дивизион и Модел за работа на дежурния по 301 артилерийско-технически дивизион (класифициран том) дежурният по дивизион /оперативният дежурен/ (дежурният по военно формирование) е подчинен на командира (началника) на военното формирование.

 

Съгласно чл.446 от Устава на ВС на БА на РБ машините можели да излизат от парка само когато имало утвърдена заявка, били технически изправни и били управлявани от шофьори (механик-водачи), притежаващи свидетелство за правоуправление, били с оформени пътни листове, подписани от заместник-командира на военното формирование по логистиката (началника на автомобилната служба) и началника на КТП.

Съгласно чл.24, ал.2 от Заповед на МО на РБ № ОХ-881/23.11.2011 г. използването на ППС, незаписани в заявката-нареждане, се допускало в изключително случаи, само след писмено разрешение от командира (началника), ръководителя или заместващото ги длъжностно лице. Съгласно Устава на ВС на ВС на РБ, с Плана за работа на дежурния по дивизион и Модела за работа на дежурния по 301 артилерийско-технически дивизион (класифицирана информация) капитан Т.Н. бил длъжен да знае местонахождението на командира на дивизиона, който в този момент се намирал в град Сливен.

 

В случая дежурният влекач ЗИЛ-131, рег. № ВА 106725 бил технически изправен, имал оформен Пътен лист и ст. сержант З.Ж. имал право да го управлява и имал съответната правоспособност за управление. Въпреки, че дежурният влекач не бил включен в Заявката-нареждане за 15.06.2019 г., защото имал пътен лист за деня, съгласно чл.446, ал.6 от УВС на ВС на РБ, пускането на машини, непредвидени в заявката, се разрешавало в изключителни случаи от командира (началника) на военното формирование.

 

Предвид неотложността за действия, което обосновавало изключителността на случая, капитан Т.Н. е бил длъжен да изпълни устната заповед на командира си. Дори да е считал, че заповедта макар и устна е неправилна или сочи на явно престъпление е следвало да я изпълни и при първа възможност да отнесе въпроса писмено или устно пред по-горестоящия началник, което капитан Н. не направил, съгласно чл.144 от УВС на ВС на РБ.

 

Съгласно Справка рег. № 3-1202/28.11.2019 г. (т.І, л.126 от ДП) за времето от 27.05.2019 г. до 14.06.2019 г. командирът на в.ф. 22 130 – Ямбол участвал в съвместни бойни стрелби „Шабла-2019“ на ЗП на ВВС „Шабла“. Същият не е преставал да изпълнява своите функционални задължения като командир на в.ф. 22 130 – Ямбол.

         В т.1 до т.7 от Заповед № ЗРД-374/28.12.2019 г .(т.2,л.132-134 от ДП) на командира на 301 артилерийско – технически дивизион, указанията се отнасят за време на провеждане на занятия и работа по обслужване на техниката в парковата територия на в.ф. 22 130 - Ямбол. В настоящия казус липсват изпълнение на двете дейности. В т.7 се указва, че в отделение „Логистика“ се връщат до края на следващия работен ден приключените и заредени пътни листи. Пътен лист № № 533801/31.05.2019 г. към 15.06.2019 г. не е бил приключен. Същият е приключен на 30.06.2019 г. и проверен на 03.07.2019 г. от майор В.В. и чак след това съхранен в отделение „Логистика“ на формированието. На 15.06.2019 г. пътният лист се е намирал във военен автомобил ЗИЛ-131 рег. № ВА 106725, отдаден за използване като дежурен влекач на основание заявка нареждане № 1/31.05.2019 г., а дежурният по парк е подчинен на дежурния по дивизион съгласно УВС на ВС на РБ и Правила за задълженията на дежурния по парк на 301 артилерийско – технически дивизион.

 

По изложените съображения съдът не приема изложеното от защитата на подсъдимия в пледоариите им, като счита обясненията на подсъдимия за защитна теза, изолирана от доказателствения материал по делото. Обясненията на подсъдимия са противоречиви и не се подкрепят от събраните и проверени от съда доказателства по делото, ценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът не приема и тезата на защитата, че са налице предпоставките визирани в чл.9, ал.2 от НК и подсъдимият следва да бъде оправдан за повдигнатото му обвинение по чл.372, ал.2 от НК, като защитата на подсъдимия адв. А. сочи, че обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и деянието е само формално осъществено.

Съдът счита, че това не е така по следните съображения. Деянието по чл.372 от НК е деяние, с което се нарушават основни принципи на военната служба, а именно: единоначалието, задължителността на заповед-изпълнение, войсковата дисциплина. Подсъдимият е осъществил деянието в условията на извънредна ситуация, когато е следвало да действа бързо, точно и да изпълни задълженията си в пълен обем. Подсъдимият е отказал по „демонстративен начин” да изпълни заповед на командира си и по този начин не е изпълнил основни свои задължения, визирани в Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ. Поведението на подсъдимия показва явно незачитане на нормативните документи, пренебрежение към установения войскови ред и субординацията между началник и подчинен и всичко това води до извод за завишена обществена опасност на деянието на подсъдимия във войскови условия, поради което и в конкретния случай не може да се приеме, че деянието на подсъдимия не е престъпление, че то е формално извършено и че поради своята малозначителност неговата обществена опасност е явно незначителна.

 

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид, като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, че същият е бил и награждаван по време на службата си и като отегчаващи вината обстоятелства: не добрите характеристични данни.

 

По изложените съображения, съдът определи на подсъдимия Т.Н. наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 от НК „Лишаване от свобода“ в размер на една година, за деянието по чл.372, ал.2, алт.3 вр. с ал.1, алт.2 от НК.

Съдът като съобрази чистото съдебно минало, степента на обществена опасност на деянието и дееца счита, че не е необходимо подсъдимият Н. да търпи ефективно така наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, поради което и на основание чл.66 от НК отложи изпълнението му с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. 

 

Съдът счита, че с така наложеното наказание, ще се изпълнят целите на чл.36 от НК, да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително и възпитателно върху него, както и върху другите членове на обществото.

 

Причини за извършване на престъплението – ниско правно съзнание, неизпълнение на задълженията като военнослужещ, посочени в УВС на ВС на РБ, ЗОВС заповеди и други регламентиращи войсковия ред документи.

 

Мотивите се написаха днес, 02.09.2020 година.

 

 

                                                         ВОЕНЕН СЪДИЯ:полк.