№ 190
гр. Пазарджик , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102456 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу „ И. А. М.“Ад с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.“***“, бул.“Д. Н.“№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от С. К.
К. ищцата М. С. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.“№9 твърди, че на 17.12.2018г е
сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на койт оса и предоставени в
собственост заемни средства в размер на 1250лв. при фиксиран лихвен процент по заема
35%, годишен процент на разходите -41.74% и срок за погасяване на заема 34 седмици с
размер на двуседмичната погасителна вноска 82.76лв. Твърди се, че в чл.4 от договора е
уговорено заемът да бъде обезпечен поне с едно от следните обезпечения : две физически
лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател в размер на трудово възнаграждения , нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор,
да не е заемател и поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други и банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКБ към БНБ една година назад да е
със статут не по-лош от „редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя за заемната сума със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на
задължението по договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
условията ,визирани в чл.4, ал.1 от договора същият дължи неустойка на кредитора в
размер на 740.69лв. съгласно чл.4, ал.2 от договора, която той следва да престира разсрочено
заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечната вноска за неустойка в
размер на 43.57лв. , с която неустойка падежното вземане нараства значително, а именно
сумата от 126.33лв. Предвидената неустойка в размер на 740.69лв. е загубила присъщите за
1
неустойката обезпечителна функция доколкото тя е близо 60% от заетата сума в размер на
1250лв., без да зависи от вредите от неизпълнение на договорното задължение и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Кумулирането на неустойката
към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставка за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Твърди се, че ищцата
не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като договора за кредит е нищожен по
следните съображения: Лихвеният процент от 35% не отговаря на действително
приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към
договорната лихва.Поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния
процент на разходите доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но
същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл.2 от договора в действителния му
размер в нарушение на изискванията на чл.5 и чл.11т.10 от ЗПК. Договореният фиксиран
лихвен процент от 35%, към който се кумулира вземането, представляващо скрита печална
по чл.41 ал.2 от договор за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява се
нарушават добрите нрав и се внася неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение.
Възнаградителната лихва съставлява цена на предоставеното ползване на заетата сума и
когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена се
нарушава принципа на добросъвестността при участие в облигационните отношения. Когато
една престация е предоставяне в собственост на парични средства , то насрещната престация
-заплащането на възнаградителната лихва следва да се съизмерява както със стойността на
отпуснатия заем така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с
обстоятелството дали заемът е обезпечен доколкото цената кумулира и риска на
заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума. Съдебната практика приема, че
при необезпечените заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три
пъти законната лихва.В настоящия случай договорената между страните възнаградителна
лихва надвишава три пъти законната , което представлява нарушение на добрите нрави. С
исковата молба се поддържа и друго основание за нищожност на процесния потребителски
договор- нарушение на императивните изисквания на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Неустойката е
включена като падежно вземане- обезщетение на кредитора, а от друга-същата е предвидена
в размер , който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с
предоставената сума по кредита.По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 от
ЗПК при определяне на ГПР- неустойката представлява близо 60% от заетата сума. Макар и
да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение сумата , визирана в чл.4, ал.2
от договора представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била
известна на потребителя съобразно изискванията на чл.5 от ЗПК и същата е в противоречие
с обявеното в чл.7,т.7 от договора, в която изрично е предвидено , че общият размер на
всички плащания възлиза на сумата от 1 406.92лв. като очевидно в тази сума не се включва
оскъпяването , визирано в чл.4 от договора . Поради невключване на неустойката в
посочения в потребителския договор размер на ГПР последният не съответства на
2
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение тъй като реалния
лихвен процент не отговаря на реализирания , увеличен със скрития добавък от неустойката.
Твърди се, че поради нарушение на чл.11, ал.1т.9 и т.10 от ЗПК приложение намира
разпоредбата на чл.22 от ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен.Моли
се съда да прогласи нищожност на договора за кредит, сключен между страните на
17.12.2018г. При условията на евентуалност се прави искане за прогласяване нищожност на
клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора за кредит. Претендират се сторените по
делото разноски. В подкрепа на твърденията си са ангажирани доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който
се изразява становище, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като
ищцата е изплатила задълженията по така сключения договор. Оспорва иска за
недействителност на договора като заявява, че същият е сключен в съответствие с
разпоредбите на чл.11, ал.1т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като съдържа информация за ГПР,
лихвения процент и неговото разпределение в месечни погасителни вноски, а размерите на
лихвата и ГПР не противоречат на добрите нрави, тъй като са съобразени с условията на
пазара на кредити и с ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва се иска за прогласяване
на нищожност на клаузата за заплащане на компенсаторна неустойка с твърдението, че
същата изпълнява обезпечителна функция. Непредставянето на уговореното обезпечение на
заема повишава кредитния риск на заемодателя , а размерът на неустойката е съобразен със
засиления мониторинг на необезпечените заеми и с неблагоприятните последици за
кредитора от неизпълнението. Моли се съда да се отхвърлят исковете. Претендира се
разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. От пълномощника му е
постъпило писмено становище, с което се поддържат предявените искове.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че на 17.12.2018г страните са сключили договор за паричен заем №3399537,
по силата на който ответното дружество като заемодател е предоставил на ищцата в
качеството на заемополучател сумата от 1250лв. Ищцата се е задължила да я върне на 17
двуседмични вноски ,всяка вноска в размер на 82.76 лв. с падеж на първата погасителна
вноска на 31.12.2018г и падеж на последната погасителна вноска -12.08.2019г като
падежните дати на всички вноски са уговорени в чл.5 от договор. Съгласно чл.7 от договора
общата сума дължима от заемателя е 1 406.92лв. В чл.6 от договора е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 35%. Съгласно чл.8 от договора годишния процент на
3
разходите е 41.74%.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни от
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1/ две
физически лица –поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да
представи служебна бележка от работодател нетния размер на осигурителния му доход да е
в размер над 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател и поръчител
по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други и банкови и финансови институции или ако има –
кредитната му история в ЦКБ към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от
„редовен“ или 2 / да представи банкова гаранция с бенефициер- заемодателя за заемната
сума със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по
договора.Според ал. 2 от същата клауза в случай на неизпълнение от страна на заемателя на
условията, визирани в чл.4, ал.1 от договора същият дължи неустойка на кредитора в размер
на 740.69лв., която се заплаща разсрочено , заедно с всяка погасителна вноска като към
размера на всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, т.2 от договора се добавя сума в
размер на 43.57лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-
икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице заключава, че ако
задължението за заплащане на неустойка се включи в ГРП то неговия размер би бил
94.26%, а общата дължима сума по кредита ще нарасне от 1 406.92лв. на 2 147.61лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са в условията на обективно евентуално съединяване следните
установителни искове:главен иск по по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с л.22 от ЗПК за
недействителност на сключения между страните договор за кредит от 17.12.2018г.поради
противоречие с добрите нрави на уговорения лихвен процент по кредита, поради
заобикаляне на ограничителната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния
размер на ГПР и поради несъответствие на съдържанието на договора с императивните
изисквания на чл.11, ал.1т.9 и т.10 от ЗПК и при условията на евентуалност иск по чл.124,
ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от ЗЗД за недействителност на клаузата на чл.4, ал.2 от договора за
кредит като противоречаща добрите нрави.
Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от страна по договорно
правоотношение при наличие на правен интерес от търсената установителна защита с оглед
наведените в исковата молба фактически твърдения и доколкото при позитивно съдебно
решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху правната сфера на
ищцата. Обстоятелството, че договорът е изпълнен от страна по договорната връзка не
4
препятства правната възможност на същата тази страна на претендира неговата
недействителност
По същество на главния иск съдът намира следното :
Изхождайки от предмета на договора- предоставяне на кредит под формата на заем ,
както и страните по него – ответник юридическо лице, което е небанкова институция,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищец – физическо лице, което
при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност
съдът счита, че процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което при решаване на настоящия правен спор намират
приложение правилата за действителността на договора за кредит, залегнали в ЗПК, глава
трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр.с чл.22
от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора
водят до извод за недействителност/ нищожност/ на същия.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря кумулативно на всички изисквания, предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 от
ЗПК, чл.11, ал.1т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1т.7-9 от ЗПК. Неспазването на което
и да е от императивни изисквания, разписани в посочените разпоредби води до
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК.
След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит настоящият
съдебен състав констатира съществено нарушение в съдържанието на процесния договор –
такова по чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. В текста на чл.19 ал.1 от ЗПК е дадена легална дефиниция
на понятието „ годишен процент на разходите“/ГПР/. Посочено е , че ГПР представлява
общите разходи на потребителя по договора за потребителски кредит, настоящи и бъдещи/
лихви, други преки и косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на
чл.19, ал.2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение №1. В
текста на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК е посочено, че ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва при просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС на РБ. Клаузите в договора , надвишаващи определения размер се
считат нищожни. В текста на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК е посочено, че в договора за
потребителски кредит трябва да се съдържат данни за ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. От посочените правни
норми може да се направи извод, че не е достатъчно в договора за потребителски кредит да
бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на
предоставения кредит . необходим е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат
всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР така както са описани в текста на
чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение №1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид
и размер в договора за потребителски кредит трябва да е посочена и общата сума, която е
5
дължима от потребителя, представляваща годишен процент на разходите / в т.см. е решение
№438/18.11.2019г по възз.гр.д.№683/2019г по описа на Окръжен съд Пазарджик/.
В процесния договор за потребителски кредит ГПР е посочен само общо като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, без да бъдат посочени
отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите, които
потребителят ще дължи в края на срока на договора. Ето защо не може да се приеме, че са
спазени изискванията на закона . В случая годишният процент на разходите не надхвърля 5
пъти размера на законната лихва на забава / при допустима норма от 50 %, ГПР е определен
на 41.74%, но само това не е достатъчно , за да се приеме, че уговорката не противоречи на
закона . На следващо място съдът намира, че посоченият в договора ГПР в размер на 41.74%
е неточен и заблуждаващ потребителя . Тава е така, тъй като в чл.4 от договора е предвидена
неустойка в размер на 740.69лв., която следва да се включи в ГПР съгласно нормата на
чл.19, ал.1 от ЗПК, която норма както се посочи по-горе дава легална дефиниция на
понятието ГПР. Невключването на неустойката в посочения в потребителския договор
размер на ГПР води до това, че има разлика между посочения и действително прилагания ,
което по същество е равнозначно на непосочване на ГПР по кредита. Съгласно приетото по
делото без възражение от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза ако в
ГПР се включи като параметър неустойката то за периода на кредита ГПР се оскъпява на
94.26%, тоест ГПР се променя значително , което е в нарушение на императивната норма на
чл.19, ал.4 от ЗПК/ в сила от 23.07.2014г. и действаща към момента на сключване на
процесния договор за кредит/. При това положение реално всички разходи, които заемателят
трябва да плати по заема възлизат на 94.26%. Разходите по кредита надхвърлят
многократно пределния размер на ГПР, който е пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута. При това положение макар и формално
процесният договор за потребителски кредит да съдържа размер на дължимия от заемателя
ГПР , същият е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.11, ал.1т.10 от
ЗПК, тъй като не отразява реалната стойност на ГПР.
Ето защо и съгласно изричната разпоредба на чл.22 във вр. с чл.11, ал.1т.10 от ЗПК
договорът е недействителен, поради което искът за прогласяване на недействителност на
договора като основателен следва да бъде уважен като се прогласи нищожността на
договора поради противоречие със закона – чл.11, ал.1т.10 от ЗПК.
Предвид уважаването на главния иск съдът не дължи произнасяне по предявения при
условията на евентуалност иск за недействителност на клаузата на чл.4, ал.2 от договора за
потребителски кредит.
По разноските :
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 385.90лв.разноски по делото/ от които ДТ-
85.90лв. и 300лв. за вещо лице/Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
6
пълномощника на ищцата на основание чл.38, ал.2 във вр.с ал.1т.2 от ЗАдв сумата от 380
лв., представляваща адвокатско възнаграждение,определено по правилата на чл.7, ал.2 т.2
от Наредба №1 /2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед
материалния интерес.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор №3399537 от 17.12.2018г., сключен
между „И. А. М.“АД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“***“,
бул.“Д. Н.“№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. и М. С. Б. с
ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.“№9- поради противоречие със закона – чл.11, ал.1т.10 от
ЗПК.
ОСЪЖДА „И. А. М.“АД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление град
София, ж.к.“***“, бул.“Д. Н.“№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от изпълнителния
директор Г. Т. да заплати на и М. С. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц.“№9 сумата от
385.90лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „И. А. М.“АД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление град
София, ж.к.“***“, бул.“Д. Н.“№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от изпълнителния
директор Г. Т. да заплати на адвокат Е.Г. Иванова от Адкокатска колегия-П., със съдебен
адрес град П., ул.“хан Кубрат“№2 адвокатско възнаграждение в размер на 380лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7