Р Е Ш Е
Н И Е
№ 104
гр.
Габрово, 17.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
открито съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска, като разгледа
докладваното от съдия Кирова адм. дело №
175 от 2023 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 45а от Закона за
общинската собственост /ЗОС/ и Наредба за условията и реда за установяване на
жилищни нужди и настаняване в общински жилища на Общински съвет – Габрово /
НУРУЖННОЖ/.
Образувано по жалба, вх. № СДА-01-1456/17.08.2023
г., подадена от К.О.М. ***. Оспорва се Заповед № 988/ 23.05.2023 г., издадена
от Кмета на Община Габрово, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 13, ал. 4, във
вр. с чл. 14, ал. 2 от НУРУЖННОЖ жалбоподателят М. е пренастанен за срок до
07.01.2025 г. в жилище – собственост на Община Габрово, с посочени
административен адрес, месечен наем и описание на жилището.
Жалбоподателят оспорва процесната заповед, като
сочи, че договорът му с Община Габрово от 07.01.2022 г. е сключен с обект –
друг апартамент, който е предоставен за ползване на него и майка му, която е
починала на 01.01.2023 г. След смъртта ѝ той останал сам, но желае да
създаде семейство, поради което му е необходимо жилище, състоящо се минимум от
стая, кухня и сервизни помещения, а в определеното с процесната заповед такова
липсва обособена кухня и е неподходящо за създаването на семейство. Освен това
в ползваното до момента наето жилище М. е правил подобрения – ремонти, за своя
сметка, поддържа го в добър вид и живее там от около 7 години, чувства го като
свой дом, в него има много свои вещи и покъщнина, които няма как да прехвърли и
съхранява в новото си по-тясно жилище. Намира, че Община Габрово притежава
достатъчно жилища в града, които да предоставя под наем и не се налага
обективно жалбоподателят да сменя досегашното си жилище с по-малко такова. Към
съда се отправя искане за отмяна на заповедта като неправилна и неоснователна.
Заповедта е връчена лично на адресата на 08.08.2023
г., видно от направеното на същата отбелязване. Жалбата е подадена на
15.08.2023 г. чрез административния
орган, издал обжалвания акт и заведена при него с вх. № ОССД-03-02-6/15.08.2023
г. В изпълнение на задълженията си по чл. 152 от АПК кметът на община Габрово е
изпратил жалбата заедно със заверено копие на преписката по издаване на акта,
като е приложен и списък на страните в производството.
В проведено по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител
– адвокат от ГАК. Поддържа жалбата, а по изложените в нея съображения счита, че
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Отново прави
възражение, че предложеното помещение не отговаря на жизнените стандарти за
жилище и поддържа искането си общината да намери алтернативно решение за
пренастаняване в жилище, което да отговаря на изискванията на чл. 3 от
Наредбата, като претендира за жилище с кухня. Счита още, че между страните има действащ договор за наем,
който все още не е с изтекъл срок на действие и по тази причина М. като
наемател може да осъществява ползване на първоначално предоставеното жилище до
приключването в крайния посочен срок на договора. Моли за присъждане на разноски
в минимален размер за ответната страна, в случай, че жалбата бъде отхвърлена.
Кметът на община Габрово в качеството си на
ответник по делото като орган, издал процесната заповед, не се явява в о.с.з.
Представлява се от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, която
оспорва жалбата като неоснователна и излага своите доводи. Моли същата да бъде
оставена без уважение, а процесната заповед да бъде
потвърдена като законосъобразна – издадена от компетентен орган и с всички
изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Моли за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като
подадена в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок, от надлежна страна
– адресат на оспорения административен акт, същият подлежащ на съдебен контрол
пред Административен съд – Габрово.
Като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 1528/02.08.2016 г. /л.13/ К.О. М. –
жалбоподател в настоящото производство и неговата майка М. Ц. М. са настанени
за срок от една година в жилище с адрес: гр. Габрово, ул. „Люлякова градина“ №
6, ет. 1, ап. 3, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения. Жилището
е общинска собственост съгласно Акт за частна общинска собственост №
641/23.02.1999 г. /л.41/ и е с площ 57,20 кв.м.
Впоследствие, въз основа на Заповед № 3211 от
15.12.2021 г. е сключен Договор, рег. № 20-ОССД-22, за отдаване под наем на
общинско жилище за същия обект и за срок от три години, считано от датата на
подписването му – 07.01.2022 г. /л.8-12/.
Съгласно Протокол № 1 от заседание, проведено на
24.01.2023 г. /л. 46-57/, Комисията по
чл. 7, ал. 1 от НУРУЖННОЖ е разгледала описаното по-горе наемно правоотношение
с община Габрово като наемодател. Установено е, че жилището е над установените
по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата норми за жилищно задоволяване, тъй като М. М.
е починала и наемател на жилището е останал само синът ѝ К.М.. Поради
това, Комисията с решение № 2 по т. 3 от дневния ред е направила предложение за
настаняването му в друго общинско жилище, отговарящо на нормативните условия за
необходима жилищна площ. Последвало е издаване на оспорената в настоящото
производство Заповед № 988/23.05.2023 г. на кмета на община Габрово, с която е
разпоредено пренастаняване на К.М. за срок до 07.01.2025 г. в жилище, находящо
се на адрес: гр. Габрово, ул. „Софроний Врачански“ № 9, ет. 15, ст.7. Същото е
частна общинска собственост съгласно АЧОС № 752/28.07.2000 г. /л. 42/ и се
състои от стая и сервизни помещения с площ 19,70 кв.м. Съгласно изложените в
индивидуалния административен акт мотиви, промяната на жилищните нужди е
определена съгласно нормата на чл. 3 от НУРУЖННОЖ и решение на Комисията по чл.
7, ал. 1 от същата наредба. Разпоредено е също действащият до момента предходен
договор със същото лице № 20-ОССД-22 от 07.01.2022 г. да се прекрати и да се
сключи нов.
Видно от приложено по делото препис-извлечение от
акт за смърт /л.59/, майката на жалбоподателя, също адресат на настанителната
заповед и страна по сключения договор за наем, е починала на 01.01.2023 г. От
представено Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, изх. №
1805/13.09.2023 г. /л.58/, е видно, че К.М. е със семейно положение: неженен,
няма деца.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи, по които намира жалбата за основателна:
Съгласно чл. 45а, ал. 1 от ЗОС условията и редът за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 /социални жилища/ и чл. 45 /резервни жилища/ от ЗОС се определят
с наредба на общинския съвет. Въз основа на тази разпоредба с решение №
207/09.11.2017 г., изм. с решения № 18/ 28.01.2021 г. и № 217/ 24.11.2022 г.,
Общински съвет – Габрово е приел Наредба за условията и реда за установяване на
жилищни нужди и настаняване в общински жилища. Същата е приобщена на л. 21-39
от делото.
В чл. 3, ал. 1 от Наредбата са установени нормите
за жилищно задоволяване, като според т. 1 нормата за едно лице е минимум 25
кв.м. жилищна площ, а на двучленно семейство/домакинство – минимум 40 кв.м.
Съгласно чл. 24 от Наредбата наемателите на
социални жилища са длъжни ежегодно до 31 януари на текущата календарна година
да подадат декларация по чл. 4, ал. 3 за предходната календарна година, както и
в четиринадесетдневен срок при промяна в данните и обстоятелствата по чл. 6,
ал. 2. Такива данни са именно и тези относно брой и възраст на членовете на
семейството и домакинството, което е настанено в социално жилище. При изменение
на данните по чл. 6, ал. 2, т. 1, водещо до промяна на жилищните нужди,
определени с нормите по чл. 3, наемателите при възможност се пренастаняват в
друго жилище – чл. 14, ал. 2, какъвто е и разглежданият в настоящото
производство случай. Касае се за двучленно домакинство/семейство, настанено в
социално жилище с площ 57,20 кв.м., съобразно нормативното изискване за норма
жилищна площ. Настъпилата промяна – смърт на един от членовете на домакинството
води и до промяна на жилищната нужда, като в този случай, съгласно разпоредбата
на чл. 14, ал. 4 от Наредбата след решение на Комисията по чл. 7, ал. 1 се
издава нова заповед за настаняване със срок до изтичане на наемния срок на
първоначалната заповед и сключва се нов договор за наем. Тази процедура е
спазена – Комисията като колективен орган е разгледала съществуващото наемно
правоотношение, произнесла се е с решение, съдържащо предложение до кмета на
общината, който е издал заповед за пренастаняване. Административният орган е
възприел констатацията на Комисията, че предвид настъпилата промяна е налице
обитаване на жилище от едно лице над установените норми за площ, поради което е
издал обжалваната заповед и в нея се е позовал на решението на този орган.
С процесния ИАА се предвижда „пренастаняване“ –
т.е. едностранно изменение на наемното правоотношение посредством промяна в
обекта му. Такава възможност ЗОбС не предвижда. В закона се регламентира
делегация на общинските съвети при приемането на наредби по чл. 8, ал. 2 от
същия да предвиждат основания за прекратяване, не и за такъв начин наизменение
на вече създадено правоотношение за наем. Нормата на чл. 15 от ЗОбС предвижда
не пренастаняване, а прекратяване на този вид правоотношения и то – при
наличието на изброените в нея основания. В случая административния орган не е
конкретизирал кое от посочените в закона основания ползва било за да
„пренастани“ жалбоподателя в друго жилище, било за да прекрати наемното му
правоотношение да създаде ново такова, издавайки нова настанителна заповед. В
чл.25, ал. 1 от Наредбата също са изброени основания за прекратяване /а не за
пренастаняване/ на наемното правоотношение. В процесната Заповед отново липсва
което и да било от тях. Нито законово основание, нито такова от Наредба е
изтъкнала и Комисията в решението си. В този смисъл Заповедта страда от
съществен порок – липса на правна и фактическа обосновка. Сред тези основания
не се сочи нито в Закона, нито в Наредбата „промяна на жилищните нужди“ –
фактическото основание за издаване на акта. Не е налице отпадане на условията
за настаняване на наемателя в общинско жилище /т.3/, като това основание не е
посочено в решението на Комисията, както и в процесния ИАА и не е налице реално
такова. За да се прекрати наемното правоотношение в процесната заповед
задължително се посочва основанието за това, съгласно чл. 25, ал. 2 от
Наредбата, а то в случая както бе посочено липсва изцяло, а единственото
посочено такова не е измежду възможностите за прекратяване. Пред съда по закон е
предвидено да се оспори тази, именно, заповед, но такава не е издавана.
Издадена е заповед за пренастаняване, която включва в себе си съчетан елемент
на прекратяване на наемното правоотношение по отношение на конкретния обект
/конкретно обитавано под наем общинско жилище/ и елемент на друга заповед, която се издава
самостоятелно, съгласно чл. 25, ал. 4 от Наредбата – нова настанителна заповед,
която се издава след издаването на прекратителната такава, ако обаче наемното
правоотношение е прекратено на основание т. 11 – извършване на ново
строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция,
когато се засягат обитавани помещения, а това основание не е налице. По същия
начин в нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗОбС се предвижда издаването на нова
настанителна заповед, когато наемното правоотношение се прекратява на основание
ал. 1, т. 2, което в случая е неотносимо към правния спор.
Нормата на чл. 14 от Наредбата също не дава
възможност за едностранна промяна в правоотношението чрез едностранен
властнически акт на административния орган. Според нея /ал. 2/ при промяна в
данните по чл. 6, ал. 2,т. 1, водеща до промяна в жилищните нужди, определени с
нормите по чл. 3, каквато примерно е смърт на член от домакинството/семейството
на наемателя, наемателите при възможност се пренастаняват в друго жилище. В
случая следва да се приеме, че тази „възможност“ касае увеличаване на
ползваната жилищна площ поради наличието на обстоятелства, предоставящи такова
право на наемателя. Такова тълкуване се налага поради обстоятелството, че
нормата на чл. 3 от Наредбата предвижда само минимална, но не и максимално
допустима жилищна площ. Т.е. ако се увеличи домакинството на наемателя, той има
правото да изисква, при наличие на възможност общината да предостави, ново
жилище, с минимална жилищна площ над определена квадратура, но не е налице основание
при намаляване на домакинството/семейството на наемателя да се приема, че той
не може да обитава жилище над определения минимум при липса на определен
максимум. Освен това възможността е налице, когато е налице подходящо жилище,
отговарящо на условията по чл. 3 от Наредбата, а в случая това не е така, т.к.
предложеното на М. такова не съответства на минимума жилищна площ.
Другата възможност за пренастаняване е тази по чл.
14, ал. 3 от Наредбата, но тя изисква подадено мотивирано писмено искане от
наемателя, каквото в случая не е налице.
За пълнота съдът следва да отбележи, че такова
едностранно изменение в обекта на договора за наем не е предвидено като
възможност за никоя от страните. Договорът е със срочен характер, с точно
определен обект – посоченото жилище. Предвидено е единствено прекратяване на
същия предсрочно и то – отново въз основа на изчерпателно посочени в чл. 15 от него
основания, сред които не фигурира „промяна в жилищните нужди“, но не се
предвижда едностранна промяна на предоставеното под наем жилище и условията,
при които може да става това.
Администрацията действа при условията на обвързана
компетентност, като има правомощията да реализира действия и бездействия и да
издава само актове, предвидени по закон, а в случая не е налице закон, който да
предоставя на административния орган правомощието едностранно да изменя вече
създадено наемно правоотношение, като замени предоставеното под наем жилище с
друго, по-малко такова при действието на вече сключен договор за наем, който също
не предвижда подобни хипотези. Този орган може само да го прекрати и то въз
основа на изрично предвидените основания за това, съгласно правилата на ЗОбС.
Основателно е, в тази връзка, и възражението на
жалбоподателя, че предоставеното му за ползване ново жилище не отговаря на
нормите за жилищно задоволяване по чл. 3 от общинската Наредба. Предоставеното
с атакуваната заповед жилище е с използваеми 19,00 кв.м, което е видно от
приложения АОбС и не е спорно по делото. В чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата е предвидено,
че нормата на жилищна площ за едно лице е „мин. 25 кв.м жилищна площ“ – т.е.
новопредоставеното на М. жилище не отговаря на това императивно изискване. Комисията
в решението си е предложила на органа по настаняване жалбоподателят да бъде пренастанен
„в друго общинско жилище, отговарящо на условията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
НУРЖННОЖ“, но в случая новото не съответства на това предложение. Не е налице
изтъкнат в заповедта мотив поради каква причина на М. се предлага и той се
пренастанява в жилище, което не отговаря на императивните изисквания.
Административният орган не е изследвал възможността да му се предостави друго
такова, което да отговаря на жизнените стандарти, съобразно Наредбата на
Общината. По делото не са правени твърдения, че тази възможност е изследвана,
нито са представяни доказателства в такава насока. В тази връзка и въз основа
на така изложеното заповедта освен немотивирана се явява и незаконосъобразна,
издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон – при липса на нормативна
основа за издаването й в нарушение на императивно правило от подзаконов
нормативен акт относно жилищна площ.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че следва да отмени процесния административен акт.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК Административен съд
– Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, вх. №
СДА-01-1456 от 17.08.2023 г., на К.О.М. ***, ЕГН: **********, Заповед № 988 от
23.05.2023 г., издадена от Кмета на Община Габрово.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд – Габрово до Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне
на настоящия съдебен акт.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на препис от него по реда на чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: