Р Е
Ш Е Н
И Е № 1179
гр. Сливен, 29.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3404 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова
молба от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
ЕИК ********* признаване за установено
по отношение на ответника Ж.Ж.С., ЕГН: ********** ***, че същият дължи,
следните суми: 790,88 лева главница от 11 бр. неизплатени месечни погасителни
вноски по Договор за стоков кредит №
2943008 от 24.10.2017 г., за периода от
21.12.2017 г. до 21.10.2018 г.,; сумата от
111,27 лева - договорна лихва за периода 21.12.2017 г. до 21.10.2018 г.;
сумата от 109,98 лева - обезщетение за
забава по договора за заем, считано от 21.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда-05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на
задължението.
С молбата са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че на 20.07.2018 г.,
между ищцовото дружество и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД бил сключен
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземане ведно с Приложение №
1, по силата на което му било прехвърлено вземането на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД срещу ответника по Договор за
стоков кредит № 43008 от 24.10.2017 г., което било индивидуализирано в
Приложение № 1 от 20.03.2018 г. Съгласно договора ищцовото дружество в
качеството си на цесионер било упълномощено от цедента да уведоми длъжника за
извършената цесия. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД било изпратено уведомление до
длъжника на посочения в договора за стоков кредит адрес, като същото било получено
на 13.08.2018 г. лично от ответника. Към исковата молба се представя копие от
уведомлението и се моли съдът да го връчи повторно на длъжника, като повторно
му бъде надлежно съобщена извършената цесия. Ответникът в качеството си на
кредитополучател по силата на процесния договор за стоков кредит бил получил от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в качеството
му на кредитор стоков кредит за цена на стока закупена от потребителя в
търговски обект, като сумата била преведена директно от кредитора към съответния
търговец, от който кредитополучателят бил закупил стоката, като кредитът се бил
считал за усвоен от потребителя със заверяването на сметката на търговеца за
сумата на отпуснатия кредит. Кредиторът бил предоставил на кредитополучателят
сума в общ размер на 799 лв. Отпуснатата в кредит цена на стоката била
преведена по сметката на търговеца на 24.10.2017 г. Ответникът се бил задължил
да върне отпусната му сума в срока на договора, като датата на последната
вноска била 21.10.2018 г. Страните били постигнали съгласие, че общият размер
на главницата е 852,69 лв., като включва чистата стойност на кредита-799 лв. и
застрахователна премия в размер на 53,69 лв., като следвало да бъде заплатена
съгласно погасителен план неразделна част от договора на 12 равни месечни
погасителни вноски.
Страните били уговорили възнаградителна лихва,
която се била начислявала от покупката на стоката до изтичане на срока на
договора, или общият размер на договорената възнаградителна лихва бил 144,87
лв., като общата сума от главницата и възнаградителната лихва от 997,56 лв.
ответникът се бил задължил да върне на 12 анюитетни месечни вноски всяка в
размер на 83,13 лв. съгласно инкорпорирания погасителен план в договора.
Падежът на първата погасителна вноска бил 21.11.2017 г., а на последната
21.10.2018 г. Съгласно ОУ на договора
при забава в плащанията на дължимите суми ответникът бил дължал и обезщетение
за забава в размер на годишната законна лихва разделена на 360 дни за всеки ден
на забавата изчислена върху просрочената главница или в общ размер от 109,98
лв., дължима от 21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението. Крайният
срок на договора бил 21.10.2018 г.
Иска се от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните
суми: 790,88 лева главница от 11 бр. неизплатени месечни погасителни вноски по
Договор за стоков кредит № 2943008 от
24.10.2017 г., за периода от 21.12.2017
г. до 21.10.2018 г.,; сумата от 111,27
лева - договорна лихва за периода 21.12.2017 г. до 21.10.2018 г.; сумата
от 109,98 лева - обезщетение за забава
по договора за заем, считано от 21.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда-05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на
задължението. Претендират и се сторените
в заповедното и в исковото производство разноски.
В
срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се представлява от представител по закон или
пълномощие. Пълномощника е депозирал писмено становище, който прави искане съдът
да признае за установено, че ответникът му дължи търсените от него суми.
Ответника, редовно призован се явява лично в
съдебно заседание. Прави пълно признание на исковите претенции, като изрично
заявява, че дължи претендираните от ищцовото дружество суми.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на
иска.
Съдът намира,
че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по
чл.237, ал.1 от ГПК.
В съдебно
заседание ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед
представените, писмени доказателства от ищеца по делото , искът се
явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията
на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявените
положителни установителни искове са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно чл. 78
ал. 2 разноските за ответникът, който не е дал повод за завеждане на иска и го признава следва да се
възложат на ищеца.
В
настоящият случай ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска,
тъй като не е изпълнил в срок задължението си за плащане на претендираните от него
суми. Поради което, не може да се счита, че ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на иска. По делото са представени доказателства за
направени разноски от ищеца и списък по чл. 80 от ГПК.
Като прецени, че са налице
предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и не
са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът прие, че срещу ответника
следва да се постанови решение при признание на иск, с което предявените
искове следва да се уважат изцяло, като
се признае за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 798 от 07.03.2019 година по
ЧГр.Д № 1177 по описа на РС - Сливен за 2019 година.
По правилата на процеса на ищеца се следват
разноски, изчислени като възлизащи на сумата в общ размер на 470,24 лева, от които в заповедното производство
заплатена 25,00 лева държавна такса и 75,00 заплатено юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски по исковото производство - 20,24 лева
заплатена държавна такса и 350,00 лева заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Ж.Ж.С. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София, бул.
Д-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 както следва:
-
сумата от 790.88 лева
/седемстотин и деветдесет лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща задължение по Договор
за стоков кредит № 2943008 от 24.10.2017 г., прехвърлен с цесия, ведно законна
лихва от 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумите;
- сумата от 111.27 лева /сто
и единадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 21.12.2017 г. до 21.10.2018 г.;
- сумата от 109.98 лева /сто
и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.12.2017 г. до 05.03.2019 г.; за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 798 от 07.03.2019 година по ЧГр.Д № 1177
по описа на РС - Сливен за 2019 година.
ОСЪЖДА
Ж.Ж.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски в общ размер на 470,24 лева
/четиристотин и седемдесет лева и двадесет и четири стотинки/.
Решението
е постановено при признание на исковете.
Решението
може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: