Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.К., ……......... год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря..........................Х.К...........................................................като
разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №292 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.439 от ГПК.
Ищецът твърди, че през м.08.2019г. бил наложен запор на банковите й сметки от Ч.Г.И. След справка в банката подала молба по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК до Ч.Г.И. за вдигане на запора поради изтекла давност и дезинтересиране на взискателя. На 30.01.2020г. получила отговор, че не било в нейната компетентност да се произнася по повод изтекла давност. Заедно с този отговор получила и съобщение, в което бил посочен взискателя. Твърди, че взискателят не бил този, в полза на когото е издаден изпълнителния лист. По каква причина „Ю.“ ЕООД смятало, че може да събира вземания по издадения на 26.11.2008г. изпълнителен лист въз основа на заповед №240/06.08.2008г. по ч.гр.д.№1242/2008г. по описа на РС-К., нямала представа. При всички случаи твърди, че въпросното вземане от 2008г. било погасено по давност. При направена справка в Търговски регистър, по ЕИК на „Ю.“ ЕООД, ***, ****, представляващ дружеството бил управителят Ю. Б. Ц.. Сочи, че цената сумата от ***лв., включвала: ***лв. главница, ***лв. лихви, ** лв. неолихвяема сума, ***лв. присъдени разноски, *** лв. разноски по изпълнителното дело, ***лв. такса на Ч.Г.И. и *** лв. адвокатско възнаграждение. Присъдена сума в полза на Мтел през 2008г. била погасена по давност през 2011 г., с изтичането на 3 години от датата на издаване на заповедта от съда, като периодични плащания в чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Само предполагала, че задължението по заповедта за изпълнение било цедирано, но цесията не била в сила, защото не била уведомена за нея. Със сигурност нямала задължение към ответника, а задължението, предмет на изпълнителното дело вече не подлежало на принудително изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на „Ю.“ ЕООД с ЕИК:***, вземането по заповед №240/06.08.2008 г. по ч.гр.д.№1242/2008г. по описа на РС-К. ведно с всички произлезли от него лихви, такси и хонорари или общо сумата ***лв., включваща: ***лв. главница, ***лв. лихви, ** лв. неолихвяема сума, ***лв. присъдени разноски, *** лв. разноски по изпълнителното дело, ***лв. такса на Ч.Г.И. и *** лв. адвокатско възнаграждение като погасени по давност и не подлежи на принудително изпълнение с изтичането на 3-годишна давност от издаване на заповедта за изпълнение и да постанови прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на запорите, поради липса на правно основание.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва
предявеният иск, като счита същия за частично недопустим, а в останалата част
неоснователен. Твърди, че така предявеният иск е процесуално допустим,
единствено в частта, в която се искало да бъде признато за установено, че Т.К.Б.
с ЕГН-********** не дължи сумата в размер на ***лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги и ** лв. разноски по делото, тъй като това били
сумите, обективирани в изпълнителния лист. Описаното вземане над размер от ***лв. и*** лв. разноски, не било в
изпълнителния титул, поради което и иск по чл.439 ГПК за него бил недопустим.
Ако ищецът постигне решение в своя полза за сумите по изпълнителен лист, то
изпълнението би било прекратено- арг. от чл.433, ал.1, т.7 от ГПК и лихвите и
останалите разноски по делото не били дължими. Поради това счита, че искът в
тази си част е недопустим и моли да
му присъди разноски. В исковата молба имало съждения, че договорите за цесия между „М.“ ЕАД със сегашно наименование
„А1 Б.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ЕАД, а впоследствие и между „С.Г.Г.“
ЕАД и „Ю." ЕООД, не били произвели действие, тъй като длъжникът „не
била уведомена“ за извършените цесии. Макар нормата на чл.99 ал.3 от ЗЗД да
предвиждала, че за да произведе договор за цесия действие спрямо длъжника, той следвало
да бъде уведомен нейното извършване, това изискване защитавало длъжника да
заплати правилно, на точния кредитор. Законът не предвиждал изисквания за форма
към уведомлението. От исковата молба и приложенията към нея длъжникът вече бил
узнал за извършените цесии, като дори се запознала с тяхното съдържание. Тези
факти сочели на извода, че същият вече се уведомил, кой е действителният му
кредитор и на когото дължи изпълнение. Отделно от това, на ответника било
предоставено уведомление за цесия, което представяла като приложение към
исковата молба - съобщението от кантората на Ч.Г.И. в което недвусмислено бил
описан настоящият кредитор на Т.К., а именно „Ю.“ ЕООД. От твърденията в
исковата молба се установявало, че ищецът била осъдена по ч.гр.д.№1242/2008г.
на Районен съд К., да заплати на „М.“ ЕАД сумата от ***лв. главница,***.00 лв..
разноски по заповедното производство, ведно със законната лихва. От останалите
изложени твърдения се установявало, че за събиране на тези вземания било
образувано изпълнително дело
№20197650402946 по описа на кантората на Ч.Г.И. рег.№765. Всички тези
обстоятелства дружеството изрично признава, Основен правопораждащ факт, на
който се основавал предявеният иск било твърдението, че за периода до датата на
образуване на изпълнителното дело, вземането било погасено по давност, поради
изтичането на давностния срок. Счита последното за невярно. След постановяване
на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г., с молба по изпълнително дело
№20197650402946 по описа на кантората на Ч.Г.И. рег.№765 било поискано
извършване на изпълнителни действия, поради което и давността била прекъсната.
До постановяване на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, давност по
време на изпълнителния процес не е текла. Съгласно цитираната
практика на Върховния касационен съд по процесното изпълнително дело, до
момента на постановяване на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК давност докато траел изпълнителният процес
не е текла, защото до този момент било приложимо ППВС №3/18.11.1980г. Основанието на
предявения иск било твърдение за изтекла погасителна за периода от издаване на
заповедта за изпълнение по ч.г.д. №1242/2008 г. по писа на РС-К. и образуването
на изпълнително дело. Съгласно решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, IV
г.о, погасителна давност за вземането в хода на образуваното изпълнително производство не е текла за периода от издаване на ИЛ до
26.06.2015 г. и такава би могла да започне да тече едва от момента на постановяване на
ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК-26.06.2015. Това било така, доколкото тълкувателно решение,
отменящо дадени предходни задължителни разяснения по прилагането на закона има действие занапред, а не обратно такова. Затова, за едно парично
вземане, докато за събирането му има висящо изпълнително дело, погасителна
давност не би могла да тече до момента от обявяването на ППВС №3/1980 за
загубило сила. За периода от постановяване на ТР №2/26.06.2015г. до подаване на
исковата молба, а и към настоящия момент в полза на ищеца не била изтекла
погасителна давност от пет години, а доколкото вземането спрямо него било
такова, произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги, то спрямо него била
приложима именно общата петгодишна давност. Поради изложените по-горе правни съображения,
искът по чл. 439 ГПК на длъжника се явявал неоснователен и недоказан. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявеният от Т.К.Б. с ЕГН-**********
иск за признаване за установено, че не дължи на „Ю.“ ЕООД вземане в размер ***лева
главница,***.00 лв. разноски по ч.гр.д. №1242/2008г. на Районен съд –К., а в
частта до пълния предявен размер на иска, моли да се върне
исковата молба като недопустима и да му
се присъдят разноски съобразно тази част. Претендира съдебни разноски.
От събраните по доказателства съдът приема за
установено следното:
От приложеното заверено копие на изп.дело №2019765040402946 по описа на Ч.Г.И. *** действие Окръжен съд-С. се установява, че е образувано по подадена молба вх.№34116/29.08.2019 г. от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК:*** срещу длъжника Т.К.Б., с ЕГН-********** и приложен към нея изпълнителен от 06.11.2008 г. Съгласно изпълнителният лист от 06.11.2008 г., издаден по ч.гр.д.№1242/2008 г. по описа на РС-К. на основание заповед №240/06.08.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК Т.К.Б., с ЕГН-********** *** е осъдена да заплати на „М.“ ЕАД, с ЕИК:*********, сумата от ***лв. неизплатени суми за ползвани далекосъобщителни услуги по договор №Б*** от 17.01.2003 г. и законната лихва от 04.08.2008 г. да изплащане на вземането, както и сумата*** лв. разноски по делото. Към молбата е приложен договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г., сключен между „М.“ ЕАД като цедент и „С.Г.Груп“ ООД като цесионер, Анекс от м.06.2018 г. и извлечение от PRILOVENIE към договора за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. за прехвърлено вземане спрямо Т.К.Б., договор за цесия от 30.05.2019 г., сключен между „С.Г.Г.“ ООД като цедент и „Ю.“ ЕООД като цесионер, ведно с извлечение от приложение към договора за прехвърляне на вземане спрямо Т.К.Б. и уведомление за цесия, но не е приложен документ уведомлението да е получено от длъжника. В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано от кредитора след извършване на справки в регистъра на банковите сметки, за регистрирани трудови договори и за декларирани недвижими имоти да се наложи: запор върху вземания по банкови сметки на длъжника, запор върху трудово възнаграждение на длъжника, вписване на възбрана върху недвижими имоти, като на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ е възложено с изпращането на първото съобщение да длъжника по делото да му се връчи приложеното към молбата уведомление за сключените два договора за цесия. да се извършат всички необходимия действия за на изпълнителното производство. На 08.09.2019 г. Ч.Г.И. е изпратила по изп.д№2946/2019 г. съобщение изх.№42478/08.09.2019 г. до длъжника Т.К.Б., но същото е връчено чрез залепване на уведомление на 10.10.2019 г. на адрес на длъжника в гр.К., ул.“Илинден“ №18, вх.Д, ет.2, ап.101.
Със съобщение изх.№62655/03.12.2019 г. по изп.дело №2019765040402946, връчено на Т.К.Б. чрез Калчо Ботев-баща на 30.01.2020 г., Ч.Г.И. я уведомява, че с изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д.№1242/2008 г. на РС-К. е осъдена да заплати олихвяема сума- ***лв., ведно със законната лихва от 04.08.2008 г., която към момента е ***лв. и неолихвяема сума-** лв. в полза на взискателя „Ю.“ ЕООД, като задължението по изпълнителното дело възлиза на*** лв.неолихвяема сума, ***лв. главница, ***лихви, ***лв. присъдени разноски и *** лв. разноски по и.д., както и такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл.ДДС в размер на ***лв. в полза на Ч.Г.И. и др.суми, дължими до този момент, в общ размер на *** лв./ в т.ч. адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., пазач и пр./.
На 08.09.2019 т. са изпратени запорни съобщения до „Банка Пиреос България“ АД, до „ОББ“ АД, до „Интеренешънъл Асет Банк“ АД, до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, до „ЦКБ“ АД, до „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Получени по изп.дело са писмо изх.№ЗС-0322084§1/11.09.2019 г. от „Банка Пиреос България“ АД за наложен запор на банкови сметки на Т.К.Б.; писмо изх.№161621/16.09.2019 г. на „ЦКБ“ АД за наложен запор. С молба вх.№49701/03.12.2019 г. длъжникът Т.К.Б. е поискала прекратяване на изпълнителното производство, вдигане на наложения запор „поради премиране съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК“.
По делото не са представени доказателства въпреки указаната доказателствена тежест преди образуването на изп.дело №2019765040402946 по описа на Ч.Г.И. рег.№765 на КЧСИ да е имало образувано друго изпълнително производство по молба на някой от предходните кредитори – „С. Г. Г.“ ООД или „А1 Б.“ ЕАД /предишно наименование „М.“ ЕАД/.
С оглед на така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК
предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Съгласно чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това представлява
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът е
длъжен да следи и служебно.
Длъжникът в заповедното
производство, какъвто е ищецът, също разполага с правото да предяви иска по чл.439 от ГПК,
когато искът се основава на новонастъпили факти
след влизане в сила на заповедта за изпълнение. При влязла в сила заповед за
изпълнение, обосноваващите иск по чл.439 от ГПК фактите могат да са
такива, които са настъпили само след приключване на съдебното дирене в исковото
производство по чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.422, ал.1 от ГПК с
предмет установяване на присъденото със заповедта вземане при подадено
възражение по чл.414 от ГПК, а ако възражение по чл.414 от ГПК не е подадено-след влизане в сила на заповедта. Това е така, защото
неподаването на възражение по чл.414 от ГПК, оттеглянето му или влизане в
сила на положително съдебно решение на иска по чл.422 от ГПК, имат за
последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение- арг. от
чл.416 от ГПК. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице
хипотезите на чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК.
Съдът намира предявения иск за част от исковата
претенция, а именно за бщата сума 748.60 лв. за допустим, тъй като наведените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения са за настъпили факти след влизане в
сила на заповедта за изпълнение т.е. след стабилизиране на изпълнителното
основание. Предвид това релевантният за обстоятелствата период по предявения
иск, за който се твърди изтекла погасителна давност, е периодът след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№1242/2008 г. на РС-К.. Доколкото по делото няма данни относно датата на
връчване на заповед №240/06.08.2008 г. за изпълнение на длъжника-ищец и
влизането й в сила, след като е изтекъл срока по чл.414, ал.2 от ГПК, съдът
приема, че тя е влязла в сила на 06.11.2008 г., когато е издаден изпълнителният
лист.
Безспорно ищцата е длъжник, а
ответникът- взискател за сумите по влязла в сила заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д.№1242/2008 г. на РС-К., която е изпълнителното основание. Без
значение е доводът на ищцата, че не е получавала уведомление за цесията, която
легитимира ответника като кредитор. В решение №209/28.11.2018 г. по т.д.№
2530/2017 г. на ВКС, I т.о. е разяснено, че „без значение за основателността на
иска по чл.439 от ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/цесионер установяване
на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.
Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи
отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол,
така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се
освобождава от дълга.“.
Ищцата се позовава на настъпил факт след
издаване на изпълнителното основание, а именно изтекла в нейна полза
погасителна давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, включващ: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Началото на давностния срок е деня, от който вземането е станало изискуемо – чл.114, ал.1 от ЗЗД. В случая това е влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК– на 06.11.2008 г. когато е издаден изпълнителният лист.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се приравни на влязло в сила съдебно решение за вземането, доколкото същата не е оспорена и притежава изпълнителна сила. От влизането й в сила започва да тече нова петгодишна погасителна давност за вземането.
Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В задължителните
разяснения, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК се сочи, че давността се прекъсва „с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др...При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение..“. Предвид това под „предприемане
действия по принудително изпълнение“, следва да се приеме момента на подаване
на молбата от кредитора, с която е направено съответното искане за предприемане
на определен изпълнителен способ, а не самото предприемане. Без значение е дали
действията по принудително изпълнение са били успешни или не, самото сезиране
на съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно основание давността да бъде
прекъсната, вкл. и в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат
извършени. Това е така, защото валидността на поисканото изпълнително действие,
не зависи от това дали въз основа на него са събрани някакви суми, а зависи от
това дали действието извършено от съдебния изпълнител е включено в правомощията
му посочени в чл.431 от ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/.
По делото няма данни, не се твърди,
а и не са ангажирани от ответника доказателства въпреки указаната тежест на
доказване, да са извършени изпълнителни действия или да е било образувано
изпълнително дело преди изп.д.№2019765040402946 по описа на Ч.Г.И. рег.№765, с
които давността да е била прекъсната, поради което Тълкувателно решение
№2/26.06.2015 г. тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ППВС №3/18.11.1980 г. е
неотносимо за настоящия в случай. Първото изпълнително действие, което би
прекъснало давността е на 29.09.2019 г., към която дата процесното вземане, за което е бил издаден изпълнителния
лист на 06.11.2008 г. по ч.гр.д.1242/2008 г. по описа на РС-К. е погасено по
давност поради изтекъл на 07.11.2013 г. петгодишен давностен срок по чл.117,
ал.2 от ЗЗД. Предвид обстоятелството, че дължимата
главницата е погасена по давност, то съдът намира, че на основание чл.119 от ЗЗД произтичащите от главното вземане допълнителни вземания за лихви и
разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 06.11.2008 г. по
ч.гр.д.№1242/2008 г. по описа на РС-К., а именно: законна
лихва върху главницата от 04.08.2008 г. до 03.12.2019 г., в
определения от ЧСИ в съобщение изх.№62655/03.12.2019 г. размер
***лв.
и*** лв. неолихвяема сума за разноски, също се явяват
недължими. По
изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 вр. с чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на
сумите: ***лв. главница, ***лв. законната
лихва от 04.08.2008 г. до 03.12.2019 г. и***
лв. /неолихвяема/ разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 06.11.2008 г., въз
основа на заповед
№240 от 06.08.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по
ч.гр.д.№1242/2008 г. по описа на РС-К. е основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение на иска за установяване недължимостта на
сумите: ***лв. присъдени разноски, *** лв. разноски, ***лв.
такса на Ч.Г.И. и *** лв. адвокатско възнаграждение по изп.дело №2019765040402946
по описа на Ч.Г.И. рег.№765 на КЧСИ производството е недопустимо и следва да бъде
прекратено по следните съображения:
Искът по чл.439 от ГПК е с предмет
оспорване на изпълнението, образувано въз основа на издадено изпълнително основание
за дължимост на парични вземания. Теорията и практиката недвусмислено приемат,
че разпоредбата на чл.439 от ГПК се отнася за възможността на длъжника да
оспори вземането -материалното притезание, изпълняемото право т.е. не се
оспорва самото изпълнително производство като такова, а неговата материална
законосъобразност / изпълнителното основание/, в което ищецът твърди да е
настъпила промяна. В случая таксите на ЧСИ и разноските по изпълнението не са
обективирани в изпълнителното основание, поради което не са предмет на иска по чл.439 от ГПК респ. по
отношение на тях не може да се търси защита по исков ред. Тяхната дължимост и
техния размер ще се определи от съдебния изпълнител в самото изпълнително
производство в зависимост от решението по този иск и при съблюдаване на
правилата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК.
Следва да бъде оставено без разглеждане
искането на ищцата съдът да постанови „прекратяване на изпълнителното дело и
вдигане на запорите“, като недопустимо. В разпоредбата на чл.433, ал.1 т.7 от ГПК законодателят е посочил като основание за прекратяване на изпълнителното
производство от съдебния изпълнител е представянето на влязло в сила решение, с
което е уважен искът по чл.439 от ГПК. С
представянето от длъжника на влязлото в сила решение по уважен иск по чл.439 от ГПК изпълнителното производство се прекратява от съдебния изпълнител с
постановление за прекратяване. Съобразно чл.433, ал.3 от ГПК във всички случаи
по ал.1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори
незабавно, след като постановлението за прекратяване влезе в сила. Следователно
при неизпълнение на тези разпоредби от съдебния изпълнител за длъжника съществува
друг ред на съдебна защита.
Ищецът не претендира разноски.
Ответникът е направил искане за присъждане на
разноски, а на основание чл.78, ал.4 от ГПК той има право на разноски и за
прекратяване на делото. Предвид
това, на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника ***лв.
с ДДС адвокатско възнаграждение съответстващо на прекратената част от
производството.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Т.К.Б., с ЕГН-********** *** срещу „Ю.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище е адрес на управление ***, иск по чл.124, ал.1 във вр. чл.439 от ГПК, че Т.К.Б., с ЕГН-********** не дължи „Ю.“ ЕООД, с ЕИК:*** на сумите: ***лв. главница за неизплатени ползвани далекосъобщителни услуги по договор №Б*** от 17.01.2003 г., законната лихва за забава от 04.08.2008 г. до 03.12.2019 г. в размер на ***лв. и*** лв. неолихвяема сума за разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 06.11.2008 г. по ч.гр.д.№1242/2008 г. по описа на РС-К. въз основа на заповед №240 от 06.08.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е образувано изпълнително дело №2019765040402946 по описа на Ч.Г.И. *** действие Окръжен съд-С., поради изтекла погасителна давност след издаване на изпълнителния лист.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по отношение на предявения от Т.К.Б., с ЕГН-**********
*** срещу „Ю.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище е адрес на управление ***, иск за установяване недължимостта по изпълнително
дело №2019765040402946 по описа на Ч.Г.И. *** действие ОС-С. на сумите: ***лв. присъдени разноски, *** лв. разноски, ***лв. такса
на Ч.Г.И. и *** лв. адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без разглеждане искането на Т.К.Б.,
с ЕГН-********** *** съдът да постанови прекратяване на изпълнителното дело и
вдигане на запорите по изпълнително
дело №2019765040402946 по описа на Ч.Г.И. *** действие ОС-С. като недопустимо.
ОСЪЖДА Т.К.Б., с ЕГН-********** *** да заплати на „Ю.“
ЕООД, с ЕИК:***, със седалище е адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.4 от ГПК
направените по делото разноски в размер на *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: