Р
Е Ш Е
Н И E
№
…… 15.11.2021
г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
открито съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар: Румяна
Русева……………………..…….…….…………………………………….
прокурор…………………………………………….…………………………………………,
като
разгледа докладваното от председателя съдия Пейкова т.д. № 14 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Т.д. № 14/2020
г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх. № 327 от
13.01.2020 г., подадена от Д.З.Ж. и А.З.Д.,***,
със съдебен адрес ***, офис *, с която
са предявени обективно и субективно съединени
искове против ЗАД „ОЗК – Общо застраховане“ АД - гр. ***,
както следва: от Д.З.Ж. - иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 28.11.2018 г. ПТП,
при което е починала Ж. З. Ж., негова сестра и
иск с правно основание чл. 409 от КЗ – за заплащане на следващата се
законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 05.12.2018 г. до
окончателното й изплащане; от А.З.Д.
- иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени в резултат на настъпило на 28.11.2018 г. ПТП, при
което е починала Ж. З. Ж., нейна сестра и иск с правно основание чл. 409 КЗ –
за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,
считано от 05.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
В първоначалната искова молба ищците твърди, че на
28.11.2018 г. около 03.00 часа на общински път между селата Рогозиново и Доситеево
в посока път II-76, на
около 5 км + 420 м. от него, при управление на л.а. „Опел Вектра“
с ДК№ ***, водачът А.С.Д. изгубил
контрол над МПС, излязъл от пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво. В
резултат на ПТП починала Ж. З. Ж.,
пътничка в автомобила, сестра на ищците.
Във връзка с настъпилото произшествие било образувано ДП № 613/2018 г. по описа на РУ на
МВР Харманли.
За увреждащия автомобил „Опел Вектра“
с ДК№ ***, управляван от А.С.Д. имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, съгласно сключената застрахователна полица
№ BG/23/117003213696.
Твърдят, че
смъртта на сестра им Ж. З. Ж. се
отразила изключително зле на тяхното здравословно и психическо състояние. С нея поддържали изключително близки
отношение, сестра им била млада жена, работоспособна,дейна, активна и в добро
здравословно състояние. Със загубата на сестра си претърпели болки и страдания, които се
отразявали изключително зле на емоционалното състояние. Претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа
загуба на роднината им не била преодоляна и към момента. Загубата на сестра им
завинаги променила техния живот.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на Д.З.Ж. и на А.З.Д. сумата от по 50 000 лв. за всеки
един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат
на настъпило на 28.11.2018 г. ПТП, при което е починала Ж. З. Ж., тяхна сестра,
ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано
от 05.12.2018 г. до окончателното й изплащане. Молят да бъдат заплатени
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.1 т.2 от ЗА.
Ищците са депозирали допълнителна искова молба, с
която допълват първоначално подадената искова молба. Считат за неоснователни
направените възражения за липса на процесуална легитимация на ищците да
претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди, за определяне на
обезщетението за тези вреди в размер на лимита, посочен в §96 от ПР на КЗ,
както и за недължимост на лихва за забава и началния период от който се дължи
лихвата. Твърдят,че е приложима нормата на чл.429 ал.3 от КЗ, в която е уредена
отговорността на застрахователя за лихви от датата на уведомяване или от
предявяването на застрахователна претенция от увреденото лице. В случая водачът
на лекия автомобил, причинил ПТП, уведомил застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, поради което
същият дължал лихви за забава от изтичането на 7-дневния срок от уведомяването,
т.е от 05.12.2018 г. Най-късният момент от който застрахователят дължал лихви
бил 25.01.2019 г., когато изтичал срока на застрахователя да плати по
подаденото искане за заплащане на обезщетение. Твърдят,че са подали заявление
до застрахователя, но същият отказал плащане на претендираното обезщетение /
писмо изх. № 99-1829/30.04.2019 г.
Считат за неоснователно направеното възражение относно
механизма на настъпване на процесното ПТП и установената вина на водача А.Д.,
като се позовава на Констативен протокол за ПТП, който протокол бил официален
свидетелстващ документ и се ползвал с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на издателя относно това, че е настъпило ПТП, кои
са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има
ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. Считат за неоснователно направеното възражение ,че липсва причинно следствена връзка между
настъпилото ПТП и смъртта на техния роднина, както и че пострадалото лице и съпричинило
вредоносния резултат . Считат за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното обезщетение.
Оспорват възраженията на ответника,че ПТП е възникнало
в резултат на неправомерно поведение на
друг участник в движението, както и че то е в резултат на неравност на пътното
платно.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище за недопустимост на предявените искове и по
същество за тяхната неоснователност.
Оспорва се активната процесуална легитимация на
ищците, като се отбелязва, че същите не са материалноправно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък, като правото на тези лица да получат обезщетение не
е абсолютно и то следва да се допуска като изключение – само за случаите,
когато между претендиращите лица и пострадалото са създадени отношения на
особена близост.
Оспорва се наличието на предпоставки за ангажиране
отговорността на дружеството; оспорва се наличието на причинно следствена
връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалото лице Ж. З. Ж..
Оспорва да е причинен деликт
от А.Д., водач на лекия автомобил, застрахован в ответното дружество. Оспорва
да е извършено твърдяното в исковата молба деяние от А.Д., неговата противоправност, виновността на дееца, причинната връзка и
настъпилите вреди. Твърди, че управляваният от Д. автомобил не е имал
техническа възможност да избегне сблъсъка. Причината за настъпилия удар е била
неправилна маневра на друго МПС, което принудило Д. да напусне пътната лента.
Алтернативно твърди, че водачът Д. е получил внезапно неразположение от
медицински характер. Алтернативно твърди, че причина за настъпилото ПТП е
неравност на пътното платно, която е изхвърлила водача от неговата лента за
движение.
Оспорва наличието на причинно следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилия вредоносен резултат, както и претендираните от ищците
неимуществени вреди, техния интензитет и проявление. Алтернативно счита, че
дори да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, то
тези вреди не са настъпили в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а са
резултат на случайно деяние.
В случай, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на дружеството прави възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице, което е пътувало в автомобила без
предпазен колан, както и затова, че се е качила в автомобила, след като е
знаела, че водачът не притежава свидетелство за управление на автомобил и е
неправоспособен водач. Оспорва като значително завишен размера на
претендираното обезщетение. Позовава се на нормата на §96 от ПР на КЗ, съгласно
която обезщетението следвало да бъде определено в рамките на лимита от 5000 лв.
Оспорва претенциите за лихва и началния момент, от който се дължи лихвата.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани или в случай,че
приеме,че са налице предпоставки заангажиране отговорността на ответника да
намали размера на претендираното обезщетение до предвидения размер от 5000 лв.
или като намали същия с оглед причиненото съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице и определи обезщетение съобразно правилото на
чл. 52 ЗЗД. Моли да бъдат заплатени направените по делото разноски.
С допълнително подадения отговор ответника поддържа
доводите, изложени в подадения отговор. Оспорва възраженията направени в
допълнителната искова молба.
Предявени са
обективно и субективно съединени против искове
против ЗАД „ОЗК - Общо
застраховане“ АД, както следва: от Д.З.Ж.
- иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 28.11.2018 г. ПТП,
при което е починала Ж. З. Ж., негова сестра и
иск с правно основание чл. 409 КЗ – за заплащане на следващата се законна
лихва върху претендираното обезщетение, считано от 05.12.2018 г. до
окончателното й изплащане; от А.З.Д.
- иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 28.11.2018 г. ПТП,
при което е починала Ж. З. Ж., нейна сестра и иск с правно основание чл. 409 КЗ
– за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,
считано от 05.12.2018 г. до окончателното й изплащане. Исковете са
допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Производството е протекло с
участието на трето лице помагач – А.Д., водач на превозното средство, с което е
реализирано ПТП.
По делото са приети писмените доказателства,
представени с първоначалната и допълнителната искова молба, първоначалния и
допълнителния отговор. Назначена е комплексна съдебна автотехническа експертиза
и съдебномедицинска експертиза, заключението по което е прието като неоспорено
от страните. Разпитани са и свидетелите И.И., И.Д. и Г.П..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 46/28.11.2018 г. е установено реализирането на произшествие на същата дата
(28.11.2018 г. около 03.00 часа сутринта) с участието на лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № ***, управляван от водача А.Д., при което са пострадали пътуващите
в колата лица – Ж. Златанова Ж. и И.Ж.И., както и самия водач. Пострадалата Ж. Ж.
е починала веднага от получените травматични увреждания. В констативния
протокол е отбелязано, че водачът А.Д. е управлявал превозното средство с
концентрация на алкохол в кръвта 0.92 %.
Съгласно удостоверение за родствени връзки №
17/28.12.20218 г., издадено от Кметство на село Българин, Община Харманли,
ищците Д.Ж. и А.Д. се явяват брат и сестра на починалата Ж. Ж..
Представен е препис – извлечение от акт за смърт, от
който се установява, че пострадалата Ж. Ж. е починала на 28.11.2018 г.
Видно от справка, издадена от Гаранционен фонд – ***,
за лекия автомобил с рег. № *** към датата на произшествието 28.11.2018 г. е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество ЗАД „ОЗК – застраховане“ АД, с начална дата 08.12.2017 г. и крайна
дата 07.12.2018 г.
По подадено искане от лицата Д.Т., Д.Ж., А.Д. и Д.Т.с
вх. № 00 – 446/28.01.2019 г., адресирано до застрахователя „ОЗК Застраховане“
АД, за изплащане на застрахователно
обезщетение е образувана преписка по застрахователна щета № 0411 – 660 – 0001 –
2019г. С писмо изх. № ЦУ 99 – 449/29.01.2019 г. застрахователят е уведомил
подалите искането лица, че е необходимо да се представят допълнителни
документи, посочени в отговора. С писмо изх. № ЦУ 99 – 1829/30.04.2019 г.
застрахователното дружество е уведомило претендиращите обезщетение лица за своя
отказ да заплати същото, като се е мотивирало с факта, че изисканите
допълнителни документи не са представени за доказване и установяване на
обстоятелствата по щетата.
По делото са приети като доказателства представените с
молби от 15.03.2021 г и 16.03.2021 г. преписи от протоколи за извършените
следствени действия по ДП № 613/2018 г. на РУ – Харманли. Така представените
преписи и материали от досъдебното производство са били предмет на подробно
изследване от назначената по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р Х.Е., С.П. и Н.А.,
които са дали отговор на поставените въпроси относно механизма на ПТП и
получените травматични увреждания от пострадалата Ж. Ж., довели до смъртта й.
Вещите лица посочват, че от изследваните материали не е възможно да се определи
техническото състояние на лекия автомобил „Опел Вектра“ преди и при настъпване
на процесното ПТП. То е възникнало през тъмната част от денонощието, на прав,
хоризонтален, асфалтов участък от платното за движение, с мокра пътна настилка.
При конкретната пътна обстановка липсвали ограничаващи скоростта фактори, от
което следвало, че скоростта на лекия автомобил непосредствено преди
произшествието от 86.2 км/ч била съобразена с особеностите на релефа,
местността, пътната настилка и пътната обстановка към момента на настъпване на
инцидента. По отношение на причината за отклонението на автомобила е посочено,
че не се установяват данни, като признаци за внезапно възникнало препятствие
или техническа неизправност, която да е оказала влияние върху поведението на
автомобила, непосредствено преди навлизането му върху левия банкет (следи от
приплъзване на гуми, задиране по асфалта и др.). От техническа гледна точка
било необяснимо отклонението на лекия автомобил наляво и навлизането му върху
левия банкет, поради което вещите лица заключават, че причината за отклонението
не е от техническо естество. В допълнение към посоченото вещите лица
отбелязват, че няма данни за наличието на неравности, разливи на инертни
материали и/или препятствия по платното, които да са причина за отклонение на
автомобила наляво.
По въпроса за възможността да се предотврати
произшествието е посочено, че определената скорост на движение на лекия
автомобил е била по-малка от максимално разрешената за движение на МПС в
участъка на ПТП, като за установена се приема скоростта от 86.2 км/ч. Вещите
лица са приели, че при своевременна реакция за коригиране на траекторията на
отклонението на автомобила в момента на фактическото му отклонение наляво
водачът е имал техническа възможност да го направи преди автомобилът да е
достигнал до левия банкет и по този начин да запази движението му по платното
за движение при липса на насрещно движещи се превозни средства. В този момент
крайпътното дърво не е било в динамичния коридор на автомобила и не е
представлявало препятствие за него. Крайпътното дърво се е намирало на
разстояние около 122 м от мястото на фактическото отклонение на автомобила
наляво – по дължина разстоянието е по-голямо от размера на опасната зона за
спиране на автомобила, която е била 97.43 м, и на 3.* м вляво от платното за
движение по широчина.
Относно пасивните защитни системи и механизми на
автомобила е уточнено, че лекият автомобил „Опел Вектра“ фабрично е оборудван с
5 броя предпазни колани: два на предните седалки и три броя на задните седалки.
Предпазните колани на предните седалки и на страничните две места на задна
седалка са от тип триточкови, с автоматично прибиране и инерционни блокиращи
устройства, блокиращи изтеглянето на колана при сблъсък, а на средното място на
задна седалка е от тип двуточков, без инерционно
блокиращо устройство. Няма данни за техническото състояние на предпазните
колани на процесния автомобил по време на произшествието, а към момента на
изготвяне на експертизата технически оглед е неосъществим, за преценка на
изправността на предпазните колани, с които е бил оборудван. Автомобилът
фабрично не е оборудван с въздушни възглавници.
Изводите относно начина на причиняване на
травматичните увреждания на пострадалата са изведени въз основа на мястото й в
колата по време на произшествието. Ударът на автомобила е бил в неподвижно
препятствие и по характер – кос, страничен, със странична дясна част на
автомобила. Силите, които действат върху телата на пътуващите в автомобила,
разглеждани в подвижната координатна система на автомобила, са преносни
инерционни и кориолисови инерционни сили. Първите се дължали на ускоренията на
преносните точки – точките на подвижната координатна система на автомобила, а
вторите зависят от релативната скорост на телата спрямо автомобила и ъгловата
скорост на автомобила (т.нар. кориолисово ускорение). По време на удара в
препятствие за всяко от телата доминиращи са преносните инерционни сили, в
предвид неимоверно по-големите преносни ускорения по време на удара. Първата
възникваща основна компонента на преносната инерционна сила е ударната и се
дължи на ускорението на масовия център в момента на удара. Тази сила по време
на удара е насочена в обратна посока на ускорението на масовия център,
респективно обратна на вектора на ударния импулс. За пътника на предна дясна
седалка – напред и надясно спрямо автомобила. Въздействието на центробежни
преносни сили и кориолисови сили е пренебрежимо малко, поради малката ротация
на лекия автомобил. Под въздействието на отчупения структурен клон на дървото,
при удара и навлизането му в купето на автомобила, тялото на пострадалата е
изтласкано в обратна посока и се е установило в положение, което е намерено по
време на огледа на произшествието. По тялото на пострадалата Ж. Ж. се
установяват увреждания изключително от дървото, навлязло в купето на автомобила
при блъскането. Не са установени увреждания, по които да се съди дали
пострадалата е била с поставен предпазен колан, но вещите лица приемат, че дори
и с поставен предпазен колан пострадалата пак би се оказала под въздействието
на удара от дървото, поради което е направен извод, че в случая наличието или
липсата на предпазен колан нямат отношение към вида, характера и тежестта на
получените травми. От материалите по досъдебното производство е установено, че
водачът А.Д. преди произшествието е
употребил алкохол с концентрация 0.92 %, но вещите лица не могат да определят в
какво количество е бил употребеният алкохол, тъй като не разполагат с данни за
теглото на водача, времето на консумация и вида на поетия алкохол. Така
установената концентрация на алкохола отговаря на лека степен на алкохолно
опиване, която се характеризира с емоционална устойчивост и нарушения в
съобразителността, вниманието, концентрацията и рефлексите.
Относно механизма на произшествието, след проведен
анализ на изходните данни, вещите лица приемат, че на 28.11.2018 г. около 03:00
часа по общински път между селата Рогозиново и Доситеево, общ. Харманли, в
посока към село Рогозиново, се е движел лекия автомобил „Опел Вектра“,
управляван от водача А.Д. със скорост от 86.2 км/ч, след употреба на алкохол,
без свидетелство за управление на МПС. Движението се е извършвало в тъмната
част от денонощието, на мокър, прав, хоризонтален, асфалтов участък от платно
за двупосочно движение. В участъка за движение на 5 км + 420 метра от път II 76 по
необясними от техническа гледна точка причини, лекият автомобил се е отклонил
наляво, водачът е загубил контрол над управлението му, при което автомобилът е
излязъл от пътното платно, преминал е през левия затревен банкет и овраг и със
страничната си дясна част се е ударил в крайпътно дърво. Съобразно с
маркираните опорни точки от разследващите органи ударът е определен с параметри
на първоначалния контакт на около 31.05 м след ориентира по дължина и на около
3.* м вляво от базовата линия по широчина. Вследствие на удара са нанесени
материални щети на лекия автомобил и телесни увреждания на водача А.Д., както и
на пътувалия на задната седалка И.И., а пострадалата Ж.
Ж. на предната дясна седалка е починала.
По отношение на медицинския характер на получените
травматични увреждания, се посочва, че пострадалата е получила следните
увреждания: съчетана автомобилна травма, включваща – травма на главата –
разкъсни рани и охлузвания по лицето; травма на гръдния кош – разкъсна рана
гърдите; отломъчно счупване на гръдната кост; отломъчно счупване на всички
ребра двустранно; разкъсване на левия купол на диафрагмата; контузия на
средостението; разкъсване на сърцето; разкъсване на белите дробове; травма в
областта на корема – разкъсна рана на коремната стена; разкъсване на органите
на коремната кухина; съдържание на кръв, примесена с мазнина в коремната
кухина; счупване на дясната ключица. Съдебномедицинският експерт посочва, че
причината за смъртта на пострадалата Ж. Ж. е несъвместимо с живота нарушаване
на анатомичната цялост на жизнено важни органи, поради което смъртта е била
неизбежна и настъпила мигновено. Смъртта е в пряка и непрекъсната причинно
следствена връзка с уврежданията, получени от автомобилната травма.
Свидетелят И.И. е пътувал в
същия автомобил и е получил леки травматични увреждания. Показанията му са
оскъдни и лаконични. Твърди, че се е виждал един-два пъти с ищците, а след
катастрофата „загубил спомени“ – не помни къде е бил същата вечер с
пострадалата Ж. Ж. и водача А.Д., не помни и какво са правили, нито защо са
били заедно в колата. Единственото уточнение е, че вечерта преди катастрофата
заедно с Ж. и Д. ***.
Свидетелят И.Д. се явява баща на ищцата А.Д. и живее
на семейни начала с нейната майка Д.. Посочва, че пострадалата Ж. Ж. била
сестра на ищцата А.Д. от по-ранен брак на тяхната майка Д.. Когато ищцата А.Д.
била малка, пострадалата Ж. Ж. се грижела за нея. Заедно празнували рождените
си дни, посещавали ресторанти. В по-късна възраст пострадалата поддържала
контакти с двамата ищци. Когато научили за смъртта на сестра си, ищците го
приели много тежко. Оттогава често ходели на гробищата.
Свидетелката Г.П., леля на майката на ищците,
обяснява, че пострадалата и ищците се уважавали взаимно, А.Д. гледала децата на
сестра си, взаимно си помагали, живеели близко една до друга. Ищците приели
много тежко новината за смъртта на пострадалата.
Свидетелят Т.П. установява обстоятелства, които са
свързани със събитията непосредствено преди произшествието. На процесната дата пострадалата Ж. Ж., водачът А.Д. и
свидетелят И.И. гостували на П. ***. Почерпили се,
според свидетеля пострадалата Ж. изпила две водки, а А.Д. пил ракия, като
общото количество ракия било около *0 грама, но това количество било
консумирано от П. и Д., без да се уточнява колко точно е изпил Д.. П. обяснява,
че водачът на превозното средство дошъл при него непосредствено след
произшествието, за да му обясни какво се е случило и така сигнализирали на тел.
112 за случая. Едва след това вече дошли полиция и линейка. П. твърди, че Д. не
можел да чете и пише.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят, че за процесния автомобил, претърпял
ПТП, е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество – по застрахователна полица № BG/ 23/
117003213696, със срок
от 08.12.2017 г. до 07.12.2018 г. (съгласно представена справка от
Гаранционен фонд – гр. ***).
Основният спорен въпрос се свежда до наличието на
останалите предпоставки за реализиране отговорността на застрахователя и
най-вече за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и
пострадалата, която е тяхна сестра, както и за естеството и интензитета на
причинените вреди.
Прекият иск е постановен в зависимост както от правото
на пострадалото лице срещу деликвента, така и от правото на застрахования деликвент по силата на застрахователния договор.
Следователно, прекият иск възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловен от него,
както и от наличието на притезателно право в полза на
пострадалия (респ., неговите наследници), което черпи своето основание от
правото на застрахования. Деликтната отговорност на
застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя съобразно договора
за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за репарация на
претърпените от ищците неимуществени
вреди. По силата на застрахователния договор ответното дружество, в качеството
си на застраховател, се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Нормата на чл. 429, ал.1 КЗ предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, а нормата на чл. 432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахования е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Предпоставките за упражняването на правото да се иска обезщетение се извличат
пряко от закона: валиден застрахователен договор; застрахователно събитие;
противоправно поведение; вреда; причинна връзка между вредите и противоправното
поведение; вина. Към тях се въвеждат и специфични процесуални предпоставки.
Съгласно чл. 380 КЗ следва да има отправена писмена претенция до застрахователя
по „Гражданската отговорност”; да е изтекъл срока за окончателно произнасяне от
страна на застрахователя, визиран в срока по чл. 496, ал.1 КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящия случай са
установени релевантните предпоставки: договор за застраховка, покриващ риска
„Гражданска отговорност”, сключен между деликвента А.Д.
и ответното дружество; противоправно
деяние на деликвента, извършено виновно, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието и техния вид. С
приетите заключения по съдебната – автотехническа експертиза и
съдебно-медицинската експертиза е установен факта на настъпилото ПТП, неговият
механизъм и настъпилите последици, изразяващи се в смъртта на пострадалата Ж. Ж..
Освен тези предпоставки, обаче, е необходимо да се
установи и дали ищците спадат към кръга на правоимащите до получат подобно
застрахователно обезщетение.
В закона няма изрично или лимитативно посочване на
кръга от правоимащите лица, което от своя страна е наложило този въпрос да бъде
изяснен по пътя на тълкуването – с ППВС № 4 от 1961 г., № 5 от 1969 г. и № 2 от
1984 г. Допълване на вече даденото тълкуване е извършено с ТР № 1 от 21.06.2018
г. ОСНГТК на ВКС. Във връзка с
активната процесуална легитимация следва да се има предвид, че ищецът не попада
в кръга на лицата, посочени в ПП №4/1961г. на ВС и ПП №5/1969г. на ВС. Ищците
ангажират отговорността на застрахователя като твърдят, че са материално
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
тяхната сестра, с която е била създадена трайна и дълбоко емоционална връзка и
търпят от нейната смърт продължителни болки и страдания, които искат да бъдат
обезщетени съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. ОСНГТК. За да бъде реализирано
правото да получат обезщетение, ищците следва да докажат, че действително са
претърпели неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
Съгласно мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г. :
„От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките”. При извеждане правото на тези лица да получат
обезщетение тълкувателният орган изрично е акцентирал, че това се допуска „като
изключение – само за случаите... поради особена близост”.
Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Следователно, според тълкуването
на Върховния касационен съд, при определяне кръга на правоимащите да получат
обезщетение следва да се изхожда от принципа на справедливостта, основаващ се
на наличието на определена лична връзка между пострадалия и други лица. Тази
връзка следва да притежава определени качества и да отговаря на определени
критерии, като установяването й е въпрос на преценка за всеки конкретен случай,
предвид наличието на родство между пострадалия и ищеца, продължителността на
съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на
взаимни грижи и др.
За установяването на тази връзка
и на тази „особена близост“ с оглед смъртта на починалото лице съдът може да
изхожда единствено от свидетелските показания по делото, доколкото писмените
доказателства и експертните заключения установяват останалите предпоставки от
фактическия състав за възникване отговорността на застрахователя. Разгледани
поотделно, както и в тяхната взаимовръзка, показанията на свидетелите очертават
наличието на обикновени, житейски взаимоотношения от роднинско естество между
ищеца и пострадалото лице
В конкретния случай, за естеството на отношенията
между ищците и пострадалата Ж. Ж. приживе може да се съди от свидетелските
показания на разпитаните свидетели И.И., И.Д. и Г.П..
Тези показания, обаче, не създават представа за изключителност в отношенията и
във връзката между ищците и тяхната сестра. Показанията на свидетелят И.И. се отличат с изключителна пестеливост и оскъдност на
информацията и е очевидно, че същият на практика няма почти никаква представа
за отношенията, които са съществували между ищците и пострадалата. Нещо повече,
той дори не е в състояние да даде подробна информация за самото ПТП и
обстоятелствата, свързани с него, въпреки че е пътувал в същия лек автомобил на
задната седалка и е претърпял леки травматични увреждания. С показанията на
другите двама свидетели са установени факти (за обитаването на едно домакинство
в детско – юношеската възраст; за полаганите грижи от страна на пострадалата
към по-малката на години А.Д.; за взаимното уважение помежду им; за
поддържането на контакти с двамата ищци в по-късна възраст; за взаимната помощ
между Ж. Ж. и А.Д. при отглеждането на техните деца; за факта, че живеели в
едно село; за негативните емоции при новината за смъртта на Ж. Ж.), които не
обуславят извод за изключителност на отношенията между ищците и пострадалата.
Тези факти не очертават съществуването на изключителна емоционална
връзка, а всъщност описват отношения, които са нормални и типични между братя и
сестри. Налице е обичайна родствена връзка между роднини от такава степен,
характеризираща се с традиционни за българското общество отношения на уважение,
обич, подкрепа и взаимопомощ между близки роднини. Свидетелствата за факти за
полагане на грижи и помощ, уважение и доверие между ищците и пострадалата
не са извън обичайните, поради което не могат да бъдат приравнени на такива,
които да съответстват на най-близките отношения в семейството.
Въпреки честите посещения и помощта, която са си
оказвали взаимно, ищците и пострадалата са създали свои семейства, което
естествено е довело до възникването на други, много по-близки емоционални и
житейски връзки и отношения, имащи приоритетно значение за всеки от
тях. Наличието на обикновена родствена връзка не дава основание да се
приеме, че ищците търпя морални болки и страдания от смъртта на сестра си,
които да надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията на
най-близките лица от този родствен кръг при загуба на техен близък.
Следователно, наличието само на родствена връзка и
посочените от свидетелите отношения между ищците и пострадалата при процесното
ПТП не са достатъчни, за да се направи извод, че на ищците се полага
справедливо възмездяване на понесените вреди съгласно стандартите, установени с
ТР № 1/21.06.2018 г.
От възприетата по делото фактическа обстановка може да
се направи извод, че ищците са имали отношения на разбирателство и морална
подкрепа спрямо пострадалата, като това е изразено най-вече спрямо ищцата А.Д..
Показанията на свидетелите обаче дават една по-оскъдна представа за отношенията
между ищеца Д.Ж. и пострадалата, като се отбелязват единствено общи твърдения
за това как двамата поддържали контакт, но нищо по-детайлно, което да разкрие
колко близки са били в действителност. Освен отбелязването за известни
особености в характера и поведението на ищеца Д.Ж., от свидетелските показания
не може да се извлече никаква друга по-съществена информация, която да покрие
доказателствените стандарти на ТР № 1/21.06.2018 г.
Очертаната фактическа картина за съществуването на
добри взаимоотношения помежду си и наличието на задружност, доколкото не са се
карали и се подкрепяли взаимно, не позволяват да се приеме, че налице онази
изключителност в близостта между ищците и починалата им сестра съобразно
смисъла, разяснен по тълкувателен път от Върховния касационен съд. Цитираните
указания визират не само формално родство с произтичащата от него близост между
лицата, но акцентират най-вече върху това в хода на процеса да се установят
такива конкретни житейски обстоятелства, от които да се докаже създаването на
близост, по-голяма от считаната за нормална за съответната родствена връзка. От
житейска гледна точка, това могат да бъдат различни обстоятелства, напр. при
ранна смърт на родителите братята и сестрите израстват сами като деца, което
създава особена и специфична близост между тях.
В случая подобни житейски обстоятелства не се установяват. Израстването
заедно и полагането на грижи от по-възрастната Ж. Ж. спрямо ищцата А.Д., както
и взаимната помощ на по-късен етап при отглеждането на техните деца, са проява
на една нормална връзка на сестринска обич и взаимопомощ, но не и изключителна
по своя характер.
Показанията на свидетеля И.Д. и на свидетелката Г.П.
относно психо-емоционалното
състояние на ищците след смъртта на пострадалата Ж. Ж., очертават понасянето на
морални болки и страдания от ищцата след този момент, но с оглед отдалечеността
във времето на трагичния инцидент обосновано може да се приеме, че тези
негативни емоции се открояват с перспектива за тяхното постепенно преодоляване
по начин, който няма да попречи на ищците да възстановят нормалния си ритъм на
живот. Наличието на душевни страдания при научаване за смъртта на сестра им,
почитането на паметта й чрез посещения на гроба й през определени периоди от
време, е присъщо проявление на скръб от смъртта на сестра, с която приживе са
били в близки и топли отношения. В тази насока преживените от тях емоции могат
да се определят като нормална и обикновена последваща психологична реакция на
скръб. Определено няма данни смъртта на пострадалата да е довела да извънредни
и крайни проявни форми на скръб, като например депресивност, повишена
тревожност, които да нарушават в значителна степен ежедневието на ищците до
степен да го разстройват изцяло. От свидетелските показания се извлича
фактическа картина, която показва, че психичното състояние на ищците отговаря
на общите житейски представи за скръб и емоционално съпреживяване на смъртта,
без да ги надвишава до степен на сериозни душевни сътресения. Такива
доказателства не са представени и не са отправяни доказателствени искания в
тази насока.
В този смисъл от доказателствата по делото не се
установява в живота на ищците и сестра им да са съществували такива житейски
обстоятелства и ситуации, които да са довели до възникването на връзка,
различаваща се или надхвърляща традиционната за българските семейни отношения
близост между роднини по съребрена линия. Безспорно, ищците са преживели
емоционално смъртта на сестра си, но тези морални болки и страдания отразяват
типичните вътрешни преживявания при подобно събитие.
Всичко изложено по-горе налага извода, че в случая се
явяват недоказани предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Ето защо предявените обективно и субективно съединени осъдителни
искове са изцяло неоснователни и като такива следва да се отхвърлят изцяло.
В допълнение към изложеното следва да се подчертае, че
част от възраженията на ответното
дружество не се възприемат от настоящия съдебен състав. Макар и да е
основателно възражението, че отговорността на застрахователя в настоящия случай
не може да бъде ангажирана от материалноправна гледна точка, не може да бъде
споделено, че липсва причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и
смъртта на пострадалата – такава причинно-следствена обусловеност е доказана
изцяло с назначената комплексна експертиза и е лесно установима дори от данните
по протоколите за извършените процесуално – следствени действия. В същата
насока следва да бъдат отхвърлени и възраженията, че деянието на водача А.Д. не
било противоправно и същият нямал вина за
настъпването му. В случая тези признаци на деянието се извличат по безспорен
начин от представените доказателства. Неоснователността на исковата претенция
произтича не от недоказаността на тези обстоятелства, а от липсата на
предпоставките за присъждане на обезщетение поради недоказано наличие на
изключителна и трайно съществувала близост, обуславяща правото на ищците понесените
от тях вреди да бъдат репарирани от застрахователя. Ето защо изложените в
отговора твърдения относно невъзможността на водача да избегне сблъсъка,
отклоняването в опит да се избегне неправилна маневра на друго МПС,
получаването на внезапно неразположение от медицински характер водача и
наличието на неравност на пътното платно като причина за настъпилото ПТП, са
обстоятелства, които не се подкрепят от нито едно от доказателствата по делото.
Напротив, те се опровергават от експертното заключение. Още по-малко може да
бъде споделено, че вредите не са настъпили в резултат на деликт по чл. 45 ЗЗД,
а в резултат на случайно деяние – предпоставките за квалифицирането на едно
деяние като случайно не са установени от ответника, нито могат да бъдат
извлечени от доказателствата по делото. Въпросът дали Ж. Ж. е знаела, че
водачът не притежава свидетелство за управление, касае един субективен момент
от психиката на пострадалата, който към настоящия момент е неустановим и
представлява само предположение. Липсата на разгърнат анализ на тези
обстоятелства в настоящите мотиви е обусловено от факта, че не се доказва
наличието на основната предпоставка за уважаване на иска – изключително близките
отношения между ищците и покойната Ж., – поради което съдът не излага
допълнителни съображения в насока, касаеща всички останали възражения на
ответника. Наличието на алкохол в кръвта на водача от 0.92 % и отражението му
върху управлението на колата е безпредметно да бъде обсъждано поради липсата на
другите предпоставки за уважаване на исковата претенция.
С оглед изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер общо на 3990
лв. или всеки един от тях на сумата от 1995 лв. От ответника са извършени в
производството, както следва : 450 лв. за експертиза, * лв. за съдебни
удостоверения и адвокатско възнаграждение в размер на 3530 лв. (общо 3990 лв.),
за което е представен списък и доказателства за извършените плащания. Процесуалният
представител на ищците е отправил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответника. С исковите претенции са отхвърлени
двете искови претенции, чийто общ размер е *0 000 лв. (50 000 лв. +
50 000 лв.). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, платеното възнаграждение от
3530 лв. се явява именно минималният размер на дължимото такова с оглед
материалния интерес от спора. Ето защо възражението за прекомерност следва да
се остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.З.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** *** № ***,
обективно съединени иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
за сумата от 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на настъпило на 28.11.2018 г. ПТП, при което е починала Ж. З. Ж.,
негова сестра, и иск с правно основание
чл. 409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираното обезщетение, считано от 05.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.З.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** *** № ***,
обективно съединени иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
за сумата от 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на настъпило на 28.11.2018 г. ПТП, при което е починала Ж. З. Ж.,
нейна сестра, и иск с правно основание
чл. 409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираното обезщетение, считано от 05.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.З.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** и А.З.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят всеки от тях на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. *** *** № ***,
направените по делото разноски в
размер на 1995 лв. (хиляда деветстотин
деветдесет и пет лева).
Решението е постановено с участието на трето лице
помагач А.С.Д..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.