Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.02.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на четиринадесети
февруари две
хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора
__________, като разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 10510 по
описа за 2018г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр. осн. чл. 432
от КЗ и
евентуален такъв
(чл. 219, ал. 3 от ГПК)
с пр. осн. чл. 74
от ЗЗД, във вр.
с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А
от КЗ:
Ищците – О.А.А. и Н.М.А., в
исковата си
молба и
допълнителна
такава от 13.02.2020г. твърдят,
че на 02.06.2016г.,
около 23:50ч, на
път ПП-I-6, общ.
Мъглиж, обл.
Стара 3агора,
в района на
крайпътна
бензиностанция
настъпило
ПТП между л.а.
марка
„Фолксваген“,
модел „Голф“, peг.
№ ********,
управляван
от С.М.У., и лек
автомобил
марка „Опел“,
модел
„Вектра“, рег. № ********СР,
управляван
от А.К.. При
инцидента
била причинена
смъртта на Б.О.А.,
пътник в л.а.
малка
„Фолксваген“.
Той е сина на
ищците. Те
преживели
случилото се
много тежко.
Гражданската
отговорност
на
делинквента
била
сключена при
ответника.
С оглед
изложеното,
молят да се
осъди
ответникът
да им заплати
обезщетение
в размер на по
150 000 лева за
претърпени
неимуществени
вреди,
изразяващи
се в болки и
страдания, в
резултат на
ПТП от 02.06.2016г., при
което е
причинена
смъртта на сина
им (щета № **********),
както и
законната
лихва върху
претендираната
главница от
датата на
произшествието
до датата на
окончателното
изплащане на обезщетението.
Претендират
и разноски.
Оспорването
на часа на
ПТП било
неоснователно.
Неоснователни
били и
доводите за
вина на
другия водач.
Оспорват и възраженията
за
съпричиняване.
Ответникът
- З. "Б.И." АД, оспорва
иска:
- оспорва
часа на
настъпване
на събитието;
- исковата
молба била
нелогична
относно лицето,
сочено като
делинквент;
- прави
възражение за
съпричиняване
(непоставен
колан; качил
се е в
автомобил,
управляван
от
неправоспособен
водач;
- оспорва
исковете по
размер;
Предявява
евентуален
регрес срещу
първия си
помагач - Г.
фонд, за
сумата от 26 000
лева,
частично от
300 000 лева.
Третото
лице-помагач
на ответника
– Г. фонд,
оспорва
исковете:
исковата
молба на
застрахователя
била
нередовна,
имало
съпричиняване;
виновен бил
водачът на
л.а. марка „Фолксваген“,
евентуално, а
не
алтернативно
(терминът е
употребен
поне
двукратно
погрешно - Решение
№ 97/08.02.2013г. по т.д. №
196/11г. на І т.о.)
прави възражение
за
съпричиняване.
Навежда и
други правни
доводи.
Третото
лице-помагач
на ответника
– А.Б.К., не
се ангажира
със
становище.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на страните,
с оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Според
протокола за
ПТП, на 02.06.206г.
около 23,40ч.
л.а. марка
„Фолксваген“,
модел „Голф“, peг.
№ ********,
управляван
от С.М.У., е
извършил
маневра
„обратен
завой“,
излизайки от
бензиностанцията
и отнемайки
предимството
на лек
автомобил
марка „Опел“,
модел
„Вектра“, рег. № ********СР,
управляван
от А.К..
До
доказване на
обратното от
страната,
която има
интерес за това,
протоколът
обвърза съда
с фактите,
които
установява
(през време
на
действието
на договора
за
застраховка
и в рамките
на покритите
рискове
застрахованият
автомобил
/застраховка
„ГО”/ е бил
увреден
вследствие на
ПТП,
настъпило по
вина на
физическото
лице, сочено
в исковата
молба като
делинквент -
чл. 189, ал. 2 от ЗДП
и чл. 125, ал. 1, т. 1,
предл. 1).
Налице е оборима
презумпция,
за описаните
в него факти: Р.
№ 85 от 28.05.2009г. на
ВКС, т.д. № 768/2008г.: с
формална
доказателствена
сила
протоколът като
свидетелствуващ
документ
материализира
удостоверенителното
изявление на своя
издател за
станалото
ПТП и в това
се състои
неговото
доказателствено
значение. Настоящият
състав
споделя
изцяло
приетото от
въззивния съд
за
формалната и
материалната
доказателствена
сила на
съставения
от органите
на МВР
протокол за
станалото
ПТП; също: Р. на
ВКС № 24 от 10.03.2011г.,
т.д. № 444/10, І т.о.: Протоколът
за
Пътно-транспортно
произшествие,
съставен от
длъжностно
лице в кръга на
служебните
му
задължения
съставлява официален
документ по
смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.).
Официалният
свидетелстващ
документ има
материална
доказателствена
сила и
установява,
че фактите са
се
осъществили
така, както е
отразено в
този документ.
Твърдението
на
длъжностното
лице (в случая
–
актосъставител),
че не си
спомня
отразените в
документа
факти и
обстоятелства
е без правно
значение и не
лишава от
доказателствена
сила
удостоверителното
му изявление,
съдържащо се
в документа.
В случая не е оспорена
автентичността
на Акта за
ПТП или
удостоверителната
компетентност
на актосъставителя
или реда по
който е
съставен
акта, в който
случай
свидетелските
показания на
актосъставителя
хипотетично
биха имали
значение.
Въпреки, че
изявлението,
че той го е
съставил, но
не си спомня
обстоятелствата,
би било
лишено от
доказателствена
стойност и в
тази
хипотеза.
Поради
обстоятелството,
че в
откритото производство
по чл. 154, ал. 3
предл. 1 ГПК
(отм.) материалната
доказателствена
стойност на
Протокола за
ПТП не е
оборена, тя
ще бъде
зачетена и
съдът ще следва
да приеме, че
фактите са се
осъществили
така, както е
отразено в
протокола; Р.
№ 29 от 17.05.2008г. по т.д.
№ 535/2008г. на ВКС, ІІ
т.о.; и
Определение
№ 372 от 18.06.2010г. по т.д.
№ 209/2010г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС).
Или,
процедура по
чл. 193 от ГПК не
се осъществява.
Фактическата
обстановка,
установена в присъдата
е различна. В
протокола за
ПТП е
препратено
към ЗМ (л. 13), съобразно
посоченото
по-долу, а той
се отнася до
другия
участник.
Протоколът
е нелогичен
по отношение
на правния
извод за вината
за инцидента,
доколкото
въобще такъв
е налице (тук
възраженията
на ответника
са основателни).
Съображението
е, че въобще
не се
споменава за
поведението
на другия
водач, но то
очевидно е
било
проблемно за органа
на КАТ. От Протокола
може да се
установи
само и то в
общи линии фактологията
на ПТП
(траекторията
на движение
на двете
МПС-а).
С
присъда № 13/05.04.2018
г. по нохд № 585/17 г.
Старозагорският
окръжен съд
признал
подсъдимия
за виновен в
това, че на 02.06.2016 г.
при
управление
на л. а. "О. В. " в
нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДП,
по
непредпазливост
и при независимо
съпричиняване
със С. У.
причинил смъртта
на три лица /С.
У., Б. А. и Б. Р. / и
тежки и средни
повреди на
други три
лица / Д. С., С. С. и
Д. С. /, като
деянието е
извършено в
пияно състояние,
деецът е
управлявал
без
правоспособност
и случаят е
особено
тежък, поради
което и на
основание чл.
343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1, 4
и 5, б. "Б" пр. 2 и
чл. 58 а ал. 1 от НК го
осъдил на
шест години
лишаване от
свобода.
Признал
подсъдимия
за виновен и
по
обвинението
по чл. 343 б ал. 1 от НК, като го осъдил
на две години
лишаване от
свобода и глоба
в размер на
хиляда лева.
На осн. чл. 23, ал. 1
и ал. 3 от НК
определил
общо
наказание от
шест години
лишаване от свобода,
към което
присъединил
наказанието
глоба. На осн.
чл. 68, ал. 1 от НК
привел в
изпълнение
наказанието
шест месеца
лишаване от свобода,
наложено със
споразумение
по нохд № 1619/13 г.
на РС гр.
Казанлък.
С
решението,
предмет на
настоящата
касационна проверка
Старозагорският
окръжен съд (вероятно
е грешка и
става въпрос
за ПАС) увеличил
наказанието
на седем
години и четири
месеца
лишаване от
свобода.
Оправдал подсъдимия
по
обвинението
по чл. 343б, ал. 1 от НК и отменил
присъдата в
частта по чл. 23,
ал. 1 и ал. 3 от НК
(Решение № 182 от
24.10.2019 г. на ВКС по
н. д. № 740/2019 г., II н. о.,
НК, докладчик
председателят
Т.К.).
Възраженията
относно часа
на инцидента
са
неоснователни.
Застраховката
е била в сила.
Ищците
са родители
на починалия
– Удостоверение
за
наследници
(л. 15).
Събрани
са гласни
доказателства
– разпитани
са св. С., Г., И., С., Б.
и С.. Съдът
кредитира
показанията
им с
изключение
на един факт,
обсъден
по-долу в „от
правна
страна“. От
тях се
установява,
че:
- св. С.:
родителите
на починалия
имали и
дъщери, но много
се развали на
сина си.
Въпреки, че Б.
бил семеен,
все още
живеел с тях
и не се били разделили.
След
катастрофта
ищците станали
различни
хора;
- св.св. Г.
и И.: потвърждават
изложеното
от
предходния
свидетел за
добрите
отношения в
семейството;
- св. С.:
ищецът му бил
вуйчо.
Пътувал в
колата. С.
карал.
Свидетелят
бил до
шофьора. Б. А.
бил от
дясната
страна, седял
на отзад.. Със С.
и с Б. се познавали
от деца, със С. ***.
Не знае дали
е имал
шофьорска
книжка, но
той всеки ден
бил с кола.
- св. Б.:
Познавал О.А.
от дете,
познавал и
сина му много
добре. Дори
живеели
наблизо. Б. А.
бил галеното
дете на
семейството.
Баща му го
учил на
занаят.
Когато се
оженил имал
възможност
да отиде на
друго място,
но предпочел
да остане при
родителите
си. След
инцидента те
се сринали
психически.
За ищцата се
притеснявали
да не посегне
на живота си.
И двамата
употребявали
лекарства.
Ищцата
пропушила.
- св. С.: с Б. А. от
деца се
познавали. С. У.му
бил вуйчо.
Били шестима
души и
големият Б.
им се обадил
да ходят да
го приберат,
че бил закъсал,
нямал гориво.
Б. идвал от
някакво село,
а те го
изчакали на бензиностанцията.
Той дошъл и
се качил,
както и останалите.
Изчакали три
тира - нямало
много
видимост,
имало и
трактори и
комбайни.
Тъкмо
тръгнали да
излизат,
свидетелят
само видял
едни
светлини и
даже не разбрал
как ги
блъснал онзи
човек с
колата. Б. познавал
вуйчо му С.
Устов, от
детство се
знаели. Б.
обаче не
знаел, че С.
няма
шофьорска
книжка, никой
не знаел, а
той карал от
доста време.
Никой не бил
пиян.
Свидетелят
не помни Б. да
е бил с
поставен
колан. Той
(свидетелят)
бил в средата
(задна
седалка), Б. от
дясната му
страна беше,
а другият Б.
от лявата
страна. С. бил
върху
свидетеля.
Депозирано
е заключение
на
комплексна
СМЕ и СТЕ,
неоспорена
от страните и
приета от съда,
като
компетентно
изготвена.
Съдът
постановява
решението по
спора въз
основа на
доказателствата,
събрани по
конкретното
дело, в открито
заседание с
участие на
страните. Той
не може да се
позовава на
събрани
извънсъдебно
доказателства
и дори на
доказателства,
събрани по
друго дело -
Решение № 84-II от
05.05.1983г. по гр.д. №
263-II/82г., I г.о.; също
Решение № 183 от
22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г.,
т.к, ІІ т.о. на
ВКС; Решение
№ 55 от 30.05.2009г. по т.д. №
728/2008г., т.к., І т.о. на
ВКС; Решение
№ 43 от 16.04.2009г. по т.д.
№ 648/2008г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС; Решение
№ 66 от 12.03.2015г. на
ВКС по гр. д. №
5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение
№ 374 от 01.04.2010 г. по
гр.д. № 34/2010г., ІV г.о.
на ВКС, Определение
№ 241 от 07.04.2011г. по т.д.
№ 840/2010г., I т.о. на
ВКС и Определение
№ 134 от 24.02.2010г. по т.д.
№ 937/2009г., I т.о. на
ВКС.
Цитираната
практика е
примерна, а
не изчерпателна.
Също
така, доколкото
изискването
има
императивен
характер
недопустимо
е то да се
дерогира по съгласие
на страните -
Решение № 65 от
28.02.1985г. по гр.д. № 933/1984г.,
І г.о. на ВС. Например
не може съдът
да постанови
решението си,
като се
позове на
показания на
свидетел,
който е бил
разпитан по
друго дело,
дори и
страните да
са се
съгласили за
това - Решение № 2169
от 21.09.1976г. по гр.д.
№ 1684/1975г., I г.о. на ВС;
Следователно
недопустимо
е съдът да
постанови
решението си
въз основа на
доказателства,
събрани по
друго дело
или на
доказателства,
събрани по
делегация,
ако съдебната
поръчка не е
била налице
към делото в
последното
заседание на
съда -
Решение № 32 от
25.03.1986г. по гр.д. №
1/1986г., на ОСГК на
ВС.
Р. на
ВКС стар 639/1936г. I: Събраните
по друго дело
доказателства
не могат да
служат като
такива по
разглежданото
дело -
особено
свидетелски
показания и заключения
на вещи лица,
които трябва
да се възприемат
непосредствено
от съда. Но
ако такива
доказателства
са посочени и
от противната
страна не е
имало
противопоставяне,
няма законна
причина да се
откаже
приемането
им.
Става
въпрос
документацията,
находаща се на
л. 16-46. Тя е
събрана в
други
производства,
недопустима
е като
доказателствено
средство, но
е съобразена
вещите лица
(например л. 208 и
л. 220 – възпроизведени
са освен СТЕ
и СМЕ дори и
свидетелски
показания).
Присъдата
не е
задължителна
за гражданския
съд за
поведението
на лицата, за
които това не
е предвидено
от НК като
елемент от фактическия
състав на
деянието, а
преценяването
на степента
на допринасянето
е възможност
само на
гражданския
съд - Решение № 392
от 11.03.1976г. по гр.д.
№ 95/76г., I г.о.; също:
Решение № 25 от
17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г.,
т.к., ІІ т.о. на
ВКС: От
граматическото
и логическо
тълкуване на
чл. 222 ГПК (отм.),
чийто аналог
е чл. 300 от
действащия
ГПК, се
налага
разбирането,
че по изрично
разпореждане
на закона
влязлата в
сила присъда
е
задължителна
за съда, разглеждащ
гражданско
правните
последици от конкретно
деяние, но
само относно
това, дали то
е извършено
или отречено,
дали е противоправно
и дали деецът
е виновен.
Следователно
присъдата на
наказателния
съд се ползва
със сила на
пресъдено
нещо
единствено за
изчерпателно
посочените в
чл. 222 ГПК (отм.),
респ. възпроизведени
в чл. 300 ГПК,
обстоятелства.
Следователно
въведеното
от
законодателя
с чл. 222 ГПК (отм.)
ограничаване
на
обективните
граници на
силата и на
пресъдено
налагат извод,
че
осъдителна
или оправдателна,
обвързващата
сила на
присъдата винаги
предпоставя
тъждество
между деянието,
предмет на
същата и
деянието,
което е предмет
на доказване
в исковия
процес пред гражданския
съд.
В
същия смисъл:
Решение № 55 от
30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г.,
т.к., І т.о. на ВКС;
Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г.,
т.к., ІІ т.о. на
ВКС; Решение
№ 221 от 21.06.2011г. по
гр.д. № 399/2010г., г.к.,
ІІІ г.о. на ВКС.
Това
означава, че
и мотивите на
присъдата (видно
от л. 205) не могат
да се ползват
като вече
установена
фактическа
обстановка.
Изложеното
относно
експертизите
(описани
по-горе), и
мотивацията
на
наказателния
съд, не се
отнася до
протокола за
оглед и снимковия
материал. Те
са
веществени
доказателства,
което могат
да се ползват
от гражданския
съд
(например:
Решение № 1062 от
10.11.1986г. по гр.д. №
655/86г., II г.о. на ВКС;
Решение № 136 от
11.04.2011г. по гр.д. №
602/2010г., IV г.о. на ВКС и
р. 1510-77-I).
От
изложеното
следва, че
заключението
е почти
напълно НЕИЗПОЛЗВАЕМО.
То се базира
върху документацията,
събрана в
наказателното
производство
– тя е
преписана и
то в
съществена
степен.
Доколкото
заключението
на вещото
лице е доказателствено
средство, то,
като всички такива,
се преценява
и обсъжда от
съда в мотивите
на решението
заедно с
другите
доказателства
по делото,
без
последният да
е длъжен да
го възприеме
(чл. 202 ГПК), дори
и когато
страната не е
направила
възражения срещу
него - Решение № 108
от 16.05.2011г. по гр.д.
№ 1814/2009г., ІV г.о. на
ВК.
От
заключението,
както и от
разпита на в.л.
в о.с.з. от 26.10.2021г.,
при
съобразяване
с
допустимите
доказателства
(Протокол за
ПТП, Огледен
протокол и снимки,
както и
разпита на
свидетелите,
но събрани в
това
производство,
все пак могат
да се
направят
следните
изводи:
На 02.06.2016г.,
около 23,50ч. по
път I-6 на км. 325 в
землището на
гр. Мъглиж от
изток на
запад се
движи л.а.
марка „Опел“,
управляван
от
неправоспособния
А. К..
Едновременно
от изхода на
бензиностанцията,
разположена
източно от
пътен възел
„Гр. Мъглиж – с.
Тулово на км. 325“,
л.а. марка
„Фолксваген“,
управляван
също от
неправоспособния
водач Устов,
навлязъл в
главния път в
посока изток,
при което настъпил
удар между
тях. В
резултат, за
б. А., пътник на
задна лява
седалка във
втория л.а.
настъпил
летален
изход.
За л.а.
марка „Опел“ разрешената
скорост е
била
не-повече от 90
км./ч.
Водачите и на
двете МПС са
опитали да спрат,
тъй като има
спирачни
следи.
Водачът на
л.а. марка
„Опел“ не е има
техническата
възможност
да
предотврати
удара (с оглед
скорост от 130
км/ч. и
обстоятелството,
че
инцидентът е
настъпил в
тъмната част
от
денонощието –
почти полунощ).
След удара
л.а. марка
„Фолксаветн“
започва
ротация и
преобръщане.
Починалият е
бил без
поставен
колан. Л.а. е
бил
оборудван с предпазни
колани. Това
обаче е било
без значение,
предвид броя
на хората в
леката кола и
сериозността
на удара. Т.е.,
фаталният
изход е бил
неизбежен с и
без поставен
предпазен
колан. Няма
данни г-н У.да
е бил
употребил
алкохол.
Видно и от
снимковия
материал,
сблъсъкът е бил
много
сериозен.
Депозирана
е и
комплексна
СПиСПЕ,
неоспорена
от страните и
приета от
съда, като
компетентно
изготвена. От
нея, както и
от разпита на
в.л.-а в о.с.з. от
11.10.2022г. се
установява,
че:
- непоследствено
след
известяване
на драматичните
събития Н. А. е
разгърнала
реакция на
тежък стрес (F43.0
остра стресова
реакция).
Тази реакция
е била
последвана
от F62.0 трайна
промяна на
личността
след катастрофални
преживявания.
Към
настоящия момент,
като
последици за
ищцата от
настъпилата
злополука
със сина щ са F43.1
Посттравматично
стресово
разстройство
с
тенденцията
за
преминаване
към F62.0.
-
трайната
промяна на
личността е
постоянно
състояния,
което е късен
резултат на
понесени
преди това
психологични
травми, промяна
на начина на
живот, което
до някаква степен,
не напълно,
но трайно и
без
тенденция за
обратно
развитие
променя
начина на живот,
като
адаптация,
като
емоционално
състояние,
като поглед
към
перспективата,
т.е. негативни
съдържания.
Не
усложнение, а
е логично
развитие при
някои
пациенти,
след продължително
посттравматично
стресово разстройство
е възможно
човека да
премине и към
това
смущение
трайна
промяна на
личността.
Като в
механизма на
възникване
на травмтичното
събитие и
невъзможност
личността да
се справи и в
късните фази
в живота си, както
след всяка
загуба
хората
страдат по
различен
начин, при
трайната
промяна на
личността
това
страдание
става
по-дълбоко и
продължително.
Би могло да
се обсъжда
терапия, която
след като е
трайна
промяна е с
малък шанс за
някаква
трайна
позитивна
промяна. Това
е промяна на
начина на
живот, тъй че
медикаментите
биха били
безсмислени.
Трайна екзистенциална
промяна
означава
друг поглед върху
живота след
бавно,
постепенно и
мъчително
отзвучаване
на
депресивните
преживявания.
Тук
промяната на
личността е
пряк резултат
на една
понесена
психологична
травма, където
елементите
на тази
промяна
носят белезите
на
понесената
травма.
Когато
страната
заяви, че
оспорва
документа,
следва да
бъде
поканена да
уточни конкретния
предмет на
оспорването,
тъй като оспорване
изобщо няма -
Решение № 1310 от
17.11.2008г. по гр.д. №
4248/2007г., IV г.о. на ВКС и
Решение № 191 от
14.01.2015 г. по т.д. № 3046/2013 г.,
ВКС, II т.о.
Оспорване по
принцип по
реда на чл. 183 от ГПК не е
допустимо –
доводът е
изложен в
отговора – л. 90. Освен
това, цялата
документация
е заверена от
адвокат
(което е
хипотеза на
официално
удостоверяване
– чл. 32 от ЗА) –
няма причина
да се искат
оригинали,
тъй като
това, което е
представено отговаря
на
изискванията
на чл. 183 от ГПК.
Поискано
е и цялото ЗМ,
ищците са
възразили (л. 106),
което обаче
не им е
попречило да
представят
наказателните
експертизи
като доказателства
към исковата
молба.
С
измененията
на ГПК (обн., ДВ,
бр. 100/21.12.2010г.) в ал. 3
на чл. 146 се
създаде ново
изречение
второ,
съгласно
което, ако в
изпълнение
на
предоставената
от съда възможност
за становище
и ангажиране
на доказателства
страните не
направят
доказателствени
искания, те
губят
възможността
да направят
това
по-късно,
освен в
случаите по
чл. 147 ГПК. С това
изменение
нормативно
се закрепи
съществуващото
и преди това
тълкуване на
закона, а и
създадената
вече съдебна
практика
(Решение №
549/29.10.2010г., по гр.д. №
56/2010г., на IV г.о.; Решение
№ 700/06.12.2010г., по гр.д. №
304/2010г., на III г.о.,
постановени
по реда на чл. 290 ГПК), че
окончателната
преклузия за
ангажиране
на
доказателства
от страните
по делото не
настъпва
преди края на
първото
съдебно заседание,
както и, че
същата е
свързана със служебното
изпълнение
на
задълженията
на съда
касаещи
дадените в
доклада
указания и
разпределяне
на
доказателствената
тежест -
доводът за
обратното е
сторен на л. 239
от страна на
ищците и е
неоснователен.
от
правна
страна:
Съгласно
нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото
лице, спрямо
което
застрахованият
е отговорен,
има право да
иска обезщетението
пряко от
застрахователя
по застраховка
"Гражданска
отговорност"
при спазване
на
изискванията
на чл. 380.
Делинквентът
е осъден за
управление
на МПС след
употреба на
алкохол (над
позволеното
количество – 1,68
%о) и с
превишена
скорост – 130 км/ч.,
при
позволена
такава – 90 км/ч.
Вината му е
доказана. По
отношение на
нея не може
да се приеме,
че е налице
безспорно обстоятелство,
което не
следва да се
доказва от
страните.
Съдът,
съобразно
нормата на закона
(кодекса) и
цитираната
по-горе
практика, е
длъжен да
приеме и да
се съобрази с
установеността
на това
обстоятелство.
По
принцип се
предполага
добросъвестно
поведение,
като
конкретно
става въпрос
за действията
на шофьора на
л.а., в който се
е намирал
сина на
ищците:
1. не се
предполага
обаче абсурдна
ситуация.
Свидетелите,
които твърдят,
че са съседи
(роднини
и/или
приятели) и
че се
познават от
деца, не може
да не знаят кой
от тях има
или не
шофьорска
книжка, освен
ако това е
масово
поведение.
Т.е. наличието
или не на
документ за
правоуправление
(съответно
изкарани
курсове) се
счита за нещо
не особено
нужно, поради
което и
излишно като
разход на
време и
средства. И в
двата случая,
ако това
обстоятелство
(липсата на правоспособност)
бе хипотеза
на съпричиняване,
решаващият
орган би го
отчел.
2. от
малкото,
което, както
бе вече
посочено, може
да се ползва
от СТЕ, е
възможно да
се направи
следният
извод: водачът
на лек
автомобил
марка „Опел“
се движи по
път с
предимство.
Той е
неправоспособен
(което не е
съществено) и
е употребил
алкохол
доста над позволеното.
Движи се с
окол 40 км/ч. над
позволената
скорост, като
приближава
бензиностанция
и всъщност
нещо като
кръстовище
(видно от
изображението
на л. 203). В този
момент той,
дори ида е
нямало знак
(а такъв няма),
е бил длъжен
да намали
скоростта (и то
позволената),
за да може да
контролира л.а.
по-добре, ако
евентуално
възникне
проблем с
навлизащо от
дясно МПС (чл. 20,
ал. 2 от ЗДП). Ситуацията
е
допълнително
усложнена,
тъй като е
тъмната част
от
денонощието
(малко преди
полунощ).
Предполага
се, че водачът
освен друго е
бил и изморен
(човешка презумпция
- Решение
№ 400/13.04.55г., по гр.д. №
1962/55г., на I г.о.). В
този момент
от дясно
излиза
управлявания
от втория
водач (също
неправоспособен).
Необходимо
да се
установи
дали
деянието на
увредения се
намира в
причинна
връзка с
вредите,
второ, трябва
да се
определи
дали се
отклонява от правна
повеля и
трето, дали
противоправното
поведение е
съпричинило
резултата,
или той се
дължи на
действието
на други
фактори.
Цитираната
практика е по
отношение на
алкохола, но
логиката е
аналогична и за
липсата на
правоспособност:
според Р. 617/1984-IV, … наличието
на алкохол в
кръвта на
пострадалия
не е
основание за
неговото
съпричиняване,
макар това да
е
правонарушение
по Закона за
движение по
пътищата,
след като злополуката
се е дължала
не на
алкохолното
му опиване, а
единствено
на деянието
на делинквента; също:
р. 1483/1983-IV,
върховният
съд е отказал
да признае
принос на
пострадалия,
който в
противоречие
с
императивна
норма се е
съгласил да работи
в
извънработно
време, тъй
като това
обстоятелство
не е достатъчно,
за да
обоснове
съпричиняване.
Установило
се е, че
вредите са
причинени от
счупването
на диска,
което се
дължи само на
бездействието
на
предприятието,
а не на правонарушението
на работника.
В този смисъл
са и Р. 150/1962-I н.о. и Р.
228/1970-III н.о.
Според
двама от
свидетелите,
шаферът на
л.а. марка
„Фолксваген“
е бил с голям
с голям стаж
като такъв
(водач на МПС).
В тази
ситуация липсата
на шофьорска
книжка, сама
по себе си,
няма
отношения
към
инцидента (тя
е само хипотеза
на административно
нарушение).
Различните
изводи на
в.л.-а относно
липса на
умения не
могат да
бъдат
споделени (те
не почиват на
нищо
релевантно),
а и не би
следвало
въобще да са
част от експертното
изследване.
Вторият
шофьор се е
огледал, тъй
като, според
последния
свидетел е изчаквал
множество
тежкотоварни
машини. Последвала
е маневра
„завой на
ляво“, като е силно
вероятно
водачът,
който не е
бил
употребил
алкохол, да
не е имал
възможност
да забележи
движещият се
след/около
камионите и
другите
машини л.а.,
управляван
от делинквента,
с прекалено
висока за
съответната
пътна
обстановка
скорост
(относително
натоварено
движение и
малка видимост).
Както
бе посочено
мотивите на
наказателния
съд имат
значение
само относно
определянето
на наказанието
на
подсъдимия
(смекчаващи и
отегчаващи
вината
обстоятелства).
Те са ирелевантни
за
гражданския
съд.
Ударът
е бил
изключително
силен.
Последният
свидетел
обяснява, че
видял едни
светлини и
след това
веднага е
последвал
удар, а той е
загубил
съзнание.
Починалият е
бил без
колан, но
това е било
без значение.
При всички
случаи
резултатът е
щял да бъде
аналогичен.
При
това
положение
следва да се
приеме, че няма
каквото и да
е
съпричиняване.
От
показанията
на
свидетелите
не би могло да
се установи
някаква
особена
(надхвърлящо
нормалното)
връзка между син
и баща.
Такава обаче
се и
предполага
(обикновена
връзка и
привързаност
между родители
и деца) -
Решение № 32 от
19.02.2015г. на ВКС по
гр.д. № 2269/2014г., IV г.о.,
ГК. В тежест
на ответника
бе да установи
нещо
различно –
арг. от чл. 154 от ГПК, но той не
ангажира
доказателства
в тази
насока.
Майката
е преживяла
доста
по-тежко
загубата на
сина си –
изводът е на
базата на
свидетелските
показания и предвид
заключението
на СПЕ.
При
липса на
противоправно
поведение,
което да
обуслови
компенсация
на
отговорности,
обезщетението,
определено
по реда на чл. 52
от ЗЗД –
компенсация
за претърпените
душевни
страдания, но
към момента
на ПТП, би
следвало да е
към 100 000 лева
за ищеца и 120 000
лева за
ищцата.
Поради
сбъдване на
вътрешното
процесуално
условие –
частично или
пълно
уважаване на
исковете,
съдът дължи
произнасяне
по регреса.
Тази
претенция в
случая е
изцяло
неоснователна
(съображенията
са за липса
на установена
форма на
съпричиняване).
по
разноските:
Ищците
не
претендират
разноски
(становище от
последното
о.с.з.).
На
ответника по първоначалните
искове се
дължат
разноски от
ищците,
съобразно
отхвърлената
част от
претенциите –
4 635 лева (чл. 78,
ал. 3 от ГПК). Съобразена
е платената
по банков път
сума – арг. от
чл. 3 от Закона
за
ограничаване
на
плащанията в
брой и т. 1 от ТР
от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г.
и процент от
разноските
за в.л.-а и
свидетели.
На
основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
ответникът дължи
на третото
лице-помагач
(ГФ) разноски,
сторени по
иска за
регрес – 700
лева.
На
основание чл.
77 от ГПК,
ответникът
дължи сумата
от 9 256,40 лева
(ДТ по
уважената
част от
исковете,
разноски за
свидетел и
вещи лица).
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
на
основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, "З. "Б.И."
АД, ЕИК ********,
със седалище
и адрес на
управление:***,
e-mail: ****************, да
заплати на О.А.А., ЕГН **********,
и Н.М.А., ЕГН **********,
общ адр.: с. ********,
ул. „********, обл.
Стара Загора,
общ съд.адр.: гр.
София, ул. „********.
тел: ********, чрез
адв. Р.М., САК, e-mail: ********сумата
от 100 000 (сто
хиляди
хиляди) лева,
за ищеца; и 120 000
(сто и
двадесет
хиляди) лева
за ищцата,
представляващи
застрахователно
обезщетение
по щета № ********** (болки
и страдания),
ведно със
законната
лихва,
считано от 02.06.2016г.
до
окончателното
щ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенциите
за горниците
до пълните
предявени
размери от по
150 000 (по сто и
петдесет
хиляди) лева,
като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, О.А.А., ЕГН **********,
и Н.М.А., ЕГН **********,
общ адр.: с. ********,
ул. „********, обл.
Стара Загора,
общ съд.адр.: гр.
София, ул. „********.
тел: ********, чрез
адв. Р.М., САК, e-mail: ********, да
заплатят на "З. "Б.И."
АД, ЕИК ********,
със седалище
и адрес на
управление:***,
e-mail: ****************,
сумата от 4 635 (четири
хиляди и шестстотин
тридесет и
пет) лева,
сторени
деловодни
разноски,
съобразно
отхвърлената
част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от З. "Б.И." АД, ЕИК ********,
със седалище
и адрес на
управление:***,
e-mail: ****************,
срещу Г.
ФОНД, ***,
e-mail: ***********, иск с
пр.осн. чл.
74 от ЗЗД, във вр.
с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А
от КЗ, за
заплащане
като регрес
на сумата
от 26 000
(двадесет и
шест хиляди)
лева, частично
от 300 000 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, З. "Б.И." АД, ЕИК ********,
със седалище
и адрес на
управление:***,
e-mail: ****************, да
заплати на Г. ФОНД, ***, e-mail: GF@gfund.bg; ********** **********,
сумата от 700
(седемстотин)
лева,
сторени
деловодни
разноски и
възнаграждение
за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА на
основание чл.
77 от ГПК, З. "Б.И."
АД,
ЕИК ********, със
седалище и
адрес на
управление:***,
e-mail: ****************, да
заплати по
сметка на Софийски
градски съд сумата
от 9 256,40
(девет хиляди
двеста петдесет
и шест лева и
четиридесет
стотинки) лева,
дължима
държавна
такса,
възнаграждение
за свидетел и
такова за
вещи лица,
съобразно уважената
част от
исковете.
Решението
е
постановено
при
участието на трето
лице –
помагач на
ответника - А.Б.К., ЕГН **********,***
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: