№ 119
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Владимир Чавдаров Станков (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213000600319 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 55 от
30.06.2021г., постановена по НОХД № 482/2021г. по описа на Окръжен съд -
гр.Варна, с която подсъдимият СТ. ЯН. АН. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.„б", вр.
чл.343, ал.1, б."в" от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което да се изтърпи при първоначален общ режими, както
и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдени са и
направените по делото разноски
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия С.А.. Във
въззивната жалбата на подсъдимия и неговия защитник се навеждат доводи за
явна несправедливост на наложеното наказание, без да се правят искания за
събиране на доказателства от въззивната инстанция. Иска се прилагане
института на условното осъждане и намаляване на наказанието лишаване от
право да управлява МПС за срок от три години.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-Варна
изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна, постановена
в съответствие с материалния закон, като се развиват доводи в тази насока.
Пледира за цялостното й потвърждаване.
1
Частният обвинител, чрез своя повереник изразява становище, в което
заявява, че е в правомощията на съда да определи вида и размер на
наказанията.
Подсъдимият А. се явява лично, представлява се от защитник.
Защитникът на подсъдимия поддържа тезата за прилагане института на
условното осъждане и намаляване на наказанието лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години.
В последната си дума подсъдимият моли за условно осъждане.
Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото и
становището на страните, и след цялостна служебна проверка на
постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 и следващите от
НПК, намери за установено следното:
При постановяване на първоинстанционната присъда са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като мотивите не са
били подписани от съдебните заседатели, а само от председателя на съдебния
състав. Обжалваната присъда е била постановена в състав от съдия и двама
съдебни заседатели, като един от съдебните заседатели е бил на различно
становище от мнението на мнозинството, а именно за прилагане на института
на условното осъждане на подсъдимия, поради което я е подписал с особено
мнение и изготвянето на мотивите е било отложено по реда на чл. 310, ал.2 от
НПК. Според НПК и трайно възприето разбиране в практиката на ВКС,
присъдата представлява логическо единство от диспозитив и мотиви. Тези
части са различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение,
което следва да бъде безпротиворечиво. Мотивите са неделима част от
присъдата и следва да съдържат общото волеизявление на целия съдебен
състав. Подписването им от всичките му членове удостоверява авторството на
това волеизявление. При наличието на особено мнение подписването на
мотивите от всички членове на съдебния състав гарантира, както
съответствие на присъдата с вътрешното убеждение на мнозинството /чл.33,
ал.4 от НПК/, така и зачитане на правото на вътрешно убеждение на
малцинството / чл.33, ал.5 НПК/. Присъдата в цялост - диспозитивът и
мотивите – трябва да бъдат подписани и от заявилия особено мнение член на
състава, като спрямо него законът поставя и допълнително изискване – да
изложи в писмена форма особеното си мнение. Констатираният недостатък не
може да се разглежда като формален пропуск, а представлява съществено
процесуално нарушение на изискването на чл. 310, ал.2 изр.2 от НПК за
подписване на мотивите от всички членове на съдебния състав при особено
мнение. Неподписването на мотивите от всички членове на състава на съда
рефлектира върху редовността на съдебния акт, като го опорочава и лишава
въззивната инстанция от възможността да разгледа и реши делото по
същество. Правилото на чл.310, ал.2 изр.2 от НПК е процесуална гаранция,
че решението по делото, включително и формирането на мнозинство,
съгласно чл.33, ал.4 НПК, е взето и станало с участието на всички членове на
съдебния състав. Ето защо липсата на подпис на мотивите към
първоинстанционната присъда на съдебните заседатели, сочи по същество на
2
липса на мотиви. В посочения смисъл са и Р-155/23.03.1992 г. на І н. о., Р-
604/18.04.2011 г. на ВКС, ІІІ н. о., Р-386/7.01.1991 г., ВК, Р-431/26.01.2015 г.
на ВКС, ІІ н.о..
Следователно, налице е основанието на чл. 335, ал.2 вр. чл. 348, ал. 3,
т.2, предл.1 НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане на първата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал.2 вр. чл. 348, ал.
3, т.2 предл. 1 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 55, постановена на 30.06.2021г. по НОХД №
482/2021г. по описа на Окръжен съд - гр.Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
Варна от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3