№ 11052
гр. С., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110167624 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/, със седалище и адрес на
управление: гр. В., /адрес/, ЕИК: *********, представлявано от Б.К., П.С. и Я.Д. срещу Л. А.
Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1519,72 лв., представляваща главница за
консумирана и незаплатена ел. енергия по Фактура № ФТ **********/********** г„
издадена за обект на потребление, заведен с абонатен № ***************, находящ се в
град С., /адрес/, представляващ стопански обект - заведение, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 17,31 лв., представляваща мораторната лихва
по посочената фактура за периода от датата следваща падежа на задължението /от 23.02.2018
г./ до 27.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. №25285/2018 г. на СРС.
Твърди се, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 25285/2018г. по описа на
Районен съд - гр. С., за сумата от 2708,47 лв., представляваща главница за консумирана и
незаплатена ел. енергия и сумата от 36,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от датата на падежа по всяка от фактурите до 27.03.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението. Сочи се, че след депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК - на 10.05.2018 г.
ответникът е заплатил част от задължението по депозирането Заявление, а именно - сумата 1
101,12 лева, начислена по фактура № **********/********** г., както и дължимата
мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 18,96 лева. На същата дата е заплатено
и задължението по фактура № *********/******** г. в размер на 87,63 лева, които суми не
са част от исковата претенция.
Претендират се сумата от 1519,72 лева - главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия и мрежови услуги съгласно фактура № ФТ **********/********** г.
представляваща част от сумата от 2708,47 лв., посочена в т.9, б. А от Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
25285/2018 г. по описа на СРС; сумата от 17,31 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 1519,72 лева за периода от падежа на фактура № ФТ **********/**********
г. до 27.03.2018г., представляваща част от сумата от 36,27 лв. мораторна лихва посочена в
т.9, б. Б от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. 25285/2018 г. по описа на СРС; ведно със законната лихва върху
1
главницата считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че между /фирма/ /правоприемник на /фирма// и Л. А. Ц., ЕГН ********** е
налице валидно облигационно правоотношение по покупко-продажба на електрическа
енергия и участие в стандартна балансираща група за процесния период- Договор за
покупко - продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група при
условията на продукт ЕНЕРГО ПРО ФИКС 1 № ПКСП - *********/*********
Поддържа се, че ищецът е регистриран на пазара на балансираща енергия като
търговец с идентификационен номер на търговски участник „TZZ 034”, осъществяващо
лицензионната си дейност „търговия с електрическа енергия”, съгласно Лицензия за
търговия с електрическа енергия № Л-199-15/27.02.2006г., изменена и допълнена с правата и
задълженията, свързани с дейността на „координатор на балансираща група”, съгласно чл.
39, ал. 5 от Закона за енергетиката по силата на Решение № И1-Л-199 от 09.07.2012г. и
Решение № ИЗ-Л-199 от 06.11.2014г. на КЕВР. рокът на Лицензия Л-199-15/27.02.2006г. е
удължен до 27.02.2026г. с Решение № И4-Л-199 от 23.07.2015г. Сочи се, че между ищеца и
„Чез разпределение България” АД съществува сключен рамков договор, с който се уреждат
отношенията между двете дружества - търговец и мрежови оператор, относно заплащането
на мрежовите услуги за клиенти, с които търговецът е договорил предоставянето на
комбинирани услуги съгласно чл. 20 от ПТЕЕ за техни обекти.
Твърди се, че Л. А. Ц., ЕГН ********** е клиент на /фирма/, с клиентски №
**********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с заведен
с абонатен № 32Z103003089508 находящ се в град С., /адрес/, представляващ стопански
обект - заведение. Съгласно чл. 4, ал. 2 на сключения договор, същият има срок 12 месеца,
но ал. 3 на същата разпоредба постановява трансформиране на същия в безсрочен при липса
на воля за прекратяването му от страните. Поради липса на изявление по чл. 4, ал. 3 от
страните по договора, същият е действащ към процесния период.
Сочи се, че размерът на претендираната главницата е определен като задължение за
електрическа енергия за периода 20.12.2017 г. - 31.01.2018 г. на стойност 1519,72 лева с ДДС
за потребена енергия в обекта на ответника по фактура № ФТ **********/********** г.,
като сумата не е заплатена. Претендира се и мораторната лихва в размер на 17,31 лева,
изчислен върху главницата по фактура № ФТ **********/********** г. за периода от датата
следваща падежа на задължението /от 23.02.2018 г./ до 27.03.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорват исковете по основание и размер.
Твърди се, че сумите са недължими, а липсват доказателства за начина на изчисляване на
количеството потребена електрическа енергия и нейното остойностяване. Прави се
възражение за погасявaне на сумите по давност.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намери от фактическа и правна страна следното:
Установява се по делото, че ищецът е търговец на електрическа енергия като му е
издадена Лицензия № Л-199-15/27.02.2006 г., от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. Ищецът е и търговски участник на пазара на балансираща енергия и
координатор на стандартна балансираща група с кодов номер 32X0011001003109,
Съгласно чл. 24 от Правилата за търговия с електрическа енергия предмет на рамковия
договор по чл. 11, т. 13 е уреждането на финансовите взаимоотношения, касаещи мрежови
услуги за крайни клиенти. Рамковият договор се сключва между оператора на
електроразпределителна мрежа или оператора на електропреносната мрежа, от една страна,
и доставчик от последна инстанция/търговец.
По делото е представен сключен рамков договор по чл.11, т. 13 и във връзка с чл. 23 от
Правилата за търговия с електрическа енергия между ищеца в качеството му на търговец с
мрежовия оператор „Чез Разпределение България’“ АД.
2
На 18.08.2016 г. между /фирма/ – продавач и Л. А. Ц.- купувач е сключен Договор за
комбинирани услуги №********* /18.08.2016г. за покупко-продажба на електрическа
енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт ЕНЕРГО-ПРО Фикс 1. По силата на същия договор продавачът
продава и доставя, а купувачът заплаща и получава количества нетна активна електрическа
енергия срещу цена в размера и при условията, уговорени в договора – 77 лева/МВтч.
Неразделна част от договора е Приложение №1- Списък на обектите за доставка на
електрическа енергия, част от който е Заведение с местонахождение: гр. С., /адрес/ с кодов
номер на точка на отчет 32Z103003089508. Уговорено е, че срокът на договора е 12 месеца,
като съгласно чл. 4, ал. 3 в случай че до 1 (един) месец преди изтичането на срока по
предходната алинея никоя от страните не уведоми другата страна, че ще счита договора за
прекратен с изтичането на срока му, то договорът се счита автоматично продължен за
неопределен срок и може да бъде прекратен от всяка от страните с 30-дневно писмено
предизвестие, отправено до другата страна.
Ето защо съдът счита, че и за процесния период страните са били обвързани от
облигационно отношение за покупко-продажба на електрическа енергия
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по
която съдът кредитира като компетентно изготвено. Вещото лице е заключило че е измерена
и отчетена консумирана електрическа енергия със средство за търговско измерване Фабр.№
**********, за периода 20.12.2017 г. – 31.01.2018 г. при тарифа /нощна/ -1733 KWh и
тарифа дневна - 6188 KWh или общо 7921 KWh при цена 77.00 лв. за МWh или 0.077 лв. за
KWh. Вещото лице е изискало информация от мрежовия оператор, видно от която
предоставената мощност за обекта е 36 кВ. Монтиран е прекъсвач 3х63А.
Електрозахранването е трифазно. Цените за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. са
съгласно решение № Ц-19 от 01.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) и са както следва:
-Достъп до разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност (за небитови
обекти) - 0,01745 лв./кВт/ден
-Пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение - 0,03098 лв./кВтч
-Достъп до електропреносната мрежа - 0,00109 лв./кВтч
-Пренос през електропреносната мрежа - 0,00815 лв./кВтч
-Задължения към обществото - 0,03725 лв./кВтч
-За мрежовите услуги разпределителното дружество не начислява акциз.
Вещото лице е посочил, че посочените задължения за мрежови услуги, акциз/начислен
вече от търговеца на електрическа енергия/ и задълженията към обществото, посочени във
фактура № **********/********** г., са математически вярно фактурирани от
координатора /фирма/.
Доказва се по делото, че за процесния период ищецът е доставил електрическа енергия
3
за имота и тя е потребена от ответника. Фактурираната ел.енергия е правилно остойностена
с единични цени по решение на КЕВР. При тези факти и като кредитира изцяло
експертизата, СРС намира, че за процесния период е била доставена от ищеца ел.енергия за
сумата от 2708,47 лв., като с оглед настъпилото плащане между издаването на заповед за
изпълнение и завеждането на иска по чл. 422 ГПК се дължи сумата от 1519,72 лв.
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на електроснабдителни дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 20.04.2018 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 20.04.2015 г. Доколкото
процесните вземания са за период от 20.12.2017 г. – 31.01.2018 г., чиято изискуемост
настъпва на 22.02.2018 г. няма погасени по давност вземания.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 23.02.2018 г. до 27.03.2018 г. в
размер на 17.31 лева, изчислен от съда с данъчен калкулатор на НАП по реда на чл. 162
ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на /фирма/ се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 1309.45 лв., в т.ч. държавна такса,
депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение
Дължими са разноските, сторени от ищцовото дружество в производството по ч.гр.д.
№ 25285/ 2018 год., в размер на 104.89 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/
дължи на /фирма/, със седалище и адрес на управление: гр. В., /адрес/, ЕИК: *********,
представлявано от Б.К., П.С. и Я.Д. сумата в размер на 1519,72 лв., представляваща част
от главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по Фактура № ФТ
4
**********/********** г. издадена за обект на потребление, заведен с абонатен №
***************, находящ се в град С., /адрес/, представляващ стопански обект - заведение,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 17,31 лв.,
представляваща мораторната лихва по посочената фактура за периода от датата следваща
падежа на задължението /от 23.02.2018 г./ до 27.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №25285/2018 г. на СРС.
ОСЪЖДА Л. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК: *********
деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 25285/ 2018 г. на СРС в размер на
104.89 лв., както и за настоящото производство, в размер на 1309.45 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5