Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора Георгиева
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 14715/2018
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 251, ал. 5 ГПК.
С Решение №
393231 от 24.04.2018 г., постановено по гр. дело № 56707/2012 г., по описа на
СРС, 124 състав, по реда на чл. 251 ГПК е оставена без уважение молба вх.
№5100374 от 28.06.2017 г., подадена от А.А.У. с ЕГН ********** и А.А.У. с ЕГН **********,
за тълкуване на Решение № I-124-109 от 05.08.2014 г. по гр.д. № 56707/2012 г.,
на СРС, 124 състав, както и искането, обективирано в същата молба за спиране на
изп. д. № 20178510401332 на ЧСИ рег. №851, при КЧСИ.
Срещу
постановеното решение е подадена по реда на чл. 251, ал. 5 ГПК, въззивна жалба
от А.А.У. с ЕГН ********** и А.А.У. с ЕГН ********** с оплаквания за неговата недопустимост.
Излагат се съображения, че с молба вх. № 5100374 от 28.06.2017 г., по описа на
СРС е поискано тълкуване на Решение № 6104 от 25.08.2015 г. по гр.д. №
20457/2014 г. по описа на СГС, IV - Г състав, във връзка с разноските, присъдени
с Решение № 1-124-109 от 05.08.2014 г. по гр.д. № 56707/2012 г., по описа на СРС,
124 състав. Предвид разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от ГПК, сочат, че
компетентен да тълкува решението на СГС е единствено този съд, поради което
произнасянето на СРС по молбата е достатъчно основание за отмяна на обжалваното
решение като недопустимо.
При условията
на евентуалност, въззивниците оспорват констатацията на съда, че производството
по чл. 251 от ГПК е образувано по молба, с която се иска тълкуване на
постановеното по делото решение относно режима на лични отношения с децата,
доколкото в случая предмет на делото са претендирани обезщетения по чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./. Излагат оплаквания, че в постановеното решение липсват
мотиви и същото е напълно необосновано. Поддържат основателност на подадената
молба за тълкуване на решението на СГС в частта за размера на разноските,
присъдени в полза на ответника пред първата инстанция. Молят обжалваното
решение да бъде отменено, като настоящата инстанция извършите тълкуване на
основание чл. 251, ал. 1 от ГПК на Решение № 6104 от 25.08.2015 г. по гр.д. №
20457/2014 г. по описа на СГС, IV-Г състав във връзка с разноските, присъдени с
Решение № 1-124-109 от 05.08.2014 г. по гр.д. № 56707/2012 г. по описа на СРС,
124 състав, и отговор на въпроса дали А.А.У., ЕГН ********** дължи разноски на З.
„Б.И.“ АД, както и да бъде определен техния размер.
Въззиваемият З.
„Б.И.“ АД в законоустановения срок не е подал отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса
за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Решението е валидно, а по
неговата допустимост настоящият състав намира следното:
С молба вх. №5100374 от
28.06.2017 г., депозирана пред СРС (лист 164-166), ищците А.А.У. с ЕГН **********
и А.А.У. с ЕГН ********** са поискали от СГС, IV-Г състав, да извърши на основание
чл. 251, ал. 1 ГПК тълкуване на Решение № 6104 от 25.08.2015 г., по гр.д. №
20457/2014 г. по описа на СГС, IV-Г състав по повод на разноските, които са
присъдени с първоинстанционното Решение № I-124-109 от 05.08.2014 г. по гр.д. №
56707/2012 г., на СРС, 124 състав, като е поискано и спиране на изпълнителното
производство по изп. д. № 20178510401332 на ЧСИ рег. №851, при КЧСИ. Като
аргумент за исканото тълкуване молителите са изтъкнали обстоятелството, че с
въззивното решение на СГС е отменено решението на СРС, и на ищците са присъдени
допълнително суми за неимуществени вреди, но въпреки това СГС не е постановил
намаляване на присъдените в полза на ответното застрахователно дружество
разноски за първоинстанционното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 251,
ал. 1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. В случая, неправилно, в
нарушение на диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът в обжалваното
решение от 24.04.2018 г. е приел, че е бил сезиран с искане за тълкуване на
постановеното от него Решение № I-124-109 от 05.08.2014 г. по гр.д. №
56707/2012 г., на СРС, 124 състав. Подобно искане ищците не са формулирани в
молбата за тълкуване. Както бе изложено по-горе, молбата за тълкуване е
адресирана до СГС, IV-Г състав, с
искане именно този съд да извърши тълкуване на постановеното от него Решение №
6104 от 25.08.2015 г., по гр.д. № 20457/2014 г.
Като е разгледал молбата, и се е
произнесъл по искане, по което не е бил сезиран , СРС се е постановил недопустим
съдебен акт, поради което обжалваното решение № 393231 от 24.04.2018 г. следва
да бъде обезсилено.
С
оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 393231 от 24.04.2018 г., постановено по гр. дело №
56707/2012 г., по описа на СРС, 124 състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, функционално
компетентен да се произнесе по подадената от ищците молба с вх. №5100374 от
28.06.2017 г., по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: