Решение по дело №481/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 175
Дата: 16 април 2021 г.
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20214430200481
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Плевен , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430200481 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №1105У от 26.06.2019г. на
*** 1-во РУ-Плевен към ОДМВР-Плевен, с което на З. Ц. И. с ЕГН
********** от гр. Плевен на осн. чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено
административно наказание – глоба в размер на 30,00 (тридесет) лева за това,
че на ***г. около 13:35ч. в гр. Плевен, *** заявила, че е изгубила лична карта
№***, издадена на 28.06.2010 година – нарушение по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД.
Недоволна от така наложеното административно наказание е останала
жалбоподателката, която е подала жалба до Районен съд Плевен, с която
моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление
№ 1105У от 26.06.2019г. на *** 1-во РУ-Плевен към ОДМВР-Плевен. В
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично. Твърди, че документът
за самоличност и е бил откраднат, но по указание, дадено и от служител в 1-
во РУ-Плевен към ОДна МВР-Плевен заявила, че е загубен. Твърди също
така, че е пенсионер и получава месечна пенсия в размер на 300,00 лева,
поради което наложената и глоба значително затруднява задоволяването на
основните и потребности. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление №1105У от
26.06.2019г. на *** 1-во РУ-Плевен към ОДМВР-Плевен.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
1
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало на ***г. със
съставяне на Акт №1105У за установяване на административно нарушение
против З. Ц. И. за това, че на същата дата около 13:35ч. в гр. Плевен, ***
заявила, че е изгубила лична карта №***, издедена на 28.06.2010 година. Като
нарушена била посочена разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД.
Описаната в АУАН фактическа обстановка изцяло е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на З. Ц. И. с ЕГН
********** от гр. Плевен на осн. чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено
административно наказание – глоба в размер на 30,00 (тридесет) лева.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и показанията на
актосъставителя Д.П. Ц. и свидетеля В. П. Ц., които съдът приема като
логични и взаимно допълващи се. От същите се установява, че АУАН е
съставен от актосъставителя Ц. в присъствието на свидетеля Ц. против
жалбоподателката З.И., в нейно присъствие въз основа на направено от
последната заявление за изгубен документ за самоличност. В този смисъл са
и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства, а именно: наказателно постановление №
1105у/26.06.2019 г., акт за установяване на административни нарушение №
1105у/*** година. Съдът обсъди дадените от жалбоподателката обяснения,
като съобрази, че същите освен доказателствено средство са и средство за
защита и след като ги съпостави с останалия събран по делото доказателствен
материал намери, че следва да бъдат приети с доверие като логични и
непротиворечиви в частта, в която твърди, че е пенсионер и получава месечна
пенсия в размер на 300,00 лева. В останалата част досежно твърдението, че на
*** година е посетила сградата на 1-во РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен и е
заявила, че личната и карта е открадната, но по указание на неустановено по
делото лице – служител на посоченото управляние е вписала, че я е загубила
съдът намира, че обясненията и са изолирани и неубедителни, поради което
не следва да бъдат кредитирани с доверие и поради това не може и да се
приеме, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не съответсва на
действителната такава.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателката
З. Ц. И. формално е осъществила състава на административното нарушение
2
по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД. Съгласно цитираната правна норма "Гражданите,
притежателите на български лични документи, са длъжни да ги пазят от
повреждане, унищожаване или загубване".
Съдът намира, че в настоящата хипотеза са налице законовите
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която
предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения,
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Тези обстоятелства са
изяснени едва в хода на проведеното съдебно следствие. По делото не са
налице доказателства, сочещи за наличието и на други нарушения допуснати
от жалбоподателката по Закона за българските лични документи. Установява
се, че същата е на възраст 68 навършени години /към датата на нарушението/,
разполага с нисък по размер месечен доход, а именно пенсия в размер на
300,00 лева, поради което съдът намира, че независимо от формалното
наличие на елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 7, ал.1
от ЗБЛД, то същото се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид и
поради това се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид
изложеното, след като са били налице основанията за приложение на
правната норма, отразена в чл. 28 от ЗАНН, а административно-наказващият
орган не е приложил същата, то обжалваното наказателно постановление се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 1105У от 26.06.2019г. на *** 1-во РУ-Плевен към ОДМВР-Плевен, с което
на З. Ц. И. с ЕГН ********** от гр. Плевен на осн. чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е
наложено административно наказание – глоба в размер на 30,00 (тридесет)
лева за това, че на ***г. около 13:35ч. в гр. Плевен, *** заявила, че е изгубила
лична карта №***, издадена на 28.06.2010 година – нарушение по чл. 7, ал.1
от ЗБЛД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3

Съдържание на мотивите

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №1105У от 26.06.2019г. на
*** 1-во РУ-Плевен към ОДМВР-Плевен, с което на ЗОЯ
Ц.А И. с ЕГН ********** от гр. Плевен на осн. чл. 81,
ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание – глоба в размер на
30,00 (тридесет) лева за това, че на ***г. около 13:35ч. в гр. Плевен,
*** заявила, че е изгубила лична карта №***,
издадена на 28.06.2010 година – нарушение по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД.
Недоволна от така наложеното административно наказание е останала
жалбоподателката, която е подала жалба до Районен съд Плевен, с която
моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление
№ 1105У от 26.06.2019г. на *** 1-во РУ-Плевен към ОДМВР-Плевен.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично. Твърди, че
документът за самоличност и е бил откраднат, но по указание, дадено и от
служител в 1-во РУ-Плевен към ОДна МВР-Плевен заявила, че е загубен.
Твърди също така, че е пенсионер и получава месечна пенсия в размер на
300,00 лева, поради което наложената и глоба значително затруднява
задоволяването на основните и потребности. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление №1105У от 26.06.2019г. на *** 1-во РУ-Плевен към
ОДМВР-Плевен.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
1
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало на
***г. със съставяне на Акт №1105У за установяване на
административно нарушение против З. Ц. И. за това, че на
същата дата около 13:35ч. в гр. Плевен, *** заявила, че е
изгубила лична карта №***, издедена на 28.06.2010 година. Като
нарушена била посочена разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД.
Описаната в АУАН фактическа обстановка изцяло е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на З.Ц.
И. с ЕГН ********** от гр. Плевен на осн. чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е
наложено административно наказание – глоба в размер на 30,00 (тридесет)
лева.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и показанията на
актосъставителя Д.П. Ц. и свидетеля В.П.
Ц., които съдът приема като логични и взаимно допълващи се. От
същите се установява, че АУАН е съставен от актосъставителя Ц. в
присъствието на свидетеля Ц. против жалбоподателката З.И., в
нейно присъствие въз основа на направено от последната заявление за
изгубен документ за самоличност. В този смисъл са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: наказателно постановление № 1105у/26.06.2019 г.,
1
акт за установяване на административни нарушение № 1105у/***
година. Съдът обсъди дадените от жалбоподателката обяснения, като
съобрази, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита
и след като ги съпостави с останалия събран по делото доказателствен
материал намери, че следва да бъдат приети с доверие като логични и
непротиворечиви в частта, в която твърди, че е пенсионер и получава месечна
пенсия в размер на 300,00 лева. В останалата част досежно твърдението, че на
*** година е посетила сградата на 1-во РУ-Плевен при ОД на МВР-
Плевен и е заявила, че личната и карта е открадната, но по указание на
неустановено по делото лице – служител на посоченото управляние е
вписала, че я е загубила съдът намира, че обясненията и са изолирани и
неубедителни, поради което не следва да бъдат кредитирани с доверие и
поради това не може и да се приеме, че описаната в АУАН и в НП фактическа
2
обстановка не съответсва на действителната такава.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателката
З. Ц. И. формално е осъществила състава на
административното нарушение по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД. Съгласно цитираната
правна норма "Гражданите, притежателите на български лични документи, са
длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване".
С ъдът намира, че в настоящата хипотеза са налице законовите
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която
предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения,
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Тези обстоятелства са
изяснени едва в хода на проведеното съдебно следствие. По делото не са
налице доказателства, сочещи за наличието и на други нарушения допуснати
от жалбоподателката по Закона за българските лични документи . Установява
се, че същата е на възраст 68 навършени години /към датата на нарушението/,
разполага с нисък по размер месечен доход, а именно пенсия в размер на
300,00 лева, поради което съдът намира, че независимо от формалното
наличие на елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 7, ал.1
от ЗБЛД, то същото се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид и
поради това се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН . Предвид
изложеното, след като са били налице основанията за приложение на
правната норма, отразена в чл. 28 от ЗАНН, а административно-наказващият
орган не е приложил същата, то обжалваното наказателно постановление се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
2