Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в
открито съдебно заседание на 17.06.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гр.д.№1744 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от М.Б.М., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ***, настоящ адрес *** против Р.Ц.В., род. *** ***, в която се твърди следното : молителката работи в ***ЕООД и нон-стоп "***". Има Б.Е.Б., ЕГН **********, ненавършила пълнолетие, която преди около две години се запознала с ответника. От съвместното си съжителство с него се родило детето им М.Р.В., род. на ***г. Молителката твърди, че ответникът живеел на семейни начела с дъщеря й в жилището й, находящо се в ***. Била наясно с тяхната връзка, не изразявала несъгласие. Твърди, че ответникът употребява наркотични вещества и е задържан неколкократно от органите на реда. Посягал физически на дъщеря й, обиждал я.
В средата на м.декември 2018г. възникнал битов конфликт между двамата, при който ответникът ударил шамар на дъщеря й и я оскубал за косата. Двамата се разделили на 05.02.2019г., когато ответникът се изнесъл от дома на молителката.
След раздялата ответникът започнал да звъни на дъщерята на молителката и да иска да види детето си, но получавал отказ - поради опасения, че може да е в неадекватно състояние заради наркотиците. Впоследствие той започнал да я заплашва по телефона, като се обаждал от различни номера. Заплашвал я, ***. Подадена е жалба във вр. с това в Районна прокуратура гр.Плевен с вх.№862/ 26.02.2019г. и е налице полицейско предупреждение на 18.03.2019г.
Молителката заявява, че се страхува от това, че ответникът може да посегне физически на дъщеря й и да отвлече внучката й.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което,вкл. и на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН, да приложи мерки срещу Р.Ц.В., както следва:
1. На основание чл.18, ал.1, във вр. с чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно насилие, да бъде задължен извършителят Р.Ц.В. да се въздържа от извършване на психическо и физическо насилие спрямо дъщерята на молителката Б.Е.Б..
2. На основание чл.18, ал.1, във вр. с чл.5, ал.1, т. 3 - да се забрани на извършителя да приближава молителката и дъщеря й на адрес: ***и *** както и да не доближава, местата им за социални контакти и отдих.
3. На основание чл.18, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1, т.4 от Закона за защита от домашно насилие, да се определи местоживеене на детето М.Р.В. при молителката - М.Б.М. на адрес: ***.
В о.с.з. се явяват М.М. и Б.Б., като подържат молбата.
В о.с.з. ответникът се явява и по
същество не ангажира конкретно становище.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, становището на страните и характера на производството намира, че искането
за защита на молителката по реда на този закон се явява основателно.
Установява се, че действително
ответникът е баща на малолетното дете М., както и че е живял на съпружески
начала с Б.Б. в дома на нейната майка М.М. до началото на м. февруари 2019год.,
когато сам напуснал жилището. В това производство, което е специфично
предвид неговия характер и подлежащите
на изследвани и относими по делото факти и
обстоятелства, се установява, че действително на 25.02.2019год. ответникът се обадил по телефона на Б.Б. и я
заплашил с физическа саморазправа, както и
отправил закана, че ***. В тази връзка ответникът заявява, че наистина казал
тези неща, но не бил заплашвал Б.Б. да я „размазва“ , ако я види по улиците и
че просто искал да има възможност да си вижда детето. Същевременно и видно от позицията
на самата Б.Б. е, че същата е в известна степен непоследователна в твърденията
си за това дали действително на посочената дата ответникът е осъществил
действия и е направил изявления, които осъществяват фактическия състав на
домашното насилие. От една страна Б.Б.
твърди, че това било моментно състояние на нещата и е склонна делото да се прекрати, а от друга - че действително изпитала страх от
това, че ответникът ще осъществи
заканите си. Същевременно майката М.М. /изслушана с оглед качеството й на
родител на ненавършилата пълнолетие Б.Б./ заявява, че и преди това отношенията
между дъщеря й и ответника били
обтегнати; че имало скандали между тя и че ответникът посягал физически на
дъщеря й, дори и в присъствието на невръстното дете М.. В хода на делото съдът
даде възможност на страните за постигане на спогодба по делото но в крайна
сметка становището и на двете молителки е, че се нуждаят от закрила - Б.Б. и М.В.. От
своя страна ответникът не отрича, че е удрял Б.Б./макар и през друг период от време/ и макар да
заявява, че не е имал намерение
действията му и думите му да бъдат
възприети по този начин, то в случая на 25.02.2019год. е осъществил акт на
домашно насилие спрямо Б.Б.. По делото е
приложена и жалба от Б.,*** на 26.02.2019год., във вр. със случая.
При това положение съдът приема, че
следва да определи като мерки за защита тези по чл.5 ал.1 т.1 и т.4 от ЗЗДН.
Първоначално посочените мерки във
временната заповед по чл.5 ал.1 т.3 от
ЗЗДН съдът приема, че следва да отпаднат. Мотивите за това са свързани с обстоятелството,
че няма нито доказателства, нито твърдения
ответникът да е проявил пряка
агресия спрямо малолетното дете, респ.
не е търсил и не е приближавал Б.Б., а само е разговарял с нея по телефон.
Същевременно по делото липсват данни за такова поведение на ответника, което да
обосновава и занапред постановяването на тези мерки /по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН/.
Същият е баща на малолетното дете М. и видно от изявлението му в о.с.з. е, че
желае да има контакт с детето си. Същевременно и видно от изложението на М.М. в
о.с.з. е, че тя засяга липсата на отношение при ответника спрямо нуждите на
детето – от издръжка; за задоволяване на
ежедневните нужди на детето от храна, облекло, памперси и т.н. Това на свой ред
мотивира съда да отбележи, че в случая
молителката М. навежда доводи относно поведение, отношение и качества на
ответника, които са напълно неотносими към предмета на делото, с който
съдът е сезиран /и което беше разяснено на страните нееднократно в о.с.з./.
Това дали ответникът дава средства за издръжка на детето или не е въпрос, който би подлежал на изследване в рамките на друг
исков процес - по реда на чл.143 и сл.
от СК , респ. в производство по чл.127 ал.2 от СК и т.н. Такова поведение обаче не осъществява фактическия състав на
домашно насилие по смисъла на закона.
При този изход на процеса и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлРС Държавна такса в размер 30лв.
На основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на
извършителя на домашното насилие следва да се наложи глоба в размер 200лв.,
която е в минималния, визиран в закона.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното
насилие по отношение
Б.Е.Б., ЕГН ********** и М.Р.В., ЕГН **********, и двете с настоящ адрес: ***,
както следва :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.1
от ЗЗДН Р.Ц.В., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с посочен адрес за
връчване на книжа и съобщения в о.с.з: ***ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Б.Е.Б., ЕГН ********** и М.Р.В., ЕГН **********, и двете
с настоящ адрес:***.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5 ал.1 т.4
от Закона за защита от домашно насилие временно местоживеенето на малолетното
дете М.Р.В. при пострадалия родител Б.Е.Б., ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
за срок от 12/дванадесет/ месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се
изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.
СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за
изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1, 2 и
3.
СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН
Р.Ц.В., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с посочен адрес за връчване на книжа и съобщения в о.с.з:
***ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса в размер 30лв., а на основание чл.5 ал.3
от ЗЗДН го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ глоба в полза на държавата в размер 200лв.
ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.16 ал.3
от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на
молителката и на ответника по молбата, препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
7-мо дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :