Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр.Перник,
18.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на първи февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Наташа Динева, разгледа гражданско дело № 5795 по описа за 2018 г. и
взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.
99 от ЗЗД.
Искова молба е предявена от “Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Шандор Петьофи № 10, п. к. 1606, представлявано от управителя Радослав
Велчев против М.А.Н., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че между ответника и
“4финанс” ЕООД, опериращо на пазара под търговска марка “Вивус”, на 17.07.2015
г. е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № **********.
Сочи, че при сключването му са спазени всички изисквания на закона. Твърди, че
в изпълнение на същия, кредитодателят е предоставил на ответника сумата от 300
лв. за срок от тридесет дни, с падеж за връщането и – 16.08.2015 г. Ответникът
не е погасил заетата му сума в уговорения срок, затова считано от 17.08.2015 г.
заемодателят е започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез
надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10.01% към договорния
лихвен процент – в конкретния случай – 0% върху неизплатената сума върху период
на просрочието. За забавата на ответника са изпратени три броя напомнителни
писма, които съгласно договора се таксуват по 10 лв. на всяко. По силата на
договор за прехвърляне на вземания, сключен между “4финанс” ЕООД и ищеца на
01.02.2018 г., последният твърди, че е придобил процесното вземане.
Искането към съда е да осъди
ответника да заплати на ищеца, в качеството му на цесионер по договор за
прехвърляне на вземане № BGF
– 2018 – 005/01.02.2018 г., сключен с “4финанс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от
300 лв., заета по договор за кредит № **********, сключен с “4финанс” ЕООД на
17.07.2015 г., ведно с наказателна лихва в размер на 75.07 лв., за периода
17.08.2015 г. – 31.01.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 20.08.2018 г. до окончателното плащане. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на
ответника на 05.11.2018 г., с указание, да подаде писмен отговор в едномесечен
срок, подробни указания за задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му. Ответникът в указания 1-месечен срок
не е подал писмен отговор. На 28.12.2018 г. на ответника е връчено определение
по чл. 140 ГПК с указание в едноседмичен срок да изложи становище във връзка с
изготвения проект за доклад по делото и дадените указания и да предприеме
съответните процесуални действия. Ответникът или негов представител не се е
явил в проведеното на 01.02.2019 г. съдебно заседание и не е направил искане
делото да се гледа в негово отсъствие.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца не се явява и не изпраща представител. В нарочна молба постъпила преди
съдебно заседание е поискал да се приложи чл. 238, ал. 1 ГПК и бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът, след като прецени събраните
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните и с оглед
разпоредбите на чл. 238 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Налице са основанията по чл. 238, ал. 1 ГПК - ответникът не се е
явил в първото заседание по делото, не е представил в срок отговор на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК - на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в
ИМ обстоятелства и представените към нея доказателства.
Следва да бъде установено и че ответната страна дължи законна
лихва върху неизплатената и непогасена по давност сума за главницата, след
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, тъй като
това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК и е поискано от
ищеца.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за исковото производство в размер на 50лв.
– държавна такса, както и 360лв. адвокатско възнаграждение, които предвид
изхода на спора следва да му се присъдят изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД М.А.Н., с ЕГН **********
и адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, в качеството му на цесионер по
договор за прехвърляне на вземане № BGF – 2018 – 005/01.02.2018 г., сключен
с “4финанс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 300 лв., главница по договор за
кредит № **********, сключен от ответницата М.А.Н. с “4финанс” ЕООД на 17.07.2015 г., ведно с
наказателна лихва в размер на 75.07 лв., изтекла за периода 17.08.2015 г. –
31.01.2018 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 20.08.2018 г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 410лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Копие от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 240 ГПК.
СЪДИЯ: