РЕШЕНИЕ
№766/01.12.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова.......……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №672 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба от Х.Ю.Д. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №Ц1012-26-249-1 от 17.07.2020г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00772965/23.06.2020г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е немотивирано и незаконосъобразно. Сочи се, че правилно административният орган установил периодите, през които оспорващата била валидно регистрирана като самоосигуряващо се лице, но незаконосъобразно кредитирал критерии, които не удостоверявали правнозначими факти относно реалното съществуване на дейността, за която се дължали осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Счита се, че подаването на декларация от самоосигуряващите се по реда на чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, по своята същност било равнозначно на регистриране на трудов договор по чл.61-63 от Кодекса на труда. Смята се, че кредитираните задължителни предписания за заличаване на данни били недопустими, понеже данните по чл.5, ал.4 от КСО били резултат от регистрацията като земеделски производител на лицето, а не правопораждащ или правопроменящ юридически факт. Заличаването на данните по декларация образец №1 „данни за осигурено лице“, относно самоосигуряващото се лице Х.Д. за периода 04.09.2019г. – 30.04.2020г., но без да била заличена подадената декларация ОКД-5 и да се заличи удостоверение приложение №9 към болнични листове, било недопустимо, като по своята същност това означавало заличаване на изпълнено законово задължение за внасяне на осигурителна вноска и регистриране на законово регламентирана дейност. Твърди се, че „кредитираните“ предписания превишават пределите на компетентност на длъжностните лице и били противоконституционни. Счита се, че разпоредбите на Наредба №3/29.01.199г. на министъра на МЗХ кореспондират единствено с НООСЛБГРЧМЛ, но не и с другите цитирани законови и подзаконови нормативни актове. С решението било кредитирано установяване на отрицателни факти по административен ред.
По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на оспорващата, който навежда доводи за нищожност на предписанието, поради некомпетентност на контролния орган на ТП на НОИ - Хасково и на потвърждаващото го решение, както и за незаконосъобразност на решението. Излага съображения за осъществена от органа принуда с издаването на предписанието. С него се предписвало заличаване на лична информация против волята на лицето. В този смисъл бил налице състав на престъпление по чл.143 от НК. Наред с изложеното се изтъква, че на 21.05.2020г. жалбоподателката имала последващо допълване на регистрацията като земеделски стопанин, като регистрирала и земеделска земя, която обработвала, за което имала подадена декларация. Това от своя страна било индиция, че поставените изисквания за предходния осигурителен стаж от септември до април, били вид дискриминация спрямо дейността, която извършвали земеделските стопани, тъй като нямало никаква възможност контролните органи на НОИ да проверят дали регистриран земеделски стопанин, обработващ земеделска земя, реално реализирал доходи, отглеждал продукция и имал реално качеството на самоосигуряващо се лице на това основание.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – гр.Хасково, в писмена зашита и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, релевира доводи за законосъобразност на оспореното решение. Отбелязва, че действително жалбоподателката имала подадена регистрация във фонд „Земеделие“, където заявила и обработка на земеделска земя, но това било за периода от 21.05.2020г., който бил извън процесния . Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представени по делото доказателства – Удостоверения (приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1от НПОПДОО) от Х.Ю.Д. до Директора на ТП на НОИ – Хасково, относно правото за изплащане на парично обезщетение, се установява, че жалбоподателката е ползвала отпуск поради временна неработоспособност както следва: по болничен лист (БЛ) № Е20198753727, издаден на 03.04.2020г. за периода от 06.03.2020г. до 19.04.2020г.; по БЛ № Е20201186602, издаден на 09.04.2020г. – за периода от 06.04.2020г. до 17.05.2020г.
Във връзка с определяне на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност от фондовете на ДОО, на 13.04.2020г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково, в писмо изх.№Ц9101-26-367/13.04.2020г., адресирано до Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково посочил, че от извършена проверка в програма „Лакорда“ се установило, че Х.Ю.Д. била регистрирана като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици в гр.Хасково, и помолил да бъде предоставена информация от базата данни на системата на БАБХ за идентификация и регистрация на животни, от които да било видно дали животновъдният обект, в който се отглеждали животни бил с цел добив на суровини и храни за лична консумация - тип лично стопанство, или с цел предлагане на пазара - тип ферма, регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност.
В писмо изх.№ I - 908/27.04.2020г., в отговор на запитването на Директора на ТП на НОИ – Хасково, Директорът на ОДБХ – Хасково посочил, че лицето Х.Ю.Д. няма вписан/регистриран животновъден обект на територията на ОДБХ – Хасково, а имала такъв на територията на ОДБХ – Кърджали, от където следвало да се получи информация по компетентност.
Предвид горното, до Директора на ОДБХ – Кърджали е било изпратено писмо изх.№Ц9101-26-474/30.04.2020г.
С писмо вх.№Ц9101-26-474-1/02.06.2020г. от Директора на ОДБХ – Кърджали е предоставена информация, че към 01.06.2020г. лицето Х.Ю.Д. има регистриран животновъден обект, тип „лично стопанство“ в Интегрираната информационна система ВетИС на БАБХ. Към писмото са приложени заверени копия на Регистър на обекти с епизоотично значение (извадка) и на Удостоверение за регистрация на животновъден обект № ЗЖ-57/17.01.2020г.
На 04.06.2020г. в ТП на НОИ – Хасково е заведен Сигнал №Ц-1043-26-130 от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Хасково до Началник отдел „КПК“ в ТП на НОИ - Хасково, в който е посочено, че в ТП на НОИ – Хасково за лицето Х.Ю.Д., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице - земеделски производител, били представени Приложения №9 към болнични листове за периода от 06.03.2020г. до 17.05.2020г., като от направена справка №22А – „Данни от регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица“, се установило, че същата обявила започване на дейност в качеството си на земеделски производител, считано от 04.09.2019г. От направена справка в програма „Лакорда“ се установило също, че Д. била регистрирана като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици. Отбелязано е, че според представената от ОДБХ – Кърджали информация лицето имало вписан животновъден обект, тип „лично стопанство“. Предвид изложеното, в сигнала е обективирана молба за извършване на проверка на самоосигуряващото се лице Х.Ю.Д. и установяване дали същата е упражнявала трудова дейност в качеството си на земеделски производител и дали отговаря на условията на чл.10, чл.48а от КСО, за да има право на парично обезщетение.
На 23.06.2020г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от органите на НОИ, на Х.Ю.Д. е дадено Задължително предписание (ЗД) №ЗД-1-26-00772965/23.06.2020г. от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, което предписва, че осигурителят Х.Ю.Д. следва да подаде в ТД на НАП - Пловдив, офис – Хасково, Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице Х.Ю.Д., съдържащи заличаващи данни за периода от 04.09.2019г. до 30.04.2020г. - като посочи в т.12 /вид осигурен/ - код 13“.
В мотивите на ЗД е посочено, че от направен справка в регистър „Лакорда“ било установено, че съгласно Закона за регистър Булстат Х.Ю.Д. била вписана с правна форма „самоосигуряващо се лице“ с постоянен адрес *** пласт и с място на извършване на дейността гр.Х., бул.“Г. С. Р.“ , с КИД 2008 – отглеждане на домашни птици, с управляващ Х.Ю.Д., с посочен ЕГН. От справка в „Регистър на земеделските стопани“ на МЗХ, се установило, че Д. има регистрация като земеделски стопанин, съгласно Наредба №3/21.01.1999г. за създаване и поддържане на регистъра за земеделски стопани, извършена на 04.09.2019г. като е пререгистрирана на 20.01.2020г. В предписанието е отбелязано посоченото в писмо изх.№Ц9101-26-474-1/02.06.2020г. на Директора на ОДБХ – Кърджали, като е записано, че от приложените по административната преписка било видно, че лицето имало регистриран животновъден обект, тип „лично стопанство“, а от получен отговор от БАБХ било очевидно, че Х.Ю.Д. не произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което същата не отговаряла на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин. За да отговаряла на дефиницията, трябвало да изпълни и двете условия – да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да била регистрирана по съответния ред. Предвид изложеното Х.Ю.Д., нямала основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 и направената регистрация по реда на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски, били неоснователни и не пораждали права по КСО за лицето. В ЗП е пояснено, че Х.Ю.Д. към датата на настъпване на риска „бременност“ – 06.03.2020г., не била осигурено лице по КСО, тъй като не отговаряла на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин. На основание гореизложеното, подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за социално осигуряване на лицето, за периода 04.09.2019г. до 30.04.2020г., следвало да бъдат заличени в срок от 14 дни от получаване на предписанието.
Задължително предписание №ЗД-1-26-00772965/23.06.2020г. е връчено на адресата си, на 06.07.2020г., лично, срещу подпис.
На 07.07.2020г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково от Х.Ю.Д. е била подадена жалба против ЗД, в която са изложени доводи за незаконосъобразност на предписанието.
С оспореното пред съда Решение №Ц1012-26-249-1/17.07.2020г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата на Х.Ю.Д. против ЗД №ЗД-1-26-00772965/23.06.2020г. на контролен орган на ТП на НПИ – Хасково. В решението, след анализ на приложимата според административния орган нормативна уредба, е направен извод, че Х.Ю.Д. имала регистрация като земеделски стопанин по смисъла и реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделските стопани на 21.02.2020г., но същевременно за да била осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“, било необходимо да бъдат изпълнени и следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, регистрирана по съответния ред; да е подала декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от която да е декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. От приложените по преписката доказателства било видно, че Х.Д. има вписан/регистриран животновъден обект, тип „лично стопанство“, съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №3 от 29.01.1999г., но същият не бил от типа ферма, което от своя страна доказвало, че последната не попадала в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като нямала право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството, поради което не подлежала на осигуряване.
По делото са налични справки за направени вноски за фонд ДОО по период на осигурителните вноски от януари 2019г. до декември 2019г. , съотв. от януари 2020 до август 2020 г. Видно от същите , жалбоподателката е платила вноски по фонд ДОО за месеците от 09. 2019 до 03. 2020 г. Представени са също към административната преписка : 22А – деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица; Справка "Данни от Регистър на осигурените лица" за период януари 2020 г. – декември 2020 г.; Справка "Данни от Регистър на осигурените лица" за период януари 2019 г. – декември 2019 г. и др.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл. 117, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. От компетентен орган по смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и потвърдените с решението задължителни предписания.
Неоснователно е оплакването за нищожност на решението като потвърждаващо нищожни задължителни предписания. Доводът, че същите са нищожни, поради това, че с тях жалбоподателката против волята й се принуждава да подаде декларация за неизгодни за себе си факти и обстоятелства, респ. че тази принуда осъществява състав на престъпно деяние, не може да бъде споделен. По дефиниция всеки административен акт е властническо волеизявление. В случаите, когато то засяга неблагоприятно правната сфера на адресата си, винаги е налице елемент на принуда, но разбирана в смисъл на дължимо поведение, съобразно разпореденото с акта и на плоскостта на неравнопоставеност между страните по административното правоотношение. В тази връзка няма как да се приеме, че с издаването на процесните задължителни предписания, контролният орган, действайки в изпълнение на законово предоставени му правомощия, осъществява престъпление, нито може да се приеме, че като е потвърдил същите, решаващият орган е издал нищожен административен акт.
Обжалваното решение е обективирано в изискуемата писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването му и е подписано от издателя си.
Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е съответно и на материалния закон.
Спорният въпрос в случая се свежда до това дали жалбоподателката попада в кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и в тази връзка подлежи ли на осигуряване.
По смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
По силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители като съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Анализът на горецитираните разпоредби сочи, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред.
В случая се установява от събраните по делото доказателства и не е спорно, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на НАРЕДБА № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани като дейността, за която е регистрирана е отглеждане на домашни птици. Не е спорно също, че от жалбоподателката е подадена декл. Обр. 1 като самоосигуряващо се лице и за процесния период са внасяни осигурителни вноски. Регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/29.01.1999 г., респ. по реда на ЗПЗП обаче, не е достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо че за лицето са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски.
За целите на осигуряването законодателят в § 1, ал., 1, т. 5 от ДР на КСО е въвел изискването произвежданата продукция (растителна и/или животинска) да е предназначена за продажба, за което земеделският стопанин да има съответната регистрация.
В случая жалбоподателката твърди, респ. от ответника не се оспорва, че отглежда домашни птици - 20 бр., както и че извършва продажби на яйца и живи птици т. е. произвежданата продукция е предназначена за продажба. Във връзка с последното обстоятелство, приложение следва да намери Закона за животновъдството (ЗЖ), който в чл. 13, ал. 3 въвежда изискване към обектите за отглеждане на селскостопански животни за регистрация по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В ал. 4 и ал. 5 от разпоредбата животновъдните обекти са разграничени на лични стопанства и ферми в зависимост от целта, с която се отглеждат животните, а именно за добив на животинска продукция, предназначена за лична консумация или за добив на такава, предназначена за продажба. В първия случай животновъдния обект се определя като лично стопанство и се забранява на собственика му да предлага добитата продукция на пазара, а във втория случай животновъдния обект се определя като ферма.
Според предвиденото в чл. 137, ал. 1 от ЗВМД (в редакцията, действаща към момента на регистрация, съотв. пререгистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин 04.09.2019 г., съотв.20.01.2020г. ) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. В случая се установява, че животновъдният обект на жалбоподателката не е тип „ферма“, а е тип „лично стопанство“, което означава, че последната няма право да предлага добитата от отглежданите птици продукция на пазара, респ. че продукцията е предназначена за лична консумация. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че продукцията жалбоподателката предлага от дома си. Типът на притежавания от жалбоподателката животновъден обект сочи, че последната продава продукцията от отглежданите в този обект птици без да е регистрирана по установения в ЗВМД ред. Липсата на подобна регистрация, независимо от това, че е регистрирана по Наредба № 3/29.01.1999 г., изключва жалбоподателката от кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, което обосновава извод, че последната не е осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и законосъобразно са и дадени предписания за заличаване на данни за процесния период.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Ю.Д. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №Ц1012-26-249-1 от 17.07.2020г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково
ОСЪЖДА Х.Ю.Д. ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: