Решение по дело №30/2009 на Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ ......

гр. Силистра, .30.03.2009 г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Г.

ЧЛЕНОВЕ:             В.Р.

                                 В.М.

при секретаря А.Т. и с участието на прокурора Д.Н. разгледа КАНД № 30 по описа на съда за 2009 г., докладвано от съдия Р., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 879 / 23.01.2009 г. по АНД № 935 / 2008 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-1900084 / 03.11.2008г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда" – Силистра, с което на касатора е наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 84 от ЗНЗ за нарушение на чл. 30б, ал. 3 ЗНЗ.

Касаторът Д.Б.В., ЕГН **********, моли съда да отмени горепосоченото решение поради допуснати нарушения на материалния закон.

Ответникът дирекция "Инспекция по труда" – Силистра – редовно призован, не се явява представител и не изразява становище по делото.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

В оспореното решение се съдържат следните фактически констатации: на 09.10.2008 г. св. Мирослав Георгиев Михов, заемащ длъжността „старши инспектор“ при ответника, съвместно със свои колеги, е извършил проверка по спазване на законодателството в областта на трудовата заетост по отношение на касатора. Констатирано е съществуването на договор с № 70301440851521 / 23.05.2008 г. между дирекция "Бюро по труда" – Дулово и касатора, сключен на основание чл. 30б, ал. 1, т. 2 и чл. 52, ал. I ЗНЗ. По този договор, агенцията по заетостта, чрез дирекция "Бюро по труда" – Дулово, е имала качеството на възложител, а касаторът – на работодател. Предмет на договора е било предоставянето от възложителя на работодателя средства от държавния бюджет за трудово възнаграждение в размер на 220 лв. месечно за действително отработеното време при пълно работно време, както и допълнителни трудови възнаграждения по минимални размери, установени в КТ и нормативните актове по прилагането му, а също и начисляваните върху тях вноски за фондовете на ДОО и НЗОК, дължими от работодателя, за всяко разкрито работно място за наемане на работа по трудово правоотношение на безработни лица за срок от 24 месеца, които са регистрирани и насочени от дирекция "Бюро по труда". Лицето С. Н. С. било насочено от Дирекция "Бюро по труда" – Дулово към касатора, в качеството му на земеделски производител, вследствие на което на 22.05.2008 г. е бил сключен трудов договор № 001 на основание чл. 68, ал. 1 КТ, по силата на който работникът е приел да заеме длъжността „Охрана“, за срок от две години, при пълно работно време и основно трудово възнаграждение в размер на 220 лева. Въз основа на представените от касатора отчетни форми и изискуеми документи в дирекция "Бюро по труда" – Дулово за месец юли 2008 г. са му били преведени следните суми: 220 лв. за трудово възнаграждение на работника С. Н. С. и дължимите от работодателя вноски за фондовете на ДОО и НЗОК в размер на 44,88 лв. От показанията на актосъставителя и на работника е констатирано, че през месец юли не е работил по длъжността, за която е бил нает, а е извършвал обща селскостопанска работа – прибиране и товарене на билки, беритба на кайсии, работа в зеленчукова градина, почистване на царевица, изваждане на лук и сортиране на чесън за посев. Поради последните изложени обстоятелства, както актосъставителят, така и административнонаказващият орган преценили, че получените от работодателя целеви средства за месец юли 2008 г. в размер на 264,88 лв. не са използвани по предназначение и се явяват неправомерен разход на бюджетни средства, с което е нарушен чл. 30б, ал. 3 ЗНЗ. Въз основа на акта административнонаказващият орган е издал атакуваното пред СРС наказателно постановление, като е наложил "глоба" в размер на 2000 лв.

Въз основа на гореописаните факти СРС е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 30б, ал. 3 ЗНЗ, което е обусловило административнонаказателната отговорност по чл.84 ЗНЗ. Този юридически извод на въззивния съд е правилен. Според чл. З0б, ал. 3 ЗНЗ, предоставените по реда на чл. 30б, ал. 1 ЗНЗ средства трябва да се използват по предназначение от работодателя. Чл. 30б, ал. 1 ЗНЗ от своя страна предвижда, че предоставянето на средствата се извършва въз основа на сключен договор, в който, съгласно чл. 30б, ал. 2, т. 3 ЗНЗ, се посочва предназначението и размерът на предоставените средства. Според договора, съставляващ л. 8 – 15 от първоинстанционното дело, и по-точно в т. І.1 от същия, на касатора се предоставят средства от държавния бюджет за всяко разкрито работно място за наемане на работа по трудово правоотношение на лице, насочено от Дирекция "Бюро по труда" при условията на чл. 52, ал. 1 ЗНЗ, т.е. за безработни лица с трайни увреждания. Следователно предназначението на отпуснатите средства е за точно определено работно място, което, в конкретния случай, касае длъжността „охрана“ (л. 16 – 17 от първоинстанционното дело). Касаторът обаче е наредил на наетия работник да извършва дейност, която не е свързана с горепосочената длъжност. Следователно той е извършил едно фактическа промяна на съдържанието на трудовото правоотношение, по което той и работника са страни, запазвайки само юридически формата, която му позволява да получи средства от държавния бюджет. При това положение средствата са получени само pro forma по предназначение, поради което са възникнали предпоставките на чл. 84 ЗНЗ.

Гореизложеното сочи, че не са налице инвокираните в жалбата касационни основания по чл. 348 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, поради което въззивното решение трябва да бъде оставено в сила (чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 879 / 23.01.2009 г. по АНД № 935 / 2008 г. на Силистренски районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.