Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря Таня Митова и прокурора Севдалин Цанков, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 1545/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по по
жалба на защитника на подс. А.Д.Л. срещу присъда от 26.09.2017 г. по НОХД №
2887/2015 г. на Софийски районен съд, НК, 98 състав, с която подсъдимият А.Л. е
осъден на основание чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2 от НК на пробация, с
пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два
пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на пъ рвоинстанционната присъда, като се поддържа, че от
събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, както и че наложеното
наказание е несправедливо. Предлага се присъдата на районния съд да бъде
отменена и вместо нея бъде постановена оправдателна присъда или да бъде
изменена обжалваната присъда, като наказанието пробация бъде заменено с
наказание глоба. Излагат се и доводи за наличие на основания за прилагане на
чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на инкриминираното деяние.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция защитникът на подс. А.Л. поддържа въззивната жалба по изложените в
нея съображения.
Представителят на СГП пледира да
бъде оставена без уважение въззивната жалба на защитата на подс. Л. и да бъде
потвърдена присъдата на СРС, като обоснована и правилна.
Повереникът на частния обвинител Г.Х.
оспорва въззивната жалба. Счита, че присъдата на първата инстанция напълно
съответства на събраните по делото доказателства и с нея правилно е приложен
материалния закон. Пледира да бъде потвърдена обжалваната присъда, като прави
искане и да бъдат присъдени на частния обвинител и направените от него разноски
за повереник във въззивното производство.
Подс. А.Л., редовно призован, не се явява в заседанието на въззивния съд.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 20.05.2014 г., около 19.52 ч.,
подс. А.Д. паркирал автомобила си „Пежо 206” с peгистрационен номер ********в
гр. София, бул. „Витоша“, в района на номер 68, в дясната пътна лента. По
същото време свид. Г.Х. управлявал личния си велосипед марка “Da Bomb Cherry” в
гр. София, по бул. ”Витоша”, в дясната пътна лента, е посока на движение от
бул. ”Патриарх Евтимий” към ул. ”Гургулят”. Зад него в същата посока с
велосипед се движел приятелят му свид. И.Д..
Когато свид. Х. приближил отляво
автомобила на подсъдимия, последният решил да слезе от МПС и отворил предната
му лява врата, като в този момент велосипедистът се намирал на разстояние от
5-7 метра зад вратата. Подс. Д. имал техническата възможност, преди да отвори
вратата да възприеме в лявото странично огледало за обратно виждане движещия се
зад него в същата лента велосипедист, бил е длъжен да се увери, че няма да
създаде опасност за участниците в движението по бул.”Витоша”. Въпреки, че имал
такова задължение и възможност, подсъдимия не сторил необходимото и предприел
отваряне на предната лява врата на автомобила, при което тя ударила велосипеда
на свид. Х. в областта на дясната дръжка на кормилото, то се отклонило на дясно
и свид. Х. загубил равновесие, паднал напред и наляво на пътното платно.
Подсъдимият веднага се отзовал и
отишъл при пострадалия свид. Х., за да разбере какво е състоянието му. Свид. Г.Х.
се оплакал от болки в лявото коляно. Подс. Д. качил свид. Х. в автомобила си и
го транспортирал до УМБАЛСМ ”Пирогов”, където последният бил настанен в клиника
по ортопедия и травматология за спешно ортопедо-травматологично лечение.
Местопроизшествието било посетено
от дежурен ПТП-ОПП-СДВР. Извършен бил оглед на местопроизшествието и на лекия
автомобил марка „Пежо 206” с peг. Номер** ******.
Първоинстанционният съд се е
позовал на заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, според
която водачът на автомобила „Пежо” – подс. Д. е имал техническа възможност, преди
да отвори предната лява врата на автомобила, да възприеме в лявото странично
огледало за обратно виждане, движещия се зад него в същата пътна лента
велосипедист на разстояние 5-7 метра. Според същата експертиза, причина за
настъпилото ПТП е отварянето на предната лява врата на автомобила от водача при
слизане, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Според вещото лице вредоносния резултат не би настъпил ако водача
се бе съобразил с наличието на велосипедиста, чиято траектория на движение е
вдясно от спрелия автомобил, би изчакал преминаването му и едва след това да
отвори вратата.
Районният съд е посочил и заключението
на изготвената съдебно-медицинска експертиза на свид. Х., според която в
резултата на произшествието, на същия свидетел е било причинено вътреставно
счупване на лявата голямопищялна кост в близката до коляното част, реализирало медико-биологичния
признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.
Накрая във фактическата част на
мотивите към първоинстанционната присъда е цитирано и заключението на назначената
по досъдебното производство видеотехническа експертиза, според което при
преминаването на велосипедиста покрай спрелия автомобил, шофьорската врата се е
отворила и го е ударила.
За да приеме за установена така
изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Г.Х. и
И.Д.; заключенията на приетите по в хода на съдебното следствие експертизи;
протоколите за извършени действия по разследването и писмените доказателства,
приложени по делото.
Настоящият въззивен съдебен
състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване
на предмета на деото доказателства и не е ограничил процесуалните права на
страните да правят относими към предмета на делото доказателствени искания.
Районният съд не е допуснал
процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото, поради което и е формирал обосновани фактически
изводи.
Настоящият съдебен състав също
счита, че основно значение за установяване на фактите по делото имат
показанията на свидетелите Х. и Д., доколкото двамата са имали непосредствени
възприятия за механизма на произшествието, в резултат на което са претърпени от
Х. инкриминираните увреждания. Както е посочил първоинстанционният съдебен
състав, по еднопосочен начин показанията на посочените двама свидетели сочат направлението
на движението на свид. Г.Х. с управлявания от него велосипед, местоположението
му по широчината на пътното платно, отварянето на шофьорската врата на
паркирания от подсъдимия автомобил и настъпилия удар именно в същата врата на велосипеда
на свид. Х..
Въззивният съдебен състав се
солидаризира с първоинстонционният съд и че освен еднопосочни и взаимно
съответстващи си, показанията на свидетелите Х. и Д. се подкрепят и от
останалите събрани по делото доказателства – закюченията на назначените в хода
на досъдебното производство и приети в съдебното следствие пред районния съд
експертизи. Основно значение сред тези експертизи има видеотехническата, която
по обективен начин възпроизвежда механизма на произшествието чрез онагледените
кадри от видеозаписа от камера, в чиито обхват е попаднало същото произшествие.
Първоинстонционният съд подробно
е обсъдил изложените от защитата доводи, с които се оспорва описания в
обвинителния акт механизъм на произшествието с позовававане на описани в протокола за оглед на
местопроизшествие задирания в областта на лявата задна врата на автомобила на
посъдимиа. Както е посочил районният съд, наличието на такива следи, само по
себе си, не означава, че те са оставени при произшествието, като такъв извод
следва да се изключи като възможен и предвид обективно отразения в заключението
на видеотехническата експертиза механизъм на същото произшествие.
Районният съд е дал отговор и на
поддържаните от защитата доводи, с които се поставя под съмнение възприетата от
автотехническата експертиза скорост на движение на велосипеда, управляван от
свид. Х., както и страничното разстояние между същия велосипед и автомобила на
подсъдимия. В това отношение обосновано първата инстанция е посочила, че тези обстоятелства
са установени както от така оспореното закючение, така и на показанията на
свид. Д..
С оглед на изложеното настоящият
въззивен съдебен състав не намира основания да възприеме фактическа обстановка,
различна от установената от първата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира,
че при така установената фактическа обстановка, правилно първоинстанционният
съд е формирал правни изводи, че подсъдимият А.Л.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП.
От обективна страна на 20.05.2014
г., около 19.52 ч., в гр. София, на бул. ’’Витоша”, в района на номер 68, подс.
Д. отворил предна лява врата на спрял лек автомобил „Пежо 206” с peг. номер СА ******,
в резултат на което в същата врата се ударил управлявяният от свид. Г.С.Х.
велосипед. Вледствие на удара на свид. Х. била причинена средна телесна
повреда, изразяваща се във вътреставно счупване на лявата голямопищялна кост в
близката до коляното част, реализирало медико-биологичния признак трайно /за
срок по-дълъг от 30 дни/ затруднение на движенията на левия долен крайник.
Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, от субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при условията на непредпазливост, доколкото той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Както е посочил районният съд, подсъдимият е имал възможност, при
проявяване на съответното внимание, да се увери, че при отворяне на вратата на
автомобила, от който е излизал, няма да застраши другите участници в
движението.
При определяне на следващото се
на подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление по чл. 133 вр. чл.
129, ал. 2 от НК, първоинстанционният съд правилно като смекчаващи
отговорността обстоятелства е отчел изказаното от него съжаление за случилото
се и оказаната първа помощ на пострадалия. Настоящата инстанция не намира
основания за ревизиране на изводите на районния съд, според които не са налице
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При така отчетените смекчаващи
обстоятелства въззивният съдебен състав намира, че правилно на подсъдимия е
наложено наказание пробация с определяне на задължителните пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес” при периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за минимално установения
в закона срок от по шест месеца.
По така изложените съображения
присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, като обоснована
и правилна.
С оглед на изхода на
производството пред настоящата инстанция следва подсъдимият да заплати на
частния обвинител направените от него разноски за повереник във въззивното
производство.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, Х въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.09.2017 г. по НОХД № 2887/2015 г. по описа на СРС, НО, 98 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. А.Л.Д. да заплати на частния обвинител Г. С.Х., с ЕГН ********** сумата от 500 лв., направени от него разноски за повереник във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.