№ 522
гр. Перник, 09.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 590 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.П.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, чрез адв. М.О. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0332-000076 от 04.09.2019 г., издадена от Й. В. Т. –
началник група към РУ Р. при ОДМВР - К.***. С оспорвания акт, на основание
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ за срок от 6 месеца.
Административният акт се оспорва с
твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на
адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби. Излагат се твърдения, че жалбоподателят не е собственик на
автомобила, чиято регистрация е прекратена с процесната заповед, поради което
нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е неприложима спрямо него. По тези
съображения се моли за отмяна на същата и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В съпроводително писмо
към преписката същият моли жалбата да бъде оставена без уважение, а процесната
заповед да бъде оставена в сила.
Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
При преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка 19-0332-000076 от 04.09.2019 г., издадена от
Й.В.Т..*** – началник група към РУ Р. при ОДМВР – К.***, на жалбоподателя Н.П.Н.
с ЕГН **********, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ за срок от 6 месеца, за това че на 04.09.2019 г., около 07:20
часа, като водач на МПС – л.а. с рег. № ***, собственост на „***“ ООД – гр.
Перник, е управлявал същия в община Кочериново, по общински път ІV – 106 01, и след като бил спрян при разклона за с. Д.
от полицейски служители, при извършената му проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB –
0034, което отчело положителен резултат от 1,67 промила алкохол в издишания
въздух, се установило, че същият управлява МПС под въздействие на алкохол. В
заповедта е отразено също, че в хода на проверката на водача е бил издаден и
Талон за медицинско изследване с № 0035293 от същата дата, както и че за
извършеното деяние, съставляващо според контролния орган нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, Л. В. Г. – мл.автоконтролюор към РУ – Р. при ОДМВР – К.*** е
съставил АУАН № GA 1443/04.09.2019 г.
Актът с който е образувано
административнонаказателното производство срещу Н. - АУАН № GA 1443/04.09.2019 г., е приет като доказателство по
делото. В обстоятелствената част на същия е отразена фактическа обстановка,
идентична с тази, описана в оспорваната заповед.
По делото са приети също:
- Свидетелство за регистрация част І на МПС
– лек автомобил с рег. № ***, от което е видно, че същият е собственост на „***“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П.***;
- Талон за медицинско изследване с №
0035293 от 04.09.2019 г.;
- Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0332-000075 от 04.09.2019 г., издадена от Й.В.Т..***
– началник група към РУ Рила при ОДМВР – К.***;
- списък на средствата за измерване –
анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОДМВР – К.***, успешно преминали
проверка в оправомощена лаборатория;
- Заповед № 277з-1046 от 30.06.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, с която определя длъжностните лица, които да
осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки
по чл.171 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на
ОДМВР – К.***.
Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
основателна по следните съображения:
Оспорената заповед
е обективирана в писмена форма, но е издадена от административен орган, за
който не е установено по сигурен и безспорен начин, че разполага с необходимата
материална и териториална компетентност. Това е така, защото съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, в приложимата му към датата на издаване на акта редакция, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а“, т.6 и
т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон, съобразно тяхната
компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. ЗППАМ №
19-0332-000076 от 04.09.2019 г. е издадена от Й.В.Т..*** - началник група в РУ
Р.. От заповедта, а и от материалите по делото не става ясно на коя точно група
в РУ Р.е началник Т., поради което не може да се приеме, че същият попада в
кръга на лицата, които са изрично оправомощени да осъществяват контрол по ЗДвП
и да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП на
територията на ОДМВР – К.*** с приетата по делото Заповед № 277з-1046 от
30.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи /според заповедта, длъжностните
лица, оправомощени да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните
административни мерки по чл.171 от ЗДвП на територията на ОДМВР – К.***, са
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
и началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – К.***/.
Следователно, компетентността на издателя на ЗППАМ е не е доказана и
възражението на жалбоподателя в тази посока се явява основателно.
По смисъла на чл.171
от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се
обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК
и се издава по реда на Глава
пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171
от ЗДвП
е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП /в редакцията от ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ може да се приложи ПАМ „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В случая ПАМ, съгласно описаното в
заповедта, е наложена, защото е установено, че жалбоподателят Н.П.Н. *** е
управлявал МПС – лек автомобил, под въздействие на алкохол, която констатация е
направена при извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARBB – 0034, което отчело положителен резултат от
1,67 промила алкохол в издишания въздух.
Същевременно, жалбоподателят Н.П.Н. не е
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. Собственик на
последния е „***“ ООД – гр. П., който факт е установен още в хода на
административнонаказателното производство и е вписан в съставения АУАН № GA 1443/04.09.2019 г. Това е отразено и в процесната
заповед и се доказва и от представеното по делото Свидетелство за регистрация
част І на МПС – лек автомобил с рег. ***, в което като собственик на автомобила
е вписано „***“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П.***.
Следователно, разпоредбата на чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП в конкретния
случай не може да бъде приложена.
Принудителните административни мерки, в това число и тези налагани по ЗДвП,
са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване
на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват
репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения,
като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен
правен резултат. Тези мерки подлежат на стриктно тълкуване, както по отношение
на основанията, така и по отношение на субектите - техни адресати. Като субект
на ПАМ в хипотезата на чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП законът определя единствено собственика на ППС, който управлява собственото
си моторно превозно средство. Т.е. лицето, ползващо автомобила по силата на
право, различно от правото на собственост, не може да бъде адресат на ПАМ в хипотезата на чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
Предвид установените
и надлежно доказани по делото факти, съдът намира, че материалноправните
предпоставки от фактическия състав на чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП за издаване на
процесната заповед по отношение на Н.П.Н. не са били налице.
Това представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, поради което и с оглед на всичко гореизложено, същият
следва да бъде отменен.
С оглед извода относно
изхода на спора жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените по
делото разноски. Същите са в размер на 10,00 лв. и представляват внесена
държавна такса, което е видно от вносна бележка на стр.4 на АД № 448/2019 г.
/приложено към настоящото дело/. Макар по делото да е представено пълномощно за
адв. М.О. /стр.5 от АД № 448/2019 г./, в последното липсват данни за уговорено
и платено адвокатско възнаграждение. Следва да се отбележи, че жалбоподателят
не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, с оглед на което и на
основание същата разпоредба, приложима във връзка с чл.144 от АПК няма право да
обжалва решението в частта му за разноските.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0332-000076 от 04.09.2019
г., издадена от Й.В.Т..*** – началник група към РУ Рила при ОДМВР – К.***, с
която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на Н.П.Н. с ЕГН ********** и
адрес: *** е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – К.***
да заплати на Н.П.Н.
с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 10,00
лв. /десет лева/, представляващи внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:/П/