№ 10546
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20211110170392 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 108 от ЗС от С. И. С., З. И. С., П. П. С.,
Д. Д. П. и Б. П. Г. срещу Е. И. П. и И. Е. П.. В искова молба са изложени фактически
твърдения, че ищците притежават правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор №********** и ********* по КК и КР, който имот е поставен в дял на
техния наследодател К. З.в П., съгласно решение за извършване на съдебна делба по гр.
дело №6416/2005 г. по описа на СРС, в законна сила от 27.03.2013г., вписано в СВ с вх. рег.
№708856, акт №213, т.LIII, дело №2053/23.12.2020 г., при квоти 2/8 ид.ч. за С. И. С., 2/8-З.
И. С., 2/8-П. П. С., 1/8-Д. Д. П. и 1/8-Б. П. Г.. Пояснява се, че през 1999 г. И.Г. П.,
наследодател на ответника Е. П., се снабдил с нотариален акт по реда на чл. 537, ал.2 от
ГПК, който е отменен с решението по допускане на делбата по гр. дело №283/2007 г. на
СГС, влязло в сила на 31.07.2008 г. В хода на делбата И.Г. П., легитимирайки се с НА по чл.
537, ал.2 от ГПК, е разделил делбения имот на два отделни, а именно с идент. №**********
и ********* по КК и КР. По-късно на 14.07.2006 г. продал имот с идент. №********* по КК
и КР на А. Георгинов Н., а последният на 25.03.2020 г. прехвърлил на отв. И. Е. П..
Поддържа се, че ответниците не притежават правото на собственост върху спорните имоти и
владеят без основание.
Ответниците оспорват иска и се считат за собственици, на основание посочените в
искова молба титули за собственост и придобивна давност. Поддържат, че отв. Е. П. е
установил на собствено основание давностно владение последните двадесет години, в т.ч.
след влизане в сила на решението по делбата. Отв. И. П. счита, че договорът за продажба от
25.03.2020 г. е противопоставим на ищците; придобил е имота от А. Н., който като
приобретател на имота към момента на закупуването му през 2006 г. не е имал знание, че
правата на праводателя му са предмет на делба. Твърди се, че Н. е станал собственик по
силата на договора за продажба, който се ползва с вещно-транслативен ефект, както и
договора от 25.03.2020г., и по давностно владение като добросъвестен владелец, вкл. Ив. П.
1
е присъединил владението на своя праводател (продавач).
Третото лице-помагач на страна на ответниците – А. Г. Н., не взима становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от Удостоверение за наследници изх. №1302/28.05.2021 г., издадено
от Столична Община, се установява, че К. З.в П. е починал на 11.12.2016 г. е оставил
наследници по закон ищецът С. И. С., З. И. С., П. П. С., Д. Д. П. и Б. П. Г. при квота 2/8
ид.ч. за С. И. С., 2/8-З. И. С., 2/8-П. П. С., 1/8-Д. Д. П. и 1/8-Б. П. Г.. Установява се, че отв.
Е. И. П. е син на И.Г. П., починал на 29.05.2013 г.
От Решение от 31.01.2011 г. по гр. дело №6416/2005 г. по описа на СРС, влязло в
законна сила на 27.03.2013 г., се установява, че е извършена съдебна делба на имоти,
съпритежавани от наследниците на братята Г., Г. и З. П.и М.. С решението на К. З.в П. се
поставя дял I от недвижим имот, с площ 1616,67 кв. м от имоти с пл. №№8,210,211 от
неодобрен кад. план на *********** от 1986 г., кад. л. 161,181, с площ по графични данни
4850 к.м, означен с граници по б. А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З и А по скица-проект за разделяне на
поземлени имоти пл. №№8,210,211, неразделна част от решението, приета и по настоящото
дело. В дял на И.Г. П. (праводател на ответниците) и на Л.Г.Г., Х.М.М. и П.М.М. е поставен
дял II, а именно имот с площ 1616,67 кв.м и по б. К, Л, М, Н, П, Р, С и К, а видно от скицата
между тези два имота остава имот, поставен в дял на Н.К.И., Иван Найденов, С. Н.К., П. Г.
П. и Б. Г. П..
В първа фаза на делбения процес с Решение №51/27.02.2008 г. по гр.д.№283/2007 г.
по описа на СГС, влязло в законна сила на 31.07.2008 г., е отменен Констативен нотариален
акт №81 от 30.09.1999 г., т. I, рег. №4549, нот. дело №312/1999 г. на Нотариус с рег. №111
на НК, с който И.Г. П. е признат за изключителен собственик на неурегулирано дворно
място, представляващо имоти пл. №210 и 211, предмет на делбата.
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №41, т. II, рег. №15623, дело
№203/2006 г. на Нотариус с рег. №104 на НК се изяснява, че на 14.07.2006 г. И.Г. П. и Е. И.а
П. продават на А. Г. Н. дворно място – имот с пл. №211, предмет на Констативния
нотариален акт №81 от 30.09.1999 г.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №43, т.I, рег. №5285,
дело №33/2022 г. се установява, че на 25.03.2020 г. А. Г. Н. продава на отв. И. Е. П. имот с
идент. №********* по КК и КР на гр. София (предишен имот пл. №211). При това
положение отв. Е. И. П. се легитимира като собственик, на осн. универсално (наследствено)
правопремство, и владее ПИ № №********** по КК и КР на гр. София (предишен имот пл.
№210), а отв. И. Е. П. се легитимира като собственик, на осн. частно правоприемство (по
договора за продажба) и владее ПИ с идент. №********* по КК и КР на гр. София
(предишен имот пл. №211).
За правилното решаване на спора е допусната съдебна-техническа експертиза,
преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото лице установява границите на
имота, представляващ дял първи по решението за извършване на делбата, възложен на
наследодателя на ищците К. З.в П., който представлява поземленият имот, ограничен със
зелен контур и с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А, с площ 1616,67 кв.м, от комбинирана скица-
приложение №1. Тази имотна основа е относима за спора, доколкото констатираното
изменение на кад. карта, касаещо имот с идент. №503,6 не следва да се взима предвид,
доколкото е направено въз основа на отменения констативен нотариален акт, от една страна,
а от друга е извън обема на правото на собственост на наследодателя на ищците. По агр. от
чл. 2, ал. 5 ЗКИР до доказване на противното кадастралните данни са верни за
обстоятелствата, до които се отнасят, но действието на така вписаните в кадастралния
регистър данни е оповестително, но никога конститутивно, тъй като с вписването не се
създават вещни права.
Разпитани св. И., св. С., св. М. и св. С. установяват, че К. З.в П. до смъртта си
2
(11.12.2016 г.) е ползвал имота, станал негова изключителна собственост по силата на
делбеното решение. Изясняват, че в имотните граници, обособени с делбата, трите имота се
ползвали по-рано от братята Г., Г. и З. П.и М., а след това от техните наследници, вкл. отв.
Е. П.. Последният заедно с родителите си ползвали мястото си, представляваща техен дял от
делбата, като нито К. П. се противопоставял на тяхното ползване, нито те на неговото до
смъртта му. Установява се, че К. П. и неговия брат Ц. П., починал 2009 г., се грижели за
мястото оставено им от техния наследодател и представляващо дял I по делбеното решение.
В наши дни само мястото, което се паднало в дял на И.Г. П. се поддържа от отв. Е. И. П. –
има парник, градина, а това на К. З.в П. след смъртта му не се обитава, обрасло е с трева.
Свидетелите установяват, че непосредствено след като купил имота А. Н. разрешил на св. С.
да събира плодове от дърветата и да коси трева (ок. 2006-2007 г.).
Съдът възприема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като преценени по
правилото на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични, и не се установиха
противоречия и заинтересованост от изхода на делото.
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг
начин, предвиден в закон, съгласно чл. 77 от ЗС.
Ищцовата страна установи своята активна материална легитимация по спора като
собственици на спорните имоти по силата на наследствено правоприемство от К. З.в П.,
който от своя страна се доказа, че притежава спорното дворно място по силата на решението
за съдебна делба.
Продажбата на чужд имот не е нищожна правна сделка, но не прехвърля вещни
права, защото никой не може да се разпореди с право, което не притежава. Купувачът не
става собственик, защото неговия праводател-продавач също не е собственик.
При така установените фактически положения съдът приема, че И.Г. П. не притежава
правото на собственост, съгласно Констативен нотариален акт №81 от 30.09.1999 г., т. I,
рег. №4549, нот. дело №312/1999 г. на Нотариус с рег. №111 на НК, който е отменен с
влязло в сила решение на 31.07.2008г. Поради това А. Н. не е станал собственик на имот с
идент. №********* по КК и КР на гр. София.
По давност, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, вещното право върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.
За да се приеме, че едно лице владее само за себе си цялата вещ, е необходимо да
обективира намерение да се свои вещта, като се извършат действия, които да достИ. до
знанието на (съ)собственика и неговите наследници, и да не оставят съмнение за новото
намерение да се владее вещта повече от 10 г. Намерението трябва да се покаже по явен и
недвусмислен начин, с който се отричат правата на другия собственик. Намерението за
своене на вещта – добросъвестно или недобросъвестно, изисква то да бъде обективирано с
конкретни фактически действия, за да се установи фактическа власт и начене владение. По
дефиниция владението трябва да е непрекъснато, самостоятелно, спокойно и явно. Не може
да се установи по скрит начин. Трябва да е доведено до знанието на всеки друг, който би
имал претенции спрямо вещта. В настоящия случай съдът приема, че не се установи нито
праводателят на ответниците (баща на отв. Е. П. и съконтрахент-продавач на третото лице-
помагач, респ. на отв. И. П.) да е установил фактическа власт върху спорните имоти, нито А.
Н., нито някой от ответниците; и тази фактическа власт да е при условията на владение по
смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, а именно да свои имотите като собствени. Гласните
доказателства непротиворечиво установиха, че след делбата на дворното място К. и И. П.и
са ползвали по начина, установен от братята Минчови, и според делбеното решение, а
именно всеки един своя дял. Те и техните наследници не са спорели по въпроса за
ползването на дяловете и всеки един е стопанисвал своето място както намери за добре.
Следва да се отчете, че свидетелите съобщават за ползване на „мястото“ и съдът приема, че
е в смисъл на обособения имот, съобразно извършената делба. Тези обстоятелства
категорично не определят наличието на владение на И. П., А. Н. или Е. П. като
необезпокоявано и несъмнено. Не се доказа пълно и главно, че ответник или негов
3
праводател е предприел действия, чрез които да демонстрира намерението да упражнява за
себе си фактическата власт спрямо ищците, вкл. на техния наследодател и да отрече правата
им за период от повече десет години. Съдът приема, че ако имотът на К. П. е бил обект на
владение от друго лице, последното е трябвало да манифестира фактически действия, чрез
които да отрече правото на собственост на К. П. в пълен обем правомощия, но
доказателствата по делото не изясниха нито момента на установяване, нито упражняване на
владение на И. П. и на А. Н. върху процесните имоти. Съдът намира за ненастъпил този
релевантен за спора факт, което правоизключва последващите приобретатели да
присъединят владението на праводателя.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик. Влязлото в сила на 31.07.2008 г.
решение по допускане на делбата обвързва купувача Н., защото макар да не е участвал в
това производство, той е правоприемник на страна по него – съделителят И.Г. П., по
смисъла на чл. 226 от ГПК, тъй като покупко-продажбата между тях е осъществена по време
на първа фаза на делбения процес – на 14.07.2006 г. Решението по допускане и извършване
на делбата му е противопоставимо, съответно е обвързан от силата на пресъдено нещо по
въпроса за собствеността върху спорните имоти. В този смисъл е Тълкувателно решение №
3/19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС за това, че „(п)риобретателят ще бъде
обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в
производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя
процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него,
независимо в чий дял ще се падне имотът“, а „(в)ещноправните последици на решението по
извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не
е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на
спорното право е останало неизвестно за съда.“ Предвид това не може да се приеме, че купувачът
А. Н. е добросъвестен владелец. Исковите молби за делба подлежат на вписване съгласно чл. 114,
ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 112, б. "з" и б. "а" от ЗС, като вписването има оповестително-защитно
действие, което обвързва купувача – към датата на придобиване на правото на собственост от
съделителя. Дори да се приеме, че праводателят на отв. И. П. – А. Н., е добросъвестен
владелец, то основното без което не може да се осъществи придобивният способ на правото
на собственост – по давност, е установяване на фактическа власт върху вещта за определен
от закона период от време. Св. С. съобщи, че след закупуването на имота през 2006 г. А. Н.
му разрешил да ползва имота, но това манифестиране на собственически права е
инцидентно и не се доказа едно трайно състояние, в продължение на повече от пет години.
Много по-късно, през 2020 г. има доказателство, че се разпорежда с имота в полза на отв.
Ив.П.. Ето защо съдът счита за недоказано противопоставеното от ответниците възражение
за придобивна давност, а предявените ревандикационни искове се явява основателни. По
отношение на всеки един ответник следва да бъде признато за установено, че ищеца С. И.
С., З. И. С., П. П. С., Д. Д. П. и Б. П. Г., съобразно наследствената квота в съсобствеността,
притежава правото на собственост на основание наследствено правоприемство, и осъден да
предаде владението на поземлен имот, ограничен със зелен контур и с букви А-Б-В-Г-Д-Е-
Ж-З-А, с площ 1616,67 кв.м, от комбинирана скица-приложение №1 на приетата СТЕ.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците трябва да
заплатят на ищците сторените съдебни разноски сумата общо 1600 лв. за платени държавни
такси, възнаграждение на вещо лице и адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. И. П., с ЕГН:**********, и И.
4
Е. П., с ЕГН:**********, на основание чл. 108 от ЗС, че С. И. С., с ЕГН:**********, при
квота - 2/8 ид.ч., З. И. С., с ЕГН:**********, при квота – 2/8 ид.ч., П. П. С., с
ЕГН:**********, при квота – 2/8 ид.ч., Д. Д. П., с ЕГН:**********, при квота – 1/8 ид.ч., и
Б. П. Г., с ЕГН:**********, при квота – 1/8 ид.ч., на основание наследяване по закон на К.
З.в П., починал на 11.12.2016 г., притежава правото на собственост върху Поземлен имот,
находящ се в ***********, с площ 1616,67 кв.м, ограничен със зелен контур и с букви А-Б-
В-Г-Д-Е-Ж-З-А, в комбинирана скица-приложение №1 на Заключение на съдебна
техническа експертиза с вх. 102168/20.05.2022 г. по описа на СРС, находяща се на лист 110
от гр. дело №70392/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Е. И. П., с ЕГН:**********, и И. Е. П., с ЕГН:**********, на основание
чл. 108 от ЗС, да предаде на С. И. С., с ЕГН:**********, при квота - 2/8 ид.ч., З. И. С., с
ЕГН:**********, при квота – 2/8 ид.ч., П. П. С., с ЕГН:**********, при квота – 2/8 ид.ч., Д.
Д. П., с ЕГН:**********, при квота – 1/8 ид.ч., и Б. П. Г., с ЕГН:**********, при квота – 1/8
ид.ч., владението върху Поземлен имот, находящ се в ***********, с площ 1616,67 кв.м,
ограничен със зелен контур и с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А, в комбинирана скица-
приложение №1 на Заключение на съдебна техническа експертиза с вх. 102168/20.05.2022 г.
по описа на СРС, находяща се на лист 110 от гр. дело №70392/2021 г. по описа на СРС.
Комбинирана скица-приложение №1 на Заключение на съдебна техническа
експертиза с вх. 102168/20.05.2022 г. по описа на СРС, находяща се на лист 110 от гр. дело
№70392/2021 г. по описа на СРС, е приподписана от съда и се счита неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА Е. И. П., с ЕГН:**********, и И. Е. П., с ЕГН:**********, и двамата с
адрес: **********, да заплатят на С. И. С., с ЕГН:**********, с адрес: *********, З. И. С., с
ЕГН:**********, с адрес: ***********, П. П. С., с ЕГН:**********, с адрес: *************,
Д. Д. П., с ЕГН:**********, с адрес: **********, Б. П. Г., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1600,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач А. Г. Н., с
ЕГН:**********, на страната на ответника Е. И. П., с ЕГН:**********, и И. Е. П., с
ЕГН:**********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5