О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГР АЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на пети март през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. С-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело №
226 по описа за 2019 год.,
взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на
Областен управител на област с административен център Варна, срещу определение
№ 14737/14.12.2018г. по гр.д. №16760/17г. по описа на ВРС, ХХ-ти с-в, с което е
прекратено производството по делото. В жалбата се излагат твърдения, че
атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът не
е съобразил, че понастоящем по партидата на процесния имот, отнет от Държавата,
се води вписано обстоятелство- учредено право на ползване на ответницата В.М.,
поради което и е налице интерес да се защити правото на жалбоподателя да се
разпорежда с имуществото. Твърди се, че учреденото право на ползване нито е
погасено поради неупражняването му в срок, нито пък е налице отказ от
ползвателя да го упражнява, предвид което и единствената възможност е да се
води иск за установяване на неговата недействителност. Твърди се, че е налице
такава предвид липсата на дадено разрешение за учредяването му от страна на
малолетните приобретатели на правото на собственост. Моли се за отмяна на
атакуваното определение. Претендират се разноски.
Постъпил
е отговор по жалбата от въззиваемата страна В.В.К.. Същата сочи, че жалбата е
основателна. Твърди, че макар и привидно да няма интерес от обжалване на
прекратителното определение, на практика има такъв, за да се установи със сила
на присъдено нещо, че учреденото право на ползване е действително и неверни са
изводите на съда, че същото е погасено по право с отнемане на голата
собственост върху имота. Моли за отмяна на определението.
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275 ГПК и е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което и е допустима.
По същество е основателна поради следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от Държавата срещу В.В.М., В.З.М.
и Т.З.М., с която е предявен иск за прогласяване за нищожност
на сделката, обективирана в точка втора от Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 24/31.01.2008 г., т. I, per. № 586,
нотариално дело № 16/2008 г., с която В.З.М. и Т.З.М. са учредили в полза на В.В.М.
право на ползване върху закупения от учредителите с точка първа на нотариалния
акт имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Бенковски, община Аврен,
област Варна, за който е отреден УПИ 0 II- 72 , от квартал 9 по плана на
селото, целият с площ 620 кв. м. при граници: улица, улица УПИ III - 71 и УПИ №
1 - 69, заедно с построената в същия жилищна сграда - къща на два етажа с
разгърната застроена площ 185 кв. м. Твърди се, че с влязло
в законна сила решение имотът е отнет в полза на държавата от В.З.М. и Т.З.М.
по реда на чл.28, във връзка с чл.9 и чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.). Сочи, се,
че към настоящия момент държавата е собственик на имота, но правото на ползване
на В.М. е налично и пречи на собственика да ползва изцяло имота си. Твърди се,
че разпоредителната правна сделка, с която е учредено правото на ползване е
нищожна, доколкото към момента на изповядването ѝ учредителите са били
непълнолетни, а пред нотариуса не е представено разрешение от съдия по чл. 73,
ал.2 от СК (отм.).
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците
В.В.М., В.З.М. и Т.З.М. са подали отговори на исковата молба, с който оспорват
иска.
С атакуваното определение
ВРС прекратил производството поради липса на правен интерес. Приел, че след
като с решението по чл. 28 вр. чл.9 от ЗОПДИППД (отм.) със СПН е установено, че
лицата по чл. 9 никога не са ставали собственици на определено имущество, то
сключените от тях сделки, последващи привидното придобиване, също са
недействителни, освен ако приобретател по тях не са трети лица по смисъла на
ЗОПДИППД (отм.), каквито ответниците не са, тъй като в лично качество са
участвали като страна по гр. д. № 2454/2011 г. на ВОС и от В.К. собствено са
отнети редица имоти. И тъй като страни по процесната безвъзмездна сделка са все
лица, за които е признато, че не са трети лица по смисъла на чл. 7, ал.1 от
ЗОПДИППД (отм.), то и ВРС направил извод, че с влязлото в сила решение, с което
държавата е постигнала по-големия правен резултат и имотът е отнет от мнимите
купувачи, ex lege мълчаливо е призната за недействителна и последващата
разпоредителна сделката по учредяване право на ползване, след като от нея се
ползва лице по чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.). Съдът направил и правния извод, че безвъзмездно
учреденото право на ползване в полза на съпругата на проверяваното лице - В.В.М.,
последващо порочната придобивна сделка обективирана в т.1 от Нотариален акт №
24, том 1, per. № 586, дело № 16 от 31.01.2008 г., се е погасило като законна
последица от отнемането на имота по реда на чл. 28 вр. чл.9 от ЗОПДИППД (отм.)
от В.З.М. и Т.З.М., поради което и процесният имот е придобит от държавата
свободен от тежести. В обобщение направил извод, че Държавата няма правен
интерес от водене на настоящия иск, който не би променил правното статукво по
положителен за ищеца начин.
Определението е
незаконосъобразно.
Правният интерес на ищеца се определя от твърденията на ищеца за наличие на
такъв, предвид фактите, на които се основава. В случая ищецът сочи, че въз
основа на влязло в сила решение е придобил правото на така нар. „гола
собственост“ върху недвижим имот, като по отношение на същия са налице тежести,
обременен е с учредено право на ползване. Тези факти се потвърждават от
приложените доказателства, а и не се оспорват от страните- по партидата на
имота е налице вписано учредено право на ползване в полза на ответницата В.К.,
правото на ползване не е отнето от последната въз основа на влязлото в сила
решение по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, ищецът е собственик на имота именно на
основание това решение, т.е. учреденото право на ползване му е противопоставимо
и му пречи да упражнява правата си на собственик в пълен обем. Посредством
предявения иск за прогласяване нищожност на сделката за учредяване право на
ползване, ако бъде уважен, би настъпила промяна в правната сфера на
ответниците, както и на ищеца, като ограничението на правото му на собственост
би било отречено. Следователно и от така наведените твърдения ведно с
ангажираните доказателства, установяващи тези твърдения, е достатъчно
основание, за да бъде приет предявеният иск за допустим.
Всички изложени от ВРС съображения касаят въпроси по съществото на спора.
Недопустимо е при преценка наличието на правен интерес от предявяване на иска,
съдът да формира изводи във връзка с правните последици на постановено
предходно решение, както и пределите на съдебния акт. Дали ответниците имат
качеството трето лице, както и дали постановеният съдебен акт им е
противопоставим и настъпило ли е погасяване на ограниченото вещно право като
законна последица от отнемане на собствеността, са въпроси, които са спорни
между страните. Предвид това и съдът не може да ги разрешава с определението си
по допустимостта на исковата молба. Още повече че тези въпроси не са предмет на
спорното право, а именно – действителността на атакуваната сделка. Те касаят
правото на собственост по отношение на ограниченото вещно право, което очевидно
е спорно между страните. Именно това, както и факта, че имотът продължава да се
ползва от ответницата К. и нейното право е вписано по партидата на имота,
обуславя наличието на интерес от предявяване на иска.
Определението на ВРС
следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Разноски са поискани от жалбоподателя, но такива не се присъждат, тъй като
следва да бъдат съобразени от ВРС при приключване на спора.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 14737/14.12.2018г. по гр.д.
№16760/17г. по описа на ВРС, ХХ-ти с-в.
ВРЪЩА
делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.