№ 196
гр. гр. ..... 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..... ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20254440100134 по описа за 2025 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.342, ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на „........“ ЕООД, с ЕИК ......., със седалище
и адрес на управление: гр. ., р-н Сердика, ул. ..... представлявано от управителя ......., чрез
адв. С. Д. Ж. – САК, със съдебен адрес: гр. ., р-н Сердика, ул. ..... срещу Ю. М. М., с ЕГН
********** от гр. ..... обл. Плевен, ул. „...“ № 9 за осъждане на ответника да заплати
дължими суми за непогасени задължения по Договор за финансов лизинг №
001526/22.04.2024 г. и премиите по сключените застраховки „Гражданска отговорност“ и
„Автокаско“ по застрахователна полица № 0306Х0903245 с период на покритие 22.04.2024 г.
– 21.04.2025 г., черпещ своето правно основание от разпоредбата на чл. 342, ал.2 от ТЗ и
цена на иска – 3 327.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба – 06.02.2025 г. до окончателното й изплащане, както и направените по
дело съдебни разноски. В исковата молба се твърди, че на 22.04.2024 г. е сключен между
страните Договор за лизинг на автомобил № 001526/22.04.2024 г. По силата на същия
лизингодателят се задължил да придобие лек автомобил, марка "БМВ", модел "750ЛИ", рег.
№ ....., рама WBAKB8108OCY50101 и да предостави лизинговата вещ на лизингополучателя
срещу възнаграждения. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора лизинговата стойност на
лизинговата вещ била 20 000.00 лева. Срокът на договора е 36 /тридесет и шест/ месеца,
считано от датата на сключването му и бил изготвен погасителен план. Вещта била
предадена на ответника същия ден, като били изготвен и съответния протокол за приемане и
предаване.
Ответника е ползвал вещта, но преустановил плащане, като към м. декември 2024 г.
1
дължал плащане по 5,а, 6-а, 7-ма и 8-ма погасителни вноски в общ размер на 2459.49 лв.,
като законната лихва за просрочието върху дължимата главница възлизала на 1359.22 лв., а
симите дължими за платените премии по сключените застраховки „Гражданска отговорност“
и „Автокаско“ по застрахователна полица № 0306Х0903245 са в размер на 867.51 лв.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 3 327.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2025 г. до окончателното й изплащане -
дължими, но неплатени месечни лизингови вноски по Договор за финансов лизинг №
001526/22.04.2024 г. и премиите по сключените застраховки „Гражданска отговорност“ и
„Автокаско“ по застрахователна полица № 0306Х0903245 по 5,а, 6-а, 7-ма и 8-ма
погасителни вноски, ведно със законната лихва върху главницата за всяка забавена вноска.
Направено е искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Съдът е изпратил исковата молба на ответника и му е дал едномесечен срок за отговор
/чл.131 от ГПК/. Книжата са редовно връчени на 12.02.2025 г. и в срока по чл.131 от ГПК
такъв не е постъпил.
ИЩЕЦА – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. Д. Ж. – САК, който в
писмено становище поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства.
ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява. В съдебно заседание оспорва иска. Заявява, че
със знанието на лизингодателя е предоставил колата на трети лица, които платили 2-3
вноски, но преустановили плащанията и собственика е прибрал колата си. Не представя
доказателства за твърденията си.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно е от приложения като доказателство по делото Договор за финансов лизинг №
001526/22.04.2024 г., че ищецът и ответникът са сключили договор за придобиване, доставка
и въвеждане в експлоатация на лек автомобил, марка "БМВ", модел "750ЛИ", рег. № .....,
рама WBAKB8108OCY50101, за сумата от 20 000.00 /двадесет хиляди/ лева.
От приложение Б приемо - предавателен протокол от 22.04.2024 г. се установява, че
лизингодателят - „........“ ЕООД, с ЕИК ....... предава на лизингополучателя - Ю. М. М., с ЕГН
********** лек автомобил, марка "БМВ", модел "750ЛИ", рег. № ....., рама
WBAKB8108OCY50101.
Като доказателства по делото са приложени Договор за финансов лизинг №
001526/22.04.2024 г., с Приложение А – погасителен план, където са посочени месечните
вноски, Приложение Б – приемо-предавателен протокол, Приложение В – тарифа за таксите
събирани от лизингодателя, Приложение Г – декларация по чл.66 от ЗМИП, талон за
регистрация на МПС, полици по застраховки „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“ по
застрахователна полица № 0306Х0903245, който договор ответникът е получил, като е
положил подписа си.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Разпоредбата на чл.342, ал.2 от ТЗ дава легална дефиниция на договора за финансов
2
лизинг - лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице и да я предостави за
ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение. Съгласно съдебната практика
(постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 102/03.08.2010 г. по т.д. № 897/2009 г. на
ІІ т.о., ТК на ВКС на РБ) финансовият лизинг съчетава мандатен елемент - поръчката да
бъде придобита вещта и финансово-кредитен елемент - придобиването на вещта от
лизингодателя с негови средства и последващото изплащане на вещта от лизингополучателя
под формата на възнаграждение за ползването /лизингови вноски/. Общият размер на
лизинговото възнаграждение по договора за финансов лизинг се калкулира така, че да бъде
покрита както първоначалната стойност на вещта, така и разноските на лизингодателя и
неговата печалба, поради което финансовият лизинг съдържа и клауза за закупуване на
вещта от лизингополучателя.
Между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение съгласно сключен
Договор за финансов лизинг № 001526/22.04.2024 г.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/ в
настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало
вземане спрямо ответника за сумите, посочени в исковата молба. Това доказване следва да е
пълно и главно, и т.к. в случая се касае за договорни отношения, при които и двете страни
имат насрещни права и задължения, то ищецът следва да докаже качеството на кредитор -
т.е. своята изправност в тези отношения, за да може да се достигне до извод, че
задължението на ответника е ликвидно и изискуемо. Тези обстоятелства съдът счита за
доказани с представянето на Договор за финансов лизинг № 001526/22.04.2024 г., с
Приложение А – погасителен план, където са посочени месечните вноски, Приложение Б –
приемо-предавателен протокол, Приложение В – тарифа за таксите събирани от
лизингодателя, Приложение Г – декларация по чл.66 от ЗМИП, талон за регистрация на
МПС, полици по застраховки „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“ по застрахователна
полица № 0306Х0903245. В случая, ответникът посочи, че със знанието на лизингодателя е
предоставил колата на трети лица, които платили 2-3 вноски, но преустановили плащанията
и собственика е прибрал колата си, но не е представил по делото доказателства за
твърденията си.
Предявеният иск за заплащане на сумите от 3 327.00 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2025 г. до окончателното й
изплащане - дължими, но неплатени месечни лизингови вноски по Договор за финансов
лизинг № 001526/22.04.2024 г. и премиите по сключените застраховки „Гражданска
отговорност“ и „Автокаско“ по застрахователна полица № 0306Х0903245 по 5,а, 6-а, 7-ма и
8-ма погасителни вноски, ведно със законната лихва върху главницата за всяка забавена
вноска, се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По разноските: С оглед изхода на делото и уважаване на обективно съединени искове с
правно основание чл. 342, ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски, съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК в размер на: 133.10 лв. държавна такса и 500,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
3
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 342, ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД Ю. М. М., с ЕГН ********** от
гр. ..... обл. Плевен, ул. „...“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на „........“ ЕООД, с ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление: гр. ., р-н Сердика, ул. ..... представлявано от управителя ....... сумата, за
непогасени задължения по Договор за финансов лизинг № 001526/22.04.2024 г. по 5,а, 6-а, 7-
ма и 8-ма погасителни вноски и премиите по сключените застраховки „Гражданска
отговорност“ и „Автокаско“ по застрахователна полица № 0306Х0903245 с период на
покритие 22.04.2024 г. – 21.04.2025 г., в общ размер на 3 327.00 /три хиляди триста двадесет
и седем/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 06.02.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ю. М. М., с ЕГН ********** от гр. ..... обл.
Плевен, ул. „...“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на „........“ ЕООД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. ., р-н Сердика, ул. ..... представлявано от управителя ....... направените по
делото разноски в размер на 633.10 лв. /шестстотин тридесет и три лева и десет стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4