Определение по дело №1212/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 891
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Захарин Панайотов Захариев
Дело: 20192100201212
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер                                     Година 2019, 10.12.                             Град Бургас

 

 

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                                                  наказателен състав

На десети декември                                     две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ИРИНА ИВАНОВА

                                                               СЕВДАЛИНА ПОЛИМЕНОВА

 

При секретар:  Павлина Костова и с участието на прокурора Ангел Ангелов, като разгледа докладваното от съдия- докладчика Захариев ЧНД № 1212 по описа на Съда за 2019 година, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е по реда на чл. 433 и сл. НПК във вр. с чл. 87 НК. Образувано по молба за съдебна реабилитация на осъденото лице С.И.Х., ЕГН ********** ***.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира молбата за неоснователна поради наличие на императивната ограничителна разпоредба на чл.87 ал.3 от НК досежно наложеното наказание глоба. Предлага искането да бъде оставено без уважение.

Защитникът на молителя Х.- адв. К. *** пледира, че са налице основанията за съдебна реабилитация и моли същата да бъде уважена. Обръща специално внимание на обстоятелството, че макар и неизплатено, изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание глоба в размер на 50 000 лева е погасено по давност, поради което хипотезата на чл.87 ал.3 от НК в случая е неприложима. Поддържа молбата и представя трудов договор и характеристика на подзащитния му, справка от НАП, свидетелство за съдимост, удостоверение от Окръжна прокуратура Бургас и два броя актове за раждане.

Молителят поддържа молбата и моли съда да бъде реабилитиран по съдебен ред. Обяснява, че не е изплатил глобата, тъй като е нямал възможност за това.

Молбата е подадена в срок, от процесуално правоимащо лице, пред компетентен орган и е процесуално допустима.

По същество:

Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост, молителят Х. е осъждан два пъти с влезли в сила съдебни актове, както следва:

1. По НОХД № 20/ 2008г. по описа на Окръжен съд- Бургас, със споразумение от 30.01.2008 г. на Окръжен съд Бургас, в сила от 30.01.2008 г. молителят е осъден:

- за виновен по чл.321 ал.3 т.1 , вр.ал.1, вр.чл.93, т.20, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК на четири месеца лишаване от свобода;

- за виновен по чл.339 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК на три години лишаване от свобода;

- за виновен по чл.354а, ал.2 т., вр.ал.1, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 25 000 лева;

- за виновен по чл.354а, ал.2 т.1, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 50 000 лв.;

На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо наказание измежду изброените по-горе в размер на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 50 000 лева при първоначален общ режим съгласно чл.46 б.“б“ ЗИН.

Наказанието „лишаване от свобода“ по това дело е изтърпяно на 20. 01. 2011г.

С определение от 15.05.2012 г. по ЧНД № 350/2012 г. Окръжен съд Бургас на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание пет години лишаване от свобода по НОХД № 20/2008 г. и НОХД №1108/2011 г. Същевременно с това е присъединено на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.3 от НК наказанието по  НОХД № 20/2008 г. глоба в размер на 50 000 лв. На основание чл.61, вр.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в заведение от открит тип и е приспаднато на основание чл.25 ал.2 от НК от определеното за изтърпяване общо наказание наложено по НОХД № 20/2008 г., считано от 09.02.2007 г.  до 20.01.2011 г. в сила от 11.05.2012 г.

2. Със споразумение от 29.02.2012 г. по НОХД № 1108/2011 г., влязло в законна сила на 29.02.2012 г. е признат за виновен по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1, вр.чл.93, т.20, чл.354а ал.2, вр.ал.1 от НК, по НОХД № 20/2008 г. , чл.11 ал.2, чл.253 ал.4, вр.ал.3 т.2, вр.ал.1, пр.2, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК и му е наложено наказание две години и десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в Затвор на основание чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 ЗИНЗС.

Видно от приложеното към настоящото дело удостоверение от Окръжна прокуратура- Бургас към 12. 11. 2019г. срещу молителя Х. няма обвинения по неприключени наказателни производство. Видно е също така, че той работи по трудов договор от 04. 09. 2017г. като технически сътрудник във фирма „*********- гр. Б., а същевременно с това има добри характеристични данни /вж. характеристика/. Същият е семеен, с две деца. Следователно досежно наложеното наказание лишаване от свобода в случая са налице фактически данни, че от изтърпяването му са минали повече от три години и деецът е имал добро поведение като от деянията няма причинени вреди- чл. 87 ал. 1 НК.

Съдът обаче намира, че в настоящия случай искането за постановяване на съдебна реабилитация е неоснователно. Това е така, защото осъденият не е погасил дължимата на Държавата глоба изцяло.

Безспорно е, че след постановяване на присъдата, с която Х. е осъден и на „глоба“ в размер на 50 000 лева, е образувано изпълнително производство като са издадени изпълнителни листи както по присъдата по НОХД № 1108/ 2011г. , така и по НОХД № 20/ 2008г. /вж. надлежно приета справка от НАП/ като от тази справка е видно, че молителят не е изплатил  постановената глоба в пълен размер и към 24. 10. 2019г. продължава да има просрочени задължения. Това обстоятелство не се оспорва, а напротив потвърждава се и от самия молител в съдебно заседание. От същата справка е видно, че  задължението е погасено по давност, като очевидно се има предвид давностен срок по смисъла на ДОПК. Изтичането на давността на изпълнението на наказанието, какъвто е конкретния случай обаче води единствено до невъзможността на Държавата да го приведе в изпълнение, докато реабилитацията заличава вторичните последици от осъждането благодарение на позитивното поведение на осъдения деец в определен от закона срок, било след изтърпяване на наложеното наказание, било от изтичане на този срок от крайната дата на изтичане на т. н. „изпълнителна давност“. Тази възможност обаче е изключена за наказанието „глоба“, в случаите на неизпълнение на това публично задължение /вземане/, с разпоредбата на чл. 82, т. 5 НК. Като не е платена глобата, не започва да тече срока по чл. 86 ал. 1, т. 3 НК за реабилитация по право, а съгласно чл. 87 ал. 3 НК не се постановява съдебна реабилитация ако глобата не е изплатена. В този смисъл се е произнасял няколкократно и ВКС- например Р № 252/11. 06. 2015г. по н. д. № 520/2015г.на Първо н. о. И това е така още повече, защото формулировката „имал добро поведение“ в чл. 87 ал. 1, т. 1 НК във всички случаи касае и отношението на дееца към изпълнението на наложеното му наказание. Още по-категоричен в това отношение е ВКС в Р № 66/26. 02. 2015г. на Трето н. о.- „изпълнителската“ давност погасяма наложеното наказание, с нея се заличава факта на осъждането, но поради нейното изтичане изпълнението на наложеното наказание е станало недопустимо. Обаче е принцип, че когато започне изпълнението на наказанието, давността изобщо не може да тече, защото компетентният орган е предприел съответните действия  за реализиране на правомощията си по изпълнение на наказанието Следователно давност не тече спрямо наказание, което се изпълнява. Вж. още и р. № 237/23. 05. 2013г. на Първо н. о. /глобата е изрично изключена по силата на чл. 82 ал. 5 НК/; р. № 77/ 22. 04. 2013г. на Трето н. о. и други.

По изложените съображения Окръжният съд намира, че настоящата молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Макар по принцип наличието на условията за съдебна реабилитация за по- тежкото от двете кумулативни наложени наказания поглъща и по- лекото такова,  този принцип е изключен, когато се касае до наказание „глоба“. В този случай подобна реабилитация би била възможна единствено ако осъденият е погасил задълженията си към фиска и в срока по чл. 86 ал. 1, т. 3 НК.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 436 ал. 1 от НПК, Бургаски окръжен съд

 

                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ спрямо осъденото лице С.И.Х., ЕГН ********** *** по НОХД № 20/ 2008г. на Окръжен съд- Бургас и по НОХД № 1008/ 2011г. на Окръжен съд- Бургас.

Определението подлежи на обжалване и/ или протестиране в седемдневен срок от днес пред Апелативен съд Бургас.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                         2.