Определение по дело №235/2020 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.08.2020 г.

Град

Кърджали

Административен

Съд

Състав

На

04.08.

Година

2020 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

Ангел Момчилов

Членове

Съдебни заседатели

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

235

По описа за

2020

година.

Производството е образувано по депозирана жалба от С.К.С. от ***, против Заповед № РД-23-38/13.07.2020 г., издадена от директора на Дом за стари хора ***.

Твърди, че процесната заповед се явявала незаконосъобразна, тъй като била постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че със Заповед № СУ/Д-К-КГ/6/13.05.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ бил настанен в дома за стари хора в ***. Настаняването било извършено поради изчерпани възможности за социално включване, като жалбоподателят бил пенсионер, без имущество и никой от роднините и близките му не се интересувал от него.

Оспорва изцяло изложеното от фактическа страна в процесната заповед, че не е спазил предписаните противоепидемични мерки във връзка с COVID 19, както и това, че бил напуснал дома самоволно за повече от 3 дни. В тази връзка сочи неправомерни действия на управителя на дома, свързани със значително ограничаване на пространството и нуждите на обитателите на дома. С оглед нуждата от посещение извън територията на дома, на 07.07.2020 г. поискал разрешение за това от управителя на дома, което не му било дадено. Предвид това решил да не се съобрази с ограниченията и напуснал дома за стари хора и заминал за ***, където имал уговорена среща със служител на семинарията.  След около седмица се завърнал в ***, но не бил допуснат до дома.

Със оспорената Заповед № РД-23-38/13.07.2020 г. на практика бил изгонен от дома без основание. Отделно от това заповедта не отговаряла на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, поради което се явявала незаконосъобразна на основание чл. 146 от АПК.

Моли съда да отмени като незаконосъобразна Заповед № РД-23-38/13.07.2020 г., издадена от директора на Дом за стари хора *** и му присъди направените в производството разноски.

В жалбата е въведено и особено искане за спиране на предварителното изпълнени на заповедта, обосновано с доводи за напреднала възраст, тежко материално и здравословно състояние.

На основание чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 151, т. 3 от АПК жалбата е била оставена без движение с указания за внасяне на дължимата държавна такса/изпълнено от жалбоподателя/ и е била изискана преписката по издаване на оспорената заповед.

Съдът, след като прецени находящите се по делото доказателства, в това число и представената от директора на Дом за стари хора *** с придружително писмо вх. № ***/*** г. административна преписка, намира, че така депозираната жалба се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото бъде прекратено, по следните съображения:

С.К.С., с ЕГН **********, е бил настанен в Дом за стари хора *** със Заповед № СУ/Д-К-КГ/6/13.05.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали, издадена на основание чл. 21, ал. 1 от АПК, чл. 40ь, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 40, ал. 7 от ППЗСП във вр. с чл. 16а, ал. 1 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/.

На 23.05.2019 г. между С.К.С. и управителя на Дом за стари хора *** е сключен Договор за предоставяне на социални услуги № ***.

Със Заповед № РД-23-38/13.07.2020 г., издадена от директора на Дом за стари хора *** е постановено прекратяване на Договор за предоставяне на социални услуги № ***/*** г., сключен с потребителя С.К.С. В заповедта е посочено като основание за прекратяването чл. 12 от утвърдения Правилник за вътрешния трудов ред на социалната услуга и чл. 16, ал. 9 то договора. Изложени са мотиви за допуснати от потребителя нарушение на Правилника, неспазване на предписаните противоепидемични мерки във връзка с COVID 19 и самоволно напускане на дома от лицето за повече от 3 дни.

Според настоящия съдебен състав оспорената заповед, с която е прекратен договорът за предоставяне на социална услуга не подлежи на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, тъй като не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, респ. не представлява властническо волеизявление на административен орган или на друг, овластен със закон орган или организация, с което едностранно да създават права или задължения или непосредствено се засягат такива на отделни граждани или организации.

Безспорно е, че С.К.С., с ЕГН **********, е бил настанен в специализирана институция - Дом за стари хора ***, със Заповед № СУ/Д-К-КГ/6/13.05.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Кърджали, след което между лицето и доставчика на социалната услуга е бил сключен процесния Договор за предоставяне на социални услуги № ***/*** г. в съответствие с изискванията на чл. 40г, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане/ППЗСП/.

Дефиницията за специализирана институция „дом за стари хора“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 44 от ДР на ППЗСП, а именно специализирана институция, предоставяща комплекс от социални услуги на лица, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО, включително на онези от тях, които са с физически увреждания и имат процент намалена работоспособност, установен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Съгласно чл. 40а, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, настаняването в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип, когато са делегирани от държавата дейности, се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“. В чл. 40в, ал. 10 от ППЗСП изрично е уредено, че отказът на органите по чл. 40а за настаняване в специализирана институция или за предоставяне на социални услуги в общността се обжалва по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 40г, ал. 2 от ППЗСП предвижда, че доставчикът на социални услуги сключва договор за предоставяне на услуги с потребителя и/или с негов законен представител. В договора се включват задължително: 1. правата и задълженията на страните по договора; 2. описание на дейностите; 3. размерът на таксата за социалните услуги – предмет на договора; 4. срок на договора; 5. условия и начин на прекратяване на договора.

Отношенията между страните по договора за предоставяне на социална услуга, респ. относно изпълнението му, както и относно наличието на основания за неговото прекратяване, са от гражданскоправен характер, предвид обстоятелството, че правата и задълженията на всяка една от тях произтичат пряко от клаузите на договора, а не от закон или подзаконов нормативен акт. Споровете относно изпълнението и основанията за прекратяването на договора следва да бъдат разрешение по реда на ГПК.

В конкретния случай оспорената Заповед № РД-23-38/13.07.2020 г., издадена от директора на Дом за стари хора ***, представлява едностранно волеизявление на едната от страните по договора за неговото прекратяване, при твърдения за наличие на основание за такова прекратяване. Материализирането на посоченото волеизявление във формата на заповед, не му придава характеристиките на индивидуален административен акт. Не е налице предвидено в закон правомощие на директора на дома за издаване на заповед за прекратяване на договора за предоставяне на социална услуга, като възможността за прекратяване на договора е предвидена в сключения договор/при условията на чл. 16/, в съответствие с изискванията на нормата на чл. 40г, ал. 2, т. 5 от ППЗСП, съгласно която договорът следва да съдържа условия и начин на прекратяването му.

В заключение и по гореизложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че договорът за предоставяне на услуги с потребителя по смисъла на чл. 42г, ал. 2 от ППЗСП, какъвто е процесния, се сключва въз основа на заповед за настаняване, която е индивидуален административен акт, но волеизявлението на доставчика на социални услуги за неговото прекратяване не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.

Относно въведеното в жалбата особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, съдът, с оглед приетото по-горе, че оспорената с настоящата жалба Заповед № РД-23-38/13.07.2020 г., с която е прекратен процесният Договор за предоставяне на социални услуги № ***/*** г., не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК, намира, че  искането за спиране на предварителното изпълнение се явява недопустимо и следва да оставено без разглеждане като такова.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

В конкретния случай, както вече бе посочено, не е налице оспорен административен акт, поради което искането се явява недопустимо и съдът не следва да изследва обстоятелството, дали е изпълнението на оспорената заповед може да причини значителни или трудно поправими вреди на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от С.К.С., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ***, против Заповед № РД-23-38/13.07.2020 г., издадена от директора на Дом за стари хора ***, с която е постановено прекратяване на Договор за предоставяне на социални услуги № ***/*** г., като недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираното от С.К.С., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ***, искане с правно основание чл. 166, ал. 4 от АПК, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-23-38/13.07.2020 г., като недопустимо.     

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 235/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

                                                     Председател: