РЕШЕНИЕ
№289/19.07.2017г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова……………………………..................и
в присъствието на Прокурор Делчо Лавчев………..……..…………………………...............................като
разгледа докладваното от съдия
Байнова и.адм.д. №289 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от М.Ю.Х. ***, с посочен съдебен адрес:***, адв.М.К., подадена чрез пълномощник, против Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - гр.Кърджали, бул. „България” №39.
С исковата молба на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се претендира изплащане на обезщетение в общ размер 1 620.00 лв, от които: 1000.00 лв за неимуществени вреди, претърпени за период от 3 месеца, за които ищецът е бил лишен от право да управлява МПС и 620.00 лв за имуществени вреди, от които 350.00 лв за платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №1510/2016г. по описа на Районен съд –Кърджали, в което е отменено НП №16-1947-000009/15.09.2016г. на ОДМВР-Кърджали и 270.00 лв за билети за пътуване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.01.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че с Решение №153/19.12.2016г. по АНД №1510/2016г. по описа на Районен съд –Кърджали, влязло в сила на 18.01.2017г., е отменено издаденото срещу М.Ю.Х. НП №16-1947-000009/15.09.2016г. на Началника на РУ на МВР-Кърджали. В производството АНД №1510/2016г. на РС-Кърджали ищецът ползвал услугите на адвокат, въз основа на договор за правна защита и съдействие, и в съответствие с клаузите на този договор заплатил адвокатско възнаграждение в размер 350.00 лв. Необходимостта от ангажиране на адвокат била породена с цел организиране на защитата по отмененото НП т.е. била налице пряка и непосредствена връзка между същото и претърпените от ищеца имуществени вреди.
В исковата молба се сочи, че ищецът е мъж в най-хубавата си възраст, който през целия си живот не е имал контакти с органите на полицията, не е бил осъждан. Предвид образуваното и водено административно-наказателно дело, му се наложило да посещава органите на полицията и съда, който факт станал широко известен сред неговите приятели, познати и роднини. Известен на голям кръг от хора станал и фактът на отнемането на свидетелството му за управление на МПС. Това се отразило на отношенията му с хората, от които изпитвал неудобство, притеснение и унижение. Тези преживявания се засилвали от факта, че бил известен с доброто си име в с.Сърница, общ.Минерални бани. Негови роднини, близки и приятели често го подпитвали и любопитствали във връзка с отнемането на СУМПС, търпял и подигравки. Макар и да се стараел да не споделя тревогите си, нямало как да го скрие от близките си, от родителите си, приятелите и познатите си. Преживял целият този период, незнаейки как ще завърши процесът срещу него.
Ищецът осъществявал търговска дейност като ЕТ „М. – 2015 – М.Х.“ и имал магазин за промишлени стоки с.Черноочене, обл.Кърджали. Във връзка с изземването на СУМПС, му се налагало често за всяко едно придвижване до с.Черноочене да ползва услугите на обществения транспорт. За всяко пътуване от с.Сърница, обл.Хасково до с.Черноочене, обл.Кърджали и обратно си купувал билети, като за периода, в който бил неоснователно лишен от право да управлява МПС закупил общо 108 бр. билети с цена на всеки от тях 2.50 лв или на обща стойност 270.00 лв.
В семейството му настъпила силна тревога и притеснение, че е бил лишен да управлява МПС за дълъг период от време. Виждайки това, ищецът изпитвал още по-силни терзания, страх от бъдещето, притеснение и вина. До отмяната на НП и влизането й в сила чувствал преди всичко страх и несигурност, страдал от пренебрежението на приятелите и роднините си. Всичко това довело до сериозна характерова промяна в поведението му.
По изложените съображения се иска да бъде осъден ответника да изплати на ищеца претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска - Областна дирекция на МВР - гр.Кърджали, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана, вкл. по размер и моли да бъде отхвърлена по подробно изложени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира исковата молба за недоказана по размер както по отношение на имуществените, така и по отношение на неимуществените вреди. Предлага размерът на неимуществените вреди да бъде определен по справедливост.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С НП №16-1947-000009/15.09.2016г. на Началника на РУМВР-Кърджали, издадено въз основа на АУАН серия Т с бланков № 130930 от 30.08.2016 г., на М.Ю.Х., на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 70 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В НП е направено отбелязване, че СУМПС с №********* е иззето на 24.10.2016г., на която дата е връчено НП, видно от оформената към същото разписка.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд –Кърджали , където е било образувано АНД №1510/2016 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд –Кърджали М.Ю.Х. е бил представляван от адвокат М.К., упълномощен с пълномощно от 25.10.2016г. Пълномощното в оригинал е приложено в кориците на АНД №1510/2016г., като видно от съдържанието на същото, липсва клауза за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. С исковата молба е представено заверено копие от Договор за правна защита и съдействие от 25.10.2016г., сключен между М.Ю.Х. и адвокат М.К., в който в т.III „Договорено възнаграждение“ е вписана сумата от 350 лв /триста и петдесет/ лева, изплатено на ръка в брой.
С Решение №153/19.12.2016г. по АНД №1510/2016г. по описа на Районен съд –Кърджали, е отменено НП №16-1947-000009/15.09.2016г. на Началника на РУМВР-Кърджали. Видно от представения по делото заверен препис от решението, съдебният акт е влязъл в сила на 18.01.2017г.
По делото е представено заверено копие от Договор за наем на недвижим имот от 01.01.2016г., сключен между „Пчела 202“ ЕООД – с.Черноочене като наемодател и ЕТ „М.– 2015 – М.Х.“***, представляван от М.Ю.Х., като наемател. С договора на наемателя е предоставен за временно и възмездно ползване обект в комплексна сграда в кв.15, УПИ I -14, с.Черноочене, обл. Кърджали, магазин №5, който обект ще се ползва като магазин, срещу месечна наемна цена 300.00 лв /без включен ДДС/ и за срок до 01.01.2018г. Представени са и заверени копия от Данъчна декларация по чл.61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък, както и от приходна квитанция за платен такъв. Представени са и копия от 2 бр. фактури за заплатен наем, ведно с фискални бонове.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. И. В..
Свидетелят сочи,че е приятел на ищеца и се познава с него от 5-6 години, били в една компания, излизали заедно. Знаел, че на ищеца е отнета шофьорската книжка. Според свидетеля това станало в края на месец август, миналата година и било за няколко месеца. М. имал магазин в с.Черноочене, живеел постоянно в с.Сърница. След като му отнели книжката трябвало всеки ден да пътува от с.Сърница до с.Черноочене, пътувал с автобус. Свидетелят разбрал, че е ищецът правел излишни сметки. След като му отнели книжката се затворил в себе си като явно това му повлияло зле и по-рядко се чували. Това /отнемането на СУМПС/ му пречело на всичко. Преди това идвал по-често в Хасково, а след случая спрял да идва, като свидетелят заявява, че не помни кога се видели. Нямал с какво да дойде. Случвало се било ищецът да поиска от свидетеля помощ за магазина, защото нямал превозно средство. Ищецът трябвало да пътува за Турция, за да зарежда магазина. Тези трудности ищецът възприемал зле. Най-голямо впечатление на свидетеля направило това, че ищецът се затворил в себе си. Споделял, че не се чувства добре, че е напрегнат, че трябва постоянно да пътува с автобус, за да зарежда магазина, нямал настроение. Всичко това започнало да прави впечатление на свидетеля след като на ищеца му отнели книжката. Започнали да се чуват по-рядко, ищецът бил напрегнат, нямал настроение, спрели да излизат по-често. Постоянно му говорел за работата си, че трябва да пътува и да измисли някакъв вариант, тъй като постоянно пътува с автобус и гони часове. По тези причини се чували по-рядко. Всичко това му повлияло зле и така било няколко месеца. Свидетелят сочи също, че ищецът е добро момче, разбира се с всички, уважавали го, на никой не бил направил лошо впечатление. Отношението на свидетеля към ищеца не се променило, но неговия кръг започнали да го възприемат „по така“, а именно, че е престъпник, че са му отнели книжката и такива неща. Свидетелят разбрал от ищеца за воденото срещу последния административнонаказателно производство. Не знаел на кой друг е станал известен този факт. Не знаел, че е водено и съдебно производство във връзка с това наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Предявени са искове с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с които се претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Областна дирекция на МВР - гр.Кърджали, към което юридическо лице принадлежи издалият отмененото НП №16-1947-000009/15.09.2016г., поради което исковете са допустими.
По основателността и доказаността на предявените искове съдът намира следното:
Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред ; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Самото наказателно постановление представлява правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, сезиран със съставен акт за установяване на административно нарушение, който се издава при състезателно производство. Наказателното постановление не подлежи на административен контрол, поради обстоятелството, че е правораздавателен, а не административен акт. Доколкото обаче наказателното постановление се издава от административен орган, същото представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.
В случая не е спорно, че НП №16-1947-000009/15.09.2016г. на Началника на РУМВР-Хасково е отменено с влязло в законна сила Решение №153/19.12.2016г. по АНД №1510/2016г. по описа на Районен съд –Кърджали. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издаденото НП, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Не се доказва обаче, че в резултат тази незаконосъобразна административна дейност, на ищеца действително са причинени твърдените имуществени вреди.
Не е спорно и се установява от пълномощното, приложено в оригинал към АНД №1510/2016г. по описа на Районен съд –Кърджали и във вид на заверено копие към исковата молба, че в съдебното производство ищецът е бил защитаван от адвокат. В това пълномощно липсва клауза за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. За доказване на тези обстоятелства с исковата молба се представя договор за правна защита и съдействие от 25.10.2016г., който обаче съдът не кредитира.
Договорът за правна защита и съдействие не е такъв от кочан на съответната адвокатска колегия, респ. не съдържа бланков номер, а представлява бланка, напечатана на компютър с ръкописно попълнен текст в графите по т. I.1 и т. II и т.III. Действително Законът за адвокатурата не въвежда като специално изискване договорът за правна защита и съдействие да е изготвен върху бланка от кочан, утвърдена от съответната адвокатска колегия. Независимо от последното, следва в случая да се има предвид, че представеният с исковата молба Договор за правна защита и съдействие не е приложен по АНД №1510/2016г. Същият представлява частен документ, като в частта му по т.III „Договорено възнаграждение“ има характер на разписка – т.е. на частен свидетелстващ документ. В тази връзка, договорът за правна защита и съдействие не се ползва с доказателствена сила досежно главния за доказване факт по делото, а именно, че ищецът е претърпял имуществени вреди в посочения размер от 350.00 лв, доколкото с този документ не се удостоверяват неизгодни за ищеца факти по делото. Напротив, цели се да се установи благоприятен за ищеца факт в настоящото производство. В тази връзка съдът счита, че от страна ищеца не се доказва, че действително е заплатил възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат, вкл. в посочения размер. По-скоро се налага извод, че Договорът за правна защита и съдействие от 25.10.2016г. е изготвен за целите на настоящото производство с цел да обслужи твърдяната теза за претърпени имуществени вреди в размер от 350.00 лв.
Съдът намира за неоснователна и недоказана и претенцията за претърпени имуществени вреди в размер 270.00 лв, представляващи общата стойност на 108 бр. билети за пътуване. По делото се установява и не е спорно, че ищецът осъществява търговска дейност като ЕТ и в това си качество стопанисва търговски обект в с.Черноочене, обл.Кърджали. За доказване на твърдението, че в периода, през който му е било отнето СУМПС, ищецът е ползвал обществен транспорт за придвижването си от с.Сърница, където живее, до с.Черноочене, където се намира стопанисваният от него магазин, се представят 108 бр. билети за пътуване, всеки на стойност от 2.50 лв. Прави впечатление, че билетите не съдържат дата на пътуване, за да се прецени дали обхващат периода, през който на ищеца е било отнето СУМПС, нито става ясно от кой превозвач същите изхождат и за какъв превозен маршрут се отнасят.
Предвид гореизложеното съдът счита, че по отношение на претендираните имуществени вреди в общ размер 620.00 лв (350.00 лв - за платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №1510/2016г. по описа на Районен съд –Кърджали, и 270.00 лв - за билети за пътуване), не се доказва да са реално претърпени т.е. не е налице вторият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди е недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът намира следното:
За понятието "неимуществена вреда" липсва легална дефиниция. Обезщетенията за такива вреди съдът присъжда за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца.
В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че в резултат на незаконосъобразното НП №16-1947-000009/15.09.2016г. на Началника на РУМВР-Кърджали, ищецът е имал негативни психически изживявания, изразяващи се в претърпени притеснения и неудобства, последвали от лишаването му от правоуправление, респ. от отнемането на СУМПС. В тази връзка съдът приема, че са налице елементите на фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди е основателен.
Съдът счита, че същият не е изцяло доказан по размер. За да се определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отчете продължителността и интензитета на същите. Паричният размер за обезщетяването им следва да почива на принципа на справедливостта по аргумент от чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, предвид обстоятелството, че ЗОДОВ не уточнява как се определя размера на неимуществените вреди, както и с оглед разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Понятието „справедливост” не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението.
Макар да кредитира с доверие показанията на разпитания по делото свидетел, съдът счита, че от тях не може да се направи извод, че преживените от ищеца неудобства и притеснения от създалата се ситуация, са в такава степен съществени, че да обосноват репариране на вредите в претендирания размер от 1000 лв.
От свидетелските показания става ясно, че затрудненията и притесненията на ищеца - резултат от отнемането на СУМПС, са свързани основно с търговската му дейност. От тези показания не може да се приеме, че сериозно са били засегнати личността и достойнството ищеца. Фактът, че ищецът се е чувствал зле, не обосновава такъв извод, като следва се има предвид, че това впечатление на свидетеля е придобито само въз основа на телефонни разговори и то провеждани рядко. Освен това самият свидетел сочи, че макар да узнал за отнемането на СУМПС и за образуваното адиминстративнонаказателно производство, отношението му към ищеца не се променило.
По никакъв начин по делото не се доказаха твърденията в исковата молба, че фактът на воденото административнонаказателно производство, респ. на съдебното такова, е станал известен на широк кръг от хора, че ищецът е бил унижаван и подложен на подигравки, че е бил пренебрегван от приятели и роднини. Твърденията за изпитвани от ищеца несигурност и страх от бъдещето, за претърпяна сериозна характерова промяна в поведението му, съдът счита за твърде пресилени, а освен това за същите не бяха ангажирани никакви доказателства.
По изложените съображения съдът намира, че справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на претендираните неимуществени вреди би бил такъв от 200 лева, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 200 лв, а в станалата му част до пълния предявен размер от 1000 лв - да се отхвърли като недоказан.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума за имуществени и
неимуществени вреди, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,
отменящо НП, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението
по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е
обусловено от наличието на главно задължение.
Доколкото предявеният иск за
имуществени вреди съдът отхвърля изцяло като недоказан, то поради
акцесорния си характер, следва да се отхвърли и претенцията за присъждане на
законна лихва върху търсената като обезщетение сума за имуществени вреди. Претенцията за присъждане на законна
лихва следва да се уважи само по отношение на уважения размер на иска за
обезщетяване на неимуществени вреди –т.е. върху сумата от 200 лв.
Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4
от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи
върху главницата считано от датата на влизане в сила на решението, с което е
отменено наказателното постановление. Предвид направеното искане от страна на
ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата 19.01.2017г.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски по производството, платими от ответника съобразно уважената част от исковите претенции. Направени са разноски общо в размер 370 лв., съгласно представен списък. Съразмерно с уважената искова претенция, дължимите на ищеца разноски възлизат на 44.40 лв.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК на ответника се дължи поисканото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК вр. чл.24 и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.37 от ЗПП, съдът определя същото в размер на 200.00 лв. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение възлиза на 176.00 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ю.Х. ***, със съдебен адрес:***, срещу ОДМВР – Кърджали , иск за обезщетение в размер на 620.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно НП №16-1947-000009/15.09.2016г. на Началника на РУМВР-Кърджали, ведно със законната лихва върху търсената като обезщетение сума, считано от 19.01.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали да заплати на М.Ю.Х. ***, сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно НП №16-1947-000009/15.09.2016г. на Началника на РУМВР-Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.01.2017г. до окончателното ѝ изплащане, като искът за обезщетение на неимуществени вреди в останалата му част над сумата от 200.00 (двеста) лева до пълния предявен размер от 1000.00 (хиляда) лева, ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ОСЪЖДА М.Ю.Х. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер 176.00 лв. (сто седемдесет и шест) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали да заплати на М.Ю.Х. ***, разноски по делото в размер на 44.40 (четиридесет лева и четиридесет стотинки) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: