Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,...........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември
през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Г., като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 8660 по описа
за 2014 год., за да се произнесе взе предвид
следното: Предявени са от „У.Б.” АД против Т.С.Г., „Б.к.Б.“ ЕООД, Л.Г.С., „Д.-И.“
ЕООД, Д.Т.К. и С.Г.К. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.
430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ищецът
твърди, че на 23.07.2008г. сключил с ответниците договор за банков ипотечен
кредит, по който кредитополучател била Т.С.Г., а останалите ответници –
солидарни длъжници. Договорът бил сключен за сумата от 34 000 евро с краен срок
за погасяване – 25.07.2033г. Договорът бил изменен с анекс № 1/21.08.2009г.,
№2/16.04.2010г. и №3 /22.10.2010г. Дължимите месечни вноски не били заплатени в
срок, поради което, съгласно чл.17 от договора, банката имала право без
предизвестие да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Независимо от това,
ищецът на 16.07.2012г. изпратил до ответниците покани за доброволно изпълнение.
Ответниците дължали солидарно сумата от 35 173.19 евро/главница/ и 7 034.60
евро/ лихви за периода 25.12.2011г.-03.04.2013г./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.04.2013г. до окончателното изплащане. За
посочените суми ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 14888/2013г.
на СРС, ГО, 119 състав, срещу която ответниците възразили, поради което
заповедта не могла да влезе в сила. Моли съда да приеме за установено по
отношение на ответниците, че дължат солидарно горепосочените суми - 35 173.19
евро/главница/, 7 034.60 евро/общ размер на договорни лихви за периода 25.12.2011г.-03.04.2013г.,
от които 1967.45 евро – възнаградителна
лихва за периода 25.12.2011г.-27.06.2012г., 2897.53 евро/лихва върху
просрочена главница за периода 25.12.2011г.-03.04.2013г. и 2169.62 евро/наказателна
лихва при просрочие за периода 25.12.2011г.-03.04.2013г./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.04.2013г. до окончателното изплащане. Претендира
направените в исковото и в заповедното производство разноски. Ответниците Т.С.Г.,
„Б.к.Б.“ ЕООД, „Д.-И.“ ЕООД, С.Г.К. и Д.Т.К. признават исковете.
Ответникът Л.Г.С.
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва твърденията на ищеца,
че между тях е сключен договор за кредит
– поддържа становището, че не бил подписвал представения по делото договор за
кредит, нито анексите към него; оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията по догтовора; твърди, че не е получил писмено изявление от ищеца
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди датата на подаване на ИМ; прави
възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, уреждащи
лихви, комисионни и неустойки по раздел първи и втори от договора, въз основа
на които ищецът неправомерно едностранно увеличавал и/или изменял същите, както
и неправомерно начислявал едновременно възнаградителна и наказателна лихва за
един и същ период; поддържа становището, че тези клаузи не били индивидуално
уговорени и налагали заплащане на по-висока цена, което водело до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца, тъй като прехвърляли
икономическите рискове върху потребителя и не предвиждали възможност за
прекратяване на договора, отделно от предсрочното му погасяване с плащане на
наказателна лихва. Претендира разноски. Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното: По предявените искове срещу Т.С.Г., С.Г.К., Д.Т.К., „Б.к.Б.“ ЕООД и „Д.-И.“ ЕООД : Ответниците с молба от 10.09.2014г./л.71/ признават предявените искове. С
молба от 22.10.2014г./л.74/ и молба от 11.12.2018г./л.432-433/ ищецът е поискал постановяване на решение при
признание на иска. С оглед изявленията на страните, на основание чл.237 от ГПК,
съдът приема, че следва да бъде постановено решение при признание на иска, като
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло. По предявените
искове срещу Л.Г.С.: По исковете с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ: За
да бъдат уважени тези искове, трябва да е доказан следният ФС: 1/съществуването
на договор за банков кредит № 183/23.07.2008г., допълнен с анекси, сключени
между страните; 2/да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; 3/ размерът
на задълженията да е определен, съгласно условията на договора. В тежест на ответника е да ангажира
доказателства за извършените плащания по договора. Видно
от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 183/23.07.2008г.,
сключен между ищеца и ответниците, страните са се споразумели ищецът, в
качеството на кредитор, да предостави на кредитополучателя Т.С.Г. в качеството
на кредитополучател, сумата от 34 000 евро, а кредитополучателят и солидарните длъжници са поели задължение да
върнат кредита при условията на договора. Кредитът е отпуснат при следните
параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за текущи нужди; вид на
кредита: потребителски – ипотечен; краен срок за усвояване – до 23.08.2008г.;
краен срок за погасяване – 25.07.2033г.; годишен лихвен процент по редовен дълг
– 12.200%, който включва базисен лихвен процент от 4.435 % по раздел III от ОУ и надбавка от 7.765 %., за периода
25.09.2009г.-25.02.2010г. е предвиден лихвен процент за гратисен период - 4%; лихвен
процент върху просрочена главница – 14.200
%; годишен лихвен процент върху текущ дълг/ редовна плюс просрочена главница/
при просрочие на главница и /или лихва и главница – 5%; падеж за плащане на
главницата и възнаградителната лихва – съобразно погасителния план; лихва върху просрочена главница - изискуема от
датата на забава; обезпечения – уредени са в чл.13 и т.8 от договора, сред които е и учредена ипотека
върху недвижим имот. Към
договора са подписани три анекса – 1/21.08.2009г., №2/16.04.2010г. и №3/22.10.2010г.
с приложени към тях нови погасителни планове. Представена е покана за доброволно
изпълнение от 16.07.2012г., изпратена от банката до Л.Г.С., в която е посочено,
че поради неплащане на дължимите суми по договор за банков кредит № 183,
предоставеният кредит е обявен изцяло за предсрочно изискуем, считано от
27.06.2012г. Указано е, че към 02.07.2012г. общият дълг е 38 008.30 евро, от
който 35 173.19 евро – главница, 2835.11 евро – лихви. Ответникът е поканен в
срок до 30.07.2012г. да погаси доброволно задължението в пълен размер. Представено
е копие от товарителница DВ0000035104 от 20.07.2012г., върху което липсва отбелязване пратката да е
била получена от ответника. По
искане на С. ищецът е задължен да представи оригинала на товарителницата, но неговият
представител заяви, че не разполага с оригинала, а от представено по делото
писмо от 27.01.2017г. на „Б.П.“ ЕАД се установи, че всички документи за
изпратени пратки за 2012 г. са унищожени. Така
оригиналът на товарителницата не е представен по делото, нито копието е
заверено от ищеца. По
искане на банката на 15.05.2013г. е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д.
№ 14888/2013г. на СРС, ГО, 119 състав, в която е допусната поправка на явна
фактическа грешка с разпореждане от 06.06.2013г. С цитираната заповед е разпоредено
длъжниците Т.С.Г., „Б.к.Б.“ ЕООД, Л.Г.С., „Д.-И.“ ЕООД, Д.Т.К. и С.Г.К.
солидарно да заплатят на „У.Б.”АД сумата от 35 173.19 евро /задължение по
договор за банков ипотечен кредит от 23.07.2008 г./, ведно със законната лихва,
считано от 04.04.2013г. до окончателното изплащане и 7034.6 евро/лихва за
периода 25.12.2011г.-03.04.2013г./, както и разноски в размер на 1651.03 лв. Срещу
заповедта за незабавно изпълнение е подадено възражение от Л.Г.С. на
01.04.2014г. в срока по чл.414 от ГПК. Приети са основно и допълнително заключение
на графологическа експертиза, както и тройна графологическа експертиза, от
които се установява, че договорът за банков ипотечен кредит № 183/23.07.2008г.
и анекс № 1/21.08.2009г. са подписани от Л.Г.С., но не и останалите два анекса
№ 2/16.04.2010г. и № 3/22.10.2010г. Ответникът не е подписал и общите условия
от 22.10.2002г., от 16.04.2010г. и от 22.10.2010г., както и погасителния план
към анекс № 3. По
делото са изслушани основно и допълнително заключение на счетоводна експертиза,
които съдът приема като изчисления и констатации, не и като крайни изводи. От
основното заключение се установява, че при отчитане на основния договор и
всички анекси към него, неизплатените задължения с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 04.04.2013г., са както следва:
307.61 евро /главница/, 1950.11 евро/договорна лихва/, 33.46 евро /лихва върху
просрочена главница за периода 25.12.2011-25.06.2012г./ и 2154.96 евро/наказателна лихва при просрочие
за периода 25.12.2011г.-25.06.2012г./. Банката не е извършвала едностранна
промяна на лихвата. Размерът на вземанията към 04.04.2013г.,
при настъпила предсрочна изискуемост, е: 35173.19 евро/главница/, 1967.45 евро
– договорна лихва, 2897.53 евро – лихва върпу просрочена главница и 2 169.62
евро – наказателна лихва при просрочие. Кредитът е отпуснат на Т.С.Г., която изцяло го е усвоила.
Първоначалният погасителен план е действал през периода
23.07.2008г.-21.08.2009г., след това е прилаган погасителен план по анекс № 1
през периода 21.08.2009г.-16.04.2010г., погасителен план по анекс № 2 през
периода 16.04.2010г.-22.10.2010г. и погасителен план по анекс № 3, считано от 22.10.2010г.
По договора са извършени плащания до 24.02.2012г., като конкретните плащания са
отразни в таблица към въпрос трети. Към 04.04.2013г. има забавени плащания за
главница и лихви, които са отразени в таблица към въпрос четвърти. В
допълнителното заключение на счетоводната експертиза е посочен размер на вземанията, като се отчита
единствено договорът за кредит и анекс № 1 към него при лихвен процент от 4 %
за възнаградителна лихва за периода 21.08.2009г. - 25.02.2010г. и лихвен
процент от 8.7 % за възнаградителна лихва за периода 25.02.2010г.-27.06.2012г.,
както следва: 33 180.93 евро/ неплатен остатък от изискуема главница към
27.06.2012г./, 6 537.43 евро/възнаградителна лихва за периода
25.04.210г.-27.06.2012г./, 2978.15 евро /неплатена лихва върху просрочена
главница за периода
25.03.2010г.-03.04.2013г./ и 1331.75 евро /наказателна лихва за периода
27.06.2012г. – 03.04.2013г./ Кредитът е отпуснат на Т.С.Г. и изцяло е усвоен. /отговор
на въпрос втори, поставен от ищеца/. По договора и анекс № 1 погасителните
вноски са дължими на 25 число на съответния месец. В приложение 1, колона 11
към допълнителното заключение са
изчислени дължимите месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва,
съобразно договора и анекс № 1 към него, без да се отчитат условията по
останалите анекси. Според вещото лице, просрочените и неплатени суми с настъпил
падеж към 04.04.2013 г. при условията на договора и анекс 1 към него, са в
следните размери: 1063.95 евро/28 бр. месечни вноски, представляващи просрочена
и неплатена главница за периода 25.03.2010г.-25.06.2012г./, 6 537.43 евро/ 27
бр. месечни вноски просрочена и неплатена възнаградителна лихва с настъпил
падеж за периода 25.04.2010г.- 27.06.2012г./. При настъпила предсрочна
изискуемост на 27.06.2012г., задълженията към 04.04.2013г. са 34 244.88 евро
/главница/, 6 537.43 евро /възнаградителна лихва за периода 25.04.2010г.-
27.06.2012г./, 2978.15 евро /неплатена лихва върху просрочена главница за
периода 25.03.2010г.-03.04.2013г./ и 1
331.75 евро/наказателна лихва за периода 27.06.2012г.-03.04.2013г./. Няма данни
за извършени плащания от Л.С.. При
така събраните доказателства съдът достигна до следните изводи: Относно иска за главницата: От
представения договор за банков ипотечен кредит № 183/23.07.2008г. и анекси към
него, както и от графологическите експертизи, които съдът приема, се установи,
че ответникът е страна единствено по договора за банков кредит №
183/23.07.2008г. и анекс № 1/21.08.2009г. към него, не и по останалите анекси,
които не е подписвал. Ответникът
не е подписал и общите условия от 22.10.2002г., които са действали към датата
на подписване на договора и анекс № 1, поради което съдът приема, че към датата
на подписване на договора/23.07.2008г./ общите условия не са били известни на С.. Към датата на подписване на анекс №1/21.08.2009г.
ответникът е декларирал в параграф 4 от анекса, че е запознат с общите условия,
поради което съдът приема, че към 21.08.2009 г. тяхното съдържание вече му е
било известно. Спорен
въпрос по делото е дали договорът и анекс № 1 съдържат неравноправни клаузи.
Ответникът не е посочил конкретни разпоредби, които счита за неравноправни. В
отговора на ИМ поддържа становището, че са неравноправни клаузите от договора,
уреждащи лихви, комисионни и неустойки по раздел първи и втори от договора, въз
основа на които ищецът неправомерно едностранно е увеличавал и/или изменял
същите. Съдът
служебно извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за ипотечен
кредит и анекс № 1, при която установи, че са неравноправни чл.11.2 от договора и от анекс № 1/21.08.2009г.
Цитираната разпоредба от договора предвижда, че кредиторът има право
едностранно да променя размера на годишния лихвен процент по чл.4.1 а,
съответно размера на анюитетната вноска, при условята на т.9.4 от Общите
условия, а разпоредбата на чл.11.2 от
анекс № 1 предвижда че кредитополучателят дава съгласие в съответствие с т.9.6
и т.9.7 от общите условия, кредиторът -едностранно
да променя размера на годишния лихвен процент, чрез промяна на БЛП, приложим
към датата на олихвяването по т.4.1 б и т.4.1 а, съответно размера на анюитетната
вноска, при условията и в размерите на определеното с т.9.4 и т.9.5 от ОУ. При
уговорка за едностранна промяна на лихвения процент следва ясно да бъде указано
кога/при какви условия/ и как /по какъв метод/ ще бъде променена лихвата. Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява
съществен елемент от договора
за кредит, което само по себе си изключва възможността този елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до
фиксиран или променлив лихвен
процент. В конкретния случай ответникът не е получил предварително достатъчно
конкретна информация относно това как /по каква формула/ кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената
финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен начин,
съобразно своите интереси, а и към датата на подписване
на договора/23.07.2008г./ липсват доказателства да е бил уведомен за
съдържанието на общите условия от 22.10.2002г. Методологията, създадена от банката, за едностранна промяна на лихвения процент не е част от кредитния договор, поради което кредитодателят не може да се счита
за добросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП. Макар цитираните клаузи да са
неравноправни, това не се отразява на задължението на ответника, тъй като от
основното заключение на счетоводната експертиза се установява, че банката не е
променяла едностранно годишния лихвен процент. Спорен въпрос е дали е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Съобразно даденото
задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. От допълнителното заключение на счетоводната
експертиза, която е определила размера на задълженията по кредита, съобразно
клаузите на договора и анекс №1, към 27.06.2012г./датата на предсрочна
изискуемост, възприета от банката/ не са заплатени 28 бр. месечни вноски, представляващи
просрочена и неплатена главница за периода 25.03.2010г.-25.06.2012г. в размер
общо на 1063.95 евро; не са заплатени и 27 бр. месечни вноски просрочена и
неплатена възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода 25.04.2010г.-
27.06.2012г.в размер на 6 537.43 евро, т.е към 27.06.2012г. са били налице
предпоставките на чл. 11.1.3 от договора
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем./ допълнително заключение на
счетоводната експертиза – отговор на пета задача/. С поканата от 16.07.2012г. банката е
заявила, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 27.06.2012г., но тази прокана не е връчена на
ответника С.. Представено е
копие от товарителница DВ0000035104 от 20.07.2012г.,
върху което липсва отбелязване пратката да е била получена от ответника. По искане на Л.С.
ищецът е задължен да представи оригинала на товарителницата, но неговият
представител заяви, че не разполага с оригинала, а от представено по делото
писмо от 27.01.2017г. на „Б.П.“ ЕАД се установи, че всички документи за
изпратени пратки за 2012 г. са унищожени. Тъй
като оригиналът на товарителницата не е
представен по делото, а и копието не е заверено
от ищеца, на основание чл.183 от ГПК, съдът приема, че този документ трябва да
бъде изключен от доказателствата по делото. Следва да се отбележи, че дори и копието
на товарителницата да бе останало част от доказателствата по делото, то не би
могло да докаже, че ответникът е получил поканата за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, защото липсва отбелязване пратката да е била получена от
него. Тъй като ответникът не е уведомен от банката за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, съдът приема, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по договора. Съгласно
ТР №8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г.
ОСГТК на ВКС, допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна
изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК. По отношение на С. задълженията следва да бъдат
определни само по договора за банков ипотечен кредит №
183/23.07.2008г и анекс № 1/21.08.2009г.
и погасителните планове към тях. От
допълнителното заключение на счетоводната експертиза се установява, че неплатените
вноски с настъпил падеж за периода 25.03.2010г. - 25.06.2012г. са в размер на 1063.95
евро, а за периода след 25.06.2012г. до
датата на приключване на устните състезания по делото /12.12.2018г./ е настъпил падежът за вноските
по главницата и за периода 25.06.2012г. – 25.11.2018г. с общ размер от 4 635.18
евро, което се установява от погасителния план към анекс №1. /л.259-268/. Така
общият размер на неизплатените вноски, формирани само от главниците по вноските
за периода 25.03.2010г.-25.11.2018г., е 5 699.13 евро /4 635.18 евро + 1063.95 евро/, до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 35
173.19 евро, следва да бъде отхвърлен. При
определяне размера на вноските съдът съобрази указанията в мотивите към ТР № 8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното
тълкувателно решение, присъждайки
вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобрази дали
възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е включена в
общия заявен размер и период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира
присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за
забава, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от
кредитора настъпване на предросрочна изискуемост, съдът не може да присъди
възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството
по иска по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода
на производството следва да
се присъди само частта, съставляваща главница, съгласно погасителния план. По предявените искове за възнаградителна
лихва, за лихва върху просрочена главница и наказателна лихва: С ИМ ищецът е поискал да бъде уставено задължението на ответника за
заплащане на договорни лихви в размер
общо от 7034.60 евро за периода 25.12.2011г.-03.04.2013г.
От извлечението от счетоводните книги,
представено със заявлението по чл.417 от ГПК, се установява, че сумата за
договорни лихви от 7034.60 евро включва
различни видове лихви: 1967.45 евро/договорен лихвен процент върху редовна
главница(възнаградителна лихва) за периода 25.12.2011г.-27.06.2012г./, 2897.53 евро
/лихва върху просрочена главница за периода 25.12.2011г. – 03.04.2013г./ и 2169.62
евро /наказателна лихва при просрочие за периода 25.12.2011г.-03.04.2013г./л. 11
– гръб от приложено чгр.д. № 14888/2013г. на СРС, ГО, 113 състав/. От допълнителното заключение на
счетоводната експертиза, което съдът приема като изчисления, се установи, че е
останала неизплатена възнаградителна лихва за периода 25.04.2010г. –
27.06.2012г. в размер на 6537.43 евро, съгласно договора и анекс № 1. Тъй като ищецът претендира възнаградителна
лихва за по-кратък период, а именно от 25.12.2011г.-27.06.2012г., съдът
определи размера на възнаградителната лихва за периода 25.12.2011г.-27.06.2012г.
по погасителния план към анекс № 1 на 1
837.62 евро, до който размер предявеният иск за възнаградителна лихва е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 1967.45 евро,
следва да бъде отхвърлен. По
претенцията за лихва върху просрочена главница: Видно
от извлечението от счетоводните книги към заявлението по чл.417 от ГПК тази
лихва се претендира за периода 25.12.2011г. – 03.04.2013г. върху просрочена
главница, която включва и предсрочно изискуема главница от 34 865.48 лв., а по
делото бе установено, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, поради
което искът следва да бъде отхвърлен. По
претенцията за наказателна лихва при просрочие: Видно от
извлечението от счетоводните книги към заявлението по чл.417 от ГПК тази лихва също
се претендира за периода 25.12.2011г. – 03.04.2013г. върху сума, която включва предсрочно
изискуема главница от 34 865.48 лв., а по делото бе установено, че кредитът не
е обявен за предсрочно изискуем, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Ответниците Т.С.Г., „Б.к.Б.“ ЕООД, „Д.-И.“
ЕООД, Д.Т.К. и С.Г.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното
производство разноски в размер на по 735.88лв. от всеки от тях. Ответникът Л.Г.С. следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в
исковото и в заповедното производство разноски в размер на 131, 40 лв.,
съобразно уважената част от иска. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника Л.Г.С., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 5602.20 лв., съобразно отхвърлената част от иска. Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал.1
от ГПК, по отношение на Т.С.Г., ЕГН
********** ***, an. 1, „Б.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, an. 1, представлявано
от управителя Т.С.Г., „Д.-И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, an. 1, представлявано от управителя Т.С.Г.,
Д.Т.К., ЕГН **********,***,
и С.Г.К., ЕГН **********,***,
че дължат солидарно на „У.Б.” АД, ЕИК ********, съдебен адрес ***, сумата от 35
173.19 евро/главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
183/23.07.2008г. и анекс № 1/21.08.2009г., №2/16.04.2010г. и №3/22.10.2010г./,
7 034.60 евро/общ размер на договорни лихви за периода
25.12.2011г.-03.04.2013г., от които 1967.45 евро – възнаградителна лихва за периода 25.12.2011г.-27.06.2012г.,
2897.53 евро/лихва върху просрочена главница за периода 25.12.2011г.-03.04.2013г./
и 2169.62 евро/наказателна лихва при
просрочие за периода 25.12.2011г.-03.04.2013г./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.04.2013г. до окончателното изплащане, за които
задължения е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 14888/2013г. на СРС,
ГО, 119 състав.
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422, ал.1 от
ГПК, по отношение на Л.Г.С., ЕГН
**********,***,
че дължи солидарно с Т.С.Г., ЕГН **********, „Б.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
„Д.-И.“ ЕООД, ЕИК ********, Д.Т.К., ЕГН **********, и С.Г.К., ЕГН **********, на
„У.Б.” АД, ЕИК ********,
сумата от 5 699.13 евро/месечни погасителни вноски, формирани само от
главниците по вноските, за периода 25.03.2010г.-25.11.2018г., дължими по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
183/23.07.2008г. и анекс № 1/21.08.2009г./ и 1837.62 евро/възнаградителна лихва
за периода 25.12.2011г.-27.06.2012г./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.04.2013г. до окончателното изплащане, за които
задължения е издадена заповед по чл.417
от ГПК по чгр.д. № 14888/2013г. на СРС, ГО, 119 състав, като иска за главницата до пълния предявен размер от 35 173.19 евро, иска за възнаградителна лихва в останалата част до пълния предявен
размер от 1967.45 евро, иска за лихва
върху просрочена главница за периода 25.12.2011г.-03.04.2013г. в размер на
2897.53 евро и иска за наказателна лихва при просрочие за
периода 25.12.2011г.-03.04.2013г. в размер на 2169.62 евро, като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.С.Г., „Б.к.Б.“ ЕООД, „Д.-И.“ ЕООД, Д.Т.К. и С.Г.К.
да заплатят на „У.Б.” АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в
исковото и в заповедното производство разноски в размер на по 735.88лв. от
всеки от тях.
ОСЪЖДА Л.Г.С. да
заплати на „У.Б.” АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер
на 131, 40 лв., съобразно уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА „У.Б.” АД да заплати на Л.Г.С., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 5602.20 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: